Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 28.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 02 ноември………………………………………… през две хиляди и седемнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 619 по описа за 2016г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.256 по описа на БРС за 2016 година.

Ищецът в производството М.Н.И. твърди, че по силата на запис на заповед издаден на 05.05.2015  година ответникът се задължил да му  плати сумата 16500 лева. Падежът на паричното задължение е 31.12.2015 година и ответникът не изпълнил задължението си да плати. Това дало повод на ищеца да предяви вземането си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. На 13.06.2016 година съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 16500 лева, представляваща главница. Предвид обстоятелството, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то ищецът е предявил иск за установяване на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено вземането му в посочените размери. Претендира и осъждане за разноските в заповедното и  настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.К.К. оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не може да се позовава на менителничния ефект на ценната книга, тъй като повод за издаване на процесната запис на заповед е наличие на каузално правоотношение между страните. Въвежда твърдения, че бил изнудван от ищеца да му преведе сумата от 200 000 лева. В тази връзка бил заплашван той и семейството му, ищецът създавал проблеми и на работното му място – площадка за изкупуване на вторични суровини, стопанисвана от представляваното от него дружество – „К – Груп” ЕООД. За горните действия подал и жалба в ОД на МВР – Монтана. Въпреки, че не дължал нищо на ищеца, бил принуден да му преведе сумата от 20 000 лева.  На 04.05.2015 година ищецът го посетил отново, този път придружен от баща си и за да остави на мира него и семейството му, му поискал сумата от 8 357.00 лева, която представлявала „стойността на  неговата ½ част от продадения му по – рано от ТД „К – Груп” МПС марка „Ивеко, модел Дейли 3513 с ДКН М 3883 ВВ”, срещу което той щял да му върне МПС – то. За тази сума издал на ищеца запис на заповед за посочената сума и му я превел на 29.05.2015 година. На 05.05.2015 година ищецът отново посетил ответника и го накарал да подпише запис на заповед за търсената в настоящото производство сума – 16 500 лева. Това била цената на автомобила, който реално не бил платен на „К – Груп”, но се намирал във владение на ищеца. Твърди, че това е конкретното каузално правоотношение и оспорва записа на заповед.

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.243/2016 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл.410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

 Налице е представена ценна книга – запис на заповед, издадена от ответника в полза на ищеца на 05.05.2015 година за сумата от 16 500 лева с падеж 31.12.2015 година. Ценната книга е редовна и отговаря на всички изисквания на чл.535 и сл. от ТЗ.  Сумата не била платена на падежа, което  дало повод на ищеца да предяви вземането си в заповедно производство по реда на чл.417 ГПК. На 13.06.2016 година съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 16500 лева, представляваща главница. Повод за настоящото производство е постъпило възражение от ответника в срока по чл.415 ГПК. В производството са въведени твърдения за наличие на каузална сделка. Въпреки дадената от съда възможност на границата на допустимото според правилата на процесуалния закон, наличие на такова каузално правоотношение между страните не бе установено, поради което е налице единствено менителничния ефект на ценната книга. В производството бяха въвеждани твърдения за наличие на изнудване, каквото не се установи от проведеното междувременно разследване от органите на досъдебното производство. Въведени са противоречиви твърдения за произхода на задължението във връзка с МПС марка „Ивеко, модел Дейли 3513” с ДКН М 3883 ВВ. Такъв автомобил бил собственост на търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е ответникът. Това МПС действително било собственост на дружество, представлявано от ответника през 2011 година и собствеността му била прехвърлена през 2012 година на ответника. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не може да бъде свързано с издадения три години по – късно запис на заповед от физическото лице Б.К. в полза на физическото лице М.И.. Нещо повече. Ако И. не е заплатил МПСто, каквито твърдения са въведени, то логично той би следвало да издаде в полза на ответника документ, материализиращ задължение за паричната му равностойност, а не обратното.

В производството следователно бе установено по несъмнен начин валидно възникнало отношение между ответника и кредитора по повод предоставената сума. Не се доказа изпълнение, поради което и предявеният иск се явява основателен.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния разноски.

 

По горните съображения съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на М.Н.И. с ЕГН **********,*** срещу Б.К.К. с ЕГН **********,*** за сумата от 16500.00 лева, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 05.05.2015 г. в гр. Берковица, с падеж на плащане на 31.12.2015  г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 256/2016 г.

 

         ОСЪЖДА Б.К.К. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Н.И. с ЕГН **********,***  направените в настоящото производство разноски в размер на 1831.50 лева, както и направените в заповедното в размер на 330.00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.256/2016 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :