Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,13.10.2022
г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 5236 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Сдружение „С.НА О.И С.ОТ З.И Р.“, гр.София, подадена чрез пълномощника
адв.Л.Г., срещу решение № 54769 от 28.02.2020 год., постановено по гр.дело № 47954/2019 год. по описа на СРС, І
Г.О., 162 състав, с което са отхвърлени предявените от Сдружение „С.НА О.И С.ОТ
З.И Р.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „А.ЗА С.М.П.-
М.Ц.С.****“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
положителни установителни искове с правно основание с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.232, ал.2 и чл.92 ЗЗД, за сумата от 2391,89 лв., представляваща
непогасена част от наемни цени за периода от 01.11.2015 г. до 01.01.2017 г. по
сключен договор за наем от 01.10.2005 г. и анекси към него от 01.09.2008 г. и
от 30.07.2012 г., сумата от 78,84 лв., режийни разноски за потребена
електрическа енергия в наетия имот през периода 01.11.2015 г. - 01.05.2016 г.,
сумата от 20,16 лв., режийни разноски за потребена вода в наетия имот през
периода 01.11.2015 г. - 01.05.2016 г., сумата от 325,50 лв., режийни разноски
за потребена топлинна енергия в имота през периода 01.11.2015 г. - 01.05.2016
г., сумата от 194,40 лв., режийни разноски за охрана в имота през периода
01.11.2015 г. - 01.01.2017 г., сумата от 84 лв., режийни разноски за почистване
на имота за периода 01.11.2015 г. - 01.05.2016 г., както и за сумата от 1064
лв., представляваща неустойка за забава върху неплатените наемни цени за
периода от 01.12.2015 г. до 01.11.2018 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 21.12.2018 г. по гр.дело № 69317/2018 г. по
описа на СРС, 162 състав. С решението на съда е осъдено Сдружение „С.НА О.И С.ОТ
З.И Р.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „А.ЗА
С.М.П.- М.Ц.С.****“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700 лв., разноски в производството. Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Въззивникът- ищец,
чрез своя пълномощник моли съда да постанови решение, с което да отмени решението
на СРС, като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявените установителни искове. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „А.за С.М.П.-
М.Ц.С.****“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Д.А. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли въззивната жалба, като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са
изложени конкретни и ясни мотиви по
отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването
на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Като
неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното
решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е
правилно. Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна
инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните
по делото доказателства. Правилен е
извода на първоинстанционния съд, относно обстоятелството, че в процесния
случай със сключеното на 16.01.2018 г. тристранно споразумение между ищеца „С.на
О.и С.от З.и Р.“, ответника и трето неучастващо по делото лице- Р.Х.Д.,
ответникът се е освободил от задължението да плати претендираните суми по
договора за наем от 01.10.2005 г., като е бил валидно заместен в дълга от третото
лице с изричното съгласие на ищеца. Съдът приема, че процесното споразумение,
съдържа постигнато съгласие между страните, което обхваща предмета на спора-
притезания за парично задължение, като постигнатото между страните съгласие по отношение на
претенцията има правноустановително действие, както относно съществуването на
задължението на ответника, така и относно неговия размер. Със споразумението
страните по делото са целели окончателно уреждане на спорното помежду им
правоотношение, касаещо паричното задължение, като освен че са приели за
установен факта на неговото съществуване и размер, са постигнали съгласие за
начина на погасяването му. С оглед на което предявените срещу ответника установителни
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като при липсата на
главен дълг неоснователна е и претенцията за заплащане на неустойка за забава
върху него, тъй като акцесорните права се запазват за кредитора срещу новия
длъжник.
С оглед на така изложените съображения, предявените от ищеца срещу ответника положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД
и чл.92 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са
били отхвърлени от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК въззивникът- ищец, следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна-ответник „А.за С.М.П.- М.Ц.С.****“ ООД,
гр.София, своевременно поисканите и дължими разноски за въззивната инстанция в
размер на сумата от 1000 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от
05.06.2020 год. и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54769
от 28.02.2020 год., постановено по гр.дело № 47954/2019
год. по описа на СРС, І Г.О., 162 състав.
ОСЪЖДА Сдружение „С.НА О.И С.ОТ З.И Р.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „А.за С.М.П.- М.Ц.С.****“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район“******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр.
с чл.273 от ГПК, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски за
въззивното производство/ заплатено адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.