РЕШЕНИЕ
№ 1499
гр. Бургас, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120108813 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, със
седалище и адрес на управление: *, с ЕИК * срещу П. В. П. с ЕГН
**********, с адрес: * с която се иска признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 7671, 73лв. (седем хиляди шестстотин седемдесет и
един лева и седемдесет и три стотинки), от която главница - в размер на
6000.00лв.(шест хиляди лева), представляваща неустойка в троен размер на
заплатената от Работодателя по чл.4, т.1 от Договор за обучение и
квалификация от 01.10.2019г. годишна такса за редовно обучение за
придобиване на образователно -квалификационна степен „бакалавър" и
професионална квалификация „медицинска сестра" във Факултет по
обществено здраве и здравни грижи към Университет проф. д-р Асен Златаров
- Бургас", сумата от 1671,73лв.(хиляда шестстотин седемдесет и един лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху вземането,
от падежа на плащането - 01.07.2022г. до внасяне на заявлението в съда, както
и законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното плащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3505/14.10.2024г., издадена по ч. гр. д. № 6562/2024г. на БРС. Претендират се
сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в
настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че между „УМБАЛ -Бургас" АД и ответника
1
на 27.09.2019г. е подписан Трудов договор №153/27.09.2019г. на осн. чл.67,
ал.1, т.1 КТ, с който „УМБАЛ -Бургас" АД възлага на П. В. П. да работи на
длъжност * във „Второ отделение по педиатрия" на „УМБАЛ -Бургас" АД за
неопределено време. С допълнително споразумение от 01.07.2020г. към
трудов договор №153/27.09.2019г., на осн. чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. чл.70, ал.1
КТ, работодателя „УМБАЛ -Бургас" АД променя мястото на работа на
ответника от * във Второ отделение по педиатрия на * във Второ отделение по
хирургия на „УМБАЛ -Бургас" АД. След това с допълнително споразумение
от 01.10.2020г. към трудов договор №153/27.09.2019г., на осн. чл.67, ал.1, т.1
КТ вр. чл.70, ал.1 КТ, работодателя „УМБАЛ -Бургас" АД променя мястото на
работа на ответника П. В. П. от * във Второ отделение по хирургия на * в
Отделение по спешна медицина на „УМБАЛ -Бургас" АД. С Договор за
обучение и квалификация от 01.10.2019г. сключен на основание чл.234 КТ
работодателят "УМБАЛ -Бургас" АД се задължава да осигури финансово
обезпечение, а ответникът П. В. П. в качеството на обучаем приема да
придобие образователно-квалификационна степен „Бакалавър" и
професионална квалификация „Медицинска сестра", като извърши
необходимите действия за успешно завършване на обучението до 30.09.2022г.
включително във Факултет по обществено здраве и здравни грижи към
Университет проф. д-р Асен Златаров -Бургас. Договорът бил сключен за срок
от 01.10.2019г. до 30.09.2022г. включително. Сочи се, че съгласно сключения
договор „Университетска многопрофилна болница за активно лечение -
Бургас" АД като работодател се задължава да осигури финансово обезпечение
на обучаемия за редовно обучение за придобиване на образователно-
квалификационна степен /ОКС/ „Бакалавър" и професионална квалификация
„медицинска сестра"/чл.4, т.1 от договора/. Твърди се, че работодателя спазвал
договорното си задължение да заплаща в срок годишната такса/ на две вноски
за всеки семестър/ за редовно обучение за придобиване на образователно -
квалификационна степен „бакалавър" от ответника. Заплатена била от
работодателя такса за обучение по сключения договор за обучение и
квалификация от 01.10.2019г. в общ размер от 2000 лв., /платени четири
семестъра по 500,00 лв. - обща сума -2000 лв./ Съгласно договора за обучение
и квалификация - „В случай, че обучаващият се по своя вина прекрати или не
завърши обучението си в уговорения срок се задължава да заплати на
Работодателя неустойка в размер на заплатената сума по чл.4, т. 1 от договора
- в троен размер.". Твърди се, че поради невзети изпити от страна на ответника
П. В. П., същият не е допуснат до зимен семестър на учебната 2021 - 2022г., за
което работодателя бил уведомен. Договорът за обучение и квалификация бил
прекратен от работодателя, поради виновно неизпълнение на поетите
задължения от ответника - поради незавършване на обучението в срок до
30.09.2022г. След това с предизвестие отправено от ответника бил прекратен
трудовия му договор на длъжност * в отделение по Спешна медицина. С оглед
прекратяването на договора за обучение и квалификация обучаемия П. В. П. -
дължал на работодателя горепосочената неустойка по чл.4, т. 1 от договора.
До длъжника била изпратена покана, като в срока определен в поканата, не
било извършено плащане от длъжника. Поради това моли за уважаване на
2
претенцията и присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.
В срока и по реда на чл.131 ГПК процесуалният представител на
ответника подава отговор в който оспорва исковете. Признава сключването на
заявените в исковата молба Договор за обучение и квалификация от
01.10.2019г. на основание чл. 234 КТ. Твърди се, че клаузата за процесната
неустойка е нищожна. Аргументите са, че в случая вземането за неустойка се
претендира по договор за придобиване на квалификация, при който
обезпеченото право не е в паричен размер и няма паричен еквивалент, поради
което уговореният размер от три пъти таксата противоречал на функциите на
неустойката, поради което клаузата била нищожна поради противоречие с
добрите нрави. От това следвало че не се дължи и лихвата за забава. Моли се
за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалният си представител
поддържа исковете.
Ответникът чрез своя особен представител в съдебно заседание оспорва
исковете.
Предявени са два обективно съединени установителни иска с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл. 86 ЗЗД, като съдът намира същите за допустими.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК касае същите суми,
предмет на установителните искове, като тя е връчена на длъжника, който е
възразил в срок. Поради това те са процесуално допустими.
Съдът приема за доказани твърденията на ищцовото дружество, че
между „УМБАЛ -Бургас“ АД и ответника П. В. П. на 27.09.2019г. е подписан
Трудов договор №153/27.09.2019г. на осн. чл.67, ал. 1, т. 1 от КТ, с който
„УМБАЛ -Бургас“ АД възлага на П. В. П. да работи на длъжност * във „Второ
отделение по педиатрия“ на „УМБАЛ -Бургас“ АД за неопределено време. С
допълнително споразумение от 01.07.2020г. към трудов договор
№153/27.09.2019г., на осн. чл.67, ал. 1, т. 1 от КТ вр. чл.70, ал. 1 от КТ,
работодателя „УМБАЛ -Бургас“ АД променя мястото на работа на ответника
от * във Второ отделение по педиатрия на * във Второ отделение по хирургия
на „УМБАЛ -Бургас“ АД. След това с допълнително споразумение от
01.10.2020г. към трудов договор №153/27.09.2019г., на осн. чл.67, ал. 1, т. 1 от
КТ вр. чл.70, ал. 1 от КТ, работодателя „УМБАЛ -Бургас“ АД променя
мястото на работа на ответника П. В. П. от * във Второ отделение по хирургия
на * в Отделение по спешна медицина на „УМБАЛ -Бургас“ АД. С Договор за
обучение и квалификация от 01.10.2019г. сключен на основание чл.234 от КТ
работодателят “УМБАЛ -Бургас“ АД се задължава да осигури финансово
обезпечение, а ответникът П. В. П. в качеството на обучаем приема да
придобие образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ и
професионална квалификация „Медицинска сестра“, като извърши
3
необходимите действия за успешно завършване на обучението до 30.09.2022г.
включително във Факултет по обществено здраве и здравни грижи към
Университет „Проф.д-р Асен Златаров“ -Бургас. Договорът за обучение и
квалификация е сключен за срок от 01.10.2019г. до 30.09.2022г. включително.
Съгласно сключения договор „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение - Бургас“ АД като работодател се задължава да осигури
финансово обезпечение на обучаемия за редовно обучение за придобиване на
образователно-квалификационна степен /ОКС/ „Бакалавър“ и професионална
квалификация „медицинска сестра“/чл.4, т. 1 от договора/. Задълженията на
ответника П. В. П., като обучаем съгласно договора за обучение и
квалификация от 01.10.2019г. са: да завърши успешно обучението си в срок до
30.09.2022г. вкл. и да придобие образователно-квалификационна степен
„Бакалавър“ и професионална квалификация „Медицинска сестра“/чл.3, т. 1
от договора/; да работи при Работодателя - не по-малко от 5 /пет/ години на
пълно работно време на длъжност „медицинска сестра“, считано от деня, в
който е удостоверил придобитата квалификация“/чл.3, т.2, б.“а“ от договора/;
както и да работи при работодателя през цялото време на обучението/чл.3, т.2,
б.“б“ от договора/. Също така обучаемия П. В. П. се задължава да представи
на работодателя - уверение от съответния ВУЗ, че има правото да продължи
обучението си през следващата академична година./чл.3, т.3, б.“а“ от
договора/. Обучаемия има и задължението да представи - документ,
удостоверявяващ успешното завършване на обучението посочено в чл. 1 от
договора в срок от 1/един/ месец след придобиване на квалификацията
„Медицинска сестра“; /чл.3, т.3, б.“б“ от договора/, както и задължението да
представи на работодателя - документ, удостоверяващ заплатена такса за
обучение за съответния семестър./чл.3, т.3, б.“в“ от договора/. Съгласно чл. 5.1
от договора за обучение и квалификация - „В случай, че обучаващият се по
своя вина прекрати или не завърши обучението си в уговорения в чл.3, т. 1 от
договора срок се задължава да заплати на Работодателя неустойка в размер на
заплатената сума по чл.4, т. 1 от договора - в троен размер.“ Съгласно
разпоредбата на чл.5, т.3 от Договора за обучение и квалификация -
неустойката по чл.5, т. 1 е дължима - от момента на прекъсване или
приключване на обучението.
Не се спори, а и от приложените банкови документи се установява, че
работодателя „Университетска многопрофилна болница за активно лечение -
Бургас“ АД е изпълнил задължението си по сключения договор за обучение и
квалификация като е заплащал в срок годишната такса/ на две вноски за всеки
семестър/ за редовно обучение за придобиване на образователно -
квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „медицинска сестра“,
в началото на всеки семестър във Факултет по обществено здраве и здравни
грижи към „Университет Проф.д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас. Заплатена е
годишна такса за обучение за учебната 2019 - 2020г. и за учебната 2020 - 2021г.
в общ размер от 2000 лв.
Поради невзети изпити от страна на ответника П. В. П., същият не е
допуснат до зимен семестър на учебната 2021 - 2022г., за което работодателя е
бил уведомен с Уверение № 1674/ 06.10.2021г., издадено от Факултет по
4
обществено здраве и здравни грижи към „Университет Проф.д-р Асен
Златаров“ – Бургас. Този факт също не се оспорва и изрично е направено
признание, че ответникът не е завършил обучението в срок.
Договорът за обучение и квалификация от 01.10.2019г. е прекратен от
работодателя „УМБАЛ -Бургас“ АД, с предизвестие изпратено до ответника
П. В. П. с изх.№ 3128/01.06.2022г. и получено лично от него на дата
01.06.2022г. П. В. П. е отправил до работодателя „УМБАЛ -Бургас“ АД
предизвестие с вх.№ 7847/01.06.2022г. за прекратяване на трудовия му
договор на длъжност * в отделение по Спешна медицина след изтичане на
срока на предизвестието от 3 месеца. След изтичане срока на предизвестието
работодателя „УМБАЛ - Бургас“ АД е издал заповед №155/09.08.2022г., на
осн.чл.32б, ал. 1 от КТ, с която е прекратено трудовото правоотношение на
ответника, считано от 02.09.2022г., която е връчена на ответника на
07.09.2022г.
Договорът за повишаване на квалификацията, макар и регламентиран в
Кодекса на труда, не представлява трудов договор, като по отношение на него
са приложими правилата на ЗЗД и по-специално отговорността по чл. 234, ал.
3 КТ съставлява специална хипотеза на чл. 79, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл е
задължителната практика на ВКС, напр. решение № 326 по гр. д. № 706 за
2009 г. на ІV гр. отд.). Самият законодател в разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 2
КТ е предвидил възможността страните да уговорят отговорността при
неизпълнение на задълженията по договора за две форми на неизпълнение:
незавършване на обучението и неизпълнение на задължението за работа през
уговорения срок за задължителна работа. Не се спори между страните по
делото, че ответникът не е завършил в предвидения срок обучението си, както
и че обучението е прекратено, като на това основание се претендира и
плащане на процесната сума. Приложима за процесния договор е Наредба № 1
от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на
здравеопазването, според която обучението за придобиване на специалност се
осъществява именно въз основа на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2
КТ.
С допълнителното споразумение е новиран трудовият договор между
страните при условията, посочени в него. Предвид разнородният характер на
правоотношенията – трудов договор и договор за обучение, по отношение на
изпълнението и последиците от неизпълнението на задълженията са
приложими общите правила на гражданското законодателство. Доколкото
става въпрос за определяне на вида и размера на отговорността за
неизпълнение на договорно задължение, по същността си процената уговорка
в договора за обучение и квалификация визирана в чл. 5.1 от него
представлява уговорка за неустойка, по отношение на която намират
приложение и правилата на чл. 92 ЗЗД. По силата на общите правила на ЗЗД
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, както и неустойка, се
дължат само ако неизпълнението е резултат от виновно поведение на
длъжника. Ответникът чрез процесуален представител не е навел възражения
относно факта на неизпълнение – ответникът да завърши обучението в срок,
както и че същият е настъпил въпреки положена дължима грижа от страна на
5
обучаващият се. Поради това съдът приема, че по делото е установено
виновно неизпълнение от страна на ответника с оглед приложимата
презумпция за вина. Не са налице възражения или доказателства относно
неизправността на ищцовото дружество, а също и са приложени
доказателствени средства, от които е видно, че същото е заплащало
дължимите такси за обучението.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за
нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави.
Това основание за нищожност е налице, само когато неустойката е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /т. 3
на Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСTK на
ВКС/, като преценката следва да се прави към момента на сключване на
договора. Доколко клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на добрите
нрави следва да се разрешава чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на фактори като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера
на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
носнователно обогатяване. По делото не се установява подобна хипотеза.
Напротив, видно от останалите договорки на страните, процесното
допълнително споразумение, свързано с предстоящото обучение на лекаря-
специализант, цели да гарантира от една страна правото на специализанта да
проведе обучението, а от друга страна да осигури за лечебното заведение
необходимия в съответната област специалист, който да работи по
придобитата специалност през следващите 5 години след завършване на
обучението. Поради това договорената неустойка, е идентична с неустойката,
дължима от обучаващия се при отказ да продължи да работи при лечебното
заведение след придобиването на специалността. Поради това съдът приема,
че неустойката обезпечава пълното изпълнение на договора от страна на
обучаващия се и обезщетява лечебното заведение за вредите, които търпи от
договорното му неизпълнение. Част от тези вреди имат имуществен характер
– направените разходи във връзка с обучението. Друга част от вредите са без
паричен еквивалент, и се съизмерват с негативните последици за лечебното
заведение изразяващи се в необходимостта да се търси друг специалист,
необходим за работа в уговорения пет годишен срок, както и на липсата на
такъв специалист, в случай че не се намери друг кадър. При така изразената
ясна договореност категорично става ясно, че страните са целели да се
обвържат със задължения, при неизпълнение на които от страна на
специализанта се дължи компенсаторна неустойка с оглед присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а определеният й
размер не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави. Не е
уговорено друго, което да гарантира изпълнението на задълженията на
ответника. Поради това съдът приема, че така уговорената неустойка е
валидна и обвързва страните.
Цитираната от ответната страна съдебна практика не касае идентичен
правен въпрос, относно екзорбитантна неустойка, тъй като правоотношението
6
по цитираното дело е изградено по друг начин – с други уговорки, като
задълженията за лечебното заведение са били с много по-голям размер,
поради което и начинът, по който се определя размера на неустойката и дава
съвсем различно изражение. Заради това се стига до различна преценка
досежно критерият – неоснователно обогатяване. Релевантна за настоящия
казус е практиката обективирана в Решение № 2310 от 14.11.2023 г. по гр. д.
2569/2023 г. по описа на БРС и Решение № 177 от 20.02.2024 г. по в. гр. д.
41/2024 г. по писа на БОС. Следва да се има предвид, че в този смисъл се
произнася и върховната съдебна инстанция по идентичен правен въпрос в
Решение № 50239 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2021 г., III г. о.,
ГК.
Също така с оглед размера на неустойката в настоящи случай следва да
се има предвид, че съдът не може служебно да изследва прекомерността и,
тъй като не е заявено за разглеждане правото по чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Това е
потестативно право, при упражняването на което се изменя договорът и не
може да се приеме, че това възражение е имплицитно включено във
възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка.
Ответникът е изпаднал в забава в момента на прекъсване на обучението,
като този падеж на неустоечното задължение е уговорен изрично в договора –
чл. 5. 3. Това е 06.10.2021 г. – датата когато е уведомен работодателя, че
студентът не е допуснат до зимен семестър на учебната 2021 – 2022 г., поради
което претендираната лихва за забава е изцяло дължима.
По изложените съображения предявените установителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца и
направените по делото съдебни разноски в исковото и заповедното
производство, включително юрисконсултско възнаграждение – 150 лв. за
исковото производство и 50 лв. за заповедното.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86 ЗЗД, че П. В. П. с ЕГН **********, с адрес: * дължи на
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, със
седалище и адрес на управление: *, с ЕИК *, сумата от 7671, 73лв. (седем
хиляди шестстотин седемдесет и един лева и седемдесет и три стотинки), от
която главница - в размер на 6000.00лв.(шест хиляди лева), представляваща
неустойка в троен размер на заплатената от Работодателя по чл.4, т.1 от
Договор за обучение и квалификация от 01.10.2019г. годишна такса за редовно
обучение за придобиване на образователно -квалификационна степен
„бакалавър" и професионална квалификация „медицинска сестра" във
Факултет по обществено здраве и здравни грижи към Университет проф. д-р
Асен Златаров - Бургас", сумата от 1671,73лв.(хиляда шестстотин седемдесет
и един лева и седемдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава
7
върху вземането, за периода от 01.07.2022г. до 26.09.2024г., както и законната
лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението – 27.09.2024г. до
окончателното плащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3505/14.10.2024г.,
издадена по ч. гр. д. № 6562/2024г. на БРС.
ОСЪЖДА П. В. П. с ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, със
седалище и адрес на управление: *, с ЕИК *, сумата в размер на 660,43 лв.
/шестстотин и шейсет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8