Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Враца, 09.10.2012 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,Гражданско отделение,в открито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година,в състав
Председател: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ
При участието на секретаря В.Н. и като разгледа докладваното от председателя Н.Христов, гр.дело 501 по описа за 2012 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на В.Н.Г. *** с ЕГН ********** против ответното дружество „К.за и. и .р.”АД гр.М.,с която иска заплащане на трудово възнаграждение в размер на 52 126,53 лева за незаконното му отстраняване от работа от 21.05.1999 година до възстановяването му на работа през 2007 година.Посочва ,че тази му претенция е с правно основание чл.213 и чл.214 КТ.В исковата молба се излагат съображения,че ищецът е бил дисциплинарно уволнен на 31.07.19995 година и възстановен на работа по силата на съдебно решение от 20.7.1996 година.Ищецът е посочил ,че е налице възникнало трудово правоотношение,което не е прекратено и до днес.
В срока по чл.131 ГПК от страна на ответното дружество е постъпил отговор,с който се иска оставяне на производството без движение,тъй като исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127 ГПК.Алтернативно,предявеният иск се оспорва –както по основание,така и по размер и се иска отхвърлянето му-като неоснователен и недоказан.Прави се и възражение за изтекла погасителна давност-която е 3-годишва.Претендира се заплащане на разноски.
В съдебно заседание,страните поддържат така изразените становища.Ищецът уточнява,че се касае за иск с правно основание чл.214 КТ.Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.
В исковата молба,ищецът е поискал да бъде приложено като доказателство гр.дело 1944/2011 година по описа на ВРС,което е изискано и приложено.Към нея са приложени писмени доказателства-заповед от 20.05.1999 година и удостоверение за актуално състояние на дружеството,в което ищецът е работил-„М.п.”АД гр.В..От него става ясно,че това дружество с решение от 28.12.2007 година по фирмено дело 4411/1991 година на ВОС,се е вляло в „КИР”АД гр.М..Други доказателства от негова страна не са поискани.
Съдът като разгледа предявения иск,съобрази становищата на страните по него и прецени доказателствата по делото,намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.214 КТ-обезщетение при незаконно отстраняване от работа.При този иск,ищецът следва да докаже,че е бил незаконно отстранен от работа,от кого е станало това-от работодателя си или от непосредствения си ръководител,както и размера на претендираното от него обезщетение.То се равнява на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване.
В настоящия процес,доказателства от страна на ищеца в тази насока не са ангажирани.Въпреки дадените указания от съда,ищецът не уточни на каква длъжност е работил и къде,от каква длъжност е бил отстранен и от кого,както и какъв е бил
размера на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване.
Освен това от приложените от ищеца към исковата молба писмени доказателства-заповед от 20.05.1999 година и то в незаверено фотокопие-с нечетлив номер,се установява,че работодателят е отменил своя заповед за възстановяването му на работа в изпълнение на съдебно решение на ВАС,с което са отменени решения на ВРС и на ВОС.При това положение,не може да се приеме,че имаме незаконно отстраняване от работа-след като той изобщо не е бил възстановен на тази работа.Приложеното по искане на ищеца гражданско дело е неотносимо към настоящия спор.Затова и претенцията му за заплащане на обезщетение се явява неоснователна и недоказана.
Дори да се приеме,че ищецът има право да претендира такова обезщетение,то претенцията му е погасена по давност,както правилно в отговора си е посочило ответното дружество.Касае се за трудов спор и съгласно чл.358 ал.1 т.3 КТ,давността е 3-годишна.Ако се приеме,че датата до която ищецът претендира такова обезщетение е 31.12.2007 година,то този давностен срок е изтекъл на 31.12.2010 година.
Ето защо предявения иск с правно основание чл.214 КТ следва да бъде отхвърлен.
При този изход на настоящия спор,на ответното дружество –„КИР”АД гр.М. се следват направените от нея разноски пред тази инстанция-в размер на 500 лева адв.възнаграждение .
Предвид изложеното ,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Н.Г. *** с ЕГН **********,иск против „КИР”АД гр.М. с правно основание чл.214 КТ –за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 52 126,53 лева за незаконното му отстраняване от работа-като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Н.Г. *** с ЕГН **********,да заплати на „К.ЗА И. И Р.”АД със седалище и адрес на управление:гр.М.,ул.”Б. ш.”*,представлявано от изп.директор Т. В. Б. сумата от 500 лева разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................