Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.09.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 5750 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Предмет на производството са предявени от Ж.И.И. и С.Д.С. осъдителни искове против Г. Ф.*** за сумата 200 000лв., частично от 250 000лв., за всеки ищец с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.2017г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 28.08.2017г. на път ІІІ-5701 между с.Сърнево, общ.Раднево, и с.Пшеничево, общ.Стара Загора, пътно-транспортно произшествието, при което Н.Д.К., като водач на л.а.Мерцедес с ДК № *****, в нарушение на правилата за движение излязъл извън пътното платно и се преобърнал в земеделска земя. Пътник в автомобила бил Г.С.Д., който починал вследствие получените от произшествието наранявания. Ищците са родители на починалия и ненавременната му смърт им причинила силна мъка, душевни болки  истрадания. Синът им бил само на 18г., здрав и жизнен, в началото на своя самостоятелен житейски път, бил отговорен и амбициозен и много помагал на семейството си. Помежду им съществувала много сила връзка на обич, уважение и взаимна подкрепа и разбирателство, от които били лишени занапред. Били непрежалими в загубата на собственото си дете, животът им се променил, изгубил смисъл, отдали се на постоянна скръб. Тези душевни болки и страдания твърдят да съставляват неимуществени вреди, чието обезщетяване претендират от Г. Ф.поради обстоятелството, че към деня на произшествието за посочения автомобил виновният за произшествието водач не е имал сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност”. Претендират присъждането на законна лихва, считано от 21.12.2017г.-датата на постановения отказ от плащане на обезщетение, до изплащането, както и разноските по делото.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Навежда на съпричиняване с твърдението починалият да се е возил в автомобила управляван от неправоспособен водач, както и без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Претендира разноски.

Конституираното на основание чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника Н.Д.К. не се явява или представлява в съдебно заседание и не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Отговорността на Гаранционния Ф.за заплащане на обезщетение за причинени на трети лица от ПТП имуществени и неимуществени вреди възниква на основанията предвидени в чл.557, ал.1 КЗ. Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ Гаранционният Ф.изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Не е спорно настъпването на пътно-транспортно произшествие на  28.08.2017г., при което Н.К., като водач на л.а.Мерцедес с ДК № *****, при движение на път ІІІ-5701 между с.Сърнево и с.Пшеничево изгубил контрол върху управлението на автомобила, напуснал пътното платно и се преобърнал в нива. Г.Д. бил пътник на предна дясна седалка, който като последица от получените от произшествието телесни увреждания починал.

Не се спори, а и видно от представеното Решение 46/18.03.2019г. постановено по н.д.№ 99/2019г. по описа на ВКС, І н.о. с Присъда № 16/03.05.2018г. по НОХД № 169/2018г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора Н.К. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, б.”в”, пр.1, вр. чл.342, ал.1 НК. Тази присъда била изменена с Решение № 278/22.11.2018г. по ВНОХД № 250/2018г. на Апелативен съд-гр.Пловдив с отмяната й в частта относно обвинението престъплението да е извършено за нарушени правила за движението по чл.20, ал.2 и чл.150а, ал.2, т.5 ЗДв.П , оставено в сила с решението на ВКС. Съдът приел престъплението да е било осъществено в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДв.П.

С оглед обвързващата сила на присъдата по чл.300 ГПК относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, настоящият съд приема за осъществен от водача на автомобила фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД

Не е спорно, а и от представената справка от база данни на информационен център към Г. Ф.видно, че към деня на ПТП за л.а. Мерцедес не е имало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, предпоставящо пораждане отговорността на Гаранционния Ф.по чл.557, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за заплащане на обезщетение.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В трайно установената и непротиворечива съдебна практика се приема, че приносът може да се изрази в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява. Изводът за наличие на съпричиняване  не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с който обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Първото възражение на ответника починалият да се е возил в автомобила управляван от неправоспособен водач е неоснователно. По аргументи от т.7 на ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС относно приноса на пострадалия в хипотезата, когато е пътувал в автомобил управляван от употребил алкохол водач, приложими по аналогия и в случаите на пътуване в автомобил, управляван от неправоспособен водач, за да е налице такъв принос следва да се установи не само, че водачът не притежава съответно свидетелство за правоуправление, но и знание от страна на пострадалия на този факт, въпреки което при съзнателен и свободно формиран избор е приел да пътува в автомобила, респ. спрямо него да е налице възможност за узнаване на това обстоятелство при проявена нормална грижа. В тази връзка по делото не е спорно водачът Н.К. да е бил неправоспособен, но не са събрани доказателства от които може да се направи несъмнен извод починалият да е знаел това.

Второто възражение е починалият да е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.

От заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза, неоспорена от страните и кредитира от съда, се установява, че автомобилът бил оборудван с триточкови инерционни колани на всички места. Според експерта в областта на автотехниката към момента на настъпване на ПТП автомобилът се движил със скорост около 82.4 км./ч., като след загубата на контрол върху него и при излизането извън пътното платно се преобърнал неколкократно и установил по таван в крайпътна нива. Като последица от това са настъпили съществени и цялостни деформации на автомобилното купе. Според заключението в медицинската част причина за смъртта е получена контузия на сърцето в зоната на синусовия възел /дясно предсърдие/ причинено от удар в областта на гърдите, довело до нелечими ритъмни нарушения водещи до смърт. Вещите лица са категорични, че починалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, но дават заключение, че предвид механизма на произшествието и при правилно поставен колан би получил същите или подобни травматични увреждания с летален изход. Предвид тези доказателства съдът намира за установено починалият да е бил без поставен предпазен колан, съставляващо нарушение на чл.137а ЗДв.П, но това му поведение не се намира в причинна връзка и обективно не е допринесло за настъпване на вредните последици, поради което релевираното от ответника възражение за съпричиняване и в тази част е неоснователно.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. На обезщетяване подлежат действително претъпрените и доказани вреди, като доказателствената тежест в тази посока е на ищците.

Ищците са родители на починалия и като такива са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.

Към деня на произшествието Г.Д. бил на 18г. и според показанията на св.Х.преди катастрофата живеел при родителите си. Нямал деца и съпруга. Работил сезонна работа особено през лятото и с получените доходи подпомагал ищците финансово. Свидетелят го определя като добро дете, а ищците като добри и грижовни родители, които имали още две деца. Свидетелства, че заедно с тях бил на мястото на произшествието, където научили за смъртта на сина си. Приели изключително тежко тази вест-плачели, викали, на майката й прилошало. Впоследствие изпитвали силна мъка и непрежалимост от загубата, постоянно плачели и говорели за сина си, непрестанно усешали липсата му.

Други доказателства относими към неимуществените вреди не са ангажирани. Събраните такива безспорно установяват изживени от ищците душевни болки и страдания поради внезапната кончина на сина им, който бил в много млада възраст. Вън от съмнение е, че загубата на рождено дете е непрежалима и източник на интензивни болки и страдания в психически и емоционален план, които и понастоящем ищците не са превъзмогнали. Същевременно по делото не са събрани доказателства сочещи личните им  отношения да надхвърлят обичайните между родители и деца, основани на много силна лична привързаност, на взаимна зависимост поради здравословни, материални и/или други причини или други обстоятелства, които да сочат на претърпени болки и страдания в завишен интензитет и в този смисъл обуславящи по-висок размер на обезщетението. Предвид това  съдът приема според критерия по чл.52 ЗЗД справедлив размер от 100 000лв. за всеки един ищец, до който предявените искове се явяват доказани.

  Съгласно чл.558, ал.1 КЗ Г. Ф.дължи заплащането на лихви за забава при условията и по реда предвидени за застрахователите-чл.497 КЗ. Отговорността на фонда не е функционално свързана с отговорността на делинквента, поради което той не дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а от деня на произнасянето по претенцията или от деня на изтичане срока за това, който е три месеца. В случая ищецът е предявил своята претенция пред ответника на 04.10.2017г. /стр.9/, който в рамките на тримесечния срок-21.12.2017г. се произнесъл с отказ, поради което и от тази дата дължи заплащането на законна лихва до окончателното изплащане.

 

По разноските:

С определение на съда след подаване на исковата молба ищците са освободени от заплащането на държавна такса и разноски. В хода на делото са представили доказателства, че увреждането е признато с влязла в сила присъда за престъпление, с оглед на което е налице основанието за освобождаването им от такси и разноски и по чл.83, ал.1, т.4 ГПК.

Представлявани са от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.П.К. адвокатско възнаграждение от 6636лв. /по 3318лв. по иска на всеки ищец/, определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с уважената част от всеки от исковете. В този размер е включен ДДС с оглед представените доказателства адвокатът да е регистриран по ЗДДС.

Ответникът е направил разноски по делото от 300лв. за вещи лица и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 150лв. съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. вр. чл.78, ал.8 ГПК. Предвид това и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски от 225лв. пропорционално на отхвърлената част или всеки един по 112.50лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 8000лв., както и 100лв. заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице или общо сумата 8100лв.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес ***, да заплати на Ж.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100 000лв. на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина си Г.С.Д. последица от ПТП настъпило на 28.08.2017г. и причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 21.12.2017г. до изплащането, като 

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв.

ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес ***, да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100 000лв. на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина си Г.С.Д. последица от ПТП настъпило на 28.08.2017г. и причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 21.12.2017г. до изплащането, като 

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв.

ОСЪЖДА Г. Ф.*** да заплати на адв.П.К. с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 6636лв.

ОСЪЖДА Ж.И.И., ЕГН **********, и С.Д.С., ЕГН **********,***, да заплатят на Г. Ф.*** разноски по делото по чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК всеки един по 112.50лв.

ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 8100лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: