№ 774
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
**0241100507978 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 9891 от 24.05.2024 г., постановено по гр. д. № 40051/2023 г. по описа на
СРС, 25- ти състав, „Фератум България“ ЕООД е осъдено да заплати на М. В. В. на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 228,44 лева, представляваща надплатена сума по
недействителен Договор № 1257182 от 27.04.2023 г. за предоставяне на потребителски
кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 18.07.2023 г., до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Фератум
България“ ЕООД с излагане на съображения за неправилност на обжалваното решение
поради нарушени на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Развити са
оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключването в размера на ГПР на
възнаграждението, което заемополучателят се е задължил да заплати на трето лице за
предоставеното от него обезпечение по договора за кредит. Навежда се, че сключването на
договор за предоставяне на поръчителство с „Мултитюд Банк“ /Малта/ не е задължително
условие при отпускане на кредита. Твърди се, че ответното дружество принципно не знае
размера на възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя, освен при избран
поръчител „Мултитюд Банк“, поради което е обективно невъзможно да включи тази сума в
1
ГПР. Поддържа се, че изискванията на закона са спазени и не е нарушен чл. 19, ал. 4 ГПК.
Излага се, че искът срещу дружеството е неоснователен, тъй като претендираните от ищеца
суми се дължат на трето лице по сключения с него договор за гаранция. Съгласно ОУ към
договора ответното дружество има право да получава и плащания за трети лица, стига да
може да идентифицира лицето, за което е предназначено плащането, какъвто е и настоящият
случай – ищецът е платил по сметка на „Фератум България“ ЕООД и част от дължимото
възнаграждение по договора за гаранция с „Мултитюд Банк“. По изложените съображения
се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца М.
В. В., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезата на „получаване без основание“
обикновено е обусловена от преюдициално договорно правоотношение. Фактическият
състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, вкл. в случаите
на нищожни договори /в този смисъл т. 1 на ППВС № 1/1979 г./ При предявен иск с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на
плащането на процесната сума, а в тежест на ответника – да докаже, че е налице основание
за получаване, съответно за задържане на полученото.
По делото се установява, че на 27.04.2023 г. между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № 1257182 за сумата от 6 000 лв. при посочени в договора лихвен
процент 35 % /възнаградителна лихва в размер на 2 100 лв./ и ГПР 49.66 %. Общата
дължима сума е посочена в размер на 8 100 лв., подлежаща на връщане чрез 18 погасителни
вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с падеж на първата вноска
2
на 27.05.2023 г. В клаузата на чл. 4 от процесния договор е предвидено, че общият разход по
кредита възлиза на сумата от 2 100 лв., а годишният процент на разходите е в размер на
49,66, като включва разходите, включени в общия разход на кредита, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 5 от процесния договор е
уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от третото за процеса
лице „Multitude bank“ в полза на дружеството ответник, като с одобряването на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може
да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В чл.
5 от процесния договор е предвидено още, че кредитополучателят потвърждава, че
обезпечението е избрано от него в хода на процедурата по кандидатстване за отпускане на
кредита. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора взаимоотношенията между страните,
породени от него, се регулират от договорните клаузи, както и от приложимите Общи
условия на „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на потребителски кредити.
В клаузата на чл. 5 от Общите условия е предвидена възможността кандидат
заемателят самостоятелно да избере предпочитаното от него обезпечение, което посочва в
молбата за отпускане на заем. С цел да повиши кредитоспособността си и вероятността да
бъде одобрен кредитът кандидат заемателят може да предложи едно от следните
обезпечения: обезпечение с гарант във формата на договор за поръчителство и обезпечение
от предложено от заемателя и одобрено от заемодателя физическо лице чрез сключването на
договор за поръчителство.
Съгласно т. 6.3. от Общите условия след получаване на одобрение а отпускане на
потребителския кредит кредитополучателят трябва да изрази своето съгласие за сключване
на договора за потребителски кредит посредством СМС от идентификационния номер,
респективно чрез попълване на кода за потвърждение на заглавната страница на интернет
адреса на дружеството кредитор, респективно чрез потвърждаване сключването на договора
или анекса посредством потребителския профил на клиента на интернет адреса на
дружеството, което приемане се отнася, както до договора, така и до Общите условия.
Предвидена е и възможност за собственоръчно подписване от кредитополучателя на два
еднообразни екземпляра на конкретните условия на потребителския кредит и Общите
условия. Съгласно клаузата на т. 6.6 договорът се счита за сключен от момента на изпращане
от страна на заемателя на съгласието му за сключване на договора.
От приложения СЕФ се установява, че обезпечението, което следва да се представи
по договора за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от
кредитополучателя. В същия е посочено, че лихвата се изчислява на базата на фиксиран
годишен лихвен процент от 41 %, че ГПР е в размер на 49,66 %, както и че свързаните с
договора разходи са разходите по просрочие на кредита. В т. 4 от СЕФ „Свързани с договора
разходи“ е посочено още, че договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга,
предоставяна от лице, различно от кредитора и ако кредитополучателят избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за
кредитополучателя ще бъдат в размер на 6 060 лева, които разходи не се включват в ГПР по
3
кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за
потребителския кредит, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително
условие за предоставянето на кредита.
По делото пред СРС е изслушано заключение на допуснатата съдебно- техническа
експертиза, в което се посочва, че при избор на обезпечение на кредита на интернет
страницата на „Фератум България“ ЕООД за кредитоискателя има налична предвидена
възможност да се кандидатства за кредит с физическо и юридическо лице като поръчител.
Вещото лице е посочило, че документите по договора за кредит са изпратени на ищеца по
електронен път на 27.04.2023 г. Потвърждението на договора е осъществено от
кредитоискателя чрез SMS. От заключението се установява, че размерът на шрифта,
използван в процесния договор за кредит, е 12 кегела
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че
страните са обвързани от облигационно правоотношение, породено от сключения договор за
кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК /в приложимата редакция ДВ, бр. 35 от
22.04.2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В посочените в процесния договор ГПР и обща сума за връщане не е включено
4
допълнителното плащане по договора за гаранция. С включването на тази сума в ГПР, а тя
несъмнено следва да бъде включена в него, тъй като е разход във връзка с предоставяне на
кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, последният възлиза над максимално допустимия
размер, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В конкретния случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице – гарант, различно от кредитодателя,
което възнаграждение обаче е пряко свързано с договора за кредит и съобразно
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъде
включено при изчисляване на ГПР. По този начин е заобиколена императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите
по кредита. Гореописаните условия по възмездното поръчителство, които, противно на
изложеното от жалбоподателя, са отнапред известни и се извършват със съдействието на
кредитора и които водят до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, налагат
извода, че въпросното възнаграждение за професионален гарант е следвало да се включи при
изчисление на годишния процент на разходите по кредита при условията на чл. 19, ал. 1
ЗПК като попадащ в категорията „разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“ съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 1 ДР ЗПК. След като процесното оскъпяване на кредита чрез
добавяне на възнаграждение на свързан с кредитора гарант не е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то на основание чл. 22
ЗПК договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита.
В случая по договора за кредит ищецът е заплатил сумата от 6 228,44 лева, а чистата
стойност на кредита е 6 000 лева. Следователно подлежи на връщане разликата от 228,44
лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен за сумата от 228,44 лева, до който извод е достигнал и първоинстанционният
съд.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1
ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. А. З. Д. адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната
адвокатска помощ и съдействие на въззиваемата във въззивното производство. Съдът счита,
че същото следва да бъде определено в размер на 300 лв. поради ниската степен на
фактическа и правна сложност на делото, поради обстоятелството, че пред въззивната
инстанция е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на
5
въззиваемата не се е явил, както и с оглед обема на извършената от адвоката работа. Ето
защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. З. Д. сумата от 360 лева с
ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана
адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9891 от 24.05.2024 г., постановено по гр. д. №
40051/2023 г. по описа на СРС, 25- ти състав, с което „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20 е осъдено да заплати на М. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Разсадник“, ул. „Вардар“, **2, бл. **, вх. „Д“, **, ****
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 228,44 лева, представляваща надплатена сума
по недействителен Договор № 1257182 от 27.04.2023 г. за предоставяне на потребителски
кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 18.07.2023 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. „А“, ет. 9,
офис 20 да заплати на адвокат А. З. Д., САК, ЛНА: ****, с адрес: гр. София, ж. к. „Яворов“,
ул. **** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата в размер на 360 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ и
съдействие във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6