Мотиви по НЧХД № 783/2016г. по описа на РРС ,І V нак.състав
Частната
тъжителка А.Х.Й. е обвинила подсъдимия П.Г.П. в това, че на 25.03.2016г. в гр.Русе причинил на А.Х.Й.
лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание – кръвонасядания по лицето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частната тъжителка
срещу подсъдимия за сумата от 2 5000 лв.,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното и изплащане.
Тъжителката и повереникът й поддържат
обвинението. Молят съда да уважи изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимият дава обяснения и се признава за виновен.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият П.Г.П. е български гражданин,
със средно образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Частната тъжителка и подсъдимият живеели
на семейни начала от около 15г., като в един момент отношенията между тях силно
се влошили и от м.септември 2015г. вече не живеели заедно. Въпреки това подс.П.
продължил да посещава жилището на тъжителката. Между тях периодично възниквали
скандали и се е случвало в такива случаи подсъдимият да й нанася побои. На
25.03.2016г. между тях възникнал скандал, като повод за това било, че
подсъдимият не може да намери зарядно устройство за мобилен телефон. Същият
започнал да я обвинява, че няма ред в жилището и за което тя е виновна и й
нанесъл побой, като я удрял с юмруци и шамари в областта на лицето. Тъжителката
се обадила по телефона за помощ на своята приятелка св.Красимира Колева, а
впоследствие - на полицията и Спешна медицинска помощ.
В резултат на нанесения й побой
тъжителката получила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание – кръвонасядания по лицето и по-конкретно под долния клепач на лявото око, в медиалната
част на лявата скула, по кожата на горната устна, което се установява от
назначената по делото СМЕ.
По отношение на тъжителката е назначена
съдебно-психологическа експертиза. От заключението на същата се установава, че
състоянието й към момента на прегледите на 16.08.2016г. и 23.08.2016г. корелира
с умерено тежък депресивен епизод, налице са тъга, дистимия и хипобулия. Също така според вещото лице се
налага извода, че тези промени в
психичното състояние на тъжителката са вследствие на системен физически и
психически тормоз от страна на подсъдимия, като инцидентът от 25.03.2016г. се явява допълнителен
стресогенен фактор.
Изложената фактическа обстановка съдът
намира за установена според всички събрани по делото доказателства, съдържащи
се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, разпита на вещите
лице в съдебно заседание, както и от събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства – съдебномедицинско освидетелстване, медицинска
документация, съдебномедицинска
експертиза, съдебнопсихологическа експертиза
свидетелство за съдимост.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна подс. П.П. е
осъществил признаците на състава на престъплението по чл.130 ал. 2 от НК, тъй
като на 25.03.2016г. в гр.Русе
причинил на А.Х.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание – кръвонасядания по лицето.
По
делото няма спор по фактическата обстановка – същата е безпротиворечива, което
се потвърждава от обясненията на подсъдимия в които той изрично си признава извършването на деянието, като включително и
разкрива подбудите за същото, като единствено целейки да омаловажи същото
твърди,че е ударил само един шамар, което се опровергава от заключението на
СМЕ.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. П.П. при пряк умисъл. Той е съзнавал, че с тези си действия
уврежда тъжителката по начин, причиняващ й болка и страдание и е разбирал
свойството и значението на това, което върши. Съзнавал е общественоопасния характер и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че подсъдимият П.П. е осъществил състава
на престъплението по чл.130 ал.2 от НК и следва да му бъде наложено наказание. Видно
от бюлетина му за съдимост подс. П. е осъждан два пъти за престъпления от общ
характер преди повече от 30 години, като е реабилитиран на основание чл.88а
ал.2 от НК на 27.12.1994г. В този смисъл съдът приема, че наложените му
наказания са постигнали изцяло и напълно целите по чл.36 от НК предвид изтеклия
изключително дълъг срок, в който същият се е въздържал от извършване на
престъпления. В този смисъл тези му осъждания не могат да се интерпретират,
като лоши характеристични данни.
Като преценява какво наказание да наложи
на подс. П., съдът взе предвид, като смекчаващи вината обстоятелства, липсата на минали осъждания (настъпилата
реабилитация), трайната трудова ангажираност, признанието на вината и
изразеното съжаление. Съдът отчита, като отегчаващи вината обстоятелства
психичното състояние на тъжителката, което е повлияно в негативен план от
телесното увреждане през един сравнително по-дълъг период спрямо обичайните от
този вид.
Въз основа на тези обстоятелства, по
изложените по-горе съображения и съгласно нормата на чл. 301 ал.1 т.4 от НПК,
съдът след приложение на разпоредбата на чл.78 а от НК освободи от наказателна
отговорност подсъдимия, като му наложи административно наказание при превес
на смекчаващи вината обстоятелства, ориентирано над минималния размер от
1 000 лв., а именно глоба в размер на 1 500 лв.
С налагането на това наказание в пълна
степен биха се изпълнили визираните в чл.12 от ЗАНН цели и би се въздействало
превъзпитателно върху подсъдимия.
По предявения граждански иск от А.Й.:
непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от
правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези
елементи от фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. С оглед
изложеното е налице противоправно деяние от страна на подс.П. - извършено
престъпление по чл.130 ал.2 от НК и то
виновно - при пряк умисъл. Налице е и вреда - неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вкл.влошено психично състояние, като получените увреждания и душевни травми се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с нанесения от подсъдимия побой по
тялото на пострадалата, което е довело
до посочените в СМЕ увреждания. Поради това, съдът намира, че гражданският иск
е доказан по своето основание. Предвид
гореизложеното, безспорно със своето виновно поведение подсъдимият П.П. е
причинил на гражданския ищец неимуществени вреди, които следва да репарира.
Предвид правилата на деликтната отговорност и справедливостта и като взе
предвид възстановителния период, както и характера на нанесените телесни
увреждания, а също и липсата на провокативно поведение на тъжителката спрямо
подсъдимия съдът оценява неимуществените вреди в размер на 1 500 лева, която
сума подсъдимият П. следва да заплати на пострадалата. Върху тази сума се дължи
и законната лихва, считано от датата на деликта - 25.03.2016г. до окончателното
й изплащане, съобразно разпоредбата на чл.84, ал.З от ЗЗД и предвид направеното
изрично искане в тази насока. Поради това, предявеният граждански иск в
останалата си част до пълния предявен размер от 2 500 лева спрямо подс.П., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия
: