Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр.Н. 30.06.2011г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарският
районен съд в публичното си заседание на двадесет и осми юни две хиляди и
единадесета година , в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР
: В.В.
като
разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 4 по описа на НПРС за 2011г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила
е жалба против решение на ОСЗГ гр.К.,
черпеща правното си основание от чл.14,
ал.3 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят твърди, че с решение
№ 09 от 10.12.2010г. ОС „ЗГ” Н. е постановила
да бъде обезщетен за притежаваната от него земя с площ от 1 дка, находяща се в
м.”Томбак” в землището на с. П., общ. Н.. Посоченият размер на обезщетението е
с компенсаторни бонове на стойност 660лв. Ищецът сочи, че съгласно решение по
гр.д. № 438/2005 г. На НПРС му е признато правото на възстановяване на собствеността
върху посочената земеделска земя и че от 50 години той реално я обработва, като
никой нито му е оспорвал правото на собственост, нито границите на владения
имот.
Жалбоподателят сочи, че решението е порочно, т.к в
него не е конкретизиран по местност, граници и местонахождание имота и същото е
постановено в противоречие на закона.
Предвид на това жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени решение на ОС „ЗГ” Н..
Ответната страна се явява и признава
иска.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , прие за безспорно и категорично
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е наследник на С. Д. ***, поч.на *** г.
С решение № 10 от 21.03.2006г.по гр.д. № 438/2005 г.
На НПРС на наследниците на С. Д. *** е признато правото им
на възстановяване собствеността върху следната земеделска земя, представляваща ясак
с площ от 1,000дка, в землището на с. П., в м.”Томбак. Решението на съда е ВЗС
на 17.04.2006 г.
Този имот жалбоподателят е обработвал повече от 50
години без някой да има претенции към него и да му пречи да го владее. Към
настоящия момент по данни от експертизата по делото имота е овощна градина,
изградена и стопанисвана от жалбоподателя.
За установяване на това дали има пречки за реалното
възстановяване на имота, налагащи необходимостта от обезщетяването на
собственика му по определения в решението начин е назначена съдебно техническа
експертиза, съгласно която няма пречки имота да бъде възстановен реално на
жалбоподателя, като същия има пространствени граници, както следва: от една
страна коларски път и вътрешни граници на имоти на други собственици.
По делото е представена и преписка за оземляване на
безимотни граждани, в частност на такива от с. П. със земи от общински поземлен
фонд. Видно от тази документация с решение на ОбС Н. № 165-12/17.11.2000 г. Е
взето решение за оземляване на безимотни граждани с имоти на общината и за
землището на с. П. е посочен и имот № 025001, представляващ нива с площ от
18,271дка, Х категория. Съгласно оземлителната преписка този имот е бил отреден
за оземляване на лицето Р.И.Ш., посочен с пор.№ 87 в протокол № 8/2001 г. от
списъка на лицата, които ще бъдат оземлени. С решение № ПР1/22.08.2001 г. Е
постановено, че се оземлява Р.И.Ш. от с. П. с имот № 025001 с площ от
18,271дка, категория Х, в м.”Карачалък”, при граници на имота: имоти с №№
000204, 134001, 600104 и 13002.
Съдът намира, че така извършеното оземляване засяга
правото на собственост на жалбоподателя, доколкото този имот включва и
процесния имот с площ от 1 дка. И той неправилно е бил считан като общински
поземлен фонд. Факта на владението на имота от неговия собственик е бил
известен на ОС”ЗГ” Н., съгласно направеното от тях признание и въпреки това
имота е бил включен в имотите, подлежащи за оземляване на безимотни граждани.
Предвид на горните факти и доказателства по делото,
съдът намира, че жалбоподателят неправилно е бил обезщетен с компенсаторни
бонове на стойност 660лв., вместо да му бъде възстановен реално имота, който
ползва трайно и за който му е признато правото на собственост. Съгласно закона,
чл. 35, ал.1 от ЗСПЗЗ, обезщетяването на собствениците на земеделски земи,
които подлежат на възстановяване по този закон, се извършва с поименни
компенсационни бонове, само когато собствеността не може да се възстанови по
другите начини, определени със закон. Очевидно е че такава хипотеза не е било
налице, т.к реалното възстановяване на собствеността, което както се установява
е било възможно, то е такова и към настоящия момент. Следователно постановеното
решение е в противоречие на закона и следва да се отмени изцяло като
незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
на ОС”ЗГ” Н. № 09 от 10.12.2010г., постановено по реда на чл. 10б, чл. 10в и
чл.35 от ЗСПЗЗ, с което на наследниците на С. Д. *** е определено право на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 1,000 дка/
едни декар/, ІІІ категория,, признато със съдебно решение по гр.д. № 10/17.04.2006
г. На РС Н., по гр.д. №№ 438/2005 г., като същото се извърши с
компенсационни бонове на обща стойност 660лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:
...........................................
Галина Николова