Определение по дело №2015/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260087
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20193630102015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Шумен, 31.08.2020г. 

 

Шуменски районен съд, в закрито заседание на тридесет и първи август, през две хиляди и двадесета    година, в състав :

СЪДИЯ: Зара Иванова

 

като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2015  по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           

          Настоящото производство е образувано въз основа на предявен от М.А.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.А.Панайотова срещу Г.А.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** иск за съдебна делба .По делото е постановено Решение №1043/04.11.2019г. за допускане на съдебна делба . Във втората фаза на делбата от страните е постъпила молба, в която ищецът заявява, че оттегля иска за делба, като едновременно с това е изразено съгласието на ответницата за прекратяване на делото.

            В съдебната практика са застъпени противоречиви становища относно възможността, във втората фаза на съдебната делба делото да бъде прекратено поради оттегляне на иска. Според някои съдебни решения е недопустимо съдът да бъде десезиран от извършване на делбата, чрез оттегляне на иска, като това становище се аргументира с обстоятелството, че в  делбеното производство, когато то се намира във втората си фаза между страните вече има влязло в сила решение по иска (решение за допускане на делбата), с което производството по делото в тази част вече е приключило и както при всяко приключило дело прекратяването на делото поради оттегляне на иска е недопустимо. Ако делото бъде прекратено поради оттегляне на иска съделителите ще бъдат лишени от правото им на делба, т.к. при прекратяване на делбеното дело преди постановяване на решение за извършване на делбата правото на съделителите да се делят остава нереализирано, а след това прекратяване съделителите не биха могли да заведат ново дело за делба, а ако заведат такова- то би било прекратено с оглед разпоредбите на чл.299, ал.1 от ГПК 

Според друго становище оттегляне на иска за делба е допустимо, макар и осъществено в производството по делото в неговата втора фаза, защото не е пречка за предявяване на същия иск, и в този смисъл не влиза в противоречие с императивната норма на чл.34, ал.1 ЗС, за разлика от отказа от такъв иск, който е недопустим. Приема се, че при оттегляне на иска (при изразено съгласие на насрещната страна ) , няма пречка съдът да прекрати производството на осн. чл.232 ГПК. Постановеното по делото решение, приключващо неговата първа фаза по чл.344, ал.1 ГПК не следва да се обезсилва, тъй като е влязло в сила. Поради това, разрешените с него въпроси по допускане на делбата, не могат да бъдат поставяни за ново разглеждане. Това решение запазва своя стабилитет и когато делбата не е продължила във втората й фаза и не е завършена (така Р № 75-1969 – І-во ГО на ВС). Когато производството по делото се прекрати във втората фаза , то всеки съделител може да подаде молба за образуване на ново производство, като в случая обаче последното ще започне от втората му фаза, като ще се зачете силата на решението по допускане на делбата.

Съдът възприема за меродавно второто становище, ето защо като взе предвид, че ищецът е подал молба по чл.232 от ГПК, а ответникът е изразил съгласие за прекратяване на делото поради оттегляне на иска, намира, че са налице предпоставките за прекратяване на делото.

 Понеже прекратяването на делото не е по спогодба, а поради оттеглянето на исковата молба от ищеца, в тежест на същия следва да се възложи дължимата се за производството държавна такса в размер на 25 лева, съгласно чл. 9  ТДТКССГПК.

От страните е направено искане за връщане на заплатеното от всеки от тях възнаграждение на ВЛ по назначената СТЕ. По първоначалната и допълнителните  задачи по СТЕ от страните е внесено възнаграждение в общ размер на 650 лева , от които 250 лева от ищеца и 400 лева от ответника. ВЛ се е явило в две съдебни заседания на които СТЕ не са приети, т.к. съдът е констатирал, че са непълни и неточни. Предвид посоченото съдът намира, че на основание чл.27, ал.3 от Наредба №2/29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на ВЛ не следва да се изплаща внесеното възнаграждение, а същото следва да бъде върнато на страните.

            Водим от горното, съдът

 

                                   О         П         Р         Е         Д         Е         Л         И         :

 

            ПРЕКРАТЯВА  производството по гр. д. №2015/2019г. по описа на Районен съд-Шумен , поради оттегляне на исковата молба,  на основание чл.232 ГПК.

            ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.А.Панайотова  да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева.

            ОТКАЗВА изплащането на възнаграждението на ВЛ Л.Г. .

Да се върнат  внесените от страните суми за възнаграждение на ВЛ по СТЕ , както следва : на М.А.Г., ЕГН ********** сума от 250 лева и на Г.А.Д., ЕГН **********, сума от 400 лева.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта относно прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Шумен в едноседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                       Съдия :