Определение по дело №1641/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2123
Дата: 5 ноември 2019 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20192100501641
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   2123

 

гр.Бургас,    05.11.2019г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1641 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от  адв. Ц.Д.П. – САК, пълномощник на Д.В.А., с която се обжалва Решение №69 от 23.07.2019г. постановено по гр.д. №480/2018г. по описа на Районен съд Царево.        

С обжалваното решение районният съд е приел за установено по отношение на Е.С.Й., ЕГН **********, Т.Д.Й., ЕГН ********** и Д.В.А., ЕГН **********, че Т.Д.Й., ЕГН **********  НЕ Е СОБСТВЕНИК, на следния недвижим имот: ½ идеална част от 513/1033 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 48619.505.686 по КККР на гр. Царево, община Царево, одобрени със Заповед РД 18-56 от 24.08-2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-651 от 16.05.2008 г. на Началник на СГКК - Бургас, който имот  е с адрес : гр. Царево 8260, кв. „Василико“ с площ на имота от 1 033 кв.м. трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план 1077, квартал 87, парцел ІХ и VІІІ, със съседи  поземлени имоти с идентификатори: 48619.505.424, 48619.505.217, 48619.505.241, 48619.505.215,48619.505.212, 48619.505.204, 48619.505.213.

Осъдени са Т.Д.Й., ЕГН ********** и Д.В.А., ЕГН **********, да заплатят на Е.С.Й., ЕГН **********, сумата от 318,00 лева за направените по делото съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно. По-конкретно се твърди, че исковият процес е симулативен, като единствената му цел е да не бъде осъществено принудително изпълнение върху процесния имот, както и да бъде осуетено удовлетворяването на въззивницата. Оспорва се изводът на районния съд, че произходът на средствата за закупуване на процесния имот е доказан по несъмнен и категоричен начин. Изложени са съображения за неприложимост на т.4 от ТР №5/2013г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. На следващо място се посочва, че искът по чл. 21, ал.4 от СК е конститутивен и правата по него не могат да бъдат защитени по реда на чл. 440 от ГПК, като това би могло да стане само ако са предявени като обективно кумулативно съединени искове, а в настоящия случай това не е направено. Твърди се, че съдът не е изследвал съвместният принос на съпрузите.

Изложени са подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се отхвърли. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. А.Т., пълномощник на Е.С.Й., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията за наличие на симулативен процес, въведени с въззивната жалба, като се излагат подробни аргументи за липсата на такава симулация и злоупотреба с право. На следващо място се оспорват като неоснователни оплакванията във въззивната жалба относно това, че първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните по делото доказателства. Оспорени са всички, въведени във въззивната жалба оплаквания, като са изложени обстойни доводи за тяхната неоснователност. Твърди се, че посочените в исковата молба факти, напълно кореспондират с доказателствата по делото.

Иска се от съда да потвърди обжалваното решение. Претендират се направените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба е депозирано становище от адв. Димитрина Ройдева, пълномощник на Т.Й., с което се оспорват твърденията за наличие на симулативен процес и злоупотреба с право. Към становището е приложена призовка за насрочена публична продан на имоти в режим на СИО, но не е направено изрично искане за приемането ѝ като доказателство по делото.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №1641 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

         Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.