Решение по дело №5153/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1718
Дата: 4 септември 2017 г.
Съдия: Николай Енчев Енчев
Дело: 20151100905153
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 юли 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ………, 4 септември 2017г.,  гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав, на петнадесети август през две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание при закрити врата в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ

 

                                                                      

                       

секретар Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 5153 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

            Производството е по чл.625 от ТЗ.

            Молителят „С.П.Б.В.“, търговско дружество, регистрирано в Амстердам, Нидерландия, твърди, че притежава срещу ответника неизпълнени вземания, произтичащи от търговска сделка и договор за цесия. Твърди, че по силата на договор за цесия, надлежно съобщен на ответника, е придобило от „Т.Б.А.Б.“ АД вземания на банката срещу ответника, произтичащи от договор за банков кредит и анекси към него, заедно с всички акцесорни задължения и обезпечения по договора за кредит. Поддържа, че ответникът е усвоил главницата по кредита в размер на 7 500 000 евро, но не я е погасил в пълен размер. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит и след прехвърлянето на вземанията, включително и след като молителя се е сдобил с три заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове към тях за отделни части от неплатената главница. Поддържа, че ответникът е спрял плащания на задълженията си на 20.10.2010г., а по изпълнителните дела срещу него не са погасени дължимите суми.  Твърди, че притежава вземания срещу ответника в размер както следва: 6 728 843,99 евро  непогасена главница по договора за кредит; 1 058 888,85 евро лихва за времето от сключване на договора до 28.07.2011г.; 85 880 евро лихва по чл.2.1 от договора за кредит за времето от 28.07.2011г. до предявяване на молбата по чл.625 ТЗ; 3 640 291,95 евро наказателна лихва за просрочие за времето от 28.07.2011г. до датите на подаване на трите заявления за издаване на заповеди за изпълнение; 108 467,25 евро,  250 232,05 евро и 84 846,23 евро законни лихви върху претендираните в заповедните производства главници от датата на подаване на съответното заявление до предявяването на молбата по чл.625 ТЗ и 35 204,97лв., 50 000 лв. и 91 096,42 лв. разноски за трите заповедни производства. Поддържа, че е налице състояние на неплатежоспособност на ответното дружество, а при условията на евентуалност твърди, че дружеството е в състояние на свръхзадлъжнялост с начална дата 31.12.2010г. Моли да се открие производство по несъстоятелност, да се констатира неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост,  като се определи началната й дата, а при наличие на предпоставки по чл.630, ал.2  ТЗ моли да се постанови прекратяване на дейността на длъжника и обявяването му в несъстоятелност.

            Ответникът „Д.“ ЕАД оспорва молбата изцяло, като поддържа, че макар и да е изпитвало известни затруднения при получаване на парични постъпления, тези затруднена имат временен характер.  Поддържа, че дружеството разполага с достатъчно имущество за да покрива задълженията си и че е с положителна стойност на собствения си капитал. Твърди също така, че по договора за кредит е извършило плащания на 1 661 684,86лв.  лихви и  главница в размер 1 955 830лв. Ответникът оспорва качеството на молителя на кредитор по смисъла на чл.625 от ТЗ, като твърди, че договорът за цесия не му е съобщен. Претендира разноски.

            Софийски градски съд намира за установено от фактическа страна следното:

            На 14.12.2007г. е сключен  договор за банков кредит между ответното дружество „Д.-СА“ АД и „НЛБ Б.З.-И.“ АД, впоследствие преобразувана в „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, съгласно който банката е отпуснала на ответника кредит от 7 500 000 евро. Като обезпечение на кредита страните са уговорили задължение на ответника да учреди ипотека върху свой собствен недвижим имот, представляващ поземлен имот, заедно с построен в него хотелски комплекс, намиращи се в гр.Несебър. Уговорен е и размерът на дължимата лихва по кредита, както и наказателна лихва при забава. С приложение към договора страните са уговорили и погасителен план.

            С нотариален акт от 18.12.2007г., № 89, том ХІХ по дело 3532/2007г.  на нотариус  с рег. № 110 с район на действие  Несебърски районен съд ответникът е учредил в полза на банката на основание договора за кредит договорна ипотека върху свои недвижими имоти, представляващи парцели и построени в тях сгради, както и 42 апартамента.

            Размерът на кредита и условията за начисляване на лихвата са изменени с анекс, подписан от страните на 18.09.2009г., като страните са се съгласили, че размерът на  кредита възлиза на 6 500 000 евро. Условията по договора са променяни впоследствие и с анекси от 23.09.2009г. и 20.08.2010г. С последния от тези анекси е договорен краен срок на погасяване на всички задължения по кредита 20.03.2012г., а в приложения към него погасителен план е установено задължение на ответника да направи първа вноска за погашение на главницата на 20.10.2010г.

Представено е извлечение от сметката на ответника, от което е видно изплащането на сумата по кредита на множество траншове в периода от 20.12.2007г. до 19.05.2009г. Представени са и искания от ответника от същия период за усвояване на суми по кредита и разписки за усвояването им.

            С договор за цесия от 28.07.2011г. с нотариална заверка на подписите „НЛБ Банка“ АД, е прехвърлила на молителя „С.П.Б.В.“  всички свои права и задължения по договора за кредит с ответника, заедно с обезпеченията по кредита. С анекс от 17.02.2014г.  Т.Б.А.Б.“ ЕАД и „С.П.Б.В.“ са изменили договора за цесия, като в описанието на договора за кредит, вземанията по който са прехвърлени, са добавили и описаните по-горе анекси към кредитния договор и са установили, че  кредитът включва главница от 6 728 843,99 евро, лихви от 1 058 888,85 евро и 97 735 евро такси. Със същия анекс страните са констатирали, че прехвърлянето на вземанията и задълженията се е осъществила съобразно договора.

            С уведомление от 17.02.2014г. по чл.99, ал.3 от ЗЗД „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и „С.П.Б.В.“ са информирали ответника за прехвърляне на всички вземания на банката към „Д.“ ЕАД, произтичащи от договора за кредит 561/2007г. от 14.12.2007г. е анекси 1, 2 и 3 към него.  Уведомлението е оформено като нотариална покана и помощник-нотариус е удостоверил връчването му на 11.03.2014г. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Същият помощник –нотариус е удостоверил залепването на уведомлението на 24.04.2014г., след като е посетил адреса 5 пъти на различни дати и е получил информация от съседи, че ответното дружество е напуснало адреса.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.34898/2012г. на СГС, пред ЧСИ с рег. № 804 и район на действие Окръжен съд-Бургас е образувано изпълнително дело срещу ответника, по което дело молителят е привилегирован взискател с  вписана първа по ред ипотека. По същото дело има и втори привилегирован взискател в вписана втора по ред ипотека. Публични  продажби на отделни недвижими имоти на ответника са била насрочена за периода между 17.08.2014г. и юни 2015г.

По искане на молителя в настоящото производство в негова полза е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по  гр.д. 27206/2014г.  на Софийски районен съд  за сумата 900 000 евро, заедно със законната лихва от 21.05.2014г.  Основанието за тази заповед за изпълнение са договорът за кредит и договорът за цесия и нотариалния акт за договорна ипотека. Също по искане на молителя и на основание същите документи в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника по гр.д. 14651/2015г. на Софийски районен съд за сумите 2 328 843 евро, заедно със законната лихва от 19.03.2015г. Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по гр.д.62085/2014г. на СРС е издаден изпълнителен лист в полза на молителя срещу ответното дружество   за сумата 3 500 000 евро, заедно със законна лихва и 50 000лв. разноски. На основание този изпълнителен лист е образувано изпълнително производство  при ЧСИ с рег. № 860 с район на действие СГС. Съгласно удостоверение от 20.03.2017г., издадено от този ЧСИ, законната лихва върху посочената гладница към датата на удостоверението е 1 634 275,79лв., а дългът не е издължен.

Съгласно справката от Агенцията по вписванията ответникът притежава голям брой недвижими имоти в гр.София, гр.Каблешково, гр.Поморие и гр.Несебър. Тези имоти  включват парцели и сгради, в това число и хотелски комплекс и жилищни имоти. Към м. март 2016г. ответното дружество е притежавало 8 регистрирани  пътни превозни средства.

Според справка от Камарата на ЧСИ към 17.07.2015г. срещу ответника има образувани 50 изпълнителни дела.

По делото са представени и годишните финансови отчети, баланси и други счетоводни документи за  годините от 2010 до 2015.

Извършената служебна справка по партидата на ответното дружество в търговския регистър показва, че дружеството е обявило годишните си финансови отчети за 2008, 2009 и 2010г., но след този период няма други заявени за обявяване годишни финансови отчети.

Назначената съдебна финансово икономическа експертиза установява, че през целия изследван период, обхващащ времето от 2010 до края на 2015г. дълготрайните  активи заемат между 77 и 82% от общата балансова стойност на активите и  преобладаващо се състоят  от дълготрайни материални активи, основно сгради и земя. Краткотрайните активи за същия период показват изменения от рязко намаляване на дела на паричните средства за сметка на вземания към края на 2011 и 2012г. до възстановяване на  вида си от края на 2010г. през следващите години от периода.  Относно собствения капитал е налице намаление за 2011 и 2012г., но впоследствие структурата придобива вида си, който е имала към края на 2010г.  Общият размер на задълженията не се променя съществено и преобладаващата част от тях са дългосрочни. Към края на 2015г. са установени публични задължения на ответника от общо 657 хиляди лева. Не е възможно да се посочи дали всички претендирани с молбата за откриване на производството задължения са осчетоводени при ответника, поради това, че не са представени всички необходими документи на експертизата. Налице е разлика от 9 001 хил. лв. между претендираното и отразеното в счетоводството задължение. За изследвания период стойностите на коефициентите за обща и за бърза ликвидност са под долната допустима граница, съответно между 0,46 и 0,49 за първия и между 0,43 и 0,44 за втория. Коефициентите за незабавна и за абсолютна  ликвидност са в допустимите граници към 31.12.201г. и в края на 2013, 2014 и 2015г., но към 31.12.2011 и 31.12.2012г. са далеч под  допустимите граници. Коефициентите за  финансова автономност  сочат липса на финансова автономност и наличие на задлъжнялост през целия изследван период. При алтернативен вариант на  изчисление на коефициентите, съобразявайки пълния размер на претендираните от молителя задължения стойностите на всички коефициенти се понижават значително и са под минималните референтни стойности. В този вариант се променя и финансовия резултат на дружеството за 2015г., при което собственият капитал става отрицателна величина. Така е налице декапитализация на дружеството и задлъжнялостта му е значителна. Експертизата не е успяла да установи последните дати, на които са извършвани плащания към кредитори на ответника. С краткотрайните си активи ответникът не е в състояние да заплати краткосрочните си задължения. Ответното дружество има задължения и към други кредитори, в обобщени размери, посочени в заключението, но не е възможно да се установят конкретните задължения към конкретни кредитори. Ликвидните активи на дружеството през всяка от изследваните години от посочения по-горе период не са достатъчни за покриване на задълженията на дружеството към края на отчетните години. През периода 2010 – 2015г. дейността на дружеството е била нерентабилна, а за периода 201- 2012г. – и неефективна, като за последващите години  няма достатъчно данни.  Към края на 2015г. стойността на имуществото на дружеството е 33 373 хил. лв., а активите са на стойност 29 026 хил. лв. според инвентарната книга към 30.06.2016г. Според представените документи от 1.01.2013г. до 31.12.2015г. ответникът не е извършвал търговска дейност. Задълженията на ответното дружество са надвишавали балансовата стойност на активите му за 2011  и 2012г., а за останалите години от проверявания период имуществото е било достатъчно за покриване на задълженията. Алтернативно, ако  в счетоводството на ответника се отразят в пълен размер претендираните от молителя вземания, имуществото на ответника към края на 2015г. няма да е достатъчно за покриване на задълженията му. Експертизата не е дала отговор на въпроса за справедливата пазарна стойност на притежаваните от ответното дружество активи към датата на молбата за откриване на производството , защото не притежава  специални познания в тази област.

Свидетелят М.З.Д. дава показания, че като помощник нотариус е изготвил уведомлението за извършената цесия, печата от името на нотариус Р.Р.и разписката за връчване на уведомлението. Той установява, че процедурата  за връчване на покани и изявления се извършва винаги по идентичен начин – посещава се адреса с изготвена покана, проверява се дали лицето живее на адреса, като се ходи най-малко 4 пъти в различно време. Свидетелят лично е извършил посочените действия спрямо ответника и лично е питал съседите защо няма отличителен знак за фирмата. Свидетелят е имал доста  нотариални покани за този адрес  и е получил сведения за фирмата, че от повече от година не е на адреса. Това е наложило залепването на уведомление. Свидетелят си спомня за точното местоположение на адреса и посочва, че всеки път се е качвал по всички етажи, защото в адреса не е бил посочен номер на апартамента. По тази причина той е търсил обозначение за фирмата или лице, работещо там, но е получил от съседи информацията, че фирмата вече не е там.

Свидетелката А.А.Н.дава показания, че е работила за ответното дружество през периода януари – април 2014г. на адреса им на ул. „*******в София. Свидетелката е ходила там един път седмично, в работни дни и знае, че дружеството не е работило в събота и в неделя. Според свидетелката на звънеца на дружеството има означение, а входната врата се заключва и отварянето й е възможно единствено от някой, намиращ се на адреса.  Едва след посочения период дружеството се е преместило от адреса.

При тези обстоятелства Съдът намира от правна страна следното:

Предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност са молбата за това да изхожда от лице, посочено в  чл.625 от ТЗ; ответникът да е търговец по смисъла на ТЗ; да е налице изискуемо вземане на ответника, произтичащо от търговска сделка; да е налице неплатежоспособност на ответника  по смисъла на чл.608 от ТЗ и затрудненията на ответника да не са временни или ответникът да е в състояние на свръхзадлъжнялост.

В случая ответникът оспорва надлежната легитимация на молителя да поиска откриването на производство по несъстоятелност, като поддържа, че договорът за цесия, на който молителят основава твърденията си, не му е съобщен, поради което молителят няма качеството на негов кредитор.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че молителят притежава непогасени вземания срещу ответника, произтичащи от търговска сделка. Вземанията имат своето основание в договор за банков кредит, който представлява търговска сделка по смисъла на чл.1 от ТЗ. Тези вземания са придобити от молителя по силата на валиден и породил действието си договор за цесия.

Неоснователни са възраженията на ответника относно действието на договора за цесия. Възражението в писмената защита на ответника, че действието на договора за цесия е поставено под условие, посочено в т.5.3. от самия договор, което не се е сбъднало, не държи сметка за разминаването между българската и английската версия на договора за цесия и на изричната клауза в този договор, че при такова разминаване предимство има английската версия. Съгласно английския текст на т.5.3. от договора действието му настъпва в датата на приключването на сделката, което е определено от  документи на словенската банка NLB. В този текст действието на договора не се поставя в зависимост от покупко-продажба на акции, какъвто неясен текст се съдържа в българската версия. Ето защо следва да се приеме, че  действието на договора за цесия е безусловно. В допълнение, с цитирания по-горе анекс към договора за цесия от 17.02.2014г. страните изрично са изразили констатацията си, че договорът е породил действието си, като правата и задълженията по договора за банков кредит са прехвърлени. При това положение следва да се приеме, че молителят действително е придобил вземанията срещу ответника, които твърди, че има.

Неоснователни са и доводите на ответника, че изявлението за цесията не му е връчено надлежно. Връчването е доказано с нотариално удостоверяване, което не е разколебано от събраните свидетелски показания. В частност, от показанията на свидетелката Найденова не могат да се приемат за опровергани констатациите на помощник-нотариуса, че в сградата няма пощенски кутии с името на ответното дружество, че помощник-нотариуса е посещавал адреса неколкократно, че е получил сведения от живущи в сградата, че ответника е напуснал адреса, както и че е поставил уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата. При това положение следва да се приеме, че заключението на нотариуса за валидно връчване на изявлението по чл.99 от  ЗЗД при условията на чл.47 от ГПК е законосъобразно. Независимо от горното следва да се посочи, че при липса на друго достоверно връчване на уведомлението за цесията, изявлението за настъпил ефект на цесията от цесионера, направено в молбата за откриване на производството по чл.625 от ТЗ, заедно с приложеното към тази молба като приложение уведомление от цедента по чл.99 от ЗЗД постигат ефекта на цитираната норма, защото най-късно с получаването на преписа от тази молба и приложенията длъжникът е уведомен за настъпилата цесия.

С оглед горните изводи са налице предпоставките на чл.625 от ТЗ: молителят е кредитор с непогасени изискуеми вземания срещу ответника, тези вземания произтичат от търговска сделка и ответникът е търговец по смисъла на ТЗ.

Събраните доказателства по делото водят до извода, че са налице и останалите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.608 от ТЗ. Очевидно е, че ответникът не е в състояние да изпълни своите парични задължения по договора за кредит, придобити от молителя по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ.

В случая намират приложение и презумпциите по чл.608, ал.2 и ал.3 от ТЗ. Съгласно извършената служебна справка в търговския регистър ответникът не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети след 2010г. насетне, поради което следва да се предположи, че той не е в състояние да изпълни своите парични задължения по договора за банков кредит. От обстоятелствата, че ответникът не е платил задълженията си по този договор дори и след като  кредиторът се е сдобил със заповеди за изпълнение, получил е изпълнителни листове и е започнал принудителни изпълнения, следва извод, че ответникът е спрял плащанията към кредиторите си, което е предпоставката да се предполага неговата несъстоятелност, съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ.

            Независимо от приложението на горните законови предположения, събраните доказателства също водят до извода, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност. Съдебната финансово-икономическа експертиза установява, че за целия изследван период от края на 2010 до края на 2015г. коефициентите за обща и за бърза ликвидност са значително под долната допустима граница, а при алтернативното изчисляване на коефициентите в случай, че ответника осчетоводи пълния размер на претендираните от молителя вземания, стойностите на всички коефициенти се понижават значително и са под минималните референтни стойности. Експертизата също така е установила липса на финансова автономност и наличие на задлъжнялост през целия изследван период, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за състояние на неплатежоспособност, както и констатацията, че с краткотрайните си активи ответникът не е в състояние да  заплати краткосрочните си задължения. По тази причина следва да се приеме, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност.

Събраните доказателства и заключението на експертизата дават основание за извод, че спирането на плащанията не е инцидентно или временно, напротив налице е трайно затруднение за ответника. Това трайно състояние е допълнително обусловено от установените от експертизата обстоятелства, че ответникът не е извършвал търговска дейност през 2013-2015г. и че извършваната дейност в изследвания период от 5 години като цяло е била нерентабилна.

            При условията на евентуалност молителят сочи и твърдения за свръхзадълженост на ответника. Двете основания за откриване на производство по несъстоятелност са самостоятелни, могат да съществуват едновременно и могат едновременно да бъдат основания за откриване на производство по несъстоятелност, както е разяснено в решение № 201 от 11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В случая обаче, събраните доказателства не дават основание за категоричен извод, че ответникът е и в състояние на свърхзадълженост, защото не се установява по безспорен начин, че имуществото на ответника не е достатъчно за покриване на неговите парични задължения, съгласно чл.742 от ТЗ. Действително, алтернативният вариант на финансово икономическата експертиза, при който претендираните от молителя вземания са осчетоводени в пълен размер,  би могъл да послужи за такъв извод, но доколкото този вариант е само хипотетичен и не може да бъде потвърден от непълните счетоводни данни, с които е разполагала експертизата, не е възможно и да се правят изводи във вреда на ответника. Затова следва да се приеме, че единствено състоянието на неплатежоспособност е основание за обявяване на ответника в несъстоятелност.

            Относно началната дата на неплатежоспособността следва да се имат предвид обстоятелствата, че ответникът е в неизпълнение на свои задължения както към  други кредитори, така и на публично правни държавни вземания. Поради липса на достатъчно счетоводни документи при ответника обаче не е възможно да се установи по-ранна дата на неизпълнение на тези задължения. По тази причина следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност тогава, когато не е изпълнил на падежа свое задължение по договора за банков кредит. Предвид измененията в условията на този договор, извършени с анексите към него, падежът на такова задължение по този договор е 20.10.2010г., когато ответникът е следвало да направи първа вноска за погашение на главницата. Изпълнение на това задължение не е извършено, което е наложило молителят да подаде искания за издаване на заповеди за изпълнение и да започне принудително изпълнение. Независимо от тези действия на молителя посоченото задължение не е изпълнено и доколкото това състояние продължава да съществува и към момента на приключване на устните състезания по делото, то следва да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност. Посочената дата следва да бъде приета за начална дата на неплатежоспособността.

            Въпреки искането на молителя в този смисъл, основания за прекратяване на дейността на ответника по чл.630, ал.2 ТЗ не са налице. Не се установяват по делото обстоятелства, които да могат да обусловят извод, че продължаването на дейността на ответника би навредило на масата на несъстоятелността.

            При това положение съдът приема, че на основание чл.630, ал.1 от ТЗ следва да се обяви неплатежоспособността на „Д.“ ЕАД  като се установи за начална дата 20.10.2010г. Следва да се открие производство по несъстоятелност на ответника, да се назначи временен синдик и да се насрочи първо общо събрание на кредиторите. Молителят е представил декларация и съгласие по чл.666 от синдик, който да бъде назначен за временен такъв и съдът намира, че това е удачно с оглед интересите на масата на несъстоятелността. Не се налага постановяване на обезпечителни мерки, тъй като от събраните доказателства е видно, че вземанията на молителя срещу ответника са обезпечени с ипотека.

В полза на молителя в производството следва да се присъдят направените разноски.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Д.“ ЕАД, ***,  с начална дата 10.10.2010т.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Д.“ ЕАД, ЕИК *******.

НАЗНАЧАВА за временен синдик Х.В.М., ЕГН **********,***, тел. *********, вписана под  № 238 в списъка на синдиците в ДВ, бр.16/2006г.

ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на временния синдик в размер 1 200лв.

СВИКВА първо общо събрание на кредиторите на „Д.“ ЕАД, ЕИК *******, за 3.10.2017г. от 16,00ч. в гр.София, бул. „*******, Съдебна палата, съдебна зала, в която заседава VI-10 състав, с дневен ред съгласно чл.672, ал.1 от ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ искането на „С.П.Б.В.“, търговско дружество, регистрирано в Амстердам, Нидерландия, за постановяване прекратяване дейността на ответника „Д.“ ЕАД на основание чл.630, ал.2 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, ***, да заплати на „С.П.Б.В.“, търговско дружество, регистрирано в Амстердам, Нидерландия, съд. адрес ***,  АС „М.И П.“ сумата 850 лв. разноски  за производството.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен от вписването му в регистъра.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.

 

 

Съдия: