Решение по дело №2366/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1749
Дата: 30 декември 2021 г.
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20217050702366
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 

                       Р Е Ш Е Н И Е

 

 

.......................... /..................... 2021 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТР1ВЕН СЪД ВАРНА, X - ти тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ

с участието на секретаря Добринка Долчинкова и прокурор Силвиян И., след като разгледа докладваното от съдия В. Пушевски КНАХД № 2366 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Варна срещу Решение № 576 от 20.09.2021 г., постановено в производството по НАХД № 3446 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, 38 състав, с което е било отменено Наказателно постановление № 21 - 0819 - 002638 от 12.07.2021 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Варна, с което на Н.И.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Касаторът ОД на МВР - гр. Варна намира първоинстанционното съдебно решение за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда твърдения, че за съставомерността на нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е ирелевантно обстоятелството дали органа по регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяване на собственика на процесния лек автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията. Допълва, че узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяване на регистрацията на същото. Намира, че собственика на автомобила е извършил нарушението при форма на вина непредпазливост, като посочва, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН предвижда непредпазливите деяния да не се наказват, само в предвидените в закона случаи, а разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата не предвижда подобно изключение. Поради гореизложените съображения касаторът моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено процесното наказателно постановление, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Н.И.З. е депозирала чрез своя упълномощен процесуален представител адв. Н.И. *** писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност, акцентирайки върху липсата на субективна страна при извършване на процесното деяние.

В проведеното на 25.11.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 2366 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, касаторът ОД на МВР - гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирани на 24.11.2021 г. в деловодството на Административен съд - Варна писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.А., се заявява, че се поддържа касационната жалба на посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на съдебен акт, е който изцяло да бъде потвърдено процесното наказателно постановление.

В проведеното на 25.11.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 2366 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна Н.И.З. се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. Н.И. ***, който намира за правилно и законосъобразно решението на Варненския районен съд, като моли същото да бъде оставено в сила.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Варна намира касационната жалба за неоснователна и пледира да бъде оставено в сила решението на Районен съд - Варна.

Съдът, след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано въз основа на въззивна жалба на Н.И.З. срещу Наказателно постановление № 21 - 0819 - 002638 от 12.07.2021 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

С Решение № 576 от 20.09.2021 г., постановено в производството по НАХД № 3446 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, процесното наказателно постановление е било отменено, като от фактическа страна е било установено следното:

Н.И.З. е собственик на лек автомобил „***“ с per. № В ***

НА.

На 03.02.2021 г. била прекратена по служебен ред, на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, регистрацията на процесното моторно превозно средство, поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, но това обстоятелство не било съобщено на Н.И.З..

Около 18:25 часа на 16.04.2021 г. Н.И.З. управлявала лекия автомобил „***“ с per. № В *** НА по бул. „***“ в гр. Варна в посока бул. ,Константин и Фружин“, като движението на превозното средство с № В *** НА било установено със системата „АИС Трафик“.

Св. К.В.Л.- мл. инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Варна се запознала с данните от системата „АИС Трафик“ по отношение лек автомобил с per. № В *** НА и изготвила докладна записка, с която изпратила материалите във Варненската районна прокуратура по компетентност, с оглед преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

На 02.07.2021 г. било издадено от прокурор във Варненската районна прокуратура Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка със ЗМ № 179 по описа за 2021 г. на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Варна, като материалите по преписката били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Варна, с оглед преценка за ангажиране на административно - наказателната отговорност на Н.И.З. за действията й на 16.04.2021 г„ изразяващи се в управление на превозно средство, което е било дерегистрирано по служебен ред.

На 12.07.2021 г. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Варна преценил, че със своето поведение на 16.04.2021 г. Н.И.З. е нарушила разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на същата дата издал процесното Наказателно постановление № 21 - 0819 - 002638.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд - Варна е приел, че доколкото липсват доказателства Н.И.З. да е била уведомявана, както от Гаранционен фонд, че застраховката „Гражданска отговорност“ за лекия й автомобил е per. № В *** НА е изтекла, така и от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Варна, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация, считано от 03.02.2021 г., именно заради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, то липсва субективна страна на деянието, поради което и то е несъставомерно.

Този извод на първоинстанционния съд е правилен и следва да бъде подкрепен.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства предвижда прекратяването на регистрацията на моторно превозно средство да се извършва след уведомяване от Гаранционен фонд. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия този член 186, при прекратяване на регистрацията на МПС по реда на чл. 186, ал. 1, т. 8 от Наредба задължително се уведомява собственика на моторното превозно средство за това обстоятелство.

В случая липсват доказателства това задължение да е било изпълнено. Разпитана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, К.В.Л.- служител на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Варна, която е обработила материалите системата „АИС Трафик“, също е признала, че не е извършила справка дали Н.И.З. е било надлежно уведомена за това обстоятелство, а именно, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена.

Липсата на доказателства за уведомяването на Н.И.З. за факта, че автомобила й е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 186, ал. 1, т. 8 от Наредба №1-45 от 24.03.2000 г. възпрепятства възможността да бъде ангажирана административно - наказателната й отговорност за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Гореизложените съображения обуславят извода на касационния съд, че решението на въззивната инстанция е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Правилно Районен съд - Варна е анализирал събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е формирал кореспондиращ с доказателствата извод по делото, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, в тежест на ответната страна ОД на МВР - гр. Варна следва да бъдат възложени сторените разноски от страна на ответната страна Н.И.З. за адвокатско възнаграждение. На л. 19 от КНАХД № 2366 по описа за 2021 г. на Административен съд - Варна е приложен договор за правна защита и съдействие от 23.11.2021 г., видно от който, Н.И.З. е заплатила на адв. Н.И. парична сума в размер на 400 лева за процесуалното му представителство в касационното производство пред Административен съд - Варна.

Предвид обаче наведеното изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и предвид факта, че делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, съдът намира, че паричната сума, която следва да бъде присъдена като обезщетение за сторените разноски следва да бъде в минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер на 300 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, пред. 1 от АПК, Административен съд Варна, X - ти тричленен състав


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 576 от 20.09.2021 г., постановено в производството по НАХД № 3446 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, 38 състав, с което е било отменено Наказателно постановление № 21 - 0819 - 002638 от 12.07.2021 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Варна.

ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.З., с ЕГН: **********, с адрес: *** парична сума в размер на 300 лева, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД № 2366 по описа за 2021 г. на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно.

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: