Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,04.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търговско дело № 720 по описа за 2018 година,
взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на „С.Т.”
АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, Софарма Бизнес Тауърс,
Сграда „****представлявано от Д.Г.Д., чрез пълномощника А.Б.Й. на длъжност
„Директор Право“ в дружеството на ищеца, с която са предявени обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове
срещу „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.К.К., с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска
възстановяване на „С.Т." АД на сумата от 370 349, 75 лева-получена без
основание и с която сума „УСБАЛО" ЕАД се е обогатила неоснователно за
сметка на ищеца, както и за заплащане на сумата от 71 570, 02 лева,
представляваща законна лихва за забава от деня, следващ датата на постъпване на
средствата по банковата сметка на ответника до датата на исковата молба, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба ищецът „С.Т.” АД,
ЕИК ********твърди, че страните са намират в трайни търговски отношения, по
повод на които ищецът извършва периодични доставки на лекарствени продукти,
медицински изделия за нуждите на ответника, като е участвало в практически
всички обявени от лечебното заведение като публичен възложител процедури по
възлагане на обществени поръчки. Поддържа, че е сключен договор за възлагане на
обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за
нуждите на „УСБАЛО“ ЕАД с № Д4-93 от 30.07.2015 година, във връзка с решение №
3-205 от 06.07.2015 година на изпълнителния директор на „УСБАЛО", със срок
на действие една година. Сочи, че в изпълнение на сключения договор и при
спазване на нормативните изисквания, регулиращи търговията на едро с
лекарствени продукти, ищецът изпълнявал изцяло и точно задълженията си по
договора като е прехвърлило собствеността и е предало владението върху
заявените лекарствени продукти, които са използвани от лечебното заведение в
основната му дейност - над 46 00 лекарствени форми в периода 30.07.2015 година
-12.10.2016 година, на обща стойност от 10 705 297, 54 лева.
Посочва се, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си по договора да заплати цената на доставените лекарствени
и други продукти от значение за здравето на човека.
Сочи се, че с фактури с №№ 3952 от
23.12.2015 година, 4197 от 23.06.2016 година и 4314 от 30.09.2016 година,
издадени от „УСБАЛО“ ЕАД са предявени неустойки, съгласно чл.28 от договора, за
неспазен остатъчен срок на годност, съответно в размер на 201 077, 91 лева за
доставки, извършени в периода 08-12.2015 година, 165 948, 20 лева за периода
01-06.2016 година и 3323,64 лева за доставки, извършени в периода 08-09.2016
година.
Твърди се, че ищецът е извършил
пълно плащане по така цитираните фактури по банкова сметка ***, съответно на
27.01.2016 година, на 21.09.2016 година и на 18.11.2016 година.
Изразява твърдение, че ответникът се
е обогатил с получаването на паричната сума в общ размер на 370 349,75 лева за
сметка на ищеца, като е получил тази сума без основание. Поддържа, че клаузата
на чл.9, ал.2 от Договор №Д4-93 /2015, която предвижда, че към датата на
доставката, срокът на годност на стоките, предмет на договора следва да бъде не
по-малък от 50%, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД като
противоречаща на закона / чл.9, ал.3, т.6 от Наредба № 39 от 13.09.2007 година
за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика, вр. с чл.197,
т.1 и чл.198 ЗЛПХМ/ и не съответстваща на основните принципи на добросъвестност
и справедливост в търговските отношения и накърняваща добрите нрави, по
подробно изложени съображения в исковата молба.
Претендира разноски.
Представя писмени доказателства.
Направено е доказателствено искане
за назначаване на ССчЕ с формулирани в исковата молба въпроси. Прави искане към
съда да задължи ответника по реда на чл. 190 от ГПК да представи детайлна
справка за начина на изчисляване на неустойките, начислявани за минимален
остатъчен срок на годност, както и справка, придружена с копия на фактури и/или
други финансово отчетни документи, издадени от „УСБАЛО” ЕАД към Столична
ЗОК/НЗОК за претендиране на заплащане на приложените в дейността на лечебното
заведение лекарствени продукти, заплащани от НЗОК извън цената на клиничната
пътека за всеки от месеците август 2015г. до октомври 2016г., по–специално от
която да е видна стойността, заплатена от НЗОК за лекарствените продукти,
изрично изброени в исковата молба.
Ответникът депозира
отговор, с който е направено възражение по чл. 369, ал. 1 от ГПК, като се
навежда, че искането за обявяване на нищожност на процесния договор за
обществена поръчка на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД не е в приложното поле на
чл. 365 от ГПК, поради което следва да бъде разгледано по общия исков ред.
Пояснява се, че договорните отношения са приключили на 30.10.2016г., поради
което не се касае за претенция, произтичаща от търговски спор. Ответникът
посочва, че не става ясно на коя от хипотезите по чл. 55 от ЗЗД ищецът основава
претенцията си, което значително затруднява защитата на ответника. Ответното
дружество навежда твърдения за недопустимост на исковете, като по същество ги
оспорва по основание и по размер. Излага в четири точки аргументи за
недопустимост на иска и липса на правен интерес у ищеца, които касаят
съществото на спора и основателността на иска. Ответникът счита, че исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение от съда като
твърди, че ответното лечебно заведение е начислявало процесната неустойка на
договорно основание – чл. 28 от Договора, поради неизпълнение на продавача на
задълженията му по чл. 9, ал. 2, а именно доставките на лекарствените продукти
да са с остатъчен срок на годност не по- малко от 50% към датата на съответната
доставка. Освен това се посочва, че ищецът е заплатил начислената доброволна
неустойка доброволно и без да прави възражения и без претенции, както по
отношение на размера й, така и по отношение на посочените във фактурите за
начисляването й договорни основания. Допълва се, че в потвърдителното писмо от
31.01.2018г. ищецът не е посочил да има вземания от ответника, произтичащи
от неоснователно обогатяване, а само за
главница и лихви върху тях. Според ответника с исковата молба е предявен и иск
по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузи от процесния договор.
Ответникът оспорва този иск като навежда доводи, че атакуваните клаузи не
противоречат на конкретни императивни правни норми, нито нарушават правни
принципи от значение за обществото като цяло. Пояснява се, че процесният
договор се подчинява на правния режим, уреден в ЗОП, поради което разпоредбите
на ЗЗД и ТЗ следва да се прилагат, доколкото са съвместими със специалния закон
– ЗОП.
Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
По делото е депозирана допълнителна искова молба от ищеца.
С оглед наведените от ответника
съображения, в допълнителната искова молба ищецът посочва, че спорът е
търговски, тъй като двете страни по него са търговски дружества. Оспорва
наведените от ответника аргументи за недопустимост и неоснователност на иска.
Представят се нови писмени доказателства – писма до ответника от дати
16.11.2017г., 12.12.2017г. и 21.12.2017г., с които ищецът изразява позиция по
отношение на клаузите за неустойка по Договор Д4-79/13.10.2016г., Договор Д4-4/
30.01.2017г. , Договор Д4-53/18.06.2014г. и Договор Д4-54/18.06.2014г., като
заявява, че претенциите на лечебното заведение за неустойки са неоснователни,
като начислени по нищожни клаузи.
Дружеството-ответник е депозирало в
срок допълнителен отговор по ДИМ.
Ответникът поддържа изложените в отговора на исковата молба съображения, че
спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава 32 от ГПК. Сочи, че позоваването
на нищожност на клауза поради противоречието й с подзаконов нормативен акт
(Наредба №39/13.09.2007г. за принципите и изискванията за добрата
дистрибуторската практика), не може да обоснове прогласяване на нищожността на
тази клауза.
Възразява срещу приемането като
доказателства по делото на приложените към ДИМ три писма от ищеца до ответника
като неотносими.
По делото са приети
писмени доказателства, изготвена е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че между ищеца като продавач и ответника като купувач е сключен
договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите
на „СБАЛ по О.“ – ЕАД № Д4-93/30.07.2015г.
за срок от 12 месеца.
Съгласно чл.5, ал.2 от договор
Д4-93/30.07.2015г. страните са приели, че плащането се извършва в срок от 60
дни, след предаването на стоките и представяне на следните документи: оригинална
фактура съдържаща номер и дата на договора, издадена от продавача, подписана и
одобрена от упълномощен представител на купувача, приемо-предавателен протокол,
сертификати, разрешения и инструкции за правилното им съхранение и ползване,
подписани от продавача и купувача.
Съгласно чл.9, ал.2 и чл.28, ал. 1-4 от договор Д4-93/30.07.2015г.,
към датата на доставката срокът на годност (гаранционният срок) на стоките
следва да бъде не по-малък от 50 % от остатъчния срок на годност на същите. При
доставка на лекарствен продукт със срок на годност по-кратък от 50 % продавачът
заплаща предвидената договорна неустойка, както следва : 1.) 49,99% до 40 % - 30% върху стойността на доставката; 2.) 39,99% до 30 % - 60% върху стойността на
доставката; 3.) под 30% - 75% върху
стойността на доставката; 4.)
под 20% -
90% върху стойността на доставката, както и обезщетение за вреди, в скучайте, в
които те надхвърлят договорената неустойка.
Съгласно чл. 9, ал.2 и чл. 28, ал.4 от
договор Д4-93/30.07.2015г., доставката на лекарствен продукт с остатъчен срок
на годност по-малък от 20% от обявения от производителя се извършва само с мотивирано
решение на Изпълнителния директор на „ЦБАЛ по О.“ ЕАД. Без изричното писмено
съгласие на директор на „СБАЛ по О.“ ЕАД стоките няма да бъдат заплащани.
Съгласно чл.29 от договор
Д4-93/30.07.2015г., при неизпълнение на задълженията си за плащане на
доставените стоки в уговорените срокове купувачът дължи неустойка в размер на
законната лихва върху стойността на забавеното плащане.
Съгласно чл.30 от договор
Д4-93/30.07.2015г., купувачът удържа договорената неустойка от представената от
продавача гаранция за доброволно изпълнение.
Съгласно чл. 31 от договор
Д4-93/30.07.2015г., същият се сключва за срок от 12 месеца. Видно от приложеното
към отговора възлагателно писмо, срокът на договора е удължен с три месеца,
считано от 30.07.2016г.
Не се спори между страните и видно от
представеното към отговора обявление за поръчка, както и от представените от ищеца ценова оферта и
технически спецификации, че договорът е сключен след проведена процедура по
ЗОП.
Не се спори между страните и се
установява от представените от ищеца фактура №3952/23.12.2015 година, фактура
№4314/30.09.2016 година, фактура №4197/23.06.2016 година, че ответникът е издал
процесните фактури на обща стойност от 370 349, 75 лв. като начислена
неустойка по договор Д4-93/30.07.2015г.
Не се спори между страните и се
установява от представените от ищеца справка от он-лайн банковата система на
банка Societe Generale Експресбанк и платежни нареждания, че
сумите по процесните фактури са постъпили по сметка на ответника.
Не се спори между страните и се
установява от представената от ищеца справка-извлечение на л.17 и л.18,
представените с отговора справки на л.72, л.74, л.76 и л.77, че ищецът е
доставял на ответника, стоки предмет на договор Д4-93/30.07.2015г. със срок на
годност под 50%.
Не се спори между страните, че стоките
със срок
на годност под 50% са приети /получени от ответника, както и че фактурите с
номера: фактура №3952/23.12.2015 година, фактура №4314/30.09.2016 година,
фактура №4197/23.06.2016 година са заплатени без възражение. От представената
от ответника справка на л.115 и л.116 по делото се установи за кои продукти и
как е изчислена, съответно начислена неустойката по трите процесни фактури.
От представените с допълнителната искова
молба три броя уведомителни писма-възражение, не може да се направи извод, че
ищецът е възразил срещу начислените от ответника неустойки, разглеждани в
настоящото производство. Това е така, защото и трите уведомителни
писма-възражение са по повод други договори между страните. Съдът намира, че с
представените към допълнителната искова молба уведомителни писма-възражение,
ищецът е оспорил начислени от ответника неустойки, които са различни по
основание и размер, от неустойките, за които се ищецът твърди и се домогва да
докаже по настоящето дело, че ответникът неоснователно се е обогатил.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводна експертизата, изпълнена от вещото
лице М.А.С., което съда приема като обективно и компетентно изготвено.
Вещото
лице дава заключение, че съгласно предоставена от ответника информация в
счетоводната програмен продукт на „УСБАЛО“ ЕАД не се води отчетност в кой момент
след извършване на доставката на лекарствените продукти, предмет на договор
Д4-93/30.07.2015г., същите са били изписвани/влагани в лечението на пациентите
на лечебното заведение. Сочи ,че в периода на действие на договор №
Д4-93/30.07.2015г. лечебното заведение не е бракувало лекарствени продукти,
доставени в изпълнение на договора. Сочи, че от разплащателна сметка на ищеца в
„С.Ж.Е.“ АД по разплащателна сметка на ответника в „Първа инвестиционна банка“
АД са наредени преводи в общ размер на 370 349.75 лева, от които
201 077.91лв. с основание за плащане превод фактура №**********/23.12.2015
година; 165
948,20 лв. с
основание за плащане превод фактура №**********/23.06.2016
година и 3 323,64лв. с основание за плащане превод фактура №4314/30.09.2016
година. Сумите са постъпили по сметката на ответника съответно на 28.01.2016
година, 21.09.2016 година и 18.11.2016 година.
Вещото лице посочва, че общият размер на
законната лихва за забава по просрочени парични задължения върху сумата 370 349,75
лв., за периода от датата следваща датата на ефективно постъпване на паричните
средства по банковата сметка на ответника до датата предхождаща датата на
подаване на исковата молба (12.04.2018г., включително) е 71 625,65 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът взе предвид следното от правна
страна:
Предявени са искове с правно основание
чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Процесният
договор представлява търговска сделка, сключен от ищеца и ответника- търговски
дружества, в рамките на професионалната им търговска дейност по занятие. Претендира
са връщане на платена без основание сума поради нищожност на разпоредбата от
договора, която предвижда плащането й .
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД са извършване на определена престация в полза на
ответника и липса на годно правно основание за получаване на престацията, в
това число, когато плащането към ответника е извършено в изпълнение на нищожна
договорна клауза.
Право на ищеца е да избере дали да предяви
иск за установяване на нищожност на договорни клаузи, като получи сила на
пресъдено нещо по този спор или да се позове на нищожността на
основанието за престацията. В конкретния случай с исковата молба не е направено
искане за прогласяване на нищожността на чл. 9, ал. 2, вр. с чл. 28 от
процесния договор. В този смисъл, въпросът за нищожността на разпоредбите
на чл. 9, ал. 2 от процесния договор не представлява отделен обективно съединен
иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, а се разглежда от съда с оглед преценката
на основателността на иска за неоснователно обогатяване.
Поради
изложените съображения, спорът подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет
и втора от ГПК- Търговски спорове.
Неоснователното обогатяване може да се
дефинира като правоотношение възникнало от разместване на имуществените блага и
се основава на липсата на основание,
разбирано като липса на правоотношение, което да оправдае разместването на
имуществените блага.
В конкретния случай не се спори между
страните и от събраните по делото доказателства се установява, че между
страните са възникнали облигационни отношения по договор Д4-93/30.07.2015г. за
доставки
на лекарствени продукти. В чл. 9, ал.2 и чл. 28, ал.1-4 от цитирания договор страните
са приели, че при доставка на лекарствен продукт със срок на годност по-кратък
от 50% продавачът заплаща предвидената в договора неустойка. В случая се
установява, че в сключения между страните договор са уговорени клаузи за неустойка
относно доставката от ищеца продавач на лекарствени продукти с по-нисък
остатъчен срок на годност от уговореното по договора.
От събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че по договор Д4-93/30.07.2015г. ответникът е издал три фактури по
чл. 28 и е начислил неустойка за неспазен остатъчен срок на годност, на обща
стойност 370 349.75 лева.
Между страните не се спори, а и от
събраните писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че фактурите са изцяло заплатени от ищеца на
ответника.
С оглед на това следва да се разгледа
въпроса дали плащането по тези фактури от ищеца към ответника е довело до
твърдяното разместване на имуществените блага между ищеца и ответника, за да
възникне за последния задължение да върне полученото без основание.
Ищецът е заявил възражение за нищожност
на клаузите на чл. 9, ал.2 от договор № Д4-93/30.07.2015г. за неустойка поради
противоречие на закона, на основание чл. 26, ал.1, пред. 1 от ЗЗД. Сочи
противоречието на същата на императивните правни норми, регулиращи дейността на
търговците на едро – чл.80 .“ж“ от Директива 2001/83/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 06.11.2001 година за утвърждаване кодекс на Общността
относно лекарствените продукти за хуманна медицина, т.5.5 от Ръководството, чл.9,
ал.3, т.6 от Наредба № 39 от 13.09.2007 година за принципите и изискванията за
добрата дистрибуторска практика, доколкото съгласно правилата на добрата дистрибуторска
практика като търговец на едро на лекарствени продукти следва да спазва
стриктно правилото, че „партидите с най-кратък срок на годност се продават
първи“. Сочи, че неустоечните клаузи на чл.9, ал.2 вр. чл. 28 не съответстват
на основните принципи на добросъвестност и справедливост в търговските
отношения и накърняваща добрите нрави, по подробно изложени съображения в
исковата молба.
Съдът намира, че договорените между
страните неустоечни клауза не противоречат на закона. Както се установи по делото,
договорът за доставка на лекарствени продукти е сключен след проведена
процедура по ЗОП. Видно от представеното от ответника и неоспорено от ищеца
обявление
за поръчка, раздел III. 1.4. описание на
особените условия в т.3 е посочен остатъчния срок на годност, който
впоследствие е приет и от страните по договора. Видно от представенните ценови
оферти и технически спецификации по завените в обявлението позиции, ищецът е
заявил участие в процедурата, без възражение, като в последствие е разписал и
окончателни договор. Следователно клаузата не е наложена едностранно от
възложителя на поръчката. Именно поради непротивопоставяне на въведеното
условие, ищецът е заплатил без възражение и трите фактури, по които ответникът
му е начислил неустойки за неспазен остатъчен срок на годност.
Разпоредбата на чл. 80, б. “ж” от
Директива 2001/83/ЕО предвижда общото изискване, че титулярите на разрешение за
дистрибуция трябва да спазват принципите и ръководството за добра
дистрибуционна практика на лекарствените продукти.
В т. 5.5. от Ръководство от 05.11.2013
г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за
хуманна употреба (текст от значение за ЕИП) 2013/C 343/01, основано на чл. 84 и
чл. 85б, пар. 3 от Директива 2001/83/ЕО, е прието, че е необходимо да се
документират изключенията от принципа “партидите с най-кратък срок на годност
да се продават първи” (FEFO). Посоченото ръководство е задължително и следва да
се прилага от ищеца, съгласно нормата на чл. 198 от ЗЛПХМ, че принципите и
изискванията за добра дистрибуторска практика на лекарствени продукти се
приемат с наредба на министъра на здравеопазването и Ръководства, приети от
Европейската комисия. С оглед характера на акт на Европейската комисия,
Ръководството се прилага с приоритет пред чл. 9, ал. 3, т. 6 от Наредба №
39/13.09.2007 г. за принципите и изискванията за Добрата дистрибуторска
практика и изключенията от горния принцип следва да се документират. Спазването
на тези изисквания са в тежест на ищеца, който следва да организира работата си
в съответствие със заложеното в тези разпоредби, поради което посоченото възражение
в този смисъл е неоснователно.
Възражението на ищеца, че неустоечните
клаузи са нищожни поради противоречие на добрите нрави на осн. чл.26, ал.1,
пред. 3 ЗЗД, съдът намира също за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 26, ал.1, пред.3 ЗЗД
установява като нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно
т.3 от ТР от 15.06.2010 година, постановено по тълк. дело №1/2009 година на
ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
и преценката за тази нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
направи за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора /в
случая 30.07.3015 година/. В конкретния случай договора е сключен по реда на
ЗОП. Ответникът е лечебно заведение , съгласно чл.9, ал.1, т.1 във вр. с ал.3
от Закона за лечебните заведения и с оглед чл.96 и чл.97 от ЗЛЗ се финансира от НЗОК и държавния
бюджет като финансирането от НЗОК е съгласно разписаните условия в Националния
рамков договор за медицинските дейности. От друга страна, в сключения между
страните договор продавачът гарантира годността на доставените стоки, съгласно
изискванията на действащото законодателство и договора/чл.19/, който
регламентира остатъчния срок на годност, поради което ищецът -продавач сам
трябва да организира дейността по
доставка на лекарствата, по начин позволяващ му да спазва договореното между страните.
Правилата на добрите нрави са морална
категория, относима и към поведението на добрия търговец (арг. чл. 289 ТЗ).
Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица по тяхното нарушение е приравнено с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като същите са приложими в отношенията между
търговците. Накърняване на добрите нрави би било налице само, когато начинът на
извършване на целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа
за равнопоставеност на страните в гражданския оборот.
Съдът счита, че в настоящия случай не е
налице неравнопоставеност на страните, разглеждана като несъответствие между
обща стойност на договора и неустоечните клаузи по договорите, които обвързват
цената на доставения лекарствен продукт с остатъчния срок на годност.
Уговорената от страните клауза за неустойка не се отклонява от присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тя съответства на функцията
на лечебното заведение и обезпечава значимостта на обществените отношения –
пациентите на болницата да са осигурени с лекарства, които ще са годни за
употреба в сравнително дълъг период от
време.
В този смисъл неотносими са възраженията на ищеца относно това дали са използвани
доставените лекарствени продукти от лечебното заведение.
С
оглед на изложеното настоящият състав приема, че неустоечните клаузи са
действителни, а възражението на ищеца за нищожност поради противоречие на
добрите нрави е неоснователно.
По отношение на заявеното от ищеца, че
за да се дължи неустойка на ответника, последният е следвало да бъде изправна
страна, съдът намира, че в случая, не се установи от приложените към фактурите
за неустойки справки, че ответникът не е заплатил в срок дължимите суми към
ищеца продавач и е изпаднал в забава по отделните доставки по фактурите по
договора. Такъв извод не може да се направи въз основа единствено на
съдържащата се в исковата молба и писмените бележки вложена таблица, доколкото
същата не представлява доказателство по делото, а има характер на твърдение. Проверката
на истинността на изявлението следва да се извърши според записванията в
счетоводните книги или други надлежни счетоводни документи, каквито в случая не
са представени. Заявените в исковата и допълнителната искова молба
обстоятелства, които ползват ищеца, не съставляват доказателства, а само твърдения, които подлежат на
доказване в гражданският процес на общо основание.
По своята правна природа неустойката
изпълнява обезщетителна функция и гаранционно – обезпечителна функция – да
стимулира страната към точно по обем, качество и време изпълнение на поето
договорно задължение. Всяка от страните по двустранното договорно правоотношение
притежава съответни права и поема съответни задължения. Доколкото в случая се
касае за търговска сделка – продажба, то купувачът по сделката /ответникът/ се
задължава да заплати договорената цена, а продавачът – да прехвърли
собствеността върху вещта в състояние, в което се намира по време на
продажбата. С оглед спецификата на предмета на договора – продажба/доставка на
лекарствени средства, е постигната допълнителна уговорка между страните по
сделката относно състоянието, в което следва да се предаде стоката, определяемо
от остатъчния срок на годност на лекарствените средства към момента на
доставката. Именно изпълнение на задължението на продавача да прехвърли
собствеността /да достави лекарствени средства с предвидения в договора срок на
годност, обезпечава клаузата на чл. 28 от договора. Трансформирането на
гаранционно-обезпечителната й функция в санкционна – обезщетителна функция се
обуславя единствено от факта на неизпълнение на това конкретно договорно
задължение на продавача и не е обвързано от изпълнението или неизпълнението на
договорните задължения, поети от насрещната страна /в случая – задължението на
купувача да заплати в срок договорената цена/. Неустойката се дължи тогава,
когато са налице елементите на фактическия състав, който я поражда, т.е. за
онова неизпълнение, за което е уговорена, от факта на неизпълнение на това
договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява. Ето защо дори да беше
установен факта, че ответникът е неизправна страна по договора в качеството си
на купувач да заплати в срок договорената цена, не възпрепятства правото му да
претендира и събира уговорената в негова полза неустойка при неточно изпълнение
на насрещните задължения на продавача, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена.
Относно заявеното от ищеца, че
ответникът е приел процесните доставки на лекарства без възражение по
качеството на доставките и се е облагодетелствал за сметка на ищеца, от
начислените неустойка за остатъчен срок на годност, вместо да предяви
рекламация по раздел VI. Съдът намира,
че от тълкуването на разпоредбите в раздел VI
и VIІ на договора се налага извод, че страните са
уговорили различни правила относно качеството и срока на годност на стоките и
относно отговорността за неточно изпълнение. Разпоредбите във връзка с
неточното изпълнение са в раздел VІ и при тях са
уговорени рекламационните правила, в случай на недостатъци на стоките / чл.21 и сл. /. От това следва, че доставката на стока с
по-малък от договорения срок на годност не е възприета от страните по договора
като неточно изпълнение с оглед качествата на лекарствата. В противен случай,
не би се наложило отделното регламентиране на правила в раздел VII и отношенията по повод на доставяне на лекарства с
различен срок на годност биха се уреждали
като рекламация за стоки с недостатък.
Съдът счита, че в случая с договора
продавачът е приел да доставя лекарства с определен срок на годност, като
неизпълнението на това задължение е свързано единствено с начисляването в полза
на купувача на уговорената неустойка, без да се прилагат правилата относно
рекламация на негодна стока, уговорени в раздел VІ.
За възникването на правото на неустойка, съгласно договора, е достатъчно само
доставените лекарства да бъдат с остатъчен срок на годност посочен в чл.28, без да е необходимо уведомяване на продавача по
реда и в сроковете по чл.22.
Допълнителен довод за извода, че
страните са разграничили срока на годност от скритите и явни недостатъци е
обстоятелството, че в чл.21 на договора е
предвидено, че рекламации за скрити недостатъци могат да се правят през целия
срок на годност, като рекламацията се придружава задължително от протокол,
издаден от оторизиран държавен орган / чл. 21/.
Неустойката
в случая следва да се начисли не с оглед неточно изпълнение, а предвид
изпълнението на друго задължение поето от продавача с договора.
Ето защо съдът намира, че ответникът не
е бил длъжен и не е следвало да предяви рекламации по раздел VІ, вместо да
начисли и събере неустойка съгласно чл.9, ал, 2 вр. чл. 28 от договора.
Поради това предявената претенция за възстановяване
на „С.Т." АД на сумата от 370 349, 75 лева-получена без основание и с
която сума се твърди „УСБАЛО" ЕАД да се е обогатило неоснователно за
сметка на ищеца се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Поради неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и акцесорния за заплащане на сумата от 71 570, 02 лева,
представляваща законна лихва за забава от деня, следващ датата на постъпване на
средствата по банковата сметка на ответника до датата на исковата молба, както
и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
Искането
на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно с оглед изхода на
делото.
Искането
на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде частично уважено за размера от
5 500 лв., за която сума е представен списък с разноски и надлежен
платежен документ. Видно от приложените доказателства е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 11 000 лева , платимо по банков път. Представено е платежно нареждане от
19.07.2018 година за сумата от 53500 лева като в основанието за плащане са посочени
три договора , индивидуализирани само по номер, без дата, и не става ясно по
кой от договорите каква стойност се заплаща, нито че един от цитираните, касае
горепосочения договор от 13.06.2018 година.
С
оглед гореизложеното, не може да се направи обоснован извод, че с платежното
нареждане от 19.07.2018 година е заплатен изцяло или в конкретен размер остатъка
от адвокатския хонорар по ДПЗС № 10-28 от 13.06.2018 година, поради което
искането за заплащане на адвокатски хонорар следва да бъде уважено частично.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените
от „С.Т.” АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, Софарма
Бизнес Тауърс, Сграда „****представлявано от изпълнителния директор Д.Г.Д. срещу
„У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.К.К., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати
на „С.Т." АД сумата от 370 349, 75 лева-получена без основание и с която сума
„УСБАЛО" ЕАД се е обогатило
неоснователно за сметка на ищеца, както и за заплащане на сумата от 71 570, 02 лева,
представляваща законна лихва за забава от деня, следващ датата на постъпване на
средствата по банковата сметка на ответника до датата на исковата молба, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
„С.Т.”
АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, Софарма Бизнес Тауърс,
Сграда „****представлявано от Д.Г.Д. да заплати в полза на „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“
ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.К.К.
сумата от 5 500 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на един адвокат.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.