Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………………...03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XVI-ти
въззивен състав на петнадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВ
ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
на секретаря Гергана Цветкова, в присъствието на прокурора Б. Димова, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 388 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 31.10.2018г.
по н. о. х. д. № 16816/2018 г. Софийският районен съд, НО, 94 състав е признал
обвиняемия П.И.Ш. за невиновен в това,
че на
30.01.2015 г. в гр.София, бул. „********, СГС-ТО, като управител и представител
на търговско дружество „А.” ЕООД е ЕИК********, след като дружеството е
изпаднало в неплатежоспособност, като имало установени, непогасени, изискуеми и
ликвидни публични задължения, произтичащи от неизплатени суми по фактура №
5094/01.05.2014 г. и фактура № 4934/27.06.2014 г., издадени от дружеството „Г.Б.”
ЕООД във връзка с извършени услуги по Договор за реклама от 01.01.2012 г. в
размер на 19 400, 20 (деветнадесет хиляди и четиристотин лева и 20 ст.) лева и
в 30 (тридесет) дневен срок от спиране на плащанията от 31.12.2014 г. до
29.01.2015 г. включително, не е поискал от съда - СГС, ТО, да открие
производство по несъстоятелност, поради което и на основание чл. 378 ал. 4 т. 2 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Постановил е направените по делото разноски да
останат за сметка на държавата.
Против постановеното
решение е постъпил протест, в които се излагат аргументи за неправилност на обжалвания
акт. Сочи се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че
управляваното и представлявано от подс. Ш. дружество към 31.12.2014г. е
изпаднало в неплатежоспособност, поради което и за същия е съществувало
задължение в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по
несъстоятелност. При наличие на достатъчно доказателства за осъществяване на
деянието, както от обективна, така и от субективна страна, предлага отмяна на
постановената присъда и връщане на делото на СРС за решаването му по същество.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на СГП не поддържа протеста. Моли да се потвърди присъдата на
СРС като правилна и законосъобразна, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че на инкриминираната в обвинителния акт дата, съставът на
престъплението все още не е бил
осъществен.
Защитникът на
подс. Ш. – адв. Т. моли да се потвърди присъдата на СРС като правилна и
законосъобразна.
В с.з. пред
въззивната инстанция обв. П.Ш. в предоставената му от съда право на последна
дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Производството
по делото пред първата инстанция е протекло по реда на Глава ХХVІІІ НПК. За да
постанови решението си, районният съд е събрал относими към предмета на делото
доказателства – по реда на чл. 378, ал. 2 НПК са били приобщени към
доказателствения материал обясненията на обвиняемия Ш., показанията на свидетелите
А.З., А.К., писмените доказателства - препис на фактури №№ 5094/16.10.2014г. и
4934/27.06.2014г., заверен препис на договор от 01.01.2012г., справка от СГС,
ТО от 04.06.2015г. , молба от „Д.С.“ АД, молба от „А.“ ЕООД, решение № 1731 на
СГС, ТО от 27.10.2015г. по дело по несъстоятелност № 1487/2015г., заверени
копия на съдебни решения по фирмено дело № 2928/1996г. на СГС, заверени копия
на финансови отчети за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. на „А.“ ЕООД,
заключение на съдебно - счетоводна експертиза и справка за съдимост на обв. Ш..
Въззивният съд
след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и
почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.
Обосновано
районният съд е приел, че с решение на СГС, ФО от 16.02.1996г. по фирмено дело
№ 2928/1996г. било регистрирано дружество с ограничена отговорност „А.“ ООД със
седалище гр. София, община „Красно село“ и адрес на управление: ул. „********с
управител и представляващ обвиняемият П.И.Ш.. Предметът на дейност на
дружеството включвал вътрешнотърговска, външнотърговска и производствена
дейност, проектиране, проучване, строителство и строително предприемачество,
транспортна дейност в страната и чужбина, ремонтна и сервизна дейност, покупка
и производство на стоки с цел продажба, вътрешен и международен туризъм,
разкриване и експлоатация на търговска мрежа в страната и чужбина,
представителство, посредничество и агентство, хотелиерство и ресторантьорство.
С решение № 4/01.10.1999г. били вписани промени по партидата на дружеството,
като било вписано, че същото продължава дейността си като еднолично дружество с
ограничена отговорност „А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „**************, с управител и собственик обвиняемият П.Ш..
На 01.01.2012г.
между „Г.Б.“ ЕООД и „А.“ ЕООД бил сключен договор, по силата на който „А.“ ЕООД
възлагало на „Г.Б.“ ЕООД да организира промоционални активности за българския
пазар на рекламни кампании на „А.“ ЕООД за марките: „Philadelphia“, „Guylian“, „Ritz“
и „Mikado“. Договорено било, че „А.“ ЕООД ще заплаща на „Г.Б.“ ЕООД
възнаграждение в срок до 180 дни след издаване на фактура, при условие, че „А.“
ЕООД получи валидна такава по ДДС.
В изпълнение на
сключения договор и във връзка с предоставени рекламни услуги от „Г.Б.“ ЕООД
била издадена фактура № 5094/16.10.2014г. за сумата от 11 552, 08 лева и
фактура № 4934/27.06.2014г. за сумата от 9848,12 лева. Дружеството „А.“ ЕООД не
изплатило задълженията си по фактурите на падежа.
Дружеството „А.“
ЕООД не изпълнявало паричните си задължения и към други свои съконтрахенти.
Към 31.12.2014г.
размерът на изискуемите задължения на дружество „А.“ ЕООД превишавал размера на
активите му с 9 279, 00 лева. Коефициентът на обща ликвидност бил 0,26, а на
бърза - 0, 18 при норматив 1, 00 - 1,20.
В СГС, ТО
постъпила молба вх. № 31352/10.03.2015г. от „Д.С.“ АД за откриване на производство
по несъстоятелност на „А.“ ЕООД, по която било образувано търговско дело №
1487/2015г. на TO, VI състав. Молба за откриване на производство по
несъстоятелност вх. № 37653/21.03.2015г. постъпила и от „А.“ ЕООД, въз основа
на която било образувано търговско дело № 1843/2015г. на TO, VI - 20 състав. С
решение № 1731/27.10.2015г. на СГС, TO, VI - 14 състав, била обявена
неплатежоспособността на „А.“ ЕООД, като била определена начална дата на
неплатежоспособността - 31.12.2014г., било открито производство по
несъстоятелност на дружеството и същото било обявено в несъстоятелност, като
било постановено прекратяване на дейността му.
През месец
февруари 2015г. били извършени частични плащания на задълженията към „Г.Б.“
ЕООД по фактура № 4934/27.06.2014г. в размер на общо 4000, 00 лева, след което
неизплатената сума по двете фактури, издадени от „Г.Б.“ ЕООД, останала в размер
на 19 400, 20 лева.
Възприетите от
районния съд факти се изясняват еднопосочно от събраните по делото
доказателства без каквито и да било противоречия, поради което по арг. за
противното по чл. 305, ал.3 НПК не се налага обсъждането им поотделно.
Установено е, че
за дружеството „А.“ ЕООД са били налице
парични задължения по фактура № 4934/27.06.2014г. - в размер на 9848, 12 лева и
№ 5094/16.10.2014г. - в размер на 11 552, 08 лева, произтичащи от търговска
сделка - сключения между „А.“ ЕООД и „Г.Б.“ ЕООД договор от 01.01.2012г. за
осъществяване на рекламна дейност, чийто падеж е бил настъпил към 31.12.2014г.
Същевременно се установява и че към посочената дата - 31.12.2014г. дружеството
не е имало достатъчно активи за покриване на задълженията си при коефициент на
обща ликвидност /съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните
пасиви /задължения/ 0, 26. Съгласно заключението на съдебно - счетоводната
експертиза коефициентът на бърза ликвидност /при който от краткотрайните активи
се изключват материалите запаси и получената стойност се съотнася към
краткосрочните задължения/ към 31.12.2014г. е отново под норматива за отрасъла
- 0, 18. Ето защо към 31.12.2014г. „А.“
ЕООД се е намирало в състояние на неплатежоспособност и именно от тази дата за
обвиняемия Ш. като управител и представляващ дружеството се е породило
задължението в 30 - дневен срок да депозира молба за откриване на производство
по несъстоятелност пред Софийски градски съд.
На тази
фактическа основа въззивният съд намира, че инкриминираното деяние обективно не
може да бъде съставомерно, защото обвързващо за всички правни субекти,
включително прокуратурата е, че началната дата на неплатежоспособността е 31.01.2015г.
Неплатежоспособността
е правна категория, която легално е определена в чл. 608, ал.1 ТЗ. Според чл.
608, ал.2 от ТЗ законодателят, използвайки юридическата техника на въвеждане на
презумпция, е създал материалноправното правило, че неплатежоспособността се
предполага при спиране на плащанията. Макар моментът на спиране на плащанията,
но единствено поради обективна липса на достатъчно бързо ликвидно имущество в
патримониума на търговеца (най – вече пари бързо реализируеми вещи или
вземания), в действителност да следва момента на изпадането в състояние на
неплатежоспособност в строго икономически смисъл, законодателят е предпочел да
придаде наказателноправно значение тъкмо на времето, когато за контрагентите на
търговеца става ясно неговата обективна и трайна невъзможност да изпълни
съответните задължения. Този подход на
„закъснялата“ защита се критикува от част от наказателноправната
доктрина, но подобно разрешение може аргументирано да се обясни с
обстоятелството, че спирането на плащанията е ясно установим и видим момент за
разлика от по-ранния момент на изпадането на обективното състояние на
невъзможност на изпълнение на изискуеми парични задължения, който се установява
изключително трудно и то единствено по косвен път. В интерес на правната
сигурност наказателната отговорност на лицата следва да се ангажира при
категорично ясни предпоставки, които могат психологически да се обработят в
съзнанието на дееца, още повече че престъплението по чл. 227б НК се извършва
само умишлено, а не по непредпазливост.
Презумцията по чл. 608, ал.3 ТЗ служи за разпределение на доказателствената
тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, като
под „спиране на плащанията“ по смисъла
на същата разпоредба следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а само на тези, които са изброени в ал.1 на чл. 608 ТЗ.
Практиката на ВКС по дела за несъстоятелност е константна, че
неплатежоспособност на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово
състояние, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние
към момента на постановяване на съдебно решение. За да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно
изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено
задължение.
В настоящия
случай в заведеното съдебно търговско производство е прието, че към 31.12.2014г.
молителят не е бил в състояние да покрие краткосрочните си задължения с начални
активи, тъй като коефициентът на общата ликвидност на дружеството е бил 0.00.
Затова и именно тази дата е възприета
като начална дата на неплатежоспособността.
При това
положение твърдението, че на 30.01.2015г.
обвиняемият, в качеството си на управител и представител на търговско дружество
„А.” ЕООД, не е изпълнил задължението си да поиска от СГС откриване на
производство по несъстоятелност – в 30 – дневен срок от спиране на плащанията е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 2 НПК, сроковете, които се
изчисляват в дни, започват да текат от следващия ден и изтичат в края на
последния ден. Т.е. 30- дневният срок, в който обвиняемият е можел да изпълни
задължението си като поиска от СГС откриване на производство по несъстоятелност
на дружество „А.“ ЕООД, е изтекъл на 30.01.2015г. Именно 30.01.2015г. е бил
последният ден от 30 - дневният срок, в който обвиняемият е можел
законосъобразно да изпълни задължението си да поиска от съда откриване на
производство по несъстоятелност, поради което и бездействието му на таза дата не
е било противозаконно. То е станало такова на следващия ден - 31.01.2015г. Следователно
на сочената от прокуратурата дата 30.01.2015г. бездействието на обвиняемия не е
било съставомерно, тъй като задължението с посоченото от СРП съдържание за
обвиняемия все още не е било възникнало, това е станало ден по-късно - на 31.01.2015г.
С оглед
изложените съображения, въззивната съдебна инстанция намира, че обвиняемия П.Ш.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 НК.
С оглед на
нормата на чл. 303, ал.1 от НПК – присъдата не може да почива на предположения, когато, въпреки предприетите
от съда възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на
обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението
спрямо обвиняемия е останало недоказано, при това положение единствено
законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателният. Правилно районният
съд е постановил такова решение за обвиняемият,
след като с твърдяното в обвинителния акт на прокуратурата поведение на
посочената в него дата, обв. Ш. не е осъществил състава на престъплението, за
което е ангажирана наказателната му отговорност.
С оглед
оправдателния характер на постановеното първоинстанционно решение, разноските
по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК.
Предвид
изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид изложеното
атакуваното решение, като правилно и законосъобразнао постановено без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдено.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.10.2018 г. по н. о. х. д.
№ 16816/2018г. Софийски районен съд, НО, 94-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.