№ 486
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900811 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, чрез адв. Х. И. срещу М. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: *****4, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следните суми, произтичащи от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС
КРЕДИТ", №******r. присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.10.2018г. по ч.гр.д. № 15179/2018 г., по описа на
ВРС в общ размер на общ размер на общ размер на ***, от които главница: 45 364,03 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит 2198,06 лв. за период от
22.01.2018г. - 04.07.2018г; мораторна лихва 991,10 лв. за период от 21.01.2018г. -
02.10.2018г; такси: 268,72 лв. за период от 10.11.2017г. до 02.10.2018г.; нотариални такси:
536,00 лв. за период от 04.05.2018г. - 02.10.2018г, както и реализираните в хода на ч.гр.д. №
15179/2018г., по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски в размер, както следва: 987,16
лв. платена държавна такса, както и 1524,44 лв. адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за банков кредит, продукт
„БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София, и
от друга страна „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Янко Карагяуров" № 4, представлявано от М. Д.
И. в качеството й на управител - като кредитополучател; М. Д. И., ЕГН ********** - като
съдлъжник; А. М. М., ЕГН ********** - като съдлъжник, банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. Кредитът бил предоставен във връзка с
1
професионалната/служебната дейност и за ремонт и оборудване на кафе/бар и за посрещане
на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, като срокът за ползване и
погасяване на кредита е 48 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.
Съгласно чл. 1 от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г. и
приложение 1 от 11.04.2017г., неразделна част от договора, заемната сметка била открита на
датата на подписване на приложението, а именно 11.04.2017г. Кредитът съгласно чл. 2, ал. 2
от договора бил усвоен на 11.04.2017г., по разплащателна сметка, разкрита в Банката на
името на „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД с ЕИК:*********. Сочи се, че съгласно чл.8а от договора
М. Д. И. И А. М. М. са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „ЕВА
ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК ********* за задълженията му относно погасяване на кредита.
Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора било предвидено кредитополучателят да
погасява кредита на равни месечни вноски по погасителен план, неразделна част от
договора. Дължимата се договорна лихва по аргумент от чл. 4, ал. 1 от договора, включвала
сбора от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 6.067 процентни
пунта. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава
автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ пункта по силата на чл. 5 от
договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ", №******г. В чл. 6, ал. 4. от
договора за банков кредит било предвидено кредитополучателят заплаща месечна такса за
управление в размер на 0,05 % върху остатъка от неиздължената главница.
Твърди се, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения,
произтичащи от чл.3, ал.1 от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ",
№******г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 25,
подт. Д) и чл. 26, подт. В) от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ",
№******г., при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с
падеж 23.10.2017г., банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се
прекратява действието на договора. Длъжниците били уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането по банковата сделка с нот. покани, връчени на 04.07.2018г. и
съответно на 24.08.2018г.
Сочи се, че вследствие на неизпълнението е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
09.10.2018г., както и изпълнителен лист от 09.10.2018г., по описа на ВРС, въз основа на
който срещу длъжниците е образувано изпълнително дело номер 746 от 2018г., по описа на
ЧСИ З.Д.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК М. Д. И., ЕГН ********** e възразила писмено
срещу заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата М. Д. И., чрез особен представител
адв. В., е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като твърди
нередовно изпълнена процедура по връчване на уведомленията, с които ищецът твърди да е
обявил предсрочна изискуемост на вземанията си по процесния договор за кредит, както и
2
липсата на даден срок за доброволно изпълнение на задълженията. Оспорват се исковете и
по размер, оспорва се факта на извършено усвояване на кредита, релевирани са също
възражения за нищожност на клаузите на чл.5 и чл.6, ал.4, както и клаузите на раздел 4
„Специални условия по кредита“, като неравноправни на основание чл.143, т.3, т.10, т.11,
т.12 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ЕИО.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетия като доказателство по делото договор за банков кредит, продукт
„БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София, и
от друга страна като кредитополучател „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД с ЕИК:*********, със
седалище гр. Варна, и като съдлъжници М. Д. И. и А. М. М., се установява, че банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. Видно от чл.1 от договора
кредитът е предоставен във връзка с професионалната/служебната дейност и за ремонт и
оборудване на кафе/бар и за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни
средства, като срокът за ползване и погасяване на кредита е 48 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка. Кредитът съгласно чл. 2, ал. 2 от договора бил усвоен на
11.04.2017г., по разплащателна сметка, разкрита в Банката на името на „ЕВА ИНВЕСТ"
ЕООД с ЕИК:*********. Съгласно чл.8а от договора М. Д. И. и А. М. М. се задължават да
отговарят солидарно с кредитополучателя „ЕВА ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК ********* по
кредита, който съгласно чл.3, ал.1 от договора е предвидено да се погасява кредита по
погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора дължимата
договорна лихва включва сбора от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в
размер на 6.067 процентни пунта. По силата на чл. 5 от договора при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в
размер на 10 пункта за банков кредит. Съгласно чл. 6, ал. 4. от договора за банков кредит се
предвижда кредитополучателят да заплаща месечна такса за управление в размер на 0,05 %
върху остатъка от неиздължената главница.
Представена е нотариална покана от „Юробанк България" АД до М. Д. И. за
обявяване на вземанията по договор за кредит продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г., за
предсрочно изискуеми, връчена на кредитополучателя на дата 05.07.2018г., чрез залепяне на
уведомление при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Приложени са също и обяснение на
нотариус с район на действие ВРС относно извършените посещения и залепване на
уведомление на адреса на М. Д. И., залепеното уведомление по чл.47 ГПК и констативен
протокол от 05.07.2018г.
Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
по която, кредитирано от съда като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че
размерът на усвоената главница по процесния кредит /чистата стойност на кредита/ е 50000
3
лв., която е постъпила еднократно по разплащателна сметка на кредитополучателя; до
31.12.2017г. са извършвани погашения на падежирали месечни вноски, като са погасени
изцяло, макар и със закъснение 5 от вноските, последната от които с падеж на 21.09.2017г.,
както и таксите за управление 0,05%; по шестата вноска с падеж 21.10.2017г. е издължена
изцяло таксата за управление и частично възнаградителната лихва; общият размер на
погасените задължения по кредита възлиза на 6180,79 лв., вкл.6029,92 лв. за месечни вноски
по погасителния план /от които 4635,07 лв. за главница и 1393,95 лв. лихва по ПП/, 7,80 лв.
лихви за забава на просрочена главница и 143,07 лв. такси за управление. Спорез
заключението възнаградителна лихва по погасителен план е начислявана на 04.07.2018г.,
като общо са начислени 3592,01 лв., от които чрез плащане са погасени 1393,95 лв. и е
налице непогасен остатък в размер на 2198,06 лв.; начислените и непогасени вземания на
банката за мораторна лихва са в размер на 991,10 лв., начислени за периода 21.11.2017г. –
03.10.2018г.; начислени са такси по кредита в общ размер 1661,68 лв., от които чрез
плащане са погасени 892, 96 лв. и е налице непогасен остатък в размер на 268,72 лв.,
начислени за периода 10.11.2017г. – 21.09.2018г. Според заключението общият размер на
неизплатените задължения по процесния кредит е 49 357,91 лв., от които 45 364,03 лв.
главница /8600,96 лв. падежирала по вноски до 21.06.2018г. и 36 763,07 лв. непадежирала,
по вноски след 21.07.2018г./, 2 198,06 лв. лихва по ПП, начислена до 04.07.2018г., 991,10 лв.
лихва по просрочена главница до 03.10.2018г., 268,72 лв. такси и 536 лв. нотариални такси.
От заключението се установява, че към 08.08.2022г. всички вноски по погасителен план са
падежирали, последната от които на 11.04.2021г.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните
правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1
от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. Настоящата
претенция предпоставя доказване наличието на облигационно правоотношение между
страните, по силата на което ответникът е задължен за претендираната сума, настъпила
предсрочна изискуемост на главницата на посочената в ИМ дата.
Съдът намира, че събраните в хода на производството писмени доказателства са в
състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по силата на
валидно сключен банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" ******г. От ответната страна
се оспорва действителността на конкретни клаузи от договора като неравноправни на осн.
чл.143, т.3, 10, 11 и 12 от ЗЗП като съдържащи уговорки във вреда на потребителя, но в
случая кредитополучателят е юридическо лице, извън обхвата на определението за
потребител по см. на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, съгласно който "Потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. В случая, видно от чл.1 от договора, кредитът е предоставен на търговец във връзка
с професионалната/служебната дейност и за ремонт и оборудване на кафе/бар и за
4
посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, като настоящият
ответник като управител на дружеството е поела солидарно задължение, поради което не
отговаря на дефиницията за потребител и съответно е неприложима потребителската защита
по смисъла на ЗЗП.
Качеството на банката – кредитор като изправна страна по договора следва от
установяване на факта, че е изпълнила задължението си да предостави на заемополучателя
уговорената парична сума. За доказване изпълнението на задължението на кредитора за
отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката
на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката,
както е установено от заключението на вещото лице. Именно със заверяване на
разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за
усвоена/предоставена на кредитополучателя. В този смисъл е и решение № 125 от
12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от
ГПК.
Неизпълнението от страна на кредитополучателя, изразяващо се в незаплащане
на дължими погасителни вноски, не се оспорва и се установява от заключението на вещото
лице, съгласно което последната изцяло издължена вноска, макар и със забава, е тази с
падеж 21.09.2017г., след което е частично изплатена следващата шеста вноски с падеж
21.10.2017г. Тъй като след тази дата до момента на обявяване на предсрочната изискуемост
не са заплащани суми, е налице неизпълнение като предпоставка по смисъла на чл.26 от
договора.
За да настъпят правните последици на предсрочната изискуемост за длъжника е
необходимо това потестативно по своето правно естество право на кредитора да бъде
упражнено с нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната изискуемост
се счита настъпила на датата, на която това волеизявление на кредитора е достигнало до
длъжника (в този смисъл т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и трайно
установената съдебна практика, в т.ч. решения на ВКС по чл.290 от ГПК, като например
Решение № 53 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 64 от
9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 420 от 11.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 135 от 21.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
565/2016 г., I т. о., ТК и други).
В отговора на ИМ е релевирано възражение за нередовно връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, поради ненамиране на адресата, което се явява
неоснователно с оглед на представените по делото доказателства за редовно връчена на
05.07.2018г. нот. покана по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на
кредитополучателя, след спазване на процедурата за трикратно посещение на адреса,
залепяне на уведомление и изтичане на двуседмичен срок.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаването от
длъжника на изявлението на банката за обявяване на кредитния дълг за предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит
5
предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая уведомлението следва хронологично
момента, в който са спрени плащанията, поради което и тази предпоставка следва да се
приеме за установена.
Същевременно от представения по делото погасителен план към договора и
заключението на вещото лице се установява падежа на всички вноски по погасителния план,
като падежът на последната предвидена вноска е 11.04.2021г. Приложение в случая намира
разрешението на ТР № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съобразно
което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за потребителски кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В случая е
настъпил окончателния падеж на всички вноски по договора, от което следва извод за
дължимост на всички неизплатени суми.
От заключението на вещото лице по приетата СЧЕ се установява общия размер
на неизплатените задължения по процесния кредит в размер на 49 357,91 лв., от които
45 364,03 лв. главница /8600,96 лв. падежирала по вноски до 21.06.2018г. и 36 763,07 лв.
непадежирала, по вноски след 21.07.2018г./, 2 198,06 лв. лихва по ПП, начислена до
04.07.2018г., 991,10 лв. лихва по просрочена главница до 03.10.2018г., 268,72 лв. такси и 536
лв. нотариални такси.
С оглед на така изложеното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло
като основателни и доказани. Следва да се присъди и законната лихва от подаване на
заявлението върху главницата.
При този изход на спора се следват разноски в полза на ищеца на основание
чл.78, ал.1 ГПК в общ размер 3675.40 лв., вкл. заплатена държавна такса, депозит за особен
представител и депозити за вещо лице, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
писмени доказателства. Съгласно т.12 от ТР №4/2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ВКС
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство
в размер на 2511.60 лв., вкл. държавна такса и адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, че ответникът М. Д. И., ЕГН **********, с адрес:
*****4, дължи на ищцовото дружество следните суми, произтичащи от договор за банков
кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ", №******r. в общ размер ***, от които главница: 45
6
364,03 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит 2198,06 лв.
за период от 22.01.2018г. - 04.07.2018г; мораторна лихва 991,10 лв. за период от 21.01.2018г.
- 02.10.2018г; такси: 268,72 лв. за период от 10.11.2017г. до 02.10.2018г.; нотариални такси:
536,00 лв. за период от 04.05.2018г. - 02.10.2018г, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.10.2018г. по ч.гр.д. №
15179/2018 г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *****4 ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, сумата 3675.40 лв., представляваща
разноски в исковото производство, както и сумата 2511.60 лв. разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7