№ 68
гр. Велико Търново, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20244001000062 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 129/ 05.12.2023 г. по т.д. № 73/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдена да заплати на Б. Л. К. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 19.09.2019 г. в
размер на 100 000 лв. със законната лихва от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане, като
претенцията на пострадалия за разликата над присъдената сума до претендирания размер от
200 000 лв. е отхвърлена като неоснователна.
Против това решение са депозирани въззивни жалби и от двете страни по спора.
Жалбоподателят Б. Л. К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения от него иск за разликата над присъдената сума до 200 000 лв. Счита
присъденото му обезщетение за занижено, несъответстващо на принципа за справедливост,
доколкото не били съобразени критериите за определянето му – реално претърпените
вследствие на причинените му телесни увреждания болки и страдания, трайните последици
за здравето му, обстоятелството, че е румънски гражданин и социално-икономическите
условия в Румъния и стандартът на живот там са различни от тези в България, съдебната
практика по сходни казуси. Сочи, че събраните доказателства установявали, че независимо
от проведените му операции движението на дясната му ръка е с капацитет от около 50 %, не
може да вдига тежко, липсва координация на движенията и те са болезнени и ограничени.
Следвало да се отчете невъзможността работоспособността му да бъде възстановена, още
1
повече че работел като преподавател по физкултура. Моли съдът да отмени решението в
обжалваната му част и да му присъди търсения размер обезщетение. Процесуалният му
представител претендира разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв.
Жалбоподателят ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва решението в
частта, с която претенцията на К. е уважена за сумата над 70 000 лв. до 100 000 лв., като
счита, че присъденият размер обезщетение не съответства на реално претърпените вреди и
установеното пълно възстановяване без данни за усложнения, удължаващи оздравителния
процес. Решението относно размера било необосновано, защото въпреки че съдът приел, че
пострадалият не е търпял болки и страдания с по-голяма интензивност от обичайните при
конкретните травматични увреждания и че възстановителният процес е приключил,
определил максимално обезщетение. Съдът неправилно и в противоречие с постоянната
практика на ВКС вместо да съобрази икономическата обстановка в страната, взел предвид
икономическите условия в Румъния, чийто гражданин е ищецът, при това без да има
доказателства за жизнения стандарт в тази държава. Изразява несъгласие с извода на съда за
липса на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Поддържа, че такова е налице и
се изразява в управление на автомобила от него с несъобразена с пътната обстановка
скорост, неспазване на достатъчна дистанция, непредприемане на спасителна маневра с
отбиване в дясната страна на пътя, а също така и в непоставен предпазен колан. Вещото
лице по приетата авто-техническа експертиза не било компетентно да даде заключение по
въпроса за ползван от пострадалия колан, а вещото лице – лекар посочило, че в
медицинската документация липсват данни за охлузвания и травми, типични при поставен
такъв. Жалбоподателят оспорва и решението в частта за началния момент на присъдената
лихва за забава, като заема становище, че такава е дължима от изтичането на 3-месечния
срок по чл.496, ал.1 ГПК, а не от датата на предявяване на застрахователната претенция.
Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и съдът да отхвърли исковата
претенция за сумата над 70 000 лв. и лихвата от 09.07.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК и двете страни са депозирали отговори със становище за
неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. В
изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна
проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз
основа на събраните по делото доказателства и не се спори от страните, при което
ВТАС не следва детайлно да я преповтаря, а само следва да я маркира с оглед
2
необходимостта тя да бъде анализирана при правните изводи на съда по въпросите за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и характера и интензитета на
причинените му неимуществени вреди. Ищецът е пострадал на 19.08.2019 г. при ПТП,
реализирано между управлявания от него лек автомобил „Рено Меган“ и управлявания
от Б. В. Г. лек автомобил „Лексус СТ200Н“. Водачът Г., който има сключена валидна
към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е признат за виновен с влязла в сила присъда
за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на повече от едно лице в
това число и ищеца К., като при управление на МПС е нарушил правилата за движение
– чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП. Механизмът на ПТП е
изяснен от заключението на приетата авто-техническа експертиза: Лекият автомобил
„Лексус“ се е движил със скорост 126,2 км/ч. при разрешена за пътния участък скорост
от 90 км/ч., в насрещната пътна лента спрямо движещите се в обратна посока, един зад
друг, със скорости от по 86,7 км/ч. леки автомобили „Шкода“ и „Рено Меган“. Когато
разстоянието между челните части на л.а. „Лексус“ и л.а. „Шкода“ било 108.63 м,
първият автомобил пресякъл осевата линия, навлязъл в насрещната пътна лента и се
реализирал удар между него и л.а. „Шкода“. Вследствие на ударния импулс в областта
на задната лява врата и задното ляво колело л.а. „Шкода“ се завъртял обратно на
часовниковата страна, а л.а. „Лексус“ продължил своето транслационно движение и се
сблъскал челно и косо с л.а. „Рено Меган“. Вещото лице е посочило, че от техническа
гледна точка причината за настъпилото ПТП е отклоняване на направлението на
движението на процесния автомобил „Лексус“ при движение със скорост по-висока от
максимално разрешената за това МПС за конкретния пътен участък към насрещната
пътна лента с пресичане на осевата линия и навлизане в лентата за насрещно движение.
Дало е заключение, че водачите на л.а. „Шкода“ и л.а. „Рено Меган“ не са имали
техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП, защото л.а. „Лексус“ е
навлязъл в лентата им за движение на разстояние по-малко от „опасните зони“ за
спиране. Посочило е, че водачът К. е предприел съответните действия за спиране чрез
натиск на спирачния педал и отклоняване автомобила надясно, като към момента на
сблъсъка скоростта на управлявания от него л.а. е била 56,9 км/ч. Установено е, че л.а.
„Рено Меган“ е снабден фабрично с триточкови колани за всяко място, които при рязко
и внезапно спиране или силно ускорение или забавяне блокират автоматично, за да
възпрат движението на тялото. В протокола за оглед на местопроизшествието от ДП по
отношение на колана на водача на този лек автомобил е отразено, че той е намерен
блокиран, като позволява да се прибере и след това не се вади отново.
На 09.07.2021 г. ищецът е предявил претенция пред застрахователя за изплащане
на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди. По
образуваната преписка по щета застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение.
ВТАС споделя формирания въз основа на така изяснената фактическа
обстановка правен извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК
препраща към изложените в тази насока мотиви. Налице е виновно противоправно
поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество, като на основание чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието
относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента;
3
вследствие на това поведение на ищеца са причинени неимуществени вреди и при
наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т.4 от ДР на КЗ застрахователят
следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил
правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което
страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос, а пред настоящата
инстанция спорът е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение с
оглед характера, обема и интензитета на претърпените вреди, проведеното лечение,
продължителността на възстановителния период, ограниченията в социално-битовия и
професионален живот на ищеца и последиците за здравословното му състояние, както
и относно основателността на наведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредите от пострадалия.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени
с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната
практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните обстоятелства,
установени от събраните писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-
медицинската експертиза:
При реализираното ПТП ищецът К. – на 42 г. – е получил няколко травматични
увреждания: счупване в долна трета на тялото на лъчевата кост с луксация на костите
на китката; счупване на дръжката на гръдната кост, без засягане на плеврите, като от
тази травма е получено усложнение, изразяващо се в неголям контузионен излив в
гръдната кухина (плеврит); счупване на таза вляво и разкъсно-контузна рана в лявата
срамна област; кръвонасядания по гръдния кош и бедрата, охлузвания на колената. В
съвкупност причинените му увреждания са довели до временно опасно за живота му
разстройство на здравето и трайно затруднение на движенията на дясната ръка, снагата
и таза. Болничното лечение на ищеца е продължило един месец, като първоначално в
УМБАЛ гр. Плевен са му извършени животоспасяващи манипулации и мануално
наместване на счупената ръка и обездвижване с шина, а след това е транспортиран в
Окръжна болница гр. Кълъраш, където на 27.08.2019 г. е претърпял операция на
дясната предмишница с отворена репозиция на счупените костни фрагменти на
лъчевата кост и е поставена метална остеосинтеза с платка и винтове, както и са му
поставени външно през кожата Киршнерови игли в областта на китката на същата
ръка. Ингвиналната рана е обработвана химично и механично, с поставен дренаж.
Проведена му е антикоагулантна и антибиотична терапия. Седмица след изписването
му в медицинско удостоверение от 26.09.2019 г. е отразено, че оперативните рани са
заздравели, но все още има болки и ограничени и болезнени движения на дясната ръка,
както и че все още изтича кървав секрет от поставен медицински дренаж на раната в
слабинната област. Посочено е, че се изискват 60-65 дни медицински грижи. На
18.08.21 г. – три години след инцидента – на ищеца е проведено оперативна
интервенция за отстраняване на металните импланти от дясната ръка, престоят му в
болничното заведение е 3 дни и изписването му е с препоръка четири седмици след
операцията да избягва интензивни физически усилия. Вещото лице по приетата
съдебно-медицинска експертиза дава заключение, базирано само на събраните по
делото писмени доказателства, че цялостният оздравителен период при ищеца е
протекъл за около 5 месеца, в който период се включва и едномесечното
възстановяване след втората операция за премахване на остеосинтезата, като търпените
от него болки и страдания са били с голяма интензивност през първия месец след
инцидента. То е обяснило, че отстраняването на металния имплант се прави по
4
преценка на лекуващия лекар най-рано година след поставянето му и след като това е
сторено, означава, че целостта на костта е възстановена и тя е зараснала. Съдът
възприема като компетентно заключението за продължителността на оздравителния
период, защото по делото не са ангажирани медицински документи – болнични листи,
медицински направления и препоръки, рецепти за изписани медикаменти, епикризи за
провеждани кинезитерапии и/ или физиотерапии, които да установяват по-дълъг такъв,
включително показанията на разпитаните свидетели не съдържат достатъчно
конкретика за периода от време, през който ищецът е имал изразена болкова
симптоматика и проблеми във връзка с получените травми и ограничения в
движенията на дясната ръка, снагата и таза, провеждал е лечение и рехабилитация.
Съдът приема за доказано, че възстановяването на ищеца от раната в лявата срамна
област е било по-продължително от обичайното при сходни травми, което следва от
показанията на свидетелите, че той много дълго време имал дренаж, защото
получената рана не се затваряла. Експертът не е извършил преглед на ищеца за
освидетелстване на актуалното състояние на дясната му ръка, тъй като такава задача
не му е възлагана, липсват и писмени доказателства – медицински документи,
отразяващи това актуално състояние, затова и твърденията на ищеца в исковата му
молба, че оздравителният процес не е приключил, че му предстои още дълго лечение и
се налага да спазва щадящ двигателен режим, не се подкрепят от събрани по делото
доказателства в тази насока. По същата причина не могат да бъдат кредитирани като
достоверни и показанията на съпругата на ищеца св. Кристина К. и на св. Калин
Никушор, че функциите на дясната ръка все още не са възстановени и че предстои още
една операция на китката. Ищецът носи доказателствена тежест да установи с всички
допустими доказателствени средства претърпените вреди в това число характера на
получените увреждания и евентуално настъпилите от тях усложнения, интензитета и
продължителността на болките и страданията, вида и продължителността на
проведеното лечение, липсата на пълно възстановяване и трайните последици за
здравето му. В случая той не е ангажирал доказателства за тези релевантни факти,
които да бъдат съобразени от вещото лице и да обосноват крайните му изводи, а
решението на съда не може да почива на предположения. Съдът приема, че получените
травматични увреждания сериозно и в продължителен период са затруднили и
ограничили личния живот и социалното функциониране на ищеца. С оглед самото им
естество, те несъмнено, поне в рамките на един месец след ПТП, са възпрепятствали
ищеца да се самообслужва в пълна степен дори за елементарни дейности, тъй като не е
можел да използва водещата си дясна ръка и да движи снагата си. Търпените болки,
двигателният дефицит и необходимостта от щадящ режим при използване на ръката са
накърнили съществено неимуществената сфера на ищеца и начина му на живот,
защото от събраните по делото гласни доказателства се установява, че по професия той
е учител по физическо възпитание, което изисква той да е физически здрав, активен и
пълноценно да си служи с всички крайници. Логично е да се заключи, че негативните
емоционални преживявания на пострадалия са в степен, по-висока от обичайната за
хората, претърпели такива увреждания, именно с оглед невъзможността през
продължителен период от време да упражнява професията си, която е източник на
доходите му.
При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства, относими към
определянето на размера на обезщетението, и при следване на принципа, че
единствената цел на обезщетението е да възмезди пострадалия за реално претърпените
от него вреди, а не да служи като източник за повишаване на жизнения му стандарт,
ВТАС счита, че правилно първоинстанционния съд е приел обезщетение в размер на
5
100 000 лв. за справедливо. Този размер е по-висок от определяния от съдилищата по
искове на лица със сходни травматични увреждания при ПТП през 2019 г., но в
конкретния случай съдът отчита, че ищецът е румънски гражданин, живеещ в Румъния,
и следва да бъде съобразена икономическата обстановка в тази държава. Необосновано
е виждането на застрахователя, че следва да се изхожда от икономическата
конюнктура в Република България, а не от тази в държавата по местоживеене на
ищеца. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по
същество на конкретни обстоятелства, в синхрон и с обществената представа за
правилно, морално и справедливо, при което за да отговаря размерът на обезщетението
на критериите за справедливост, се изисква съобразяване с икономическите условия и
жизнения стандарт в страната, в която пострадалият живее и в която ще се ползва от
определеното му обезщетение. От данните на ЕВРОСТАТ се установява, че през 2019
г. брутните почасови доходи в България са били 1,67 евро, докато в Румъния са били
2,03 евро, т.е. 1,2 пъти по-високи; минималната работна заплата в България е била 286
евро, а в Румъния – 446 евро, т.е. 1,6 пъти по-висока; средната брутна месечна заплата
в България е била около 690 евро, а в Румъния – около 1250 евро, т.е. 1,8 пъти по-
висока. При съпоставяне на тези данни се налага извод, че обезщетението за ищеца
следва да бъде средно около 1,5 пъти по-високо от това, което съдилищата обичайно
присъждат при сходни казуси на лица, живеещи в България, и именно така настоящата
инстанция определи размера от 100 000 лв. За пълнота следва да се посочи, че
икономическата ситуация през 2024 г. и в България, и в Румъния е силно изменена, но
релевантният момент за преценка на справедливия размер на обезщетението е датата
на настъпване на вредоносното събитие.
Окончателния размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца чрез допуснати от него нарушения на правила, установени в ЗДвП.
Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. В настоящия казус съдът счита, че поведение на ищеца, което
да се намира в причинна връзка с настъпилите за него вреди, не само не се установява,
но и се опровергава от събраните по делото доказателства, при което оплакванията на
застрахователя срещу същия извод на ОС – Плевен, са изцяло неоснователни. Ищецът
не нарушил нито чл.21, ал.1 ЗДвП, нито на чл.20 ЗДвП – той е управлявал автомобила
си с разрешена за пътния участък скорост и при констатирания механизъм на
настъпване на ПТП няма как да се приеме, че тази скорост не е била съобразена с
конкретната пътна обстановка и се намира в причинна връзка с реализирания удар.
Ищецът не би могъл да предвиди, че друг участник в движението, ще допусне грубо
нарушение на ЗДвП, няма да се съобрази с пътната обстановка и интензивността на
пътния трафик, ще навлезе в лентата за движение, по която той се движи правомерно, с
разрешена скорост. Ирелевантно за настъпването на ПТП е каква е била дистанцията
между управлявания от К. лек автомобил и попътно движещия се пред него л.а.
„Шкода“, защото от една страна сблъсък не е осъществен между тези два автомобила, а
от друга, вещото лице по авто-техническата експертиза е изследвало опасната зона за
спиране на л.а. „Рено Меган“ спрямо момента на възникване на опасността и е
6
категорично в заключението си, че ПТП не е могло да бъде предотвратено от ищеца с
оглед навлизането на л.а. „Лексус“ прекалено близко пред него и предходното МПС.
Не отговаря на установеното по делото възражение на застрахователя, че ищецът не е
реагирал адекватно на възникналата опасност с намаляване на скоростта и отбиване в
дясната страна на пътя. С действията си деликвентът е създал внезапна, непредвидена
опасност за правомерно движещите се в насрещната пътна лента МПС, но ищецът, в
съответствие и с естествения човешки инстинкт за самосъхранение, е задействал
спирачната система, което е изяснено от вещото лице с посоченото в експертизата и в
съдебно заседание, че първоначално К. е управлявал автомобила със скорост 86,7
км/ч., но към момента на сблъсъка скоростта му е била 56,9 км/ч. Съдът приема за
доказано, че К. е бил с поставен предпазен колан, т.е. не е допуснал нарушение на
изискванията на чл.137а ал.1 ЗДвП. Това се установява от съвкупния анализ на
доказателствата: От протокола за оглед, изготвен за нуждите на ДП се установява, че
коланът на водача е намерен блокиран, а по обясненията на вещото лице по авто-
техническата експертиза такъв ефект се получава при рязко и внезапно спиране на
автомобила. Заключението на вещото лице по медицинската експертиза е, че според
тежестта и локализацията на травмите ищецът най-вероятно е имал закопчан
предпазен колан, без какъвто при конкретния механизъм на ПТП травмите биха били
различни по морфология и локализация и много по-тежки, дори смъртоносни. Липсата
на категоричност на извода е в полза на ищеца, а не на застрахователя, чиято е
доказателствената тежест да установи по несъмнен начин наличието на принос от
страна на пострадалия. Не на последно място съдът цени и показанията на св. К.
Никушор, че ищецът е бил с поставен колан, защото независимо от приятелските
отношения между него и пострадалия, показанията му кореспондират с констатациите
на вещите лица. Предвид изложеното, не са налице основания за редуциране размера
на определеното от съда обезщетение. Решението на ОС – Плевен е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По оплакванията във въззивната жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
срещу решението в частта за началния момент на дължимост на законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение: Оплакванията са неоснователни. ВТАС изцяло споделя
мотивите на ОС – Плевен, че лихвата за забава е дължима от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Относно дължимостта на лихва за
забава от застрахователите са актуални дадените от ВКС разрешения по този
материалноправен въпрос, обективирани в Решение № 72/ 29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021
г. на I т. о., Решение № 128/ 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/ 2018 г. на I т. о., Решение № 167/
30.01.2020 г. по т.д. № 2273/ 2018 г. на II т. о. и др. В тези решения е прието, че съгласно
чл.429 ал.3 КЗ вр. чл.493 ал.1 т.5 КЗ и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят покрива лихвата за
забава, дължима на увредения от застрахования деликвент, отговорността на който пряко
обуславя отговорността на застрахователя. Тази лихва е дължима не от датата на
непозволеното увреждане, както предвижда общата разпоредба на чл.84, ал.3 ЗЗД, а считано
от по-ранната от двете дати на уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие
– от самия застрахован или от пострадалия и само доколкото не надхвърля застрахователния
лимит. Отделно, на основание чл.497 ал.1 КЗ, застрахователят носи отговорност и за
собствената си забава да определи и изплати обезщетение, като такава се дължи от по-
ранната от двете дати – изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички
7
доказателства, ако такива са изискани съгласно чл.106 ал.3 КЗ, или изтичането на
определения в чл.496 ал.1 КЗ максимален срок от 3 месеца за окончателно произнасяне по
претенцията на увреденото лице. Разграничението има значение само при предявен от
застрахователя спрямо деликвента регресен иск, защото застрахователят не може с
основание да претендира от деликвента връщане на платеното на увреденото лице в
резултат на собствената му забава. За увредените лица разграничението е
правноирелевантно. Отнесено към казуса това означава, че за периода от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя – 09.07.2021 г. до датата на изтичане на 3-
месечния срок за окончателно произнасяне по нея – 09.10.2021 г. застрахователят дължи
лихва за забава на деликвента, а от 10.10.2021 г. до окончателното изплащане той дължи
лихва за собствената си забава. По изложените съображения решението на ОС – Плевен в
частта, с която е присъдена лихва за забава върху обезщетението, считано от 09.07.2021 г., е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на основание чл.38 ал.2 ЗАдв., на
процесуалния представител на Б. К. адв. Ю. Й. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение предвид осъщественото от него безплатно процесуално представителство
срещу въззивната жалба на насрещната страна. За защита по въззивната жалба на К.
възнаграждение не е дължимо предвид неоснователността на тази жалба. С Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е дадено задължително за съдилищата тълкуване на
чл.101, § 1 ДФЕС и е прието, че Наредба № 1/09.01.2004 г. на съсловната организация на
адвокатите – Висшия адвокатски съвет, е абсолютно нищожна като нарушаваща
конкуренцията без да преследва легитимни цели, при което съдът не е обвързан от
определените в нея минимални размери на адвокатските възнаграждение. Съдът определя
възнаграждение в размер на 3 000 лв. с вкл. ДДС, като съобрази, че делото пред въззивния
съд не се отличава с правна и фактическа сложност, не са събирани нови доказателства,
проведено е само едно съдебно заседание, материалният интерес по въззивната жалба на
застрахователя е 30 000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129/ 05.12.2023 г. по т.д. № 73/ 2023 г. по описа на ОС
– Плевен.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, гр. София,
п.к. 1000, пл. Позитано № 5, да заплати на адв. Ю. В. Й. от АК – Разград, гр. Разград,
*******, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на сумата 3
000 /три хиляди/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9