№ 54
Гр. Силистра, 15 юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията адм. д
№ 145 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ „Г.–
Г.Д.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, против Решение №
19/311/013572/3/01/04/01 – изх. № 01-6500/1248 от 10. 09. 2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София за налагане на финансова
корекция в размер на 39 588. 11 лева по Договор № 01/311/01357 от 10. 10. 2014 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Жалбоподателят излага съображения, че атакуваното
решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния
закон и при неправилно прилагане на материалния закон, а също е и необосновано
досежно посоченото основание за налагане на корекцията по чл. 70, ал. 1, т. 10
ЗУСЕСИФ. Счита, че неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи не
следва да се приема за неизпълнение на одобрените индикатори, защото стоят извън
предмета на инвестицията и не са от нормативните, респ. договорните изисквания
за изпълнение. Подобни разсъждения излага и относно липсата на разкрити работни
места. Твърди, че неизпълнение на т. 4.18 от договора, гласяща, че ползвателят
е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключване на
договора, не е налице, предвид изграждането на предвидените по бизнес плана
активи. Счита, че неизпълнението на бизнес плана за първите три години би могло
да се компенсира с преизпълнение в остатъка от периода. Посочва, че
административният орган е допуснал смесване на две самостоятелни процедури по
Глава пета, Раздел трети „Администриране на нередности и извършване на
финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ и по чл. 46 от Наредба № 30 от 11. 08. 2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (по надолу в текста - Наредба №
30/11.08.2008 г., Наредбата), което съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Допълнително изтъква, че при определянето на
размера на финансовата корекция е допуснато нарушение на материалния закон, тъй
като органът се е позовал на Методиката за определяне на санкциите във връзка с
нарушения, установени след изплащане на финансовата помощ от ПРСР 2007-2013, която
методика е прогласена за нищожна с Решение № 8020 от 29. 05. 2019 г., постановено по адм. д. №
1757 / 2019 г. на ВАС. Счита, че е лишено от логика изчисляването на
изпълнението на бизнес плана да е само на база приходи. Относно липсващите
активи твърди, че липса не е налице, а е осъществена замяната им с други на
обща стойност 23 013. 92 лева. Въз основа на изложеното моли за отмяна на
акта и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата - Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ гр.София, представляван от юриск. Л. Ж. (пълномощно-л. 535) и
юриск. Б. М.
(пълномощно-л. 533), оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане
на разноски. Подробни доводи излага в писмените бележки, депозирани по делото.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
С
договор № 01/311/01357 от 10. 10. 2014 г., сключен между ДФ
"Земеделие" и ЕТ „Г.– Г.Д.“, фондът, като бенефициент, е предоставил
на ползвателя, като бенефициер, безвъзмездна финансова помощ за проект
"Изграждане на комплекс от къщи за гости в УПИ ХII-675 кв. 40 по плана на с. П., общ. С." (л. 69-84). Предвидената БФП по
договора е била в размер на 373 971. 12 лева, с които е следвало да се
покрият до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи при
осъществяването на проекта, като от тях 80 % (299 176.90 лв.) се осигуряват от
Европейския съюз и 20 % (74 974. 22 лв.) от държавния бюджет на Република
България. Изградени са били четири къщи за гости, които са въведени в
експлоатация. Извършеното плащане от ДФЗ към едноличния търговец, съгласно
горецитирания договор, е в общ размер на 373 475. 19 лв., като преди
плащането е направена проверка на място от служители на фонда, при която е
констатирано, че инвестицията е извършена и земята и сградите се ползват
съобразно проекта (контролни листи л. 308-317); не са правени конкретни
замервания относно вложените материали. По
заявлението към проекта е приложен бизнес план, одобрен от ДФ
"Земеделие", според който за първите десет години ползвателят е
заложил очаквани приходи от нощувки от къщите за гости в размер на по
80 000 лева годишно (л. 40). Съгласно бизнес плана същият е следвало да
назначи двама души производствен персонал, който да обслужва гостите при
настаняването и престоя им (л. 16, както и таблица 5 на л. 45).
Със Заповед № 372258/21. 01. 2019 г. на
началник-отдел "Регионален технически инспекторат" е разпоредено
извършване на проверка на място, като констатациите от същата са отразени в
Контролен лист (л. 358 - л. 409 от делото). В него инспекторите са отразили
като коментари, че от направената проверка на място и представените документи
става ясно, че обектът Къща за гости „Дунав“ не е функционирал от датата на
въвеждане в експлоатация 18. 11. 2015 г. до 22. 05. 2018 г. Проверяващите са
констатирали, че за периода от 18. 11. 2015 г. до 31. 01. 2019 г. кандидатът не
е достигнал заложените в Бизнес плана финансови резултати (приходи от продажба
на услуги) и количествени параметри (брой нощувки). Установили са също, че за
същия период кандидатът е назначил един работник на непълно работно време от 4
часа за период от един месец - от 28. 11. 2016 г. до 29. 12. 2016 г., при
условие че е поел ангажимент в бизнес плана да назначи двама души производствен
персонал. В приложение № 2 от контролния лист проверяващите са отразили, че са
констатирали частично или изцяло неизпълнени позиции по СМР, които са описани
детайлно в Работен лист за проверка на място на сгради и помещения,
инфраструктура (л. 382-389).
Въз
основа на констатациите на техническия инспекторат от проверката на място изпълнителният
директор на ДФЗ, на основание чл. 73 от
ЗУСЕСИФ, открива производство по налагане на финансови корекции. С Писмо изх. №
01-6500/1248 от 15. 03. 2019 г. (л. 431), е информирал едноличния търговец, че
открива производството поради неспазването на разпоредбата на т. 4. 12, т.
4.17, б. „а“ и т. 4.18 от сключения договор за отпускане на финансова помощ,
както и на чл. 16, ал. 2, чл. 43, ал. 1, т. 1 и чл. 46, ал. 1, ал. 2 и ал. 3,
т. 4 от от Наредба № 30/11.08.2008 г.
Възползвайки
се от предоставената възможност едноличният търговец е депозирал възражения по
основателността и размера на финансовата корекция (л. 484-486). Възраженията са счетени за неоснователни и
процедурата е приключила с издаването на Решение № 19/311/013572/3/01/04/01
– изх. № 01-6500/1248 от 10. 09. 2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ гр.София, с която на едноличния търговец е наложена финансова
корекция в размер на 39 588. 11 лева.
Решаващият орган е обосновал решението си с разпоредбите на чл. 20а, ал.
2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46, ал. 1
и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
и т. 8.1 от сключения между страните договор, както и чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7
и т. 10 във вр. с чл. 72, ал. 1 и ал. 2 и чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ. По-конкретно в т. 1 от Решението
органът е приел, че заложените финансови резултати в бизнес плана за периода
2016-2018 г. не са постигнати. Описано е, че: за периода 01. 01. 2016г. – 31.
12. 2016 г. не са реализирани приходи от нощувки, което съставлява 0 %
изпълнение от заложените и одобрени приходи в бизнес плана; за периода 01. 01.
2017 – 31. 12. 2017 г. е установено изпълнение в размер на 2. 99 %; за периода
01. 01. 2018 г. – 31. 12. 2018 г. е
установено изпълнение в размер на 63. 58
%. За трите проверявани години изпълнението на одобрения бизнес план е в размер
на 22. 19 % от заложените в него приходи. Счетено е, че това е неизпълнение по
т. 4. 18 и т. 4. 12 от договора,
предвиждащи задължения за кандидата да спазва одобрения проект за срок от пет
години и да изпълни инвестицията в сроковете, посочени в договора, и в
съответствие с одобрения проект. Прието е, че неизпълнението на посочените
договорни задължения дава основание на РА да поиска от кандидата връщане на вече изплатените суми на основание
т. 8. 1 от договора и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 / 11. 08. 2008 г., поради
което в съответствие с т. 30 от Методиката за определяне на санкциите във
връзка с нарушения, установени след изплащане на финансовата помощ от ПРСР
2007-2013 (по-надолу в текста– Методиката) е приел, че санкцията за това
нарушение следва да бъде в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по
договора, равняващи се на 37 347. 52 лева. По т. 2 от Решението органът е приел, че част от финансираните СМР
по проекта не са изградени според заложеното в него и са открити несъответствия
в количествата на закупените и вложени активи. Счетено е, че това представлява
нарушение на чл. 4. 12 от сключения
между страните договор, задължаващи кандидата да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата
за одобрените инвестиционни разходи, а също и нарушение на т. 4. 17, б. „а“ от
договора, респ. на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30 от 11. 08. 2008 г.,
задължаващи ползвателя на помощта за срок от 5 години след сключване на
договора и отпускането на финансовата помощ да използва придобитите въз основа
на одобрения проект активи по предназначение.
Прието е, че сумата на липсващите активи е 39 588. 11 лева, които
кандидатът следва да възстанови. По т. 3
от Решението органът е приел, че кандидатът не е изпълнил залегналия в
плана ангажимент за назначаване на служители. В тази връзка е посочил, че
съгласно бизнес плана е следвало да разкрие 1 работно място за управленски и
две работни места за производствен персонал. Същевременно при проверката е
установено, че за трите проверявани години 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
кандидатът е назначил само един служител за срок от един месец, при това на
непълно работно време от 4 часа. Според органа не е налице реализиране на
прогнозните стойности, заложени в бизнес плана по отношение на устойчивата
заетост, както и постигане на целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 30 от 11.
08. 2008 г. В тази връзка и съгласно чл. 16, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Наредба №
30 / 11. 08. 2008 г. и в съответствие с т. 18 от Методиката е приел, че
санкцията за това нарушение следва да е в размер на 10 % от предоставената
финансова помощ по договора, равняващи се на 37 347. 52 лева. В съответствие с
предписанията на Методиката органът е приел, че санкциите за трите нарушения не
следва да се натрупват, поради което е наложил санкцията с най-висок размер –
тази по т. 2 от решението в размер на 39 588. 11 лева. Изложил е подробни съображения,
че дори да няма право да се позовава на Методиката, при съблюдаване на
критериите за оценка на нарушенията, регламентирани в чл. 46, ал. 2 от Наредба
№ 30 / 11. 08. 2008 г., следва да приложи финансова корекция именно в посочения
размер.
Допълнително в хода на настоящото
производство са допуснати икономическа експертиза, както и съдебно - строителни
експертизи – единична и тройна. Вещото лице по икономическата експертиза
потвърждава констатациите на органа относно това, че за 2016 г. са изпълнени 0
% от заложените нетни приходи по проекта, за 2017 г. – 2. 99 %, а за 2018 г. –
63. 58 %. Вещото лице е изчислило, че средно реализираните приходи от нощувки
за тригодишния период спрямо заложените приходи по проекта са в размер на 22.
18 %. Относно строителните експертизи съдът намира, че следва да се кредитира
заключението на вещите лица по тройната експертиза. Същото се различава по част
от пунктовете, изброени в оспореното решение, което обуславя различна обща
стойност на липсващите активи. В колона 15 от обобщената таблица вещите лица са
изчислили сумарно всички стойности на
дейностите по КСС, а не само дейностите по оспореното решение, в това число и стойности,
които са с отрицателен знак, с които са отразени вложените в повече материали
по някои от пунктовете, които не са включени в приемо-предавателните протоколи,
приложени към исканията за плащане по договора – например стойността на 149. 14
кв.м гранитогрес, голямо количество PVC дограма-цветна,
с прекъснат мост и много други. В тази връзка съдът намира, че следва да вземе предвид
заключението на вещите лица, но като го отнесе единствено към дейностите,
предмет на оспореното решение. Досежно вложените в повече средства заключението
е свързано с възраженията на ответника, които ще бъдат коментирани при
обсъждането на материалната законосъобразност на акта. Ето защо съдът приема,
че разликата между заплатените е реално вложените активи при изграждането на
процесните къщи за гости са следните: ламиниран паркет 12 мм – платени 552 кв.
м, установени на място 337. 54 кв. м.; первази – платени 408 м, установени на
място 282. 70 м; релефна силиконова мазилка – платена 353. 12 кв. м, установена
на място 150. 06 кв. м; гипсова шпакловка тавани – платени 544 кв. м,
установени на място 0 кв. м; боядисване с латекс – тавани – платени 554. 92 кв.
м, установени на място 520 кв. м; фаянс – платени 278 кв. м, установени на
място 233. 56 кв. м; керамична облицовса и каменна вата – платени 592 кв. м,
установени на място 82. 88 кв. м; гипсокартонова обшивка с каменна вата –
платени 348 кв. м, установени на място 273 кв. м; PVC улуци – платени 215. 2 м,
установени на място 95.16 м; PVC казанчета
– платени 36 бр., установени на място 20 бр.; PVC водосточни тръби – платени 156 м,
установени на място 138. 60 м; дървена обшивка стрехи – платени 320 кв.м,
установени 156 кв. м; челни дъски – платени 270 м, установени на място 0 м;
защитен лак по дървена обшивка – платени 320 кв. м, установени на място 156 кв.
м; врати интериорни, фурнировани MDF на стени 12 см, с размери 210/80/20 – платени 16 бр.,
установени на място 0 бр.; врати
интериорни, фурнировани MDF на стени 12 см, с размери 210/90/20 – платени 4
бр., установени на място 0 бр.; врати метални, с размери 210/100/25 – платени 4
бр., установени на място 0 бр.; топлоизолация полистерен 3 см – платени 343. 2
кв. м, установени на място 303. 2 м;PVC фолио – платени 343 кв. м, установени на място 303. 20
кв.м; ел. табло – разпределително – платени 4 бр., установено на място 1 бр.;
аплик-противовлажен, с права основа, мод. 901.426, IP-34 – платени 32 бр., установени на
място 32 бр.; ел. ключ, обикновен, открит – платени 4 бр., установени на място
0 бр.; ел. ключ девиаторен – платени 8 бр., установени на място 0 бр.; ел.
контакт „Шуко“ 16 А/220 V-противовлажен
– платени 32 бр., установени 32 бр.; ел. вентилатор – платени 8 бр., установени
на място 0 бр.; стоманена поцинкована шина 40/4 – платени 72 м, установени на
място 0 м; прав съединител – платени 12 бр., установени на място 0 бр.;
заземителен кол, поцинкован с профилна стомана 63/63/6 мм с дължина 1500 м –
платени 24 броя, установени на място 0 бр.; антикорозионен грунд – платени 8
кг, установени на място 0 кг; доставка и монтаж на СК с изпразнител…ф.1 –
платени 4 бр., установени на място 0 бр.; доставка и монтаж на СК без изпразнител…ф.1 –
платени 4 бр., установени на място 0 бр.; доставка и монтаж на кухненски
батерии – платени 8 бр., установени на място 4 бр.; доставка и монтаж на мивки,
готов за монтаж плот – платени 8 бр., установени на място 4 бр.; доставка
материали на направа на ревизионна водомерна шахта – платени 4 бр., установени
на място – 1 бр.; доставка материали и монтаж на подови сифони – платени 24
бр., установени на място 20 бр. Общата стойност на описаните активи е
49 573. 63 лева. При изчисляването ѝ беше съобразено, че в
обобщителната таблица е допусната грешка досежно стойността на установените на
място 4 бр. кухненски батерии и 4 бр. мивки с готов за монтаж плот (стр. 4 от
обобщителната таблица, позиции 12 и 13, л. 916 от делото – посочено е, че
общата стойност на четири батерии с единична цена от по 88. 20 лв. е 737. 76
лв., докато реално стойността е 352. 80 лв.; също така е посочено, че общата
стойност на 4 мивки с единична цена от 298. 52 лв. е 2497. 04 лв., докато
реално стойността е 1194. 08 лв.). От общия размер на сумата едноличният
търговец е получил съгласно договора 70 %. Това означава, че са му били
надплатени общо 34 701. 54 лева по всички описани позиции.
Предвид
оспорването на посоченото решение №
19/311/013572/3/01/04/01 – изх. № 01-6500/1248 от 10. 09. 2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София и на основание чл.168, ал.1 от АПК настоящата
инстанция следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно
чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствената разплащателна
агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз. По силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това
си качество той организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я
представлява. Настоящото решение е издадено в хипотезата на чл. 46 от Наредба №
30 / 11. 08. 2008 г., легитимиращо разплащателната агенция да иска връщане на
вече изплатени суми по договори в случай на неизпълнение на поети задължения от
страна на ползвателя. Изложеното налага извода, че оспореният административен
акт, като издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, е издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия.
Оспореното
решение е издадено в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В
обжалвания адм. акт има в достатъчна степен информация за фактическите данни,
обосноваващи позицията на органа за наличието на неизпълнение на договорни и
нормативни изисквания от страна на ползвателя на помощта и изложение на
относимата правна уредба, поради което формата на решението позволява ефективна
съдебна проверка на неговата материална законосъобразност.
Основателни
са оплакванията на жалбоподателя, че в хода на административното производство
по издаване на процесното решение е допуснато процесуално нарушение, тъй като
са смесени са две процедури – тази по ЗУСЕСИФ и по относимата Наредба № 30 от
11.08.2008 г. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ законът е неприложим, тъй като безвъзмездната
финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е ПРСР, се предоставя при
условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова
е предвидено в относимата Наредба № 30/2008 г., която е издадена на основание §
35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Следователно правните
основания в процесния административен акт по отношение на ЗУСЕСИФ са неотносими.
Но тъй като в него основно са изложени фактически и правни основания по
относимите разпоредби от Наредба № 30/2008 г., а позоваването на ЗУСЕСИФ не е
обосновано с конкретни доводи, допуснатото процесуално нарушение от страна на
органа следва да се счита за несъществено (изцяло в този смисъл Решение № 6857
от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2019 г., IV о., а също и Решение №
3182 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3831/2019 г., IV о.)
Основният
спор в процеса е концентриран около материалната законосъобразност на акта. В настоящия
случай спор относно фактите по т. 1 от оспореното решение няма. Заложените
финансови резултати в бизнес плана от реализирани приходи от дейността на
къщите за гости за периода 2016-2018 г. не са постигнати, като за периода 01.
01. 2016 г. – 31. 12. 2016 г. изпълнението е 0 %, за периода 01. 01. 2017 – 31.
12. 2017 г. изпълнението е 2. 99 %, а за периода 01. 01. 2018 г. – 31. 12. 2018
г. изпълнението е 63. 58 %. Съгласно дефиницията, съдържаща се
в т. 9.1, б. „г“ от договора, одобреният бизнес план съставлява неразделна част
от одобрения проект. Изискванията към бизнес плана са фиксирани в чл. 16, ал. 3
от Наредбата, като едно от тях е, че планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, а според дефиницията за икономическа
жизнеспособност, съдържаща се в § 1, т. 6 от ДР на Наредбата, това означава планът
да доказва възможността за генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за предвидения период. Задължението да бъдат постигнати
залегналите в бизнес плана финансови показатели произтича от разпоредбата на т.
4. 18 от договора, предвиждащ, че ползвателят е длъжен да спазва одобреният
проект за срок от пет години от датата на сключване на договора. Финансовите
показатели са част от предпоставките, въз основа на които проектът е oпределен
като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по
него. По силата на т. 4.18 от договора търговецът е поел ангажимента за
изпълнение на проекта, в това число и на бизнес плана, съдържащ заложените
предварително финансови показатели, чрез реализирането на съответни доходи от
дейността, в замяна на което му е предоставено и съответното финансиране. В
този смисъл е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че неизпълнението на
заложените в бизнес плана приходи не следва да се приема за неизпълнение на договора,
защото стоят извън предмета на инвестицията и не са от нормативните, респ. договорните
изисквания за изпълнение. Както се коментира по-горе подпомагането по мярката
не е свързано с предоставянето на безвъзмездна финансова облага, тъй като срещу
предоставянето ѝ ползвателят е следвало да изгради не просто сгради, а работещ
икономически обект, който генерира приходи. Ето защо закономерно и логично е непостигането
на планираните приходи да се приема за неизпълнение на бизнес плана, респ. за неизпълнение на
произтичащото от договора задължение за спазване на одобрения проект, даващо основание
на административния орган съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 / 2008 г. и т.
8.1 от договора да поиска връщане на част от изплатените суми. Не намира
основание нито в договора, нито в наредбата наведеният довод от жалбоподателя,
че неизпълнението на бизнес плана за първите три години би могло да се
компенсира с преизпълнение в остатъка от периода – видно от таблицата на л. 40
от делото е обстоятелството, че приходите са планирани по години, като
неизпълнението за конкретна година не би могло да се компенсира в последствие с
преизпълнение през друга година. В тази връзка преценката на органа за
извършено нарушение от ползвателя по т. 1 от оспореното решение се явява правилна.
Спорът
относно фактите по т. 2 от решението до голяма степен беше преодолян с помощта
на изготвеното по делото заключение по тройната съдебно-строителна експертиза.
Както се коментира по-горе вещите лица потвърдиха, че част от платените активи
не са вложени реално в обекта. В тази връзка твърденията на административния
орган, че е възможно част от дейностите да са извършени между периода на
проверката и периода на извършването на огледа от вещите лица не могат да бъдат
кредитирани най-вече поради липсата на конкретни доказателства в тази насока,
още повече, че според обясненията на вещите лица за някои от дейностите
съществува вероятност да са извършени в последствие, но за други са
категорични, че са били налични и при първоначалния оглед – например ПВЦ
казанчета, водосточни тръби и сифони на пода. Не може да се приеме за основателен
и довода на жалбоподателя, че липса на част от активите не е налице, тъй като е
осъществена замяната им с други на обща стойност 23 013. 92 лева. Според настоящата
инстанция нито договора, нито наредбата установяват подобен механизъм за прихващане
между надплатени суми за финансиране на дейности, които не са извършени, със
суми, които са вложени в активи, чието изпълнение не е било необходимо по
договора и не е било включено в таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В
този смисъл изтъкнатата замяна на 48 интериорни, фурнировани MDF врати с различни размери (ширина 70
см-28 бр., ширина 80 см – 16 бр. и ширина 90 см-4 бр.), както и замяната с 4
метални врати с PVC врати нито е била необходима, нито
одобрена предварително от фонда. Извън рамките на одобрената инвестиция е и
поставянето на 8 бойлера от по 150 л, вместо същия брой по 50 л, поради което
ползвателят не би могъл да търси компенсиране на по-високата им стойност със
стойността на заплатените в повече активи. В този ред на мисли съдът намира, че
едноличният търговец е допуснал неизпълнение на т. 4. 12 от договора,
предвиждаща задължение за ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока на договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за
предвидените инвестиционни разходи. Въз основа на изложените по-горе изводи и
предвид заключението на вещите лица по тройната експертиза стойността на заплатените,
но неизпълнени активи възлиза общо на 34 701. 54 лева по всички описани позиции
в решението, чието връщане фондът може да претендира съгласно чл. 46, ал. 1 от
Наредба № 30 от 11. 08. 2008 г. и т. 8. 1 от договора. В този смисъл преценката
на органа по т. 2 от оспореното решение също се явява правилна.
Между
страните не съществува спор и относно фактите по т. 3 от решението. Не е
опровергана констатацията на органа, че кандидатът не е изпълнил залегналия в
плана ангажимент за назначаване на служители и за трите проверявани години е
назначил само един служител за срок от един месец, при това на непълно работно
време от 4 часа. Подобно на изложените мотиви по т. 1 от решението следва да се
коментира, че одобреният бизнес план съставлява неразделна част от одобрения
проект. Изискванията към бизнес плана са
фиксирани в чл. 16, ал. 3 от Наредбата, като едно от тях е, че планът трябва да доказва устойчива заетост за период
5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.
2 от наредбата. Съгласно чл. 2, т. 2 от Наредбата една от основните цели на
програмата е създаването на възможности
за заетост и повишаване на доходите в селските райони. При условие, че самият
кандидат е заложил като очакван резултат в бизнес плана си създаването на нови
работни места и този показател е бил една от предпоставките за получаване на
подпомагане, то осъществяването му е било задължително съгласно т. 4. 18 от
договора. Непостигането му съставлява неизпълнение на бизнес плана, респ. на
договора. Така констатираното договорно неизпълнение е условие за приложение на
неблагоприятните последици по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 / 11. 08. 2008 г. и
т. 8.1 от договора, поради което преценката на органа по т. 3 от решението се
явява е правилна.
Досежно
размера на наложената корекция съдът намира за основателни оплакванията на
жалбоподателя относно определянето му въз основа Методиката за определяне на
санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 - 2013 година, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Тази
Методика е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело №
11440/2017 г. на ВАС, оставено в сила с окончателното решение № 8020 от
29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав, а определянето
на размера и налагането на финансови корекции въз основа на нищожен акт няма
правно основание. В случая обаче органът е изложил пространни мотиви относно
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. съдържа
критерии, чието съблюдаване обосновава налагане на корекция в идентичен размер
спрямо изчисления по Методиката. В тази връзка органът е определил размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като е
взел предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, определяйки
корекция в размера на най-високата сума, подлежаща на възстановяване – тази за
второто нарушение. Настоящата инстанция намира предприетия подход за правилен.
Действително констатираното неизпълнение на бизнес плана от страна на ползвателя
по т. 1 и 3 от решението, застрашава постигането на целите на програмата,
очертани в чл. 2 от Наредба № 30 / 2008 г., поради което следва да се приеме за
сериозно нарушение. Степента на изпълнението на заложените финансови показатели
и резултати е твърде ниска, но наличието на оставащ период от срока на
договора, в който ползвателят може да предприеме съответните мерки за
повишаването на приходите от дейността си и назначаването на планирания
персонал, дава възможност да бъдат отстранени последиците от допуснатите
нарушения. В тази връзка определената от
органа корекция по т. 1 и т. 3 от решението в размер на 10 % от
изплатената по договора помощ
(37 347. 52 лева) се явява законосъобразна и пропорционална на допуснатото
неизпълнение. Досежно т. 2 от решението размерът на корекцията следва да се
определи съобразно стойността на липсващите активи – 34 701. 54 лева.
Макар в текста на чл. 46 от Наредба № 30 / 2008 г. да не се съдържа забрана за
кумулиране на корекциите, каквато се е съдържала в Методиката, с оглед предприетия
от органа подход и предвид забраната за влошаване положението на обжалващия,
предвидена в чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК и приложима в производството по
оспорване на административни актове на основание чл. 144 от АПК, то за трите
нарушения следва да се приложи корекцията в най-висок размер, като в случая
това вече не е сумата по т. 2 от решението, а тази, определена в т. 1 и т. 3 от
акта, т. е. корекцията следва да е в размер на 37 437. 52 лева. Именно до
този размер оспореният акт се явява законосъобразен, а за разликата до
39 588. 11 лева жалбата е основателна и актът подлежи на отмяна.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 4 от АПК във
вр. с чл. 144 от АПК и двете страни имат право на разноски. Разноските на
жалбоподателя на формирани от размера на платената държавна такса (395. 88 лв.),
размера на платеното адвокатско възнаграждение (2000. 00 лв.) и разноски за
експертизите (1390.00 лв.), или същият е направил разноски общо в размер на
3785. 88 лева (в представения списък на разноските сумата не е сборувана
правилно и е посочен по-нисък общ размер). Според съда е неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника по жалбата за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размерът на минималното адвокатско
възнаграждение за делото с оглед материалния интерес възлиза на 1717. 64 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид многото проведени
съдебни заседание съдът намира, че заплатеното възнаграждение от 2000. 00 лева
не е прекомерно. Предвид частичната отмяна на оспорения акт за разликата над
37437. 52 лева, жалбоподателят има право да му бъдат присъдени разноски в
размер на 205. 66 лева. Разноските на ответника са формирани от размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение и разходите за единичните експертизи. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, респ. по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението по административни дела за една
инстанция е от 100 до 200 лева, като в случая такова следва да се определи в размер
на 200 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, към което следва
да се прибавят 400. 00 лева разноски за експертизи. Съобразно отхвърлената част
от жалбата на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 567. 40 лева..
Водим от горното, Административен съд-Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 19/311/013572/3/01/04/01 – изх. № 01-6500/1248 от 10. 09.
2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София за налагане на
финансова корекция по Договор № 01/311/01357 от 10. 10. 2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., В
ЧАСТТА
относно размера на определената финансова корекция за разликата над
37 437. 52 (тридесет и седем хиляди четиристотин тридесет и седем лв. и
петдесет и две ст.) лева до 39 588. 11 тридесет и седем хиляди четиристотин
тридесет и седем лв. и петдесет и две ст.) лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на ЕТ „Г.– Г.Д.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, против Решение №
19/311/013572/3/01/04/01 – изх. № 01-6500/1248 от 10. 09. 2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София в останалата му част – досежно
определената финансова корекция в размер на 37 437. 52 (тридесет и седем хиляди
четиристотин тридесет и седем лв. и петдесет и две ст.) лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ „Г.– Г.Д.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 205. 66 (двеста и пет лв. и
шестдесет и шест ст.) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.– Г.Д.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 567. 40 (петстотин
шестдесет и седем лв. и четиридесет ст.) лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: