Решение по дело №56/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260025
Дата: 24 февруари 2021 г.
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20203500100056
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     24.02. 2021 г.               гр. Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд                           гражданско отделение,

На трети  февруари                                           2021 година,

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Станка Желева,

като разгледа докладваното от председателя,

гр.д. № 56, по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по мотивирано искане от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 17, ет. 1, БУЛСТАТ *********, срещу М.Д.Т., ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** и П.Н.Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес – същият, с правно основание: чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ и  Цена на иска: 93 690,70  лева.

Иска се отнемане на следното имущество:

От М.Д.Т., ЕГН ********** на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал.2, т.1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ в размер на 84 959,90 лв. :

сумата в размер на 13 000 лв. представляваща равностойността на имотна облага от извършеното престъпление,

сумата в размер на 2486,14 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка № 8600158 в „Банка ДСК“ ЕАД,

сумата в размер на 33 000 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка № 8600158 в „Банка ДСК“ ЕАД от трети лица,

сумата в размер на 3600 лв. представляваща вноски по кредитна карта с № 4333250973879233 от „ОББ“ АД,

сумата в размер на 70 лв., представляваща вноски по сметка IBAN *** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,

сумата в размер на 9834,70 лв., представляваща вноски по сметка IBAN *** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от трети лица,

сумата в размер на 1200 лв., представляваща вноски по сметка IBAN *** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,

сумата в размер на  500 лв., представляваща вноски по сметка IBAN *** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от трети лица,

сумата в размер на 5500,67 лв. представляваща вноски по Кредитна карта 5411 ********* 03 0 в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,

сумата в размер на 2482,47 лв. представляваща вноски по Кредитна карта 5411 ********* 04 8 в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД

сумата в размер на 7285,92 лв. представляваща вноски по Договор за кредит PLUS-01499062 от 19.07.2010 г. предоставен от „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД,

сумата в размер на 5000 лв., представляваща предоставен заем от М.Т. на Дансер Сабриев.

От П.Н.Т., на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ размер на 8730,80 лв. :

сумата в размер на 1500 лв., представляваща вноски по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр П.Н.Т.

сумата в размер на 4374,98 лв., представляваща погасителни вноски по кредит отпуснат по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр П.Н.Т.

сумата в размер на 2855,82 лв., представляваща вноски по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр П.Н.Т. от трети лица.

Ищецът основава иска си на установените в производството по цитирания закон факти, относно образувано наказателно производство против ответника и придобитото от него и съпругата му имущество, което е на значителна стойност и за което не били установени  законни източници.

След оставяне на исковата молба без движение, от ищеца постъпи уточняваща молба, с която се посочва точно вида на притежаваното от ответниците имущество в началото и края на проверявания период. От молбата е видно, че ответниците не са придобивали недвижими имоти. Имат придобити МПС, като не е посочена тяхната стойност към момента на придобиване, защото ищецът не претендира тяхното отнемане. В съд.зас. искът се поддържаше от инспектор И., която моли да бъдат присъдени в полза на комисията и направените по делото разноски.

В дадения на ответниците срок за отговор, не постъпи такъв.

Двамата са редовно призовани на 08.08. 2020 г., на посочения техен адрес. Има данни от съсед, че двамата работят в Нидерландия, но не са посочили съдебен адрес, различен от този, на който са призовани. В съдебно заседание не се яви представител. На ел.поща на съда постъпи съобщение, от обикновена ел.поща, в което се твърди, че е подадено от ответника М. Т.. Към момента нито един процесуален закон не допуска подаването на документи и доказателства по ел.поща от страните или техните пълномощници. Тези изменения ще бъдат в сила от 30.06. 2021 г., като подаването на документи ще изисква и квалифициран електронен подпис. Затова няма как съдът да приеме, че е налице валиден отговор или становище на някой от ответниците.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

С Решение № 2494/ 23.10. 2019 г. и Решение №2495/ 23.10. 2019 г. на КПКОНПИ са образувани производства за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпили в ТД Варна уведомление от Районна прокуратура - Разград с вх. № УВКПКОНПИ-1174/05.10.2018 г., че лицето М.Д.Т. е привлечено в качеството на обвиняем по ДП № 296 ЗМ-139/ 2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Лозница, вх. № 1596/ 2017 г. по описа на РП гр. Разград и уведомление от Районна прокуратура – Нови пазар с вх. № УВКПКОНПИ-1137/ 05.10. 2018 г., че лицето М.Д.Т. с ЕГН **********, е привлечено в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 81/2018 г. по описа на РУ - Каолиново, пр. пр. №151/2018 г. за това, че:

1. За времето от 10.06.2017 г. до 25.10.2017 г. в с. Ловско, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудило и поддържало заблуждение у Ахмед Мустафов Джамбазов от с. Ловско, обл. Разград, че ще му изгради отоплителна инсталация, като за целта е подписал договор, представил оферта, получил капаро в размер на 1000 лв., в последствие на 01.08. 2017 г. подписал анекс към договора за изграждане на отоплителна система и получил допълнително сума в размер на 2 000 лв., с което ме у причинил имотна вреда общо в размер на 3000 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

На 26.09. 2018 г. по ДП № 296 ЗМ-139/2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Лозница, вх. № 1596/2017 г. по описа на РП гр. Разград е внесен обвинителен акт в Районен съд - Разград. Образувано е НОХД № 705/2018 г. по описа на Районен съд - Разград.

С Протоколно определение от 27.11.2018 г. по НОХД № 705/2018 г. РС–Разград е одобрил постигнатото между страните споразумение съгласно, което М.Д.Т. се признава за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

2. На 15.09.2017 г. в с. Никола Козлево, обл. Шумен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у кмета на община Никола Козлево – Ешреф Вели Реджеб, че ще изгради отоплителна инсталация в ДГ „Здравец“ с. Църквица и с това причинил на представляваната от него община, имотна вреда в размер на 13 000 лв. - престъпление по чл. 209, ал.1 от НК

Престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ.

В хода на ДП № 81/2018 г. е установено, че между страните, Община Никола Козлево като възложител и М.Д.Т., като представител на „Сън Системс“ ООД, в качеството му на изпълнител е постигнато съгласие и на 15.09.2017 г. е сключен на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП договор за изпълнение на обществена поръчка. Съгласно този договор, изпълнителят е трябвало да достави и монтира договореното оборудване - котел за пелети и твърдо гориво, заедно с всички необходими аксесоари - помпи, радиатори и др., съгласно приложена към договора КСС. Въз основа на проформа фактура № **********/14.09.2017 г. за сумата от 13 000лв., издадена от „Сън системс“ ООД Търговище и получател община Никола Козлево, с посочено в нея основание „по договор за изграждане на отоплителна инсталация“, с платежно нареждане на изпълнителя е преведена сумата от 13 000 лв., аванс.

С Постановление от 24.08.2018г. на Районна прокуратура - Нови пазар се прекратява наказателното производство по делото, като се приема, че  в настоящия случай липсват доказателства, че обвиняемият е формирал  невярна представа у община  Никола Козлево, която неправилно да е мотивирала общината  да му заплати по договор авансово сумата от 13 000лв., а неизпълнението се дължало на финансовото затруднение на фирмата. Според прокуратурата наличието на договора обуславя гражданско-правни отношения и в случая договора не е изпълнен поради, което общината следва да си заяви претенциите по чл.79 и сл. от   ЗЗД пред съответния граждански съд.

С Определение № 192/05.09.2018 г. по ЧНД № 308 по описа за 2018 год. на Pайонен съд–Нови Пазар е потвърдено постановлението на РП–Нови пазар от 24.08.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 81/2018 г. на РУ Каолиново.

С Определение № 283/29.10.2018 г. по ВЧНД № 360/2018 г., Окръжен съд-Шумен е отменил Определение № 192/05.09.2018 г. по ЧНД № 308/2018 г. на PC-Нови Пазар и е върнал наказателното дело на Районна прокуратура-Нови пазар. С Постановление от 21.02. 2019 г. Районна прокуратура– Нови пазар спира наказателното производство по досъдебното производство и на 28.05.2019 г. е възобновено.

3. На основание чл. 110, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество в КПКОНПИ е получено уведомление от Районна прокуратура - Русе с вх. № УВКПКОНПИ-495/10.04.2019 г., че лицето М.Д.Т. е привлечено в качеството на обвиняем по ДП № 2206/2018 г. по описа на ОД на МВР - гр. Русе, досъдебно наказателно производство-прокурорска №1393/2017 г., досъдебно производство № 1500/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Русе за това, че в периода месец юни 2016 г. - 06.07. 2016 г. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Б.Б. от гр. Русе, че ще изгради слънчева инсталация в жилището му, находящо се в гр. Русе, ул. Петрохан № 30, като за целта представил оферта и издал два броя проформа фактури, с които му причинил имотна вреда в размер на общо 6579,50 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,

Престъплението попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.10 от ЗПКОНПИ.

На 02.04. 2019 г. Районна прокуратура-Русе е внесла в Районен съд-Русе обвинителен акт по ДП, по който е образувано НОХД № 697/2019 г. по описа на Районен съд - Русе.

С Протоколно определение от 12.06.2019 г. РС - Русе е одобрил постигнато между страните споразумение, съгласно което М.Д.Т. се е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

С Протоколи № ТД 04ВА/УВ-14272/17.10.2018 г. и № ТД 04ВА/УВ-14271/17.10.2018 г. са образувани проверки за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето М.Д.Т..

Проверките са започнали на 17.10. 2018 г.

Периодът на проверка по преписки с вх. № УВКПКОНПИ-1137/05.10.2018 г. и № УВКПКОНПИ-1174/05.10.2018 г. е от 17.10. 2008 г. до 17.10. 2018 г.

С Решение №2043/28.08.2019 г. на КПКОНПИ срокът на проверката по преписка с вх. № УВКПКОНПИ-1137/05.10.2018 г. е удължен до 17.04.2020 г.

С Решение №2197/18.09.2019 г. на КПКОНПИ срокът на проверката по преписка с вх. № УВКПКОНПИ-1174/05.10.2018 г. е удължен до 17.04.2020 г.

 

От извършената проверка и събраните по делото доказателства се установят следните факти относно гражданското състояние на ответника:

М.Д.Т., ЕГН ********** е роден на *** *** и е с постоянен адрес ***. Женен е от €€€ г. за П.Н.Т., ЕГН **********. Има син, който вече е пълнолетен.

Какво се установява по отношение на притежаваното от ответниците имущество:

В началото на проверявания период:

 Недвижими имоти - не са установени налични към на 17.10.2008 г.

МПС - не са установени налични към на 17.10.2008 г.

Парични влогове - не са установени налични към 17.10. 2008 г.

Банкови сметки с наличности по тях към 17.10. 2008 г.:

- начално салдо в размер на 313,42 лв. по Разплащателна сметка № 8600158, открита на 22.10.2004 г. в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр М.Д.Т.,

 -начално салдо в размер на 196,13 лв. по б. сметка IBAN ***, открита на 18.02.2008 г. в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с титуляр М.Д.Т.

- начално салдо в размер на 776 лв. по б. сметка IBAN ***, открита на 17.12.2007 г. в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с титуляр М.Д.Т..

начално салдо в размер на 214 лв. по б. сметка IBAN ***, открита на 20.02.2008 г. и закрита на 20.03.2009 г. в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с титуляр М.Д.Т..

-начално салдо в размер на 100 лв. по б. сметка IBAN ***, открита на 20.02.2008 г. и закрита на 27.03.2013 г. в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с титуляр М.Д.Т..

-начално салдо в размер на 298,02 лв. по б. сметка IBAN ***, открита на 10.02.2004 г. и закрита на 08.08.2013 г. в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с титуляр П.Н.Т..

Ценни книжа - 150 акции от емисията на Инвестиционно дружество Надежда АД притежавани от М.Д.Т..

Дружествени дялове - 50 дяла от по 50 лева, на обща стойност 2500 лева, представляващ 50 % от капитала „СЪН СИСТЕМС“ ООД, ЕИК *********.

В края на проверявания период 17.10.2018 г. имуществото е следното:

Недвижими имоти — не са установени придобити недвижими имоти в проверявания период.

МПС: Лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, рег//// с дата на първа регистрация /// г. придобит от М.Д.Т. на ///

Лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 4“, рег.№ Т7493ТН, дата на първа регистрация /// г. придобит от П.Н.Т. на 12.03.2016 г.

Цената на двата автомобила е посочена от ищеца на сумата от 4000 лв. Експертизата посочва цена от 4641,95 лв. за „Ситроен“ и 1740,02 за „Ланчия“.  Общо почти 6382 лв. Тази цена приема съдът.

Парични влогове - не са установени налични към  17.10.2018 г.

Банкови сметки:

салдо към 17.10. 2018 г. в размер на 73,68 лв. по Разплащателна сметка № 8600158, открита на 22.10.2004 г. в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр М.Д.Т., ЕГН **********.

салдо към 17.10.2018 г. в размер на 0 лв. по Разплащателна сметка № 24205112 в евро, открита на 14.02.2017 г. в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр М.Д.Т., ЕГН **********.

салдо към 17.10.2018 г. в размер на 1439,86 лв. по Разплащателна сметка № 16955630, открита на 03.04.2009 г. в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр П.Н.Т., ЕГН **********

салдо към 17.10.2018 г. в размер на 194,51 лв. по Разплащателна сметка № 24632932, открита на 16.08.2017 г. в „Банка ДСК“ ЕАД е титуляр М. Мариянов Т., ЕГН **********

Ценни книжа - 150 акции от емисията на Инвестиционно дружество Надежда АД притежавани от М.Д.Т., ЕГН **********

Дружествени дялове - 50 дяла от по 50 лева, на обща стойност 2500 лева, представляващ 50 % от капитала „СЪН СИСТЕМС“ ООД, ЕИК *********, придобити преди периода на проверка.

Към момента на предявяване на исковата молба налични са лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, рег.№ /// и лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 4“, рег.№ Т ///

Незаконно присвоените парични средства в проверявания период по ДП № 296 3M-139/2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Лозница, ДП № 81/2018 г. по описа на РУ - Каолиново и ДП № 2206/2018 г. по описа на ОД на МВР - гр. Русе са общо в размер на 22 579,50 лв.

Разликата в притежаваното към началната дата на проверката имущество и наличното към края на проверката показва салдо в размер на 6192,48 лв. / 4397,57 лв. в началото и 10 590,05 лв. в края/. Не е посочена пазарната стойност на акциите, но те са налични в началото и в края и затова не оказват влияние върху разликата в имуществото. Т.е. увеличението на имуществото е на стойност 6192,48 лв. в края на проверявания период.

От назначената от съда икономическа експертиза се установява следното, видно от съставената таблица:

Установените доходи, приходи и източници на финансиране от декларирани облагаеми доходи на ответниците, социални помощи и обезщетения, налични суми по банкови сметки, стипендии, получени суми от трети лица и кредити, са в размер на 100 891,95 лв.

Разходите за издръжка по статистически данни на НСИ, за пътувания зад граница, за платени данъци, погасяване на кредити, преведени суми на трети лица и извънредни разходи, са общо в размер 154 241,99 лв.

Разликата в нетния доход е 53 350,14 отрицателно салдо.

На л. 895, в табличен вид  и съобразно искането на ищеца са посочени сумите, които са преминали през банковите сметки на ответниците. От тях е видно, че са направени вноски по кредити и кредитни карти в размер на 37 933,06 лв., вноски по банкови сметки в размер на 5276,14 лв., вноски по банкови сметки от трети лица, предоставен заем от 5000 лв. и сумата, която е била предмет на престъплението – 22 579,50 лв.

При така посочените факти, съдът прави следните изводи:

Прилагането на настоящия ЗПКОНПИ и на действащия преди него ЗОПДНПИ/отм./ постави много въпроси при прилагането си, които бяха и продължават да бъдат решавани противоречиво от съдилищата.

Към момента има образувано и дело пред СЕС в Люксембюрг, № С-319/2019 г. по запитване на СГС, който е поставил за разглеждане множество въпроси, от съществено значение за правилното решаване и на настоящото дело. Съдът намира въпреки това, че няма пречка да постанови решението си според собственото си тълкуване. Ако някоя от страните не е доволна от решението, то при разглеждане на делото на втора инстанция, апелативният съд може да спре производството по реда на чл. 631, ал. 1 от ГПК.

Въпреки противоречиво решаваните дела обаче от инстанционните съдилища, по някои въпроси ВКС формира вече трайна практика. Към момента има две решения на състав IV-то ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/ има решения и на трето ГО в същия смисъл/, след допускане до касационен контрол на решения на Апелативен съд-Варна: № 97 от 18.05. 2018 г. по гр.д. № 3224/ 2017 г. и  решение № 147 от   16.09. 2019 г.

И в двете решения се застъпва тезата, че на първо място, КПКОНПИ следва да установи наличието на несъответствие между имуществото, което лицата са притежавали в началото на проверявания период и това, което притежават в края му. И то такова несъответствие, при което притежаваното в края на периода, да превишава със 150 000 лв./ или 250 000 лв./ началното имущество. Това предполага на първо място да бъдат установени и оценени активите в началния момент на проверката и тези в крайния момент. ВКС посочва също, че това следва да е неизменна част от съдържанието на исковата молба и е условие за редовността й. Ако това не е направено, исковата молба следва да се остави без движение, като нередовна.

От събраните по делото доказателства е видно, че притежаваното към края на проверката имущество от ответниците, е по-голямо от притежаваното в началото на проверявания период. За да се стигне до отнемане обаче, превишението трябва да е със 150 000 лв., а в настоящия случай то e доста  под тази стойност, малко над 6000 лв. Т.е. не са налице предпоставките на закона, за да се допусне отнемане на имуществото на ответниците. Не са налице при това и предпоставките за изследване на доходите и разходите на проверяваните лица.

В тази връзка съдът дължи да посочи и следните аргументи: Не може да се приеме за валидна тезата, че преминалите през банковите сметки на ответниците суми, са налични в момента. За да се приеме, че е налично  дадено имущество, каквото са паричните средства, то държанието им и тяхното владение, както и местонахождението им, следва да бъде установено по безспорен начин. Няма как да бъде отнето нещо, което не съществува. Не може да бъде подкрепена тезата, че след като парите са изтеглени от ответниците, то същите са налични в момента – като пари държани лично у тях, в брой или съхранявани за тях от трети лица, или вложени в друго имущество, което може да бъде предмет на отнемане. Във всички случаи, ако се твърди, че парите не са похарчени, трябва да бъде посочено тяхното местонахождение.

В случая ищецът дори не твърди подобно нещо, затова и няма как да бъдат коментирани подобни твърдения.

В тази връзка съдът цитира и посочената по-горе практика в Р 97 от 18.05. 2018 г.“ В нарушение на материалния закон въззивният съд е обсъждал какви имуществени блага са постъпвали в патримониума на ответниците през изследвания период, без оглед на обстоятелството, че те не са налични в края на този период и е основал решението си на правно ирелевантния факт, че паричната равностойност на тези блага е 717 429,54 лева, а законността на доходите за придобиването им не е доказана. Преминаването на тези блага през патримониума на ответниците има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на изследвания период. Те не са длъжни да доказват, че със средствата от отчуждаването на една вещ са придобили друга нито, че са върнали или са се разпоредили по предназначение с получени от някого пари или вещи. На отнемане по гражданско-правен ред подлежи имущество, а не приходи нито доходи.“

Т.е. ВКС счита, че от значение за преценка на несъответствието е само наличното към края на проверявания период имущество, но не и  това, което е преминало през патримониума на съответните лица. И след като наличното имущество не превишава 150 000 лв., то няма как да има и несъответствие между него и нетните доходи в същия размер. Настоящият съд, с оглед личното си убеждение и предвид незадължителния характер на цитираната практика, се съгласява изцяло с тези изводи на ВКС. Производството по отнемане на имущество по ЗПКОНПИ цели не да установява законността на доходите като цяло, а само да отнеме онова, с което лицето явно се е обогатило и останало  в неговия патримониум и то, ако е на стойност над 150 000 лв. Това е всъщност реалното увеличение на имуществото. А що се отнася до това какви са приходите и разходите на тези лица през годините, то това е въпрос, който е от значение за данъчното облагане на тези доходи. Или с други думи, подходът, който използва КПКОНПИ, не съответства на целта и идеите на самия закон, поради което е и неправилен и води до грешни изводи при предявяване на съответните претенции в съда.

Затова и съдът приема, че така посочените парични средства, които са постъпвали по банковите сметки на ответниците от различни лица, не са налично имущество към момента на приключване на проверката и в края на проверявания период.

Затова и не следва да бъдат причислявани към имуществото, което е налично у ответниците, към този момент.

На следващо място, както в цитираните вече решения на ВКС от 2018 и 2019 г., така и в постановеното преди тях Р № 129 от 08.06. 2015 г. по гр.д. № 5562/ 2013 г. на IV ГО се приема, че предмет на отнемане могат да бъдат само налични парични средства. Не могат да бъдат предмет на отнемане тези парични средства, които са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска.  „Възприемането на обратното разбиране, че предмет на отнемане могат да са и парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към момента на завеждане на иска, не би могло да бъде споделено, предвид правната характеристика на парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на платежно средство, разчетна единица /т.е. универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги/ и на запас от стойност /т.е. средство за натрупване/. В качеството си на потребими вещи /т.е. такива, които при употреба се унищожават/ и като платежно средство, парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги. В този смисъл, те могат да са похарчени както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество /реални активи/, посочено в чл.4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не предвижда.“

Това разбиране на ВКС, макар и постановено по вече отменения закон, не се променя и при действието на настоящите аналогични разпоредби.

Защото ако законодателят имаше предвид нещо различно, при липсата на паричните средства, той нямаше да говори за отнемане. Отнема се нещо, което реално съществува и е налично в патримониума на съответното лице. А когато става дума за отнемане на равностойност – то това е имущество, което също следва да е налично.

С оглед на всички тези разсъждения, съдът намира, че събраните доказателства, които касаят установяване на нетните доходи на ответниците, техните приходи и разходи през годините на проверявания период, не следва да бъдат обсъждани.

И след като несъответствието, определено според начина, който посочва ВКС, не надвишава сумата от 150 000 лв., то искът е изцяло неоснователен.

По разноските. Такива няма направени от ответниците и съдът не следва да присъжда, а направените от ищеца остават за негова сметка, предвид изхода от делото.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от Сотир Цацаров, с адрес за призоваване гр. Варна, ул.“Алеко Константинов“ № 17, ет. 1, вход от ул.“Баба Тонка“, срещу М.Д.Т., ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** и П.Н.Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес – същият, иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, за отнемане на имущество на стойност 93 690,70  лева както следва:

От М.Д.Т., сумата в размер на 13 000 лв. представляваща равностойността на имотна облага от извършеното престъпление,

-      сумата в размер на 2486,14 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка № 8600158 в „Банка ДСК“ ЕАД

-      сумата в размер на 33 000 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка № 8600158 в „Банка ДСК“ ЕАД от трети лица,

-           сумата в размер на 3600 лв. представляваща вноски по кредитна карта с № 4333250973879233 от „ОББ“ АД,

-      сумата в размер на 70 лв., представляваща вноски по сметка IBAN *** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,

-      сумата в размер на 9834,70 лв., представляваща вноски по сметка IBAN *** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от трети лица,

-      сумата в размер на 1200 лв., представляваща вноски по сметка IBAN *** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,

-      сумата в размер на 1500 лв., представляваща вноски по сметка IBAN *** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от трети лица,

-      сумата в размер на 5 500,67 лв. представляваща вноски по Кредитна карта 5411 ********* 03 0 в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,

-      сумата в размер на 2482,47 лв. представляваща вноски по Кредитна карта 5411 ********* 04 8 в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,

-      сумата в размер на 7285,92 лв. представляваща вноски по Договор за кредит PLUS-01499062 от 19.07.2010 г. предоставен от „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД

-      сумата в размер на 5000 лв., представляваща предоставен заем от М.Т. на Дансер Сабриев.

От П.Н.Т. сумата в размер на 1500 лв., представляваща вноски по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр П.Н.Т.

-      сумата в размер на 4374,98 лв., представляваща погасителни вноски по кредит отпуснат по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД

-      сумата в размер на 2855,82 лв., представляваща вноски по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД, като

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд–Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: