РЕШЕНИЕ
№ 347
Шумен, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - , в съдебно заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
СЪДИЯ: |
МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА |
При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело
№ 20247270700027 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.10,
ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).
Образувано е по жалба от от В. П. К. с ЛНЧ
********** с адрес: *** срещу Заповед № ЗСП/Д-Н/7497/01.11.2023 г. на Директор
«ДСП»-Шумен, с която, на основание чл.10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за
деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за
деца, на основание чл. 7 от ЗСПД и въз основа на подадено Заявление-декларация
с вх. № ЗСПД/Д-Н/7497/27.10.2023г. е отказано отпускането на еднократна месечна
помощ за две деца, а именно – Д. П. и Ф. К., на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.
В жалбата се изразява несъгласие с така
постановения отказ, като оспорващата заявява, че децата й учат в България, в
[населено място] от 2022г., а тя също живее и работи в [населено място] на
трудов договор от 2022г. Отправя искане до съда за преразглеждане на отказа и
за постановяване на решение, с което същият да се отмени като
незаконосъобразен.
Ответната страна – Директор на Дирекция
«Социално подпомагане» - [населено място] изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът като съобрази аргументите, изложени
от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С. З. – Декларация вх. №
ЗСП/Д-Н/7497/01.11.2023 г. до директора на ДСП – Шумен оспорващата В. П. К. на
осн. чл.7 ал.1 от ЗСПД поискала отпускане на месечна помощ за отглеждане на две
деца, а именно – Д. П. и Ф. К..
Към заявлението били представени Удостоверения
№1522/06.10.2023 г. и № ДА-07-905/01.06.2023 г., от които е видно, че децата са
ученици, съотвено Д. П. в ПЕГ «Н.Й.В.» [населено място] и Ф. К. в СУ «Й. Е. Б.»
[населено място].
Представила и трудов договор
№20/13.01.2023 г. с работодател «Люсавор» ЕООД – [населено място],
Удостоверение №3/17.10.2023 г. за доходи, служебни бележки №404/ и №405 от
12.10.2023 г. за извършени задължителни имунизации на децата и Задочно съдебно
решение по дело 639/3932/22 от 23.03.2023 г. на Жовтенски окръжен съд Харков за
развод с В. В. К..
С процесната Заповед №
ЗСП/Д-Н/7497/01.11.2023 г. на Директор «ДСП»-Шумен,, на основание чл.10, ал. 4
от Закона за семейни помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане
на Закона за семейни помощи за деца, на основание чл. 7 от ЗСПД и въз основа на
подадено Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-Н/7497/27.10.2023г. е отказано на
В. П. К. отпускането на еднократна месечна помощ за две деца, а именно – Д. П.
и Ф. К., на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.
Процесната заповед била съобщена на К. на
03.01.2024 г., недоволна от която същата депозирала жалба пред Административен
съд – Шумен на 17.01.2024 г.
По делото са представени регистрационни
карти на чужденец с предоставена временна закрила № ********* на В. К. и №*********
на Д. П., както и 2 бр. свидетелства за раждане на Д. П. и Ф. К. с
месторождение [населено място], Украйна.
При така установено от фактическа страна,
от правна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за
основателна, по следните съображения:
При извършения служебен контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от
директора на ДСП – Шумен - компетентен по степен и материя административен
орган, съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД.
Заповедта е в писмена форма и съдържа
посочване на правното основание, от което административният орган черпи
правомощието да се произнесе по подадено заявление за отпускане на семейни
помощи. Като фактическо основание е посочена разпоредбата на чл.7, ал.1 от
ЗСПД, във вр. с чл.3 ал.5 от ЗСПД, като конкретното проявление на същата се
изразява в отсъствие на предпоставка за отпускане на семейни помощи за деца на
чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и
отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено
в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Прието е, че «няма сключена спогодба за
изплащане на семейни помощи, по която РБ е страна».
С оглед изложеното съдът приема, че
обжалваният акт отговаря на изискванията на чл.10, ал.5 от ЗСПД и е издаден при
спазване на установената форма, но е постановен в нарушение на материалният
закон и неговата цел.
Установено е, че оспорващата и двете й
деца Д. П. и Ф. К. са чужди граждани, живеещи постоянно в България с
предоставен хуманитарен статут.
С. З. – Декларация вх. №
ЗСП/Д-Н/7497/01.11.2023 г. до директора на ДСП – Шумен оспорващата В. П. К. на
осн. чл.7 ал.1 от ЗСПД поискала отпускане на месечна помощ за отглеждане на две
деца, а именно – Д. П. и Ф. К..
Със Заповед № ЗСП/Д-Н/7497/01.11.2023 г.
на Директор «ДСП»-Шумен,, на основание чл.10, ал. 4 от Закона за семейни помощи
за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи
за деца, на основание чл. 7 от ЗСПД и въз основа на подадено
Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-Н/7497/27.10.2023г. е отказано на В. П. К.
отпускането на еднократна месечна помощ за две деца, а именно – Д. П. и Ф. К.,
на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, тъй като няма нормативно основание за
отпускане на помощта - не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, семейството е на чужди граждани, живеещи в страната
с предоставен хуманитарен статут и получаването на семейни помощи за деца не е
предвидено в международен договор със съответната държава, по който Р. Б. е
страна.
На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат и
семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си
в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който Р. Б. е страна. Изричната разпоредба на чл. 2, ал. 6 във връзка ал. 3 и ал. 5, както и с ал. 1 от Закона за социално
подпомагане (ЗСП) също урежда правото на лица с
хуманитарен статут да получават помощи за задоволяване на основните жизнени
потребности на семейството. ЗСПД обаче се явява специален по отношение на ЗСП,
доколкото ЗСПД урежда конкретно правата на майката при
бременност, раждане и отглеждане на деца.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от Конституцията на
Р. Б. и в чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ (Закона за чужденците в Р. Б.) е регламентирано, че чужденците, които пребивават в
Р. Б., имат всички права и задължения според Конституцията, българските закони и ратифицираните международни
договори, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. В
случая оспорващата е украинска гражданка, на която, заедно с децата е
предоставен хуманитерен статут чрез предоставяне на временна закрила, и
фактически пребивава и отглежда децата си в Р. Б, като К. полага труд по трудов
договор, а децата посещават училища в [населено място].
Правното основание на пребиваването им е
предоставеният хуманитарен статут. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ), чужденец с предоставен
хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно
пребиваване в Р. Б..
От друга страна, разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД сочи ограничение относно лица, които имат право
на семейни помощи, в случая - бременните жени - чужди граждани, и семействата
на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната,
ако получаването на такива помощи не е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който Р. Б. е страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г.,
държавите- членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на
субсидиарна закрила да получават в държавата-членка, която им е предоставила
статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за
гражданите на тази държава-членка. Нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена и с Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно
стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство
като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на
бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила,
какъвто е хуманитарният статут, както и за съдържанието на предоставената
закрила. Разпоредбите на директивата са пряко приложими и с приоритетно прилагане
пред националните норми, които й противоречат. По отношение на социалното
подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на
лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се
определят от националното право. Възможността за ограничаване на това
подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща
най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице.
Следователно по аргумент на чл. 45 от
преамбюла на Директива 2011/95/ЕС семейните помощи за деца са сред основните
обезщетения, за които не е предвидена възможност да се ограничават по отношение
на лицата, на които е предоставена международна закрила. Ограничението,
съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 3 от Конвенцията на ООН
за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото
народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г., защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Р. Б., международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б., са част от вътрешното
право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат.
От изложеното следва извода, че в случая
няма легитимно основание да се откаже предоставянето на търсената помощ, поради
което и жалбата се явява основателна, а заповедта на директора на ДСП-Шумен,
обективираща отказ за отпускане на помощ за деца противоречи на материалният
закон и неговата цел, водещо до незаконосъобразност на акта и неговата отмяна.
Водим от горното, Шуменският
административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-Н/7497/01.11.2023 г. на Директор
«ДСП»-Шумен, с която, е отказано отпускането на месечна помощ за две деца, а
именно – Д. П. и Ф. К..
ИЗПРАЩА преписката на административния орган - Директора на
Дирекция «Социално подпомагане» - [населено място] за ново произнасяне по
Заявление – Декларация вх. № ЗСП/Д-Н/7497/01.11.2023 г., подадено от В. П. К.,
при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение, като на основание чл.174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за изпълнение на
съдебното решение, считано от датата на влизането му в сила.
На осн. чл.10 ал.6 от ЗСПД, решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
|
СЪДИЯ: |