№ 12035
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110124260 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
19.03.2024 г., гр.София
Софийският районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
19.03.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №24260 по описа за
2022г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е повод на искане на ищеца, с която се иска изменение в частта за
разноските на постановеното по делото решение. Изложени са съображения, че не следва да
се присъждат разноски в полза на ответника, съобразно изхода на спора, което е в
противоречие със засилената защита, която се предоставя на потребителя и подобно
разрешение би представлявало ефективна пречка за съдебно сезиране
В законен срок е постъпил отговор по реда на чл.248 от ГПК от ответника ,с който се
оспорва искането като неоснователно.
Съдът намира направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за
разноските за допустимо, като направено от надлежна страна и в предвидения от закона
срок. Направеното искане по чл.248 от ГПК се явява неоснователно, поради следните
съображения:
1
В процесуалния закон е предвиден самостоятелен ред за отстраняване на порочността
на съдебно решение в частта му за разноските чрез неговото изменение или допълване.
Съгласно разпоредбата на чл.248 от ГПК, страната, която счита съдебното решение за
неправилно в частта за разноски следва да направи искане до постановилия съдебния акт съд
за изменение или допълване на решението. Предметът на производството по чл.248 от ГПК
представляват сторените разноски от страните до приключването на делото пред
съответната инстанция.
В разпоредбата на чл.248 от ГПК са предвидени две хипотези за отстраняване
порочността на съдебно решение в частта му за разноските. В случаите когато съдът не се
произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски се извършва допълване на
решението в частта за разноските. Представянето на списък за разноските не представлява
предпоставка за допълване на решение в частта за разноските. Списъкът на разноските по
чл.80 от ГПК представлява положителна процесуална предпоставка за изменението на
решението в частта за разноските, което е втората хипотеза, предмет на разглеждане по реда
на чл.248 от ГПК. От своя страна изменение на решението представлява привеждане в
съответствие с твърдението на страната за извършването на вече присъдени разноски, като
молител е страната, в полза на която са присъдени разноски в неправилно определен размер.
Видно от мотивната част на постановеното по делото решение съдът се е произнесъл
по исканията за разноски на страните, като е разпределил отговорността за разноски,
съобразно изхода на спора. Неоснователни са доводите на молителя в тази насока. В т. 95 от
решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския
съюз е прието, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред
националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите
членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност.
Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на
разпределението на съдебните разноски в това производство само с недължимо платените
суми, чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни
посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред
/т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения СЕС е решил, че член 6,
параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че
подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. По настоящото дело е уважен
частично установителен иск за недължимост на възнаграждения за допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит, поради неравноправния им характер. Осъдителен иск за
възстановяване на недължимо платените суми не е предявен и съотв. отговорността за
разноски е разпределена само въз основа на предявения иск, съобразно уредбата на чл.78, ал.
3 ГПК, поради което направеното искане се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца С. Р. Г., за изменение в частта за
разноските на Решение №2095/06.02.2024г. по гр.д. №24260 по описа за 2022г. на СРС, 165
граждански състав, в частта за разноските, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
2
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3