Р Е Ш Е Н И Е
№ 310 23.10.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на първи октомври две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1149 по описа за 2018г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на И.К.И.
с ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 18-0304-002016
от 07.08.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
жалбоподателя Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева за административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на същият са наложени административни
наказания – глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.
В съдебно заседание
жалбоподателят И. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа
жалбата си. Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър,
представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 11.07.2018г., около 14.55 часа, на
главен път І-9, в посока гр.Бургас – гр.Варна, 199 км, КПП Кошарица, на ъгъла
до автокъща, органите по КАТ констатирали, че водачът на движещия се лек
автомобил „Пежо 206”, с рег.№ *****не използва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила и не спира на подаден стоп-сигнал със стоп-палка по
образец. Автомобилът навлязъл в пресечката към КК Слънчев бряг и продължил към
светофара. Органите по КАТ последвали автомобила, настигнали го и разпоредили
на водача да спре в дясно на пътя. Последният обаче продължил след светофара
наляво в посока гр.Свети Влас. Стигайки до магазин „Зора”, полицейските
служители спрели процесния автомобил и установили самоличността на водача -
жалбоподателя И.К.И. с ЕГН **********. На место било установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е собственост
на Кирил И. Николов с ЕГН ********** от гр.Шумен. Поканен да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотици, жалбоподателят отказал първоначално.
Впоследствие обаче се съгласил. В управлението на РУ-Несебър водачът бил
тестван за употреба на алкохол и наркотици, като резултатите и от двата теста
били отрицателни. За констатираните от контролните органи административни нарушения,
на жалбоподателя И. бил съставен акт, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. При
съставянето на акта бил иззет контролния талон на водача към свидетелството му
за управление на МПС.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят И., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си
същият на първо място сочи, че връченият му препис от съставеният му АУАН бил
нечетлив, с което било нарушено правото му на защита. Оспорва изложената в
наказателното постановление фактическа обстановка, като твърди, че същата не
отговаря на действителната такава. Сочи, че не му е станало ясно, че към него е
бил отправен сигнал със стоп-плка по образец, тъй като пред него и след него се
движели автомобили. Заявява, че с наказателното постановление му било вменено,
„че не спира плавно на посоченото място, или в дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране”, което съставлявало три различни
административни нарушения, в резултат на което отново било нарушено правото му
на защита, тъй като не му ставало ясно кое точно от тези алтернативни
задължения не е бил изпълнил. Счита последното за съществено процесуално
нарушение, което било основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Независимо от горното, жалбоподателят твърди, че по време на
управление на автомобила, е бил с поставен обезопасителен колан. На последно
място, жалбоподателят заявява, че на процесната дата и час, не е управлявал
посочения в акта и НП лек автомобил. В съдебно заседание представя талон за
регистрация – част ІІ на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ Н6939ВР, като
твърди, че в деня на проверката е управлявал този автомобил, собственост на
сестра му. По отношение наложените му административни наказания на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, жалбоподателят твърди, че са необосновано завишени,
което също било основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Описаната в акта фактическа обстановка е възприета и отразена изцяло от
наказващия орган в обжалваното наказателно постановление, и се потвърждава от
показанията на актосъставителя К.Д. - мл.автоконтрольор при РУ на
МВР-гр.Несебър, свидетел-очевидец при извършване на нарушенията. Последният в
съдебно заседание подробно и детайлно излага механизма на извършване на
нарушенията от водача И.. Изложената от него фактическа обстановка съвпада
изцяло с описаната такава в акта и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Показанията на акт.Д. се потвърждават почти изцяло с показанията
на водената от жалбоподателя свидетелка Марина Врачева. Същата установява пред
съда, че са управлявали с жалбоподателя отделни автомобили по главен път
Бургас-Варна, като са се движели един след друг. На КПП-Кошарица завили надясно
към КК Слънчев бряг, за да се отклонят впоследствие към гр.Свети Влас. Пред
светофара на главната алея в КК Слънчев бряг с тях се е изравнил полицейски
автомобил, който подал сигнал на жалбоподателя да отбие и спре. Последният
обаче завил след светофара наляво и продължил в посока гр.Свети Влас, където
по-късно спрял автомобила. Свид.Врачева продължила по пътя си и впоследствие
узнала от жалбоподателя, че са го тествали за наркотици, след което са му
съставили акт. Единствено по отношение на марката и модела на управлявания от
жалбоподателя И. лек автомобил, показанията на свид.Врачев не кореспондират на
показанията на акт.Д.. При така констатираното разминаване, съдът кредитира
показанията на акт.Д., който заяви пред съда, че е взел данните на управлявания
от жалбоподателя автомобил в деня на проверката от удостоверението за
регистрация на автомобила, предоставен му от водача по време на извършване на
проверката. Съдът счита, че представеният в съдебно заседание талон за
регистрация на МПС „Фолксваген Голф” с рег.№ Н6939ВР – част ІІ, не е
доказателство, че в деня на проверката жалбоподателят е управлявал именно този
лек автомобил. Наред с това, съдът не кредитира показанията на свид.Врачева в
частта им относно вида и марката на управлявания при проверката от
жалбоподателя лек автомобил, предвид близките приятелски отношения между
двамата, обосноваващи евентуална заинтересованост на свид.Врачева от изхода по
делото.
Съдът не установи наличие на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление, които са в установената от закона форма. Наказателното
постановление е издадено в срока по чл.52, ал.1, изр.второ от ЗАНН, от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Изводът, който се налага е
че на процесната дата – 11.07.2018г., жалбоподателят И. безспорно е извършил
вменените му във вина административни нарушения, поради което законосъобразно е
бил санкциониран.
Що се отнася до наложените на
жалбоподателя административни наказания, съдът счита, че същите съответстват напълно
на характера и степента на интензитета на извършените от И. административни
нарушения и в максимална степен съдействат за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0304-002016
от 07.08.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на И.К.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева за
административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП на същият са наложени административни наказания – глоба в размер на
100 /сто/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: