№ 105447
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20221110153826 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Образувано е по заявление на „А.к.п.з.“ ООД срещу Г. Б. М. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
СЪДЪТ, като взе предвид изложените фактически твърдения, писмените
доказателства и закона, приема, че заявлението подлежи на отхвърляне в частта за сумата
60,00 лева за разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за съдебни разноски за
сумата над 71,16 лв. до пълния претендиран размер.
Потребителят е в положение на по-слабата икономически страна спрямо търговеца от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. Ето защо, нормативната уредба на ЕС, респ. ЗПК, е въвела редица
императивни изисквания, които ограничават свободата на договаряне с цел обезпечаване
защитата на потребителя и баланс в интересите на двете страни по заемното
правоотношение. Заповедният съд, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, е властен да
следи служебно за наличието на уговорки между страните, които противоречат на закона и
добрите нрави, и/или увреждат правата на потребителя, в който смисъл е Решение от
14.06.2012 г. по дело C-618/10, I с-в на Съда на ЕС и измененията в процесуалния закон- ДВ
бр.100 от 2019 г.
Паричното вземане за разходи за извънсъдебно събиране, произтича от договорна
клауза, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна и нищожна. Таксата
е за дейности по администриране и събиране на непогасеното задължение на кредитора. По
своята правна същност тази клауза вероятно е скрита неустойка или такса за усвояване и
управление на кредита, която е в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, доколкото е установена забрана за това. Същевременно начисляването й е обусловено
от неизпълнение на длъжника в темпорален аспект, което вероятно се заобикаля и забраната
по чл. 33 от ЗПК за това, че при забавено изпълнение кредиторът има само право на
мораторна лихва.
Предвид изложеното, искането на дружеството се явява частично основателно при
условията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Заявителят претендира сторените пред заповедния съд съдебни разноски, вкл. за
юрисконсултското възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Със същата разпоредба законодателят е предвидил, че присъденото
1
възнаграждение не може да надвишава максималния размер, дължим за вида дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП. Според чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се
определя по НЗПП. В двата нормативни източника е предвиден основен критерий за
преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и количеството
извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което впрочем се определя от
фактическата и правна сложност на делото. Правната помощ оказана в заповедното
производство включва и тази за подготовка на документите за сезиране на заповедния съд,
защото самото производство по чл. 410 ГПК на този етап от развитието си се изчерпва,
поради едностранния му характер, с подаването на надлежно изготвени документи,
съизмеряващо се с необходимата на завителя защита. По силата на специалния чл. 26 НЗПП,
за защита в заповедното производство, минималният и максимален дължим размер на
възнаграждението за юрисконсулт е от 50,00 до 150,00 лева. Поисканото от заявителя
възнаграждение по чл. 13, т. 2 и по чл. 26 НЗПП от 200,00 лева не съответства на вида и
количеството извършена дейност по делото, респ. на неговата фактическа и правна
сложност, като формалният характер на производството, налага да се приеме, че не са
положени някакви по-специални усилия по образуване и водене на делото, тъй като се
ползват готови образци на заявлението, съгласно чл. 425 ГПК, и достатъчно да се изложат
процесуално издържани фактически твърдения. Ето защо възнаграждението следва да се
определи в минималния размер по чл. 26 от Наредбата. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК, която се прилага и в заповедното производство, на заявителя следва да се присъдят
разноски за платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от претенциите му, като предвид дължимата държавна такса и определеното
възнаграждение от 50 лв., се има право на разноски за сумата общо 71,16лв.
Мотивиран така, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. №206650/04.10.2022 г. по описа на СРС в частта за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за сумата 60,00
лева за разходи и такси за извънсъдебно събиране и за съдебни разноски за сумата над 71,16
лева до пълния претендиран размер от 225,00 лева.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2