Определение по дело №2239/2020 на Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№       4911                                      09.07.2020г.                            град Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                             ХХ граждански състав

на девети юли                                                             две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                 

               

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ                                                                                 

 

като разгледа докладваното от съдията И. Дечев

гражданско дело № 2239 по описа на БРС за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

      

               Предявена е искова молба от ОТП Факторинг България ЕАД, ЕИК ********* против И.Д.С., ЕГН ********** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.01.2013г. сумата от 1000 лева главница, ведно със законната лихва от 05.06.2015г. до изплащане на вземането, сумата от 493.51 лева редовна лихва за периода от 20.05.2013г. до 04.06.2015г., сумата от 0.98 лева санкционираща лихва за периода от 20.06.2013г. до 04.06.2015г. и сумата от 81.07 лева заемни такси, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1654/09.07.2015г. на СлРС по ч.гр.дело № 2519/2015г.

               При условията на евентуалност се предявява иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева главница по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

               Също при условията на евентуалност се предявява иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева главница по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, както и сумата от 770 лева наказателна лихва за забава за периода от 20.03.2017г. до 13.03.2020г.

               Основанието на първия иск по чл.422 ГПК е обявяване на предсрочната изискуемост на дълга преди образуване на заповедното дело.

               Основанието на втория иск, предявен като евентуален, е обявяване на предсрочната изискуемост на дълга с нотариална покана преди подаване на исковата молба.

               Основанието на третия иск, предявен като евентуален, е обявяване на предсрочната изискуемост на дълга с бъдещото връчване на исковата молба на ответника в хода на делото.

               С разпореждане от 02.06.2020г. делото е оставено без движение, като са дадени на ищеца указания да мотивира правен интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК /първия от предявените искове/ за приемане за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение № 1654/09.07.2015г. на СлРС по ч.гр.дело № 2519/2015г., доколкото заповедният съд с определение № 1108/14.04.2020г. е отменил предходното си определение, с което на заявителя е било указано да предяви установителен иск, тъй като е счетено, че заповедта е била надлежно връчена, както и да заяви дали поддържа предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.

               Съобщението е връчено на ищеца на 12.06.2020г., следователно даденият срок е изтекъл на 19.06.2020г. В този срок, а и досега указанията не са изпълнени.

               БРС намира, че при това положение производството се явява недопустимо. Явно е от данните по заповедното дело, че първоначално съдът е счел, че издадената заповед по чл.417 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, считано от 11.09.2019г. Ето защо изпълнението на заповедта е спряно и е указано на кредитора да предяви установителен иск за вземането си. В последствие по делото са представени данни, че заповедта за незабавно изпълнение е била надлежно връчена по чл.47, ал.5 ГПК още през 2016г., в хода на предходно образувано изпълнително дело, за което до този момент съдът не е имал знание. Връчването на заповедта през 2016г. по реда на чл.47 ГПК е означавало редовно връчване, като тогава законът не е изисквал предявяването на иск по чл.422 ГПК, а се е приемало, че заповедта е влязла в сила след изтичане на двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Ето защо заповедният съд е отменил своето определение, с което е указал да се предяви установителен иск.

               След като заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, за ищеца липсва правен интерес да предявява иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си с влязло в сила решение. Този иск се явява недопустим и не подлежи на разглеждане.

               БРС намира, че са недопустими и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. Те са за същите суми, произтичащи от същия договор, но въвеждат като основание на иска настъпването на предсрочната изискуемост в различни периоди от времето. След като обаче заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила и вземането по нея е стабилизирано, за ищеца липсва правен интерес да предявява това вземане чрез осъдителни искове. Ето защо и в тази си част делото е недопустимо.

               Следва определение, с което производството бъде прекратено.

               Така мотивиран, Бургаският районен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

               ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

               Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен съд.

               Препис да се връчи на ищеца.  

               След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Районен съд – Сливен, ведно с ч.гр.дело № 2519/2015г. по описа на СлРС.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

Деловодител: Хр. Димова