Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.01.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и първи януари Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05533 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу А.Л.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 01.04.2014г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт”АД, сумата от 485,36 лв., представляващи главница по Договор за паричен заем № ***г.; сумата от 266,66 лв., представляващи договорна лихва: за периода от 27.08.2013г. до 7.01.2014г.; сумата от 36,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 317,88 лв., представляващи лихва за забава за периода от 28.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът А.Л.П. не е подал отговор.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС, поради което и съдът намира исковете за процесуално допустими.
По основателността:
Съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че искът, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските направени и в заповедното и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 450,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу А.Л.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 01.04.2014г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт”АД, сумата от 485,36 лв., представляващи главница по Договор за паричен заем № ***г.; сумата от 266,66 лв., представляващи договорна лихва: за периода от 27.08.2013г. до 7.01.2014г.; сумата от 36,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 317,88 лв., представляващи лихва за забава за периода от 28.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.Л.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 450,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА ч.г.д.№***. по описа на ПРС на съответния състав на ПРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните.
Районен
съдия: