№ 70
гр. Дулово, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно
наказателно дело № 20213410200185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Г. В. Р. ЕГН **********, в качеството на директор на ТП ДЛС „Каракуз“ ЕИК
2016168050048 , седалище и адрес на управление гр. Дулово ул.“Васил Левски“ № 22,
срещу Наказателно постановление № *******г., издадено от Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра, с което за нарушение по чл. 2, ал. 1 от
Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск "трудова
злополука", вр. чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд
(ЗЗБУТ) и Заповед №******** г., на въззивника е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер1500. 00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и моли същото да
бъде отменено. Претендира присъждане на разноските.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение
като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2021 г. служители в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра,
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство
и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на ТП ДЛС „Каракуз“
гр. Дулово в административната сграда в гр. Дулово и стопански двор ГСУ „Каракуз“.
Правното основание е Заповед № ********г. на Министъра на труда и социалната политика.
Установило се, че между ТП ДЛС „Каракуз“ гр. Дулово и Е.С.Е. , ЕГН ********** е
сключен трудов договор № 8 / 07.05.2021г. по силата на който от 12.05.2021г. Емин е
изпълнявал длъжността „сезонен работник горско стопанство“. Със заповед на
работодателя, работникът е освободен от работа по реда на чл. 325 ал. 1 т. 4 от КТ, считано
от 01.07.2021. Видно от списъка и полица № **********г на „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД е, че Е.С.Е. не е застрахован за риска „трудова злополука“, считано от 12.05.2021г. до
момента наосвобождаването му от работа, при условията и реда по Наредбата за
1
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
С това са нарушени чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закон за здравословни и безопасни
условия на труд (ЗЗБУТ) и Заповед №******** г, както и чл. 2 ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
От представените документи свиетеля – актосъставител М.С.Д. установила, че
работодателят ". не е сключил задължителна застраховка за риск "трудова злополука" на
работника, като основната дейност на предприятието принадлежала към икономическа
дейност КОД 02.20 с коефициент на трудов травматизъм 1. 47 за 2021Г., явяващ се по-висок
от средния за страната.
АУАН бил съставен на 20.08.2021г , а НП е издадено на 08.09.2021г.
При предявяване на акта, като и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на
въззивника предвиденото в чл. 413 ал. 2 от КТ глоба в размер на 1500 лева. Видно от
Чл. 413. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) (1)
(Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в
размер от 100 до 500.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от
30.07.2010 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на актосъставител М.С.Д., така и от изцяло
съответстващите им документи – АУАН № *******г., НП №*******г., издадено от
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра, разписка за получаване на НП,
Протокол № *********, издаден и връчен на *******г., Полица №
**********г на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
за групова застраховка задължителна трудова злополука и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от
съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
2
Процесното НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок съобразено е с
нормата на чл. 57 ЗАНН, съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере,
какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените
материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради
това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
въззивника, което той е реализирал в цялост с депозиране на процесната жалба.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен
акт:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" сочи, че на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Нормата на чл. 52, ал. 1 и ал. 2
ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност
за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за
сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като
при определяне на условията и реда се отчитат осъществяваната икономическа дейност на
предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на
трудовите злополуки. Приобщените документи установяват, че част от основната дейност на
ТП ДЛС „Каракуз“ Дулово е специализирана дейност. Видно от Заповед № ********г. на
Министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент за трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021 г. от МТСП, която е
общодостъпна, е че през 2021 г. е определен среден коефициент за трудов травматизъм за
страната от 1.47. От анализа на тези норми може да се направи извод, че след като ТП ДЛС
„Каракуз“ Дулово извършва дейност, при която се превишава средния предвиден за страната
коефициент за трудов травматизъм, то работодателят е следвало да застрахова служителите
и работниците си, в това число и Е.С.Е., за риска "трудова злополука", а това задължение
очевидно не е било изпълнено към 25.06.2021г.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е преценил, че към тази
дата за лицето е следвало да има сключена задължителна застраховка за трудова злополука и
това е датата на нарушението. С оглед изтъкнатото, съдът намира, че описаното в НП
нарушение, е извършено.
Приобщените доказателства удостоверяват, че лицето за което работодателят не е
извършил задължително застраховане за риск "трудова злополука"е налице.
Също така, съдът намира, че правилно наказващият орган е счел нарушението за
немаловажен случай, доколкото същото е формално и не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с другите случаи от същия вид, още повече, че
законодателят, инкриминирайки този вид нарушения, е целял в най-пълна степен за защити
правата на работещите в случаите на настъпване на трудови злополуки.
Неправилно обаче е определен размера на наложеното административно наказание
"имуществена санкция" към предвидения – 1500. 00 лв. При липсата на данни за предходно
извършени други нарушения от същия вид, адекватно на тежестта на конкретното
нарушение се явява наказание в минималния предвиден в размер 1000. 00 лв на осн. чл. 413
ал. 2 от КТ, предложение последно и в този смисъл съдът намира, че оспореното НП следва
да бъде изменено, съобразно формулираното искане.
При този изход на спора, на основание 143, ал. 3 АПК, въззиваемата страна има
право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че
3
делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на
едно съдебно заседание, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения
минимален размер 80. 00 лв, съгласно чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Същевременно, при изменение на процесното НП само в частта относно размера
на наложеното наказание и потвърждаване в останалата част, съдът намира отправеното от
въззивника искане за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат, за
неоснователно. Основанията за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН са
визирани в чл. 143 АПК и там неслучайно не е включена хипотезата на изменение на
административния акт чрез намаляване на наложено административно наказание.
Действително, чл. 144 АПК регламентира приложение на ГПК за неуредените в АПК
въпроси, но това субсидарно приложение на ГПК в административното производство е
редно да се отнася за онези хипотези, които са идентични и съответстващи по своята
същност с уредените в ГПК, но нямат изрична регламентация по АПК, а не и за хипотеза,
чиято съотносимост е само частична и се извлича единствено чрез аргументи за приложение
по аналогия. Включените в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК основания за присъждане на разноски
съразмерно на уважената или отхвърлената част от предявен иск, определено не са
идентични или съотносими спрямо същността на въззивното административно-наказателно
производство по ЗАНН и в частност – на същността на отправяните от страните правни
претенции по този вид дела, чийто основен предмет е наличието или липсата на
осъществено административно нарушение и законосъобразността на санкционирането на
конкретно лице за съответното нарушение, докато размера на наказанието не е основен
елемент на защитаваните права, а по ГПК всяка основна претенция има съответен паричен
еквивалент и затова, разноските се присъждат спрямо степента на защита на конкретните
парично оценими права.
С оглед изтъкнатия основен предмет в производствата по ЗАНН, да се счита
намаления размер на наложената санкция за основен критерий за съразмерност на
обезщетението за направените разноски, е несъстоятелно и несъответстващо на същността,
принципа и целите на обезвредата за сторени разноски в съдебното производство. Това е
така, защото разходите в тези производства страната прави, преди всичко за да се установи,
извършено ли е изобщо твърдяното нарушение, правилно ли е квалифицирано същото,
правилно ли е ангажирана отговорността на лицето, сочено като извършител и приложена
ли е за нарушението съответстващата му санкционна норма. И едва, ако всички тези
обстоятелства са законосъобразно констатирани, се преценява справедливостта на размера
на наложената санкция. Да се счита този най-малко съществен елемент от предмета на
спорното производство като основен и единствен критерий за съразмерност на паричния
еквивалент на вложените от страната средства за компетентна и професионална защита на
нейните интереси, е определено неоснователно и несъответстващо на действителната
същност и правна сложност на осъществената защита.
По различен начин следва да се преценява искането за разноски само в случаите,
когато изменението на размера на наложено наказание е основна и единствена претенция на
страната. Доколкото само в тази хипотеза, окончателният съдебен акт би могъл да бъде
изцяло в полза на основната и единствена материално измерима претенция на страната, това
би дало основание, включително чрез приложение по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал.
1 ГПК, за присъждане на разноски в тежест на наказващия орган.
При така изтъкнатите съображения, настоящият съдебен състав намира, че
съобразно чл. 143 АПК, при изменение на оспорен административен акт в частта относно
размера на наложено наказание, постановено по предявено искане за цялостна отмяна на
съответното НП, основание за присъждане на разноски за оспорилата акта страна, не e
налице, както и че субсидарно приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в такава
4
хипотеза не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № *******г., издадено от Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра за нарушение по по чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риск "трудова злополука", вр.
чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и Заповед
№******** г., като НАМАЛЯВА размера на наложеното на Г. В. Р. ЕГН **********, в
качеството на директор на ТП ДЛС „Каракуз“ ЕИК 2016168050048 , седалище и адрес на
управление гр. Дулово ул.“Васил Левски“ № 22, административно наказание "глоба" от
1500.00лв на 1000.00лв (хиляда лева) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част, на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗАНН.
ОСЪЖДА Г. В. Р. ЕГН **********, в качеството на директор на ТП ДЛС
„Каракуз“ ЕИК 2016168050048, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Силистра сумата 80. 00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 3 АПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за присъждане на разноски в полза Г. В.
Р. ЕГН **********, в качеството на директор на ТП ДЛС „Каракуз“ ЕИК 2016168050048.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Силистра в 14-
дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5