РЕШЕНИЕ
№ 15581
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20231110142959 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от А. И. Ц., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК *********, осъдителни, обективно кумулативно, съединени искове с правно
основание чл. 49, вр.чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта, достойнството, и доброто име,
преживени болки и страдания – унижение, обида, клевета и напрежение в семейния,
приятелски и колегиален кръг, от следните деяния: публикуване на официалната страница
на ответното дружество – ****** на статии, разпространяващи и внушаващи неверни и
заблуждаващи твърдения по отношение на ищеца, със заглавия: „МЪЛНИЯ В ***! Избухва
страшен скандал около министър на ***** – валят сигнали срещу човека на К. заради
корупция и конфликт на интереси! В схемата европрокурорката Т.Г.“, „РАЗКРИТИЕ В ***:
Скандалът около министър Ц. се разгаря! Името му изплува в една от най- големите измами
в света ****** на Р.И.“, „СКАНДАЛНИ ВРЪЗКИ: Заместник- министър на А.В. върти
бизнес с жената на лейтенант К.К.“, „ПРОМЯНА АМА НЕ СЪВСЕМ: Калинки на К., А. и Л.
налазиха проектокабинета на **“, ведно с мораторната лихва върху главницата, за периода
от датата на деликта 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че вследствие на горепосочените статии и информацията, която те
разпространяват, той е бил злепоставен и дискредитиран в цялата българска общност,
разпространените и неверни твърдения уронили честта, достойнството и доброто му име.
Ищецът твърди, че освен душевните болки и страдания била поставена под въпрос и
положителната оценка за него в обществото.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковата
претенция се оспорва като неоснователна и необоснована. Ответникът твърди, че иска е
недоказан, позовавайки се на сходство и взаимното ползване на информация между
различните информационни агенции, анализатори и изследователи. Възразява се, че
съществуват и други публикации в същия смисъл и съдържание, като се посочва, че
авторите и редакторите са използвали основно данни от българския търговски регистър
относно дейността и субективната свързаност между ищеца, неговата съпруга и техните
бизнес партньори.
В съдебно заседание ищецът А. И. Ц., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат А., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, се представлява от
адвокат К., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и
писмени доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на непозволено увреждане, причинено от служители на /ФИРМА/ с правно
основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или
бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина,
а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Отговорността на ответника произтича от качеството му на работодател, тъй като се касае
до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той
упражнява собствена дейност и резултатът от които ще рефлектира в неговото имущество,
независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в трудовоправни
отношения или са свободно практикуващи. В конкретния случай под процесните статии,
публикувани на интернет страницата на ответника – ****** не са посочени имената на
издателите им, които към датата на издаване на статията да са упражнявали дейност в
ответното дружество, посочени са единствено тагове /ключови думи или фрази, носещи
някаква информация/.
За да бъде уважен искът по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД от страна на ищеца по него следва
да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки:
факта, че ответната страна е публикувала и разпространила статии на процесните дати с
процесните заглавия; противоправност на извършените деяния; претърпените
неимуществени вреди и причинната връзка между статиите и вредите.
2
В конкретиката на случая ответникът не отрича и не възразява, че лица, работещи
при него, както и редактори са подготвили и редактирали процесните статии, както и че
същите са публикувани на интернет страницата на ответника – ******. Единствено посочва,
че статиите са резултат от взаимно ползване на информация между различни
информационни агенции, както и възразява, че съществуват и други публикации в
аналогичен смисъл по отношение на ищеца, както и че всички са използвали основно данни
от Търговския регистър при АВ, касаещи дейността и свързаността на ищеца и съпругата му
с техни бизнес партньори.
За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като клеветнически, следва да
бъде констатирано, че същите са лъжливи /неистински/, както и че имат обективен позорящ
характер по отношение личността, към която са адресирани. Позорящи са тези факти, които
обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна
точка на господстващия морал. Клеветата може да бъде осъществена не само чрез пряко
изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно лице, но и когато
неистинските и позорящи обстоятелства се излагат като слух и съмнение /Решение 51/ 1980
г. по н.д. 26/ 1980 г., ВС, II НО/. Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета,
подлежат на проверка за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Вината на
автора на публикацията се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на
презумпцията е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
С Конституцията на Република България е прокламиран принципът на свобода на
изразяване /чл. 39, ал. 1/ и в частност принципът за свобода на медиите /чл. 40, ал. 1/. Тази
свобода обаче не е неограничена и следва да бъде съобразна с общия принцип да не се вреди
другиму. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Конституцията правото на свободно изразяване не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Основната цел на медиите
е информиране на обществото по въпроси, които представляват интерес, поради което
журналистите следва да поднасят коректно и добросъвестно информацията на аудиторията
си, а не да изопачават същата и внушават невярна представа за нея, като по този начин
накърняват доброто име другиму. Безспорно в съдебната практика е прието, че е допустимо
преувеличаване в определена степен и провокация в журналистическите текстове, особено
по отношение на публични личности, но същите следва да бъдат извършвани по начин,
зачитащ достойнството на личността. В противен случай се осъществява съставът на
непозволеното увреждане. Правото на чест и достойнство на личността е правно значима
ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от
категорията на абсолютните права /арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията/. Разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е
противоправно деяние – клевета /чл.147, ал.1 от НК/. С това деяния се накърнява правото на
чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата
самооценка. За да е налице „клевета” от обективна страна се изисква да са засегнати
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние
3
може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.
Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо
позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.
Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, тоест
необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично
от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се
извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на изпълнителното деяние е
приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на
клевета деецът твърди пред трето лица, че последният е извършил някакво конкретно
престъпление, което той в действителност не е извършил. Следователно въпросът за баланса
при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след
конкретна преценка на всеки случай.
В конкретиката на случая между страните по делото не е спорно, че ответното
дружество е публикувало и разпространило процесните статии, със заглавия: „Мълния в
***! Избухва страшен скандал около министър на ***** – валят сигнали срещу човек на име
К. заради корупция и конфликт на интереси! В схемата и европрокурорката Т.Г.“,
публикувана на 15.07.2023г.; „РАЗКРИТИЕ НА ***! Скандалът около министър Ц. се
разгаря! Името му изплува и в една от най-големите измами в света – *********** на Р.И.,
публикувана на 18.07.2023г.; „СКАНДАЛНИ ВРЪЗКИ: Заместник-министърът на А.В. върти
бизнес с жената на лейтенант на К.К.“, публикувана на 24.09.2022г.; „ПРОМЯНА, АМА НЕ
СЪВСЕМ: Калинки на К., А. и Л. налазиха проектокабинета на **“, публикувана на
08.05.2023г., като в тези статии се съдържат следните изрази по отношение на ищеца – А.
Ц.: „МЪЛНИЯ В ***! Избухва страшен скандал около министър на ***** – валят сигнали
срещу човека на К. заради корупция и конфликт на интереси! В схемата европрокурорката
Т.Г.“, „РАЗКРИТИЕ В ***: Скандалът около министър Ц. се разгаря! Името му изплува в
една от най- големите измами в света ****** на Р.И.“, „СКАНДАЛНИ ВРЪЗКИ: Заместник -
министър на А.В. върти бизнес с жената на лейтенант К.К.“, „ПРОМЯНА АМА НЕ
СЪВСЕМ: Калинки на К., А. и Л. налазиха проектокабинета на **“.
Следва да се установи дали са налице останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното вреждане – дали процесните статии отразяват обективно изнесените факти
или съдържат клеветнически твърдения и внушения по отношение на ищеца; дали са налице
противоправност и вина на автора на статията; както и дали ищецът е претърпял вреди
именно от тази статия. Освен това, за да е обидно или клеветническо дадено изявление,
4
същото следва да визира определено физическо лице /така решение № 12/06.02.2013 г. по гр.
дело № 449/2012 г. На III-то гр. отд. на ВКС/. Това означава, че обидният (унизяващият)
израз следва да е насочен към това лице (посочено чрез имената му или по друг начин,
неоставящ съмнение, че става дума за неговата личност), респективно позорното
обстоятелство трябва да се отнася до него или то да е посочено като извършител на
приписано му престъпление. Във всеки случай, когато обидният или клеветнически израз е
част от едно по-обширно изявление, следва да се държи сметка за контекста, при който
същият е употребен и който внушава изявлението като цяло, поради това съдът намира, че
следва да бъде взето предвид цялостното съдържание на процесните статии, включително и
заглавието.
Съдът приема, че изложеното в статиите е насочено към конкретно лице. С оглед
датата на издаването им и вмъкнатият имплицитно израз „около министър на *****, както и
„скандалът около министър Ц. се разгаря“ недвусмислено сочи, че статиите касаят ищеца.
Последното индуктивно се извежда и от приетите по делото писмо на Главен инспекторат
при МС и сигнали /лист 72-75 от досието по делото и лист 77-80 от досието по делото/,
както и отговори на Главен инспекторат при МС, в един от които е посочено и че Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е
постановила решение, съгласно което не е установен конфликт на интереси по отношение на
лицето, обект на подаденият сигнал. Използваните изрази в статиите са: „Избухва страшен
скандал около министър на ***** – валят сигнали срещу човек на име К. заради корупция и
конфликт на интереси! В схемата и европрокурорката Т.Г.“; „РАЗКРИТИЕ НА ***!
Скандалът около министър Ц. се разгаря! Името му изплува и в една от най-големите
измами в света – *********** на Р.И.“; „СКАНДАЛНИ ВРЪЗКИ: Заместник- министър на
А.В. върти бизнес с жената на лейтенант К.К.“; „ПРОМЯНА АМА НЕ СЪВСЕМ: Калинки
на К., А. и Л. налазиха проектокабинета на **“. Не се събраха доказателства и не се заявиха
доказателствени искания на ответника, чиято е доказателствената тежест за установяване
твърденията му за „добросъвестно журналистическо разследване“, във връзка с
възраженията му срещу иска, че изразите в статиите, публикувани на процесните дати са
перефразирана форма, или вследствие извлечение от тагове, обективирани в други медии
или публикувани и от други агенции, които статии да са публикувани на същата или
предхождащи дати.
В хода на производството е допуснато събирането на гласни доказателствени
средства, за установяване характера на твърдените от ищеца неимуществени вреди, чрез
разпит на свидетелите Д.Д. и Б.К.. В показанията си свидетелят Д. възпроизвежда свои
непосредствени впечатления за претърпените от ищеца вреди. Същият посочва, че познава
ищеца от 1987г., като през годините приятелството им се е задълбочило, а към днешна дата
са и семейни приятели. Свидетелят посочва, че за статиите е разбрал през септември 2023г.,
тъй като през този период ищецът започнал да отклонява покани за среща. Първоначално си
мислел, че е натоварен покрай новата си длъжност, но през септември 2023г. ищецът му
показал статиите, в които свидетелят възприел, че се твърди, че Ц., заедно със съпругата си
5
участва в измами с крипто валути и европейски средства. Относно състоянието му,
вследствие процесните статии дава пример със състояло се събитие - рожденият му ден, на
който ищецът, заедно със съпругата си присъствали, но почти през цялото време бил извън
ресторанта, което много го озадачило, тъй като ищецът бил открит човек и винаги свободно
общувал с приятели. Свидетелят, като лице упражняващо адвокатска професия споделя
своето субективно мнение, че изложено в статиите не отговаря на истината.
Свидетелят К. в показанията си възпроизвежда, че работил заедно с ищеца от преди
десет години, но оттогава постоянно поддържа контакт с Ц.. Свидетелят бил главен
юрисконсулт на /ФИРМА/, като към края на юли 2023г. на рождения му ден, ищецът
присъствал като бил доста притеснен, затворен и депресиран, след което срещите им се
разредили, ищецът се затворил в себе си, отдръпнал се, както от свидетеля К., така и от
други общи приятели. Виждал много статии в интернет, но те всичките като информационен
заряд се припокривали.
Разпоредбата на чл.10 т.1 от КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на
мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните
власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. От гореустановеното
съдът изведе индиции за изнесени клеветнически твърдения по отношение ищеца. Както бе
посочено по-горе изпълнителното деяние при клеветата може да се осъществи както чрез
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването
му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето
лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с
личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на
определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да
накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа
информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, тоест необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои
твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В случая изнесеното, че
ищецът лично и заедно със съпругата си участват в престъпни и корупционни схеми,
свързани с крипто валута и евро средства не се установи да е истина, събраните писмени
доказателства /горепосочените сигнали и отговори/, както и постановеното решение на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество не установяват конфликт на интереси по отношение на лицето, обект на
сигналите – ищецът. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той
трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да
бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат, само ако са обидни.
Неблагоприятните за другиго факти обаче трябва да бъдат проверени от журналиста, преди
6
да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма.
Утвърдено е схващането, че за изнесените факти журналистът трябва да е получил
потвърждение поне от два независими източника. В конкретния случай ответникът е
посочил, че съществуват и други публикации в аналогичен смисъл по отношение на ищеца,
както и че всички са използвали основно данни от Търговския регистър при АВ касаещи
дейността и свързаността на ищеца и съпругата му с техни бизнес партньори. Тези
възражения на ответника съдът намира за неоснователни, доколкото на електронната
страница на ответника липсва препращане към която и да е от посочените в отговора на
исковата молба източници, което не съответства на изискването за добросъвестност.
Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки
извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е
добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от
противоправното му деяние. В случая както бе коментирано по-горе изнесените факти са не
само неверни, но и не почиват на добросъвестна проверка от страна на служители на
информационната агенция. Не се установи в рамките на процесния период срещу ищеца да
са образувани проверки или наказателни производства, във връзка с информацията, изнесена
в процесните публикации.
В случая съдът намира, че съдържащите се в статията изрази засягат пряко
достойнството на личността на ищеца. Съдът намира, че в случая отправените изрази
засягат пряко личната и професионална сфера на ищеца, свързани са с публичната представа
за личността му в обществото.
По изложеното съдът намира, че в конкретния случай в процесната статия са
изнесени неверни клеветнически твърдения за факти по отношение личността на ищеца,
обективирани в изрази, които уронват престижа, честта и достойнството на Ц., извършени са
противоправно, доколкото с тях се осъществява състав на клеветата и не в обсега на
свободата на словото, обективирана в нормата на чл. 39, ал.1 от КРБ, във връзка и в резултат
на които ищът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
По изложеното съдът намира иска за доказан по основание, поради което следва да се
коментира размера на обезщетението. Съобразно нормата на чл. 52 от ГПК обезщетението се
определя от съда по справедливост, като следва да бъдат съобразени всички необходими
факти и обстоятелства, свързани с вредите, тяхната продължителност, интензитет, възрастта
на ищеца. Така твърдените от ищеца вреди се установяват от показанията на разпитаните на
негова страна свидетели, чиито показания съдът кредитира, като достоверни, съотносими
едни с други и със събрания по делото доказателствен материал. Свидетелите са отдавнашни
приятели на ищеца, познават задълбочено личния му и професионален път, имат най-
непосредствени впечатления за промените в емоционалното му състояние преди и след
процесните публикации. Съдът съобрази и че към датата на публикациите, ищецът е заемал
висша държавна и политическа длъжност, с оглед на което се съобразява от съда и
изискването към ищеца, че следва да е наясно с повишения спрямо него обществен интерес
и отзвук от така публикуваните статии. Безспорно се установи, че с процесните статии
7
неправомерно е засегната личната, обществена и професионална сфера от живота на ищеца,
и във връзка с което той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки
и страдания, компрометиране и уронване доброто му име в обществото. Ищецът е изпитвал
срам и неудобство, поради което се е дистанцирал от околните, включително и от най-
близките си приятели. По гореизложеното при отчитане на баланса между обществения
интерес от информираност в обществото, предвид завишените стандарти по отношение
личността на ищеца, като лице заемащо висша държавна и политическа длъжност и правото
на защита на личността и достойнството на ищеца, съдът отдава превес на последните, като
намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания е
обезщетение в размер на 5000,00 лева, до който размер следва да бъде уважен иска, а за
сумата в размер на 5000,00 лева, представляваща разликата над уважената сума от 5000,00
лева до размера на пълно предявената сума от 10 000 лева, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора, право на
разноски се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
иска. Ищецът е заплатил разноски за държавна такса в производството в размер на 400,00
лева, като се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00
лева, за реалното заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.85 по делото. Така на ищеца съобразно
уважената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 1450,00 лева.
Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Той
претендира за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение в размера, посочен от
адвокат К. в о.с.з. от 04.06.2024г. – 2150 лева. По делото обаче не е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ответника и адвокат К., от който да е видно
уговореното мандатно правоотношение между страните, както и реалното заплащане на
възнаграждението, поради което съдът не присъжда разноски в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Ц., ЕГН **********,
сумата в размер на 5000,00 лева /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта,
достойнството, доброто име, преживени болки и страдания – унижение, обида, клевета и
напрежение в семейния, приятелски и колегиален кръг, от следните деяния: публикуване на
официалната страница на ответното дружество – ****** на статии, разпространяващи и
внушаващи неверни и заблуждаващи твърдения по отношение на ищеца, със заглавия:
„МЪЛНИЯ В ***! Избухва страшен скандал около министър на ***** – валят сигнали
срещу човека на К. заради корупция и конфликт на интереси! В схемата европрокурорката
Т.Г.“, „РАЗКРИТИЕ В ***: Скандалът около министър Ц. се разгаря! Името му изплува в
8
една от най- големите измами в света ****** на Р.И.“, „СКАНДАЛНИ ВРЪЗКИ: Заместник-
министър на А.В. върти бизнес с жената на лейтенант К.К.“, „ПРОМЯНА АМА НЕ
СЪВСЕМ: Калинки на К., А. и Л. налазиха проектокабинета на **“, ведно с мораторната
лихва върху главницата, за периода от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 5000,00 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 5000,00 лева до размера на пълно предявената от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Ц., ЕГН **********,
сумата в размер на 1450,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9