Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 15.05.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На петнадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина Минчева
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1815 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по обективно
съединените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.54, ал.2 от ЗКИР и по чл.109 ЗС, предявени от З.Д.Б., ЕГН: ********** ***, чрез адв.
Е.П. против К.Д.И., ЕГН: ********** ***.
Ищцата твърди,
че била дъщеря и единствен наследник по закон на Д.Д.С..
С Договор от 01.11.1955 год. по нотариален акт № **
том ** дело № **/1955 год. на Левскиградски народен съд Д.Д.С.
закупил от Д.Д.С.следния недвижим имот:
ОТ дворно място с къща, находящо се в гр. К., със застроено място от ** кв. м. и незастроено - от *** кв. м., което е съставлявало имот с пл. № *** е квартал 58 по тогава действащия план на града, за
който имот са били отредени парцели V** и X,
САМО парцел X (десети) неурегулиран с площ от 313 кв. м.
По сега действащия ПУП на гр.К., одобрен със Заповед № 265/1994 год., този имот бил с площ от 700 кв. м. и
за него е отреден УПИ Х-345 (десети-триста
четиридесет и пети) в
кв.101 (сто и първи), видно от представената
скица № 593/07.09.2017 год. на О.К. и приложеното удостоверение за идентичност.
Твърди, че с Договор от същата дата –
01.11.1955 год., по нотариален акт № **том ** дело № **/1955 год. собственикът на гореописания имот продал на К.Д.И. останалата част от имота, а именно – парцел V** (седми) . След смъртта на К. Д.И.
по силата на наследяване и извършена съдебна делба по гр. дело № 114/1979 год. на Карловски
районен съд, с нотариален акт № *** том * дело № ***/1979 год. на КРС Д.К.И. бил признат
за собственик на този имот, съставляващ дворно място с площ от 450 кв.м. ведно с построената е него жилищна сграда, съставляващо имот с пл. № ***, * квартал ***, за който
имот е бил отреден парцел V**. С Договор от **.06.1993год. по нот. акт № **, том ***, дело № ***/1993 год. на КРС, този имот бил прехвърлен
на ответника по настоящото
дело К.Д.И.. Имотът бил лична
собственост на ответника.
По сега действащия ПУП на
гр. К., одобрен със Заповед
№ 265/1994 год. този имот
бил заснет, като ПИ 344, за който
е отреден УПИ XVI в кв.101. Този
имот бил разположен на североизток от имота на ищцата.
Твърди, че до 1968 г. съседите от североизток преминавали за техния имот през нейния
покрай югоизточната му граница. На 16.07.1968 г. бащата
на ищцата – Д.Д.С., като собственик на парцел XV-476 е
кв.101, и от друга страна К.Д.И., като тогавашен собственик на парцел V**-476, подписали приложената
нотариално заверена декларация, с която
се договорили Д.Д.С. да затвори входа на
имот с пл.№ 476 за минаване
от източната страна на парцел
XV-475, като за сметка на това
се задължил да осигури изход от северозападната страна
на „парцела си“ с ширина 3 м. Страните
по това споразумение се
договорили то да е валидно до отварянето на улица с о.т. **8-387-386-385-384.
Ищцата твърди,
че никога между страните по
тази декларация, както и
между техните правоприемници,
не било ставало на въпрос за това
собствеността върху този проход да бъде прехвърлена на ответника по настоящото дело или на някой от неговите правоприемници. Допреди около 7-8 години всички те ползвали общо този проход и никога между тях нямало каквито и да било спорове. В последните години по неизвестни причини ответникът започнал да създава проблеми, да предизвиква разправии и да подава жалби, опитвайки
се да забрани на членовете на семейството
на ищата да ползват северозападната част от нейното дворно място, за която част техните праводатели се споразумели, че ще се ползва временно за преминаване към съседния имот. Може би причина за всичко това било обстоятелството, че ответникът по настоящото дело превърнал дома си в къща за гости
и неговите клиенти преминавали към имота му през
дворното място на ищцата.
По този
повод ищцата се снабдила със
скица на своя имот и след направени консултации установила следното: по сега действащия ПУП на гр. К., одобрен със
Заповед № 265/1994 год. липсвала
имотната граница между ПИ 345 (неин)
и ПИ 344 (собственост на ответника).
Ако бъдели съпоставени сега действащия ПУП на гр. К. с предишните
такива от 1964 год. и от 1975 год., щяло да се види, че въпросната имотна граница следвало да е североизточно от лятната ѝ кухня, нанесена на представената
скица. Въпросната лятна кухня била построена въз
основа на надлежно издадени
строителни книжа и документи – строително разрешение
№265/**.07.1967 год. и Протокол за дадена строителна
линия и определено ниво от 30.06.1976 год., както и Протокол № 2 от 28.02.1956год. за дадена строителна линия и ниво за строителството на жилищна сграда, построена в процесното дворно място. На двата протокола за строителна
линия и ниво ясно били нанесени
имотните и регулационни граници на нейния и на ответника дворни места.
От представената
с исковата молба скица № 345/07.09.2017 год. можело
да се предположи (поради липсата
на процесната имотна
граница), че северозападната част от имота на ищцата по сега действащия регулационен план на гр. К. не е придаваема към УПИ на ответника. Индиция за това бил и знакът за общност, нанесен върху линията, показваща наличие на денивелация
в североизточната част на дворното
място. Но тази регулация не била приложена и до момента, поради което и съгласно §8 ал.1 от ПР на ЗУТ отчуждителното
действие на регулационния план, одобрен със Заповед № 265/1994год. за гр.
К., било отпаднало.
С последваща
молба ищцата уточнява, че при извършване на сделката от 01.11.1955 год. по нотариален
акт №** , том **,
дело № ***/1955 год. на Левскиградски районен съд на праводателя на ищцата – Д.Д.С., е бил прехвърлен
само парцел Х (десети). При
извършване на сделката от същата дата, но с нотариален акт
№ **, том **, дело № ***/1955 год. на Левскиградски районен съд, на праводателя на ответника по настоящото дело – К. Д.И., също
бил прехвърлен само парцел
V** (седми). Извън предмета
на тези две сделки останала
площта на имот с пл. № 473
(четиристотин седемдесет и **),
попадаща извън границите на парцел X (десети) и парцел V** (седми) по вече отменения план на
гр. К., действащ към 01.11.1955
год. Въпреки това, както наследодателят на ищцата Д.Д.С., така и ищцата З.Д.Б., винаги били владели процесния имот в претендираните в настоящото производство граници. Тези граници ясно били очертани в скиците, съдържащи се в представените с исковата молба протоколи за дадена строителна
линия и ниво от 18.02.1956 год. и от 30.06.1967 год. Ето защо по отношение на собствеността върху разликата между площта на парцела, прехвърлен на праводателя на ищцата с описания по-горе нотариален акт и от друга
страна – площта на имота,
предмет на настоящото производство, ищцата се позовава на изтекла придобивна давност в нейна полза и в полза на нейния праводател при условията на чл.82, която давност била започнала да тече от извършване на сделката по гореописания нотариален акт, а именно - 01.11.1955 год.
Съответно, всички
праводатели на ответника по
делото били владели останалата
част от имот с пл. № 473 (по действащия
към 1955 год. план на гр. К. ), разположена
североизточно от границата съобразно представените протоколи за дадена строителна
линия и ниво.
Ищцата моли съда да постанови
решение, с което:
- да приеме за установено, че в
действащия ПУП на гр.К., одобрен със Заповед № 265/1994 г. е на лице непълнота
и грешка, изразяваща се в следното: липса /ненанасяне/ на имотната граница
между принадлежащия на ищцата ПИ 345 (триста четиридесет и пети) и ПИ 344
(триста четиридесет и четвърти), собственост на ответника, находящи
се в кв.101 (сто и първи) по ПУП на гр. К., одобрен със Заповед № 265/1994 г.,
както и че северозападната част от процесното дворно
място с приблизителна площ от около 120 кв. м., заключена между северната
парцелна граница на УПИ Х-345 и имотната граница с ПИ 342 на представената
скица № 593/07.09.2017 г. на О.К. е част от ПИ 345 (триста четиридесет и пети)
в кв.101 по ПУП на гр.К., одобрен със Заповед № 265/1994 г. е собственост на З.Д.Б.;
- да осъди ответника К.Д.И. да
спре да преминава през процесния имот, описан в
предходния пункт и да ползва тази част от имота по какъвто и да било начин.
Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът, представляван от
пълномощника си адв. П. – К., оспорва предявените
искове. Твърди, че същите били допустими, но неоснователни.
Не било вярно това, че от 7-8
години ответникът създавал проблеми и се опитвал да забрани на членовете на
семейството на ищцата да ползват северозападната част от дворното ѝ място,
както и че същият има претенции към тази част.
Не отговаряло на истината и
твърдението, че между ПИ № 345, собственост на ищцата, и ПИ № 344, собственост
на ответника, няма нанесена имотна граница в сега действащия ПУП, одобрен със
Заповед № 265/1994 г.
Ответникът твърди, че никога не
бил имал претенции за собственост към процесното
дворно място /сервитутна ивица с ширина 3 м. по
протежение на северозападната граница на имота на ищцата/, като същият
упражнявал право на преминаване съгласно уговореното с декларацията от
16.07.1968 г., доколкото собственият му ПИ нямал достъп до улица. Ето защо
искът по чл.109 ЗС бил неоснователен.
Счита, че била налице нанесена
имотна граница в сега действащия ПУП и нямало пълнота или грешка в плана.
Ответникът никога не бил имал претенции да е собственик на процесното
място с приблизителна площ от 120 кв. м., заключено между северната парцелна
граница на УПИ X-345 и имотната граница с ПИ 342. Това обуславяло
неоснователност на иска по чл.109 ЗС.
С оглед изложеното моли исковете
да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.4 са
приети за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че наследодателят
на ищцата – Д.Д.С., е придобил с нот.
акт № **/1955 г. на Левскиградски народен съд празно
дворно място с площ от 313 кв. метра, съставляващо парцел X , отреден за имот с
пл. № 473 в кв. 58 по отменения план на гр. К.; че ответникът е придобил с нот. акт № **, том **, нот. дело
№ **/1993 г. на Карловски районен съд, едноетажна жилищна сграда навес и дворно
място, цялото със застроена и незастроена площ от *** кв. м съставляващо имот с пл. №
476, за който е отреден парцел V** в квартал 101 по плана на гр. К.. По сега
действащия план имотът представлява УПИ XVI-344 в кв. 101 по плана на града.
Със същия акт е запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия
имот за прехвърлителите Д.К.И. и П.П.И.; че с декларация с нотариална заверка на подписите от
16.07.1968 г. на общински съдия – гр. К., праводателите
на страните К.И. и Д.С.са постигнали споразумение за ползване на сервитутна ивица с ширина 3 метра в северозападната част на
парцел XV**-475, която да обслужва парцел V**-476 в квартал 101, доколкото
същият не е имал достъп до улица. Ползването на тази част от имота е уговорено
със срок до откриване на новопроектираната улица с о.т. **8-387-386-385-384.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства: удостоверение за наследници
№ 171/25.07.2017 г. на
Кметство - К.; нот. акт № **, том ** дело № ***/1955 год. на ЛPC; скица № 593/07.09.2017 г.; протокол № 2/28.02.1956 г. за дадена
строителна линия и ниво; протокол № 66/30.06.1967 г. за дадена строителна линия и ниво; строително
разрешение № 45/**.07.1967 г.; нот. акт № **, том **, дело № ***/1955 г. на ЛРС; нот. акт № *** том *, дело
№ ***/1979 г. на
КРС; нот. акт № **, том **, дело № **/**** г.
на КРС; декларация от 16.07.1968год.; извлечения от разписните
книги към ПУП от 1964 г. и от 1994 г.; удостоверение за данъчна оценка изх.№ 660*****/24.10.2017год. на О.К.
По делото е представено
Удостоверение №94-00-7160 от 03.11.2017 г. на О.К. в което се сочи частична
идентичност на УПИ Х-345 в квартал 101 по плана на гр. К. с площ от 700 кв.
метра, за който е представена скица № 593/07.09.2017 г. на О.К. *** по
обезсиления регулационен план на гр. К., с площ от 313 кв. метра закупен с нот. акт № **, том втори, нот.
дело № **/1955 г. на Левскиградски народен съд.
Релевантни за изхода на делото
и спорни между страните са следните въпроси: 1/ придобила ли е ищцата
по давност собствеността върху разликата между площта на парцела, прехвърлен на
праводателя ѝ с нотариален акт №**, том **, дело № **/1955 год. на Левскиградски районен съд (313 кв. м.) и от друга страна –
площта на имота, предмет на настоящото производство – УПИ Х-345 в квартал 101
по плана на гр. К. (700 кв. м.); 2/ следвало ли е ищцата да предяви настоящият
иск за установяване на грешка в кадастъра, при положение, че е можела да
поправи същата по административен ред чрез съставяне на констативен протокол,
който да се подпише от двете страни; 3/ извършвани ли са от ответника противоправни действия, с които да нарушава правото на
собственост на ищцата върху собствения ѝ имот.
По първият спорен въпрос съдът
счита, че ищцата доказа в хода на делото, че е собственик на цялото дворно
място с площ от 700 кв. метра. Действително, при извършване на сделката от
01.11.1955 г. по нотариален акт №**, том **, дело № **/1955 г. на Левскиградски районен съд на праводателя
на ищцата – Д.Д.С., е бил прехвърлен само парцел Х, с
площ от 313 в. м. От гласните и писмените доказателства по делото обаче се
установява по несъмнен начин, че Д.Д.С., а след
смъртта му – неговата дъщеря, ищцата З.Б., от датата на сключване на сделката –
01.11.1955 г., до настоящият момент са владели спокойно, несъмнено и
неоспорвано от ** лица дворното място в цялата му площ от 700 кв. м.
По делото е приета и неоспорена
от страните съдебно-техническа експертиза, от която и след изслушване на вещото
лице, се установява следното: Към 1955 г., когато праводателят
на ищцата е придобил имот с пл. № 473, е действал КРП от 1926 г., по който
същият е бил с площ от 313 кв. м, за него е отреден парцел Х-473, който е с
обща площ от 386 кв. метра. Няма данни дали е приложена регулацията. Със
заповед № 1589/1964 г. е одобрен нов КРП, по който имотът на ищцата, заедно с
придаващите се към него части е заснет с пл. № 475, за който е отреден парцел
XV-475 в квартал 101, заключен между т. 1,2,3,4,1 по скица-приложение № 2. В
отговор на въпрос в съдебно заседание вещото лице е посочило, че площта на
парцелът е с площ 462 кв. метра, т. е. със 76 кв. метра повече от площта по
предходния план, без да са представени доказателства за тяхното изкупуване. В
този парцел собствената на ищцата част е посочена в размер на ** кв. метра.
Видно е, че към парцела на ищцата се придават 60 кв. метра / по т. 4,5,6,7,4 /
от имота на ответника, за които няма данни да са изкупени, т. е. регулацията не
е приложена. По същия план е предвидено част от имота на ищцата от 20 кв. м в
югоизточната страна да се отреди за проход, който да осигурява достъп за имота
на ответника до улица. По плана от 1994 г., одобрен със заповед № 265 /скица-приложение
№ 3/, имотът на ищцата е с пл. № 345, с площ, включваща придаващото се по
регулация място от имота на ответника и площта на прохода. Планът предвижда за
двата имота /пл. № 344 и 345/ отреждане на съсобствен
парцел Х-344,345 в кв. 101, поради липса на достъп на имота на ответника до
улица. Пак на същата скица /приложение № 3/ е отразено, че впоследствие е
извършена процедура по изменение на регулацията, като за имота на ищцата е
отреден УПИ-345, а за имота на ответника – УПИ XVI- 344, като се предвижда достъп
на имота на ответника до улица през имота на ищцата, чрез проход с ширина около
3 метра.
Тази регулация не е оспорена от
страните – няма данни да е обжалван РП от 1994 г., поради което е влязла в
сила. Установява се, че по кадастралния план от 1994 г., служещ като основа за
изготвяне на регулационния, не е ясно къде минава имотната граница между двата
имота, т. е. налице е пропуск на Общината. В този смисъл искът по чл.124, ал.1
от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР се явява основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Съдът не споделя възраженията на
ответната страна, че не е дала повод за завеждане на делото, тъй като е
следвало ищцата да поправи грешката в кадастъра от 1994 г. по административен
ред чрез съставяне на констативен протокол, който да се подпише от двете
страни. Ответникът признава наличието на грешка в кадастъра, но това е сторено
едва с представените писмени бележки. С отговора си на исковата молба К.И.,
чрез пълномощника си адв. П. оспорва иска, като
изрично заявява, че според него не е налице непълнота или грешка в действащия
ПУП на гр. К., одобрен със Заповед №265/1994 г. Ето защо за ищеца е бил налице
правен интерес от предявяване на иск по чл.54, ал.2 от ГПК, който, както вече
се посочи, следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По иска с правно основание чл.109
от ЗС, съдът намира следното:
Искът по чл.109 от ЗС е правен
способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да
отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на
неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според
предназначението ѝ. За да докаже исковата си претенция, ищецът следва да
установи наличието на две предпоставки: На първо място – че е собственик на
имота или че притежава ограничено вещно право върху него. На второ място – че
ответникът е осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие.
Следва да се докаже не само, че ответникът е извършил някакви действия върху
имота на ищеца, но и че тези действия са противоправни
– такива, с които се е нарушила възможността или попречило на ищеца да ползва и
владее собствения си имот по предназначение.
Както е прието в съдебната
практика /напр. решение № 151 от 25.05.2011 год. по гр. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ІІ г. о./ не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност
на негатория иск, а само такова, което засяга
неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което
се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този
начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки същите да се
упражняват в пълен обем.
Установените факти в настоящето
производство обосновават извод за неоснователност на иска, предявен от ищцата –
собственик на УПИ
Х-345 по сега действащия ПУП на гр. К., одобрен със Заповед № 265/1994 г. По
делото, включително и от показанията на свидетелите Б. и Б. не се установи ответникът да е
извършил действия, с които да пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото
си на собственост. Безспорно е, че ответникът ползва проход с ширина около 3
метра, намиращ се в северозападната част на имота на ищцата, който му осигурява
достъп до улица. Изрично е посочено от вещото лице, че това е единственият
начин за достъп на имота на ответника до такава. Именно поради тази причина е
подписана и нотариално заверената декларация декларацията от 16.07.1968 г., с която е
договорено между праводателите на страните по
настоящото дело Д.Д.С. да затвори входа на имот с пл.№ 476 за
минаване от източната страна на парцел XV-475, като за сметка на това осигури
изход от северозападната страна на парцела си с ширина 3 м. Не се доказа по
делото ответникът да ползва въпросния проход по начин извън уговореното. Съдът,
преценявайки ги по реда на чл.172 ГПК, не приема за достоверни показанията на
св. Д.Б., в частта, в която сочи, че ответникът и семейството му заключват
врата, водеща от прохода към улицата. Свидетелят твърди, че тъй като не разполагал
с ключ, нямало как да паркира автомобила си в имота на майка си – ищцата З.Б..
Тези твърдения, обаче са в противоречие с показанията на непредубедения и
незаинтересован свидетел И.Б., които съдът кредитира изцяло. Този свидетел заявява,
че посещава често имотите и на ищцата, и на ответника, тъй като бил семеен
приятел и с двете семейства. Знаел, за постигнатото споразумение за преминаване
през прохода, но не знаел, че има конфликт по повод ползването му. Вратата,
водеща от прохода към улицата била голяма и само през нея можело да се вкара
автомобил в имота на ищцата. Самият свидетел бил виждал как мъжът на ищцата
вкарвал автомобила си през тази врата в двора.
Изложеното навежда извод за
неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл.109 ЗС, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноските по
делото, съразмерно с уважената част от исковете или общо 675 лева. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноските по делото, съразмерно с отхвърлената част – общо 428 лева. Или
следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата разноски по компенсация в
размер на 247 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение на К.Д.И., ЕГН: ********** ***, че в действащия ПУП на гр. К., одобрен със Заповед № 265/1994 г. е налице непълнота, изразяваща се в ненанасяне на имотната граница между принадлежащия на З.Д.Б., ЕГН: ********** *** ПИ 345 (триста четиридесет и пети) и ПИ 344 (триста четиридесет и четвърти), собственост на ответника К.Д.И., находящи се в кв.101 (сто и първи) по ПУП на гр. К., одобрен със Заповед № 265/1994 г., съгласно изготвената от вещото лице скица-извлечение, неразделна част от настоящото решение, както и че сервитутна ивица с ширина 3 м. по протежение на северозападната граница на имота на ищцата с приблизителна площ от около 120 кв. м., заключена между северната парцелна граница на УПИ Х-345 и имотната граница с ПИ 342 е част от ПИ 345 (триста четиридесет и пети) в кв.101 по ПУП на гр. К., одобрен със Заповед № 265/1994 г. е собственост на З.Д.Б..
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения от З.Д.Б., ЕГН: **********
*** иск за осъждане на осъди К.Д.И., ЕГН: ********** *** да спре да преминава
през ПИ 345 (триста четиридесет и пети), находящ се в
кв.101 (сто и първи) по ПУП на гр. К., одобрен със Заповед № 265/1994 г. и да
ползва тази част от имота по какъвто и да било начин.
ОСЪЖДА К.Д.И., ЕГН: ********** *** да заплати на З.Д.Б., ЕГН: ********** ***, сумата от 247.00 лв. (двеста
четиридесет и седем лева), представляваща разноски по делото по компенсация.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ