№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV
тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при секретаря Деница Кръстева и в присъствието на
прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело № 2127
по описа на съда за 2022 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с
чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по касационна жалба
на М.С.Б., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 1056/01.08.2022 г., постановено
по анд № 1053/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 442а-169/24.01.2022 г. на началник сектор към
ОД на МВР Варна.
Релевира се допуснато нарушение
на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН. Неправилно РС-Варна е приел за пълно даденото описание на
нарушението в АУАН и НП , понеже не се посочва
къде е бил паркиран автомобила. Липсата на подобна информация поставя в
невъзможност жалбоподателя да определи дали действително се е намирал на
територията на морския плаж или не. „Наличието на пясък и близостта до морето
само по себе си не е достатъчно, за да
бъде определена една територия като морски плаж“.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Варна и отмяна на наказателното
постановление с присъждане на разноски .
В съдебно заседание касационният
жалбоподател се представлява от адв. М. , който поддържа изложеното в
касационната жалба.
Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР –
Варна, чрез процесуален представител е депозирал писмени бележки, с които
оспорва касационната жалба. Изложени са съображения, че решението е постановено
при правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснато нарушение
на процесуалните правила. Сочи, че са описани всички необходими реквизити на
чл. 57 от ЗАНН. Сочи, че правилно въззивният съд е приел, че института на
маловажния случай по чл.28 от ЗАНН е неприложим. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
Настоящият тричленен състав на Административен съд
– Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:
Предмет на обжалване
пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление № 442а-169/24.01.2022
г., издадено от началник сектор към ОД на МВР – Варна, ІV РУ , с което на М.С.Б.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от същия закон.
Районният съд е приел
от фактическа страна, че на 22.08.2021 г. около 15.00 ч. в к.к.„Камчия“, обл.
Варна, М.Б. е паркирал лек автомобил „//“ с рег. № ///, собственост на С М Х,
върху територията на морски плаж „Камчия север“.
На 09.09.2021 г.
служител на Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна е съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за извършено нарушение на чл. 17б, ал. 1 от
ЗУЧК, въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ВРС
наказателно постановление.
От правна страна
предходната съдебна инстанция е приела, че АУАН и НП са издадени от компетентен
орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че в хода на АНП е
допуснато нарушение по съставяне и връчване на АУАН, като не са били налице
хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В мотивите на обжалвания съдебен акт е
изложено, че няма данни нарушителят да е бил търсен, но да не е бил намерен,
нито пък да е бил поканен за съставяне на АУАН и да не се е явил. Посочено е,
че лицето не се е възползвало от възможността да оспори фактическата обстановка
при предявяване и връчване на АУАН, както и
не е упражнил правото си да подаде възражения в 3-дневен срок от
подписване на АУАН. Предвид факта, че нарушението на процедурата по съставяне и
връчване на АУАН, не е довело до ограничаване правото на защита на лицето,
въззивният съд е приел, че това нарушение не е съществено.
В мотивите на
обжалвания съдебен акт е обективирана правна теза за съставомерност на
вмененото административно нарушение предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдържащи данни, че автомобилът на въззивника е бил
паркиран на морски плаж. Извел е извод, че предвид посочване в АУАН и НП на
мястото на нарушението – морски плаж Камчия – Север, липсата на координати в
НП, не е съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правата на
лицето.
Районният съд е счел,
че правилно е определена санкционната норма, като наложеното административно
наказание е в посочения в нея минимален размер, при съобразяване на смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства. Констатирал е, че не са налице
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, ВРС е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение на ВРС за правилно, като при неговото постановяване
са спазени относимите материалноправни разпоредби.
Крайно неубедителна е тезата на
касационния жалбоподател , че поради
непълнота в даденото описание с посочване на точните координати на мястото
на нарушение , той е в невъзможност да определи дали е паркирал на
морски плаж. Събраните сведения по случая сочат, че
административнонаказателното
производство е образувано по повод подаден сигнал на възмутени граждани за
паркиран автомобил на морския плаж т.е. разхождащи се граждани са възприели , че управляваното от Тпревозно
средство е паркирано на територия на морски плаж. Самият Т именно поради факта ,че е съзнавал , че е
паркирал върху морски плаж, при предявяване на акта , не е вписал оплакване за непълнота
относно мястото на нарушението и не е твърдял , че не е паркирал на морски плаж. Такива възражения
той не е направил в срока по чл. 44 от ЗАНН . В бланкетната жалба до РС-Варна няма
обективирано такова оплакване .
Няма нормативно изискване за посочване
на точните географски координати на паркиране на превозното средство. От значение
за съставомерността на деянието е дали е паркирано на морски плаж и този морски
плаж е бил индивидуализиран в АУАН и НП.
В обобщение възражението в касационната
жалба за непълнота на административнонаказателното обвинение обслужва единствено защитна теза на наказаното лице.
Голословно е оплакване
на Т, че „Наличието
на пясък и близостта до морето само по
себе си не е достатъчно, за да бъде определена една територия като
морски плаж“. . В случая пясъкът, върху който е паркирал касаторът , е част от
плажна ивица, която непосредствено граничи/свързана е с морето. Според
нормативно предписание на чл.6, ал.2 от ЗУЧК
морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната
плажна ивица, покрита с пясък. Дали конкретната територия е означена като
морски плаж в специализирана карта към действащата
кадастрална карта не променя факта на нейното предназначение и начин на ползване на морски
плаж съобразно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗУЧК.
Настоящата съдебна инстанция
споделя правната теза на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като осъщественото правонарушение не се отличава по своята обществена опасност
от обичайните нарушения от същия вид. Не съществуват нито изключителни, нито много
на брой смекчаващи отговорността обстоятелства
, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
противоправно деяние .
В обобщение при осъществения
инстанционен съдебен контрол се установи
правилността на обжалвания съдебен акт и поради тази причина подадената срещу
него касационна жалба следва да се остави без уважение.
При този изход на делото съдът
счита за допустимо и основателно искането на касационния ответник за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение . В тази връзка и на основание чл. 63д, ал. 5
от ЗАНН следва на ОД на МВР- Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1056/01.08.2022 г.,
постановено по анд № 1053/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН ********** *** сумата от
80/осемдесет/ лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател:
Членове:1.
2.