Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1360
гр.Бургас,
07.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 4258 по описа на
БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.Г.З. с ЕГН: **********,***, срещу Наказателно
постановление № */05.09.2019г.,
издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация”, гр. Бургас, с което
за нарушение по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и за нарушение на чл.
178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП, на основание същата
разпоредба е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500 лева.
В жалбата се излагат аргументи за отмяна на
постановлението, поради наличие на предпоставките по чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата. Представя становище,
в което посочва, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за
доставяне на НП е връчено на жалбоподателя на 13.09.2019г., а жалбата е
депозирана на 18.09.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона, намира за установено следното:
На 29.08.2019г., около 09:20ч. в гр.
Бургас, на ПортОйл до бензиностанция РомПетрол по посока на движение к-с Славейков, св. П.Р.-
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Бургас, спрял за
проверка товарен автомобил „Мерцедес” с peг. № *, извършващ
обществен превоз на товари- фракция 18110 с товарителница от 29.08.2019 г.
Водач на МПС бил жалбоподателят И.Г.З.. При проверката
на документите на водача се установило, че З. е без валидна карта за
квалификация на водача на МПС, както и без валидно удостоверение за
психологическа годност.
За направените констатации св. Р.
съставил АУАН с бланков номер 260979 от 29.08.2019 г. за нарушение на чл.2,
ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, както
и за нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП,
като в него било записано, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил
категория N3. Актът бил
връчен на място на нарушителя, който не записал възражения.
Въз основа на АУАН на 05.09.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.2, ал.1 от
Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, поради което и
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП, наложил на жалбоподателя административно
наказание –„Глоба” в размер на 2000 лева, както и че е нарушена разпоредбата на
чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП, поради което и на
същото основание наложил административно наказание –„Глоба” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Самият жалбоподател също не оспорва фактическата
обстановка, като единствено посочва, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в
предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.
По отношение на нарушението по
чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП:
В тази част на НП не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. В акта са налице реквизитите по чл. 42
от ЗАНН,
а в издаденото въз основа на него наказателно постановление- тези по чл.57, ал.1
от ЗАНН.
В акта и наказателното постановление е посочена правилно правната квалификация
на деянието.
Разпоредбата на чл.
8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, задължава водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейност
в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност.
Втората алинея на посочената норма, регламентира срока на валидност на
удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години от датата на
тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след
навършване на 65-годишна възраст на лицето. От събраните по делото
доказателства, безспорно се установи, че към момента на извършване на
проверката, жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари, видно от
товарителницата. Освен това, същият очевидно е приел това действие за
изпълнение на трудовия си договор, поради което безспорно ще получи
възнаграждение, което сочи, че са налице предпоставките на квалифициране на
превоза като обществен по смисъла на пар. 6, т. 29 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. На следващо място се установява, че
жалбоподателят е разполагал с удостоверение за психологическа годност с изтекъл
срок на валидност. Следва да се отбележи, че притежаването на удостоверение с
изтекъл срок на валидност е равнозначно на липсата на такова удостоверение.
Предвид
гореизложеното, водачът действително не е изпълнил задължението си да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност при извършване на обществен
превоз на товари, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Нарушението правилно е квалифицирано
като такова по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Посочената разпоредба, освен
санкционна, е и материално правна, предписваща дължимото поведение на
санкционираното лице, а именно, че водачите, които извършват таксиметрови или
обществени превози, са задължени да притежават валидно удостоверение за
психологическа годност. Наложеното наказание е с фиксирания размер, предвиден в
закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано и евентуално
изменено от съда.
Според настоящия
състав обаче, случаят може да бъде счетен за маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид. Липсват данни за предходни нарушения на водача, а освен това се касае
за инцидентна проява с оглед на това, че на същия е било възложено от
работодателя да извърши съответния курс, макар че по длъжностна характеристика
извършва ремонтни дейности на автомобилите на дружеството. Лицето е в предпенсионна възраст и е оказало съдействие на
проверяващите. Всички тези обстоятелства обосновават приложението на института
на чл. 28 ЗАНН.
По отношение на
нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г.:
Съдът намира
изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност неосноватлени,
тъй като никъде не е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП.
Независимо от това, съдът
намира, че в тази част АУАН и НП са издадени в нарушение на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението не е описано от фактическа страна по
начин, който да очертава предмета на доказване, респ. по начин, по който
жалбоподателят да организира адекватно защитата си.
Съгласно чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41/ 04.08.2008г., водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C,
C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача. В случая не е спорно между страните, че на 29.08.2019
г. З. е извършвал обществен превоз на товари /видно от товарителница от
29.08.2019 г. и пътен лист № 9004737/2019 г./. Както в АУАН, така и в НП обаче
е записано, че се извършва превоз с товарен автомобил категория N 3. Видно е,
че това описание по никакъв начин не съответства на съдържанието на
разпоредбата, която се твърди да не е спазена. Не може да се приеме, че волята
на наказващия орган следва да бъде тълкувана от жалбоподателя и последният да
извършва справка в законодателството за посочените признаци от състава на
вмененото нарушение. В чл. 2, ал. 1 от наредбата никъде не се споменава
категория N3, като законът изисква в АУАН и НП да се въвеждат
твърдения за съставомерни факти така както са
посочени в закона.
Поради изложеното, в
тази част постановлението се явява процесуално незаконосъобразно и следва да
бъде отменено на формално основание.
На самостоятелно
основание, съдът намира, че и в тази част следва да бъде приложена разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН по мотивите, изложени във връзка с първото нарушение.
С оглед всичко казано
по-горе, настоящият състав намира, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана и обжалваното
постановление следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ */05.09.2019г., издадено
от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация”, гр. Бургас, с което
на И.Г.З. с ЕГН: **********,***, за нарушение по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници
и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация, на основание чл.
93, ал. 1,
т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и за нарушение на
чл. 178в, ал. 5, предл.
3 от ЗДвП,
на основание същата разпоредба е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.