Р Е Ш Е Н И Е
№ 634
гр. Плевен, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: Н. ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно
административно-наказателно дело № 644/2020г. по описа на съда,
на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на К.М.К. *** срещу
Решение № 287/25.06.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 485/2020г.
по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил като правилно и
законосъобразно НП № 34/11.02.2020г. на Зам. Кмет „Териториално развитие“ при Община
Плевен, с което на К.М.К. *** на основание чл. 232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл. 223, ал. 5, т. 1, вр. чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, затова че като
собственик на жилищна сграда с идентификатор 56722.659.704.2 не е изпълнил
писмено разпореждане, възложено със заповед № РД-12-385/26.09.2019г. на зам.
Кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен за осигуряване на достъп за
извършване на проверка на 07.10.2019г. на сграда с идентификатор
56722.659.704.2, находяща се в гр. Плевен, ул. „Борис Шивачев“ № 45.
Касаторът К.М.К., чрез адв. Н.Д. от Адвокатска колегия
– гр. Плевен, обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради
нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348
ал.1, т. 1 от НПК. Навежда доводи, че са изцяло незаконосъобразни и необосновани
изводите на първоинстанционния съд за това, че е било правилно констатирано
административното нарушение, за което на К. е наложено административно
наказание. Счита за неправилни и необосновани изводите на районния съд за това,
че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на приложимите административни и процесуални правила.
Посочва, че е налице съществено нарушение на ЗАНН, а именно на чл. 40, ал. 2 от
същия, доколкото от материалите по административната преписка е видно, че АУАН
е съставен в отсъствието на нарушителя, без да са налице данни същият да е бил
търсен и призован за съставянето на акта или да е бил редовно уведомен за
датата на съставянето на акта. Счита, че са налице и съществени нарушения по
смисъла на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото видно от
съдържанието на оспореното НП и на АУАН, в същите изобщо липсва ясно и
разбираемо формулиране на нарушенията, които административно-наказващият орган
е приел, че са извършени от К. и ясно и конкретно посочване на точните
разпоредби на ЗУТ, за които се твърди, че са нарушени. Сочи, че бланкетно е
цитирано, че е извършено нарушение по смисъла на чл. 223, ал. 5, т. 1 и т. 2,
чл. 223, ал. 1 и ал. 2, като алинея 1 на чл. 223 съдържа 11 точки и липсва
конкретизация по коя от тези 11 точки административно-наказващият орган е
приел, че има извършено административно нарушение. Същото се отнася и за алинея 2, която има 6
подточки, като не са посочени по коя конкретно точка се визира, че е налице
извършено нарушение. Счита, че тези съществени нарушения на административно-производствените
правила са довели до ограничаване правото на защита, което намира за съществено
нарушение и за касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Не
е налице неизпълнение на разпореждане на административния орган по реда на чл.
223 от ЗУТ, да осигури достъп на комисия, назначена от Община – Плевен за
извършване на проверка. Видно от заповедта, с която се твърди, че е дадено
такова разпореждане, в нея подобно
разпореждане за осигуряване на достъп, вменено на доверителя му, няма. Там има
единствено в една от точките указание да
представи документи за собственост при евентуалната проверка. Счита, че НП и
АУАН не съответстват на действителната фактическа обстановка и не е налице
извършване на административното нарушение, което се твърди, че е извършено и за
което му е наложено въпросното наказание. Моли да бъде отменено постановеното
от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени НП и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът по касация – Община Плевен, чрез юрисконсулт Д. С., изразява становище, че жалбата
е неоснователна и недоказана, не кореспондира с фактите и доказателствата по
делото. Посочва, че за деня и часа на проверката жалбоподателят е надлежно
уведомен, но не е присъствал и съответно не е осигурил достъп до обекта на
проверката, за което е съставен и констативен протокол, акт и впоследствие е
издадено обжалваното НП. Счита, че в цитираните правни норми се посочва кои
законови разпоредби е нарушило лицето и в какво се състои нарушението и с това
са изпълнени задълженията по ЗАНН органа, издал НП да посочва ясно и точно
нарушението, да се посочи откъде черпи правомощия и не на последно място - да
посочи размера на наказанието и основанието за налагането му. От
доказателствата по делото и при разглеждането им в тяхната съвкупност, може да
се направи безспорен извод, че К. е уведомен за извършването на проверката на
дата 07.10.2019г. в 10,30 часа, поради което твърденията му в тази насока са
неоснователни. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и
некореспондираща с фактите и обстоятелствата по делото, както и в полза на
Община Плевен да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, мотивирано и
законосъобразно. Отговаря на всички изисквания, поради което следва да бъде
потвърдено.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Съдът правилно е установил фактическата обстановка по
делото въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства и е
достигнал до правилен извод за доказаност на соченото нарушение при правилна
правна квалификация и липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно-наказателното производство, които да са ограничили правото
на защита на наказаното лице, а наложеното наказание е законосъобразно
определено според предвиденото в посочената правна норма и е в минимален
размер.
Неоснователни са поддържаните в касационната жалба
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство.
От фактите по делото е установено следното:
По повод на постъпил сигнал от съсобственик – И. П. за
незаконно строителство в имот с идентификатор 704 в гр. Плевен на ул. „Борис
Шивачев“ № 45 в периода 15.06.2019г. -23.08.2019г. , извършено от В.К. и К.К. е
изпратено писмо Изх. № ЖС-94И-150-1/30.08.2019г., с което собствениците на
имота В. и К. К. и И.П. са уведомени, че ще бъде извършена проверка на
11.09.2019г. от 10:00ч. от комисия при Община Плевен на осн. чл. 223 ал.2 ЗУТ
за законността на строителството като е цитирано, че на осн. чл. 223 ал.5 т.1 и
т.2 ЗУТ при проверката служителите имат право на достъп до строежите, до
сградите и съоръженията, да изискват всички необходими документи, данни,
легитимации, писмени справки и обяснения. Изрично е указано, че при осигуряване
на проверката е необходимо собствениците да осигурят достъп до имота, до
описаната жилищна сграда и да представят документи на длъжностните лица – копие
от актуален документ за собственост на имота; строителни книжа, одобрени
проекти и разрешения за строеж за извършено строителство на обекта. Указано е
и, че присъствието на собствениците или техен упълномощен представител при
проверката е наложително за изясняване на случая на място, за осигуряване
достъп до имота и за предоставяне на исканите документи, описани в писмото, с
цел неговото законосъобразно решаване. Писмото е редовно връчено с обратна
разписка на К.К., чрез съпругата му – В. К. на 02.09.2020г. Видно от съставения
протокол от 11.09.2019г. собствениците на имота не се явили на проверката и не
са осигурили достъп до жилищната сграда за извършване на огледа.
С второ писмо Изх. № ЖС-94И-150-1/27.09.2019г. до
собствениците е изпратена Заповед № РД-12-385/26.09.2019г. на Кмета на Община
Плевен за извършване на нова проверка. Видно от съдържанието на заповедта в нея
е посочен състава на определената комисия, която да извърши проверка на местонахождението
на строежа на 07.10.2019г. от 10:30ч., като собственикът на обекта следва да
представи при проверката всички актуални документи за собственост, строителни
книжа и др. Посочено е, че заповедта следва да се връчи на заинтересованите
лица за участие в проверката и предоставяне на всички документи. Писмото е редовно
връчено с обр. разписка на 01.10.2019г. на К.К., чрез съпругата му В. К., но
според съставения на място Протокол от 07.10.2019г. собствениците на имота – В.
и К. К. не са се явили и не са осигурили достъп до сградата за извършване на
оглед и проверка на изпълненото строителство. От изслушаните свидетелски
показания се установява, че свободен достъп до сградата, предмет на проверката,
не е възможен и такъв не е бил осигурен от собствениците, както правилно е
приел районният съд.
С първото писмо жалбоподателят недвусмислено е поканен
да се яви и присъства при огледа от комисията и да осигури достъп до имота на
11.09.2019г., както и да представи документи за доказване собствеността на
имота и законността на строителството, но не се е явил.
С второто писмо, видно от съдържанието на приложената
към него заповед, повторно е поканен за участие в проверката и предоставяне на
всички документи на комисията при огледа на местонахождението на строежа на
07.10.2019г. от 10:30ч., а не само за представяне на документи, както твърди
касаторът. Запознат е бил със съдържанието на заповедта, в която ясно е
посочено, че ще се извърши проверка от комисията по местонахождението на
строежа, имота, предмет на проверката, деня и часа, както и че собствениците
следва да присъстват и участват в проверката. Протоколът от 07.10.2019г. доказва,
че собствениците на сградата – В. и К. К. не са се явили и не са осигурили
достъп до жилищната сграда за извършване на оглед от комисията и проверка на
изпълненото строителство в имота, след като са били надлежно уведомени, с което
са препятствали контролните органи да изпълнят служебните си задължения по
проверка законността на строителството.
Горните обстоятелства подробно са описани в съставения
срещу К.К. АУАН.
Актът е съставен на датата на насрочената проверка, за
която К. е бил надлежно поканен, но не се явил, т.е. АУАН е съставен в негово отсъствие.
Действително нарушителят не е бил поканен за съставянето на АУАН, което е
нарушение на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, но настоящият касационен състав го преценява
като несъществено, тъй като впоследствие актът е връчен срещу подпис на
нарушителя, същият е подал подробни писмени възражения в тридневен срок, с които
наказващият орган се е запознал преди
издаването на НП, с което не е било накърнено правото на защита на наказаното
лице. То е упражнило процесуалните си права на възражения своевременно и в
пълен обем, какъвто именно е смисълът на цитираната разпоредба.
Наказателното постановление е издадено, затова че К.М.К.
в качеството си на собственик на жилищната сграда с идентификатор 704.2,
находяща се в гр. Плевен, ул. „Борис Шивачев“ № 45 не е изпълнил писмено
разпореждане, съдържащо се в Заповед № РД-12-385/26.09.2019г. на Зам. Кмета по
ТР на Община Плевен за осигуряване на достъп за извършване на проверка на
сградата на 07.10.2019г. Посочена е датата и мястото на извършеното нарушение и
описанието в обстоятелствената част не създава неясноти.
Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на
чл. 223 ал.5 т.1 от ЗУТ, според който при изпълнение на функциите им служителите по
ал.2 имат право на свободен достъп до строежите, както и до сградите и
съоръженията по време на тяхното ползване по реда на чл. 194 ал.1 и ал.3 ЗУТ, в
който текст от своя страна се съдържа насрещното задължение на собствениците за
осигуряване на достъп до имотите за извършване на контролни дейности.
Привръзката с чл. 223 ал.2, произтича от посочената за
нарушена разпоредба като в нея са изброени правомощията на контролните органи
по строителство на територията на страната, а привръзката с ал.1 на същия член
съдържа правомощията на кмета на общината във връзка с незаконното строителство,
въз основа на които е разпоредил извършването на проверка по сигнала.
Посочването на тези две разпоредби не е било необходимо, но и не създава
неяснота и не се отразява на законосъобразността на НП. Още повече, че в
посочената в НП санкционна норма – чл. 232 ал.5 т.3 ЗУТ, която предвижда
наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за лице, което не осигури достъп, не
представи необходимите документи, данни, легитимация и писмени справки на
контролните органи, се съдържа и правилото за поведение, което се сочи за
нарушено и кореспондира с чл. 223 ал.5 т.1 ЗУТ. В този смисъл не е налице
твърдяната от касатора неяснота в правната квалификация на нарушението – то се
състои в неосигуряване от собственика на достъп до строежа за извършване на
проверка от контролните органи по строителство в изпълнение на правомощията им.
Като е потвърдил НП като законосъобразно Районен съд –
Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
При този изход на делото на осн. чл. 63 ал.3 от ЗАНН
вр. чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 144 АПК в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв. съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 287/25.06.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по
н.а.х.д. № 485/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА К.М.К. *** да заплати на Община Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/