Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
02.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на десети октомври, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10249 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищцата З.Х.М. твърди, че е претърпяла значителни по обем
неимуществени вреди, в резултат от физическите травми, които тя понесла при
пътно-транспортно произшествие, което настъпило на 12.02.2018г. по първокласен
път Е 773, в района на км. 479, в района
на гр. Айтос,. Настъпването на пътния инцидент било причинено от неправомерното
поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ ******* Ю.С.Х., в
който на предната дясна седалка пътувала ищцата. Този водач предприел маневра
за изпреварване, в резултат на която автомобилът му се ударил в насрещно
движещия се лек автомобил „Фолкваген голф“ с рег. № *******, който в резултат на инерционните сили на
удара се завъртял около остта си и се ударил в движещия се зад него в същата
пътна лента лек автомобил „Ауди А4“, рег. № *******. Този механизъм на ПТП,
както и противоправния характер на поведението на водача на лекия
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ *******били
установени в рамките на ДП №2 37/ ЗМ 48/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Айтос.
Тъй като гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ №BG/02/117001163870, то преди да предяви иска, ищцата отправила претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ за доброволно уреждане
на спора към застрахователното дружество. По претенцията била образувана преписка
по щета №**********, но дори и след като ищцата представила пред ответника.
необходимата документация за установяване на застрахователното събитие и
размера на вредите, ответникът отказал да заплати претендираното застрахователно
обезщетение и изпаднал в забава на 09.05.2018г., понеже към тази дата изтекъл
петнадесет дневния срок в който бил длъжен да се произнесе. При така изложените
фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й
заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата 35 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2018г. - датата на изтичане на срока по
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното изплащане. Предвид очаквания
положителен изход от спора ищцата претендира и за сторените съдебни и деловодни
разноски.
Ответното
дружество З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Без
да оспорва твърдението на застъпване на описания в исковата молба пътен
инцидент, нито твърдението, че гражданската отговорност на участвалия в
инцидента водач на МПС е застрахована от него - ответникът оспорва пасивната си
материална легитимация по предявения иск. Поддържа тезата, че пътният инцидент
не бил резултат от противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№*******- Ю.С.Х., което изключвало
възможността за възникване на неговата деликтна отговорност, респективно не пораждало задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение от ответника, в качеството на негов застраховател. При условията на
евентуалност - релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна ищцата, за която твърди, че не използвала предпазен колан при
настъпването на инцидента и така допринесла значително за настъпването на вредоносния
резултат. Оспорва предявените искове и по размер, като релевира становище за
прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне
на претенциите и във връзка с това - претендира за осъждане на ищцата, да му
заплати направените съдебни разноски за настоящия процес.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетите като доказателства преписи от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на
местопроизшествие (като част от досъдебно
производство ДП № 237/ ЗМ 48/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Айтос, респ. пр.
преписка І 156/2018г. на РП Айтос) установяват, че на 12.02.2018г.
на първокласен път Е 773 в района на гр. Айтос е настъпило пътно- транспортно
произшествие, с участието на
три автомобила – споменатите вече лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ *******, управляван от водача Ю.С.Х., в
който на предната дясна седалка пътувала ищцата, лек автомобил „Фолкваген голф“
с рег. № *******, и лек автомобил „Ауди А4“, рег. № *******. Съдържащите
се в посочените документи описания на факти и данни за механизма на настъпване
на процесното ПТП не се обсъждат подробно, тъй като са обект на анализ от
допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа
експертиза (което е изготвено от вещо лице Х.И., със специалност технология и
безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно правно
значимите факти:
На
12.02.2018г. около 19 ч.,
лекият автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № *******,
с водач Ю.С.М. се е движил по Първотепене път Е -773
с посока на движение от гр. Айтос към гр. Бургас (от запад на изток). Скоростта
му на движение е била приблизително 122 км/ч. В автомобила, на
предната дясна седалка пътува З.Х.М.. След него, в същата посока, по пътното платно се е движил
лекият автомобил „Ауди А4" с peг. № *******.
В същото време, лекият
автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № *******се е движил
по същия път Е -773, но в обратна посока на движение - от гр. Бургас към гр.
Айтос (от изток на запад). Скоростта на движение на автомобила е била приблизително
74 км/ч. Водачите са управлявали
автомобилите в тъмната част на денонощието, при суха асфалтовата настилка.
В района
при км. 479 на ПП Е-773 преди
разклона за село Съдиево, водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ******* е предприел маневра „изпреварване" на движещо се пред него
МПС, като при изпълнение на маневрата, управляваният
от него лек автомобил е навлязъл в лентата за движение на автомобили в противоположната
на неговата посока на движение. Траекториите
на движение на лек автомобил „Фолксваген Поло" и насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф" се
пресичат и така е настъпил удар с предните леви части на лек
автомобил „Фолксваген Поло" и лек
автомобил „Фолксваген Голф". Мястото
на инициалния удар, довел до настъпването на процесното ПТП се намира в дясната
лента за движение на пътното платно - предназначената за движение на автомобили
в посока към гр. Айтос. Настъпилите удари между трите участващи в ПТП
автомобили са в следната последователност: Първи удар - настъпил между лек
автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № ******* и лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ******* и последващ
/втори/ удар – настъпил между лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № *******
и л.а. „Ауди А4" с peг. № *******. В следствие на ударните и инерционните
сили, двата автомобила променят първоначалните си траектории на движение- лекият автомобил „Фолксваген Поло" извършва сложно
пространствено въртеливо движение, при което удря със задната си дясна
странична част движещия се след него лек автомобил „Ауди А4". Ударът е
нанесен в заднатата лява странична част на лек автомобил „Ауди" А4. След
удара, лекият автомобил „Фолксваген Голф" продължава движението си към
десния (северния) банкет, считано по посоката на огледа, а лек автомобил
„Фолксваген Поло" продължава движението си около осевата линия на пътното
платно. Движението и на двата автомобила е пространствено и въртеливо. Според становището на вещото лице, причината за
настъпването на произшествието са действията на водача на лекия автомобил
„Фолксваген Поло", който е предприел маневра „изпреварване" на
попътно движещо се превозно средство, в резултат на което управляваният от него
автомобил е навлязъл в лентата, предназначена за движение на автомобили в
противоположна на неговата посока на движение, без този водач предварително да
се убеди, че с действията си няма да създаде опасност за останалите участници в
движението.
Въз основа на направеното
от процесуалния представител на ответника изявление и представената с исковата
молба справка- извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд, съдът приема, че към
датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика
на процесния лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ******* е била застрахована от ответното дружество.
Като доказателство по делото са приети медицински документи /стр.9-14 и
48-49 от делото/: Епикриза, амбулаторни и болнични листове, резултати от
медицински изследвания, от чието съдържание се установяват специализирани медицински
данни относно диагностицираното здравословно състояние на пострадалата – както след
пътния инцидент, така и след проведеното медицинско лечение. Споменатите данни,
представляващи медицинска информация не се обсъждат подробно, доколкото са
обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена
от д-р Б.Б. (специалност ортопедия и травматология), мотивира следните изводи
относно правно значимите факти:
В резултат от настъпване на процесното ПТП ищцата е
получила контузия
на гърдите и закрито счупване на малкия пищял на лявата
подбедрица. Уврежданията се дължат на внезапно нанесени удари от твърди,тъпи
предмети от които са изработени детайлите вътре в автомобилното купе.
Травматичните увреждания на ищцата са получени по следния механизъм: след
осъществен удар между двете МПС, тялото на пътуващата на предната дясна седалка
в лекиа автомобил “Фолксваген Поло“ внезапно се е наклонило в предна посока, но
движението му е било ограничено от обезопасителния
колан, с който е пътувала пострадалата. Ударът в областта на гърдите и корема е
причина за получената контузия на гръдния кош и корема. Още при първия
медицински преглед в тези области е била установена дифузна болезненост, а
лявата подбедрица е получила удар в долната част на купето, който удар е
причината за полученото счупване на левия малък пищял. Полученото счупване на
левия малък пищял е довел до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни “
(в случая до 3 месеца), след което чрез проведена рехабилитация движенията са
се възстановили. Пострадалата не е
губила съзнание, постъпила е в звено за спешна медицинска помощ с оплаквания
от болки в гърдите и в областта на корема. Освен описаните увреждания -
други не са били констатирани. Поради някои заболявания от общ характер и
възрастта на пострадалата е било взето решение да се проведе неоперативно лечение на получената
фрактура, чрез наместване на счупената малкопищялна кост и обездвижването и
чрез гипсова имобилизация. След изписването от болницата на 15.02.2018г.,
пострадалата е продължила лечението си амбулаторни условия, с назначени
контролни прегледи, предписан режим и обезболяваща терапия. Счупената
малкопищялна кост има обичаен период на зарастване от 45 дни, а при ищцата тя е
зараснала за 60 дни месеца. Последвало е провеждане на рехабилитация. Докато
лечебният период при пострадалата е бил почти в нормата, то нейния
възстановителен период е бил по-дълъг от обичайния само поради това, че при
ищцата е била констатирана намалена костна плътност и намаление на калция
нейния в организъм.
Общо оздравителния
период при пострадалата е приключил за срок от 6 месеца. Най интензивни болки, ищцата е изпитала в
продължение на 30 дни - непосредствено след злополуката и след това около 60
дни по време на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди,
пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки свързани с обща
преумора, както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време,
когато е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с
претърпените болки през първите 2 месеца ищцата е била принудена да се
придвижва с помощта на патерици, което и е довело до затруднения и в битовото и
хигиенно обслужване.
Общото
здравословно състояние на пострадалата, при приключване на
съдебното дирене е напълно стабилизирано.
Счупеният малък пищял е зараснал, а движенията на левия долен крайник са
възстановени напълно. Няма клинични или документални данни да са били
установени някакви негативни последици или усложнения от процесиите увреждания.
Заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска и
авто- техническа експертиза, изготвена от вещи лица И. и д-р Б., мотивира
следните изводи относно правно значимите факти:
Процесният автомобил лек автомобил
„Фолксваген Поло" с peг. № ******* е бил фабрично
оборудван с триточкови предпазни колани включително и на мястото на пасажера на
предната дясна седалка. Вещите лица са категорични в заключението си, че в
момента на удара пострадалата е използвала предпазен колан, тъй като част от
установените травматични симптоми са характерни за въздействието на предпазен
колан. Съдът кредитира изводите и приема този факт за установен.
В дадените пред съда показания, свидетелят М.Б.Т. заявява, че има преки
впечатления от възстановителния период на ищцата, тъй като познавал нея и
семейството й, с което бил в социален контакт. Според впечатленията на свидетеля,
ищцата първоначално била приета в болница за 3-4 дни, а след изписването изпитвала
болки и битови битови неудобства, поради невъзможността да се грижи за себе си.
После се придвижвала с патерици три- четири месеца, а през това време за нея се
грижили, синът и дъщеря й, както и съпруга й. След около 6 месеца от
настъпването на инцидента, ищцата запознала да се придвижва напълно
самостоятелно. Сега пострадалата се чувства добре, но изпитвала страх и
притеснение при възможността да пътува в лек автомобил.
Страните
не спорят, а от съдържанието на приетата като доказателство товарителница от
оператор на пощенски услуги /на стр. 19 от делото/се установява факта, че на 16.04.2018г.
ищцата е предявила писмена претенция по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, съдържаща
уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди. В самото съдържание на адресираната до
застрахователя претенция по чл. 380, ал.1 т КЗ не е посочен номер на банкова
сметка, *** /каквито не са представени, нито приети като доказателства по
делото/ да е описано приложение - удостоверение за банкова сметка ***. Такова
удостоверение не се установява като доказателство по делото. С прието като
доказателство писмо от 03.05.2018г. /на стр.17 от делото/, ответникът е изискал
от ищцата, да му бъдат представени посочени в писмото книжа, чиито
предназначение е да установи механизма на настъпването на пътния инцидент, при
който ищцата твърди да е пострадала. Посредством молба без отбелязан входящ
номер /на стр. 18 от делото/ ищцата е уведомила ответника за обективни
затруднения пред изискването да му предостави някои от изисканите книжа, тъй
като не разполага с тях. В същото изявление, ищцата се позовава на разпоредбата
на чл. 496, ал.3 от КЗ. Посредством
прието като доказателство писмо с изх. № 3615 от 31.05.2018г. /на стр. 20 от
делото/, ответникът е уведомил ищцата, че не би могъл да се произнесе по
претенцията й, нито да я удовлетвори, изплащайки застрахователно
обезщетение, преди да бъдат изпълнени
неговите изисквания за представяне на доказателства за влязъл в сила съдебен
акт, установяващ неправомерното поведение на водача със застрахована
отговорност.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Претенциите на
ищцата се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, за
ответника се поражда задължение да изплати на ищцата застрахователно
обезщетение за неимуществените и за имуществените вреди, които тя твърди да е
понесла, като резултат от пътно транспортно произшествие, което според нея е
предизвикано от виновното противоправно поведение на водач със застрахована от
ответника деликтна отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за установени
всички посочени по- горе и предвидени в закона предпоставки, за възникване на
задължение за ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № *******, да изплати на
ищцата застрахователно обезщетение.
Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто-
техническа експертиза, която впрочем не бе оспорено от страните при приемането
му, съдът приема, че настъпването на сравнително простия механизъм на пътния
инцидент се е осъществил, като последица от поведението на водача на участвалия
в произшествието автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № *******, чието нарушение
се изразява в неспазване на задължението му по чл. 42, ал.2, т.2 и 3 от ЗДвП. Водачът на процесния автомобил е бил длъжен - при навлизане в пътната лента, предназначена за насрещното движение, да не
създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, както и още преди предприемане на маневрата, да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може
да извърши изпреварването за кратко време. В конкретния случай, водачът на лекия автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № *******
е имал обективната възможност да реализира такова правомерно поведение, което е
достатъчно да предотврати сблъсъка но не го е сторил.
Следващите
събития по механизма на развитие на инцидента са пряко свързани като причина-
следствие- причина именно с поведението на водача на участвалия в произшествието автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № *******.
Налице е пряка
причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението
на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована. Релевираните от
ответната страна доводи, относно механизма на настъпване на процесното ПТП бяха
категорично опровеграни от изводите на експертното заключение на авто-
техническата експертиза, поради което съдът не възприема тези доводи.
Релевирания от
ответната страна довод за допуснато от пострадалата нарушение на предвиденото в
разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП задължение - да използва обезопасителен колан, с какъвто моторното превозно средство е било
оборудвано на предната пасажерска седалка, също не може да бъде възприет. До този извод настоящият съд достигна,
възприемайки изводите на медицинската и на комплексната медицинска и авто-
техническа експертиза, които мотивират причината за леталния изход с
множеството тежки травматични увреждания поради значителната деформация на
купето отпред в дясно (на мястото на пострадалата).
При изложените
по- горе изводи, съдът намира, че разрешаването на спора по отношение на основанието на исковете е постигнато и
следва да се концентрира върху размера на платимото застрахователно
обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който
следва да бъде определен след прецизен анализ на събраните доказателства за
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
За да направи
необходимите изводи за естеството и обема на вредоносните последици, които
ищцата е претърпяла – съдът съобрази показанията на разпитания свидетел и
заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза, но кредитирайки с приоритет експертните изводи, които са по-
детайлни и се основават на данните в медицинските документи.
По претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди:
Размерът на
платимото застрахователно обезщетение е определяем, като се приложи критерия за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Кредитирайки събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищцата
са довели до болки, страдания и неудобства през първите три –
четири месеца от лечението на пострадалата, през които движението й е било
ограничено и е имала нужда от помощ в битовото обслужване. Обемът на вредите,
относно болките и страданията е бил увеличен и в резултат от продължителния
възстановителен период. По време на настъпване на инцидента, пострадалата е лице
в активна възраст и със социална ангажираност, поради което ограничението,
което е била длъжна да търпи по време на лечебния и възстановителен период е
довело до дискомфорт. При преценката на обема на
вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен затруднения в движението, травмата
е довела и до психологическа травма за пострадалата.
Решаващо за преценка на обема на вредите е
експертното заключение на д-р Б.,
според което след претърпените болки и страдания, в продължение на общо 3 - 4 месеца, пострадалата се е възстановила,
понасяйки значителни болки, страдания и
неудобства само през първите 30 дни след настъпването на инцидента. Максималната
продължителност на лечебния и възстановителен период на ищцата е до шест месеца
след настъпването на инцидента. Настъпило е оздравяване и няма данни за
усложнения.
Като отчете
съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите
условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за
жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната
по данни на НСИ за периода на 2017г.),
съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното
увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо
оценимо на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева.
За разликата –
над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 35 000 лева - претенцията на ищцата следва да бъде
отхвърлена, поради прекомерност.
За да достигне
до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има и социални
измерения и се определя не само от максималните лимити на покритието по
застраховка „Гражданска отговорност”, но и от социално- икономическите условия
и жизнения стандарт в страната, към момента, в който са се проявили
вредоносните последици. Механично увеличение на размера на платимите застрахователните
обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и
социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили вредите
(2018г.) не способства за постигане на нормативно установения критерий за
справедливост. На социално- икономическият критерий при определяне на
обезщетението, в контекста на принципа на справедливостта е отделено специално
внимание в практиката на ВКС на РБ.
По претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
присъдено обезщетение за неимуществени вреди;
На основание
чл. 409 от КЗ, застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по принцип дължи законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението, за период - считано от изтичането на
тримесечния срок за произнасяне.
Началото на
срока за произнасяне на застрахователя по претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение се брои от датата на упражняване на правото по чл.
380, ал.1 от КЗ, за което ответникът не оспорва, че е било осъществено с молба от 16.04.2018г., а за потвърждение на този факт е представена
разписка от пощенски оператор / на стр.19 от делото/.
Следователно, срокът за произнасяне на
ответника - застраховател при всички случаи е изтекъл на 16.07.2018г. – този извод се налага по аргумент от разпоредбата
на чл. 496, ал.3 от КЗ, независимо от обстоятелството, че ищцата не е
представила пред застрахователя всички необходими документи, за установяване на
настъпилото застрахователно събитие, характера и обема на вредите. Фактът, че
такива документи са били изрично изискани от ищцата, се установява от
отправените до нея две писма на застрахователя – съответно на 03.05.2018г. и на
31.05.2018г. /на стр.17 и на стр. 20 от делото/.
Законната лихва, която ответникът дължи да заплати на ищеца, следва да бъде
начислена върху определения от настоящия съд размер на платимото застрахователното
обезщетение /20 000 лева/, за периода от изтичането на срока за произнасяне и
изпадане на застрахователя в забава – на 16.07.2018г. до деня на окончателното плащане.
За част от претендирания период, а именно - считано от посочената в
исковата молба дата 09.05.2018г. до посочения по- горе и приет от съда начален
момент на дължимост на лихвата - 16.07.2018г.
претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По отношение на претенциите за направени съдебни разноски:
Ищцата е
претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да
получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство, съразмерно с уважената част от иска.
Понеже ищцата е
освободена
от задължението за заплащане на държавна такса и от задължението за предварително заплащане на съдебни
разноски -
фактически понесените от бюджета на съда такси и съдебни разноски, следва да
бъдат възложени в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска.
Така ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 1600 лева.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, адвокат Ц. С.В., която
е била упълномощена първоначално за процесуално представителство /с пълномощно
на стр. 21 от делото/
е легитимирана да получи от ответника възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
Сумата на възнаграждението, изчислено от съда, възлиза на 1130
лева,
съобразно с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения.
Тази сума ще трябва да бъде е
посочена без да се има отчита релевирано в списъка на разноските задължение за за заплащане на ДДС. Аргументите
за това са най- малко в две насоки.
На първо място, съдът съобрази,
че задължението за начисляване на ДДС е мотивирано всъщност с факта на последващото
упълномощаване на Адвокатско дружество „В. и Бачева“, при положение, че адвокат Ц. С.В., която
е била упълномощена първоначално за процесуално представителство /с пълномощно
на стр. 21 от делото/ вече е била и е останала пълномощник по делото, а спорад
ГПК, разноските включват възнаграждение само за един адвокат.
На второ място
и независимо от изложеното, съдът счита, че начисляването на ДДС задължително се отчита с
издаване на нарочен данъчен документ /данъчна фактура/ какъвто в настоящата
хипотеза не е издаден, нито е представен пред съда, поради което не може да
бъде направен обоснован извод, че сумата на данъка е разход, който следва да се
присъди. Тъкмо в този смисъл обаче са задължителните указания на ВКС на РБ в
Тълкувателно решение №6/2012г. за съдебните разноски – не следва да се
присъждат фактически неосъществени, бъдещи, евентуално следващи, но неизвършени
се разноски, щом няма доказателства, че са вече направени. Дори подзаконови
нормативни актове на адвокатурата да предвиждат друго – настоящият състав на
съда намира за уместно да приложи указанията на ВКС на РБ и съдържащите се в
ГПК разпоредби от по- висок нормативен порядък.
Ответното
дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи част от претендираните съдебни
разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ вкл. за процесуално
представителство на стр. 42, 43 и 65 от делото/ и съразмерно с отхвърлената
част от иска. В случая, размерът на разноските за събиране на доказателства и
за процесуално представителство, описани в списъка, възлиза общо на сумата от 1750
лева. От тези разходи, ищцата следва да бъде осъдена да заплати съответна част,
равна на 752 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******и със седалище ***, да заплати на З.Х.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Ц. С.В.,***,
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 20 000 (двадесет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни
увреждания при ПТП от 18.11.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № *******, заедно със
законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
409 от КЗ, начислена за периода, считано от 16.07.2018г. до деня на окончателното плащане,
като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен
размер за 35 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 09.05.2018г. до 16.07.2018г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******и със седалище ***, да заплати на адв. Ц. С.В.,***, на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78,
ал.1 от ГПК- сумата от 1130 /хиляда сто и тридесет/ лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на З.Х.М. в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З.Х.М. да заплати
на З. „Б.и.“АД, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 752 /седемстотин петдесет и два/ лева, за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******, да заплати по
сметката на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/лева за
такси и съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд, от чието
заплащане ищцата е освободена
Изпълнението на
паричното задължение към З.Х.М. може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова
сметка ***: ***, открита в „Банка
ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: