№ 27818
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110114901 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца *** за изменение на решение от
10.07.2023 г. по гр.д. № 14901/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта относно
възложените в негова тежест разноски. Поддържа се, че на ответниците не
следва да се присъждат разноски за заповедното и исковото производство. По
отношение на заповедното производство се поддържа, че защитата в него се
изразява в депозиране на възражение, което не се налага да бъде мотивирано,
с оглед на което разноски не се дължат. По отношение на исковото
производство се поддържа, че ответниците се представляват от един адвокат,
депозирал идентични отговори на искова молба; че не са налице
предпоставките за предоставяне на безплатна правна защита, същевременно –
че е направено възражение за прекомерност. Отправя се искане за изменение
на решението в частта за разноските посредством неприсъждане на такива в
полза на ответниците както за заповедното, така и за исковото производство.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от
ответниците Г. Б. Т., О. Б. Т. и С. И. Т., с който излагат съображения за
нейната неоснователност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при
наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /представянето на
списък на разноските по чл.80 ГПК в случая не е предпоставка за
допустимост на искането, доколкото се иска изменение на решението в частта
относно възложените в тежест на молителя разноски, а не на присъдените в
негова полза такива/, поради което същото е процесуално допустимо.
1
В полза на *** е издадена заповед за изпълнение от 04.01.2023 г. по
ч.гр.д. № 70692/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав срещу длъжниците Г. Б. Т., О. Б.
Т. и С. И. Т..
В срока по чл.414 ГПК длъжниците са депозирали възражения срещу
заповедта за изпълнение. С възраженията е отправено искане за присъждане
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Към възраженията са
представени 3 бр. договори за правна защита от 20.02.2023 г., сключени
съответно с адв. П., адв. М. и адв. Х., в които е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на по 400 лв. по всеки от тях.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
С решение от 10.07.2023 г. по гр.д. № 14901/2023 г. на СРС, ГО, 62
състав е признато за установено, че Г. Б. Т., О. Б. Т. и С. И. Т. дължат на ***,
на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки от тях по 1/3 от
следните суми:
сумата 914, 78 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 39, находящ се в гр.
София, ж.к. ***, за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 23.12.2022 г. до изплащане на
вземането;
сумата 170, 33 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.01.2020 г. –
02.12.2022 г.
Отхвърлени са исковете за признаване на установено, че Г. Б. Т., О. Б.
Т. и С. И. Т. дължат на ***, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки от тях по 1/3 от:
сумата над 914, 78 лв. до 1 128, 97 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, и за периода м.05.2019 г. – м.10.2019 г.;
сумата над 170, 33 лв. до 210, 19 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 15.01.2020 г. – 02.12.2022 г.;
сумата 25, 24 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г.;
сумата 5, 04 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. –
02.12.2022 г.
Ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, по 41, 96 лв. разноски за заповедното и по 83, 93 лв.
разноски за исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая в подадените от длъжниците чрез пълномощници възражения
2
своевременно е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, които подлежат на присъждане в развилото се исково
производство по реда на чл.422 ГПК.
От страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност, което съдът
е разгледал и е намерил за основателно.
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр.
д. № 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.
гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по
в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020
г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020
г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на
договорите за правна защита (20.02.2023 г.) – след изм. ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г., в размер на сумата от по 200 лв.
От така посочената сума в полза на ответниците следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от по 41, 96 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете, в какъвто смисъл са и изложените от съда
мотиви в решението.
Що се отнася до разноските за исковото производство, от страна на
ответниците се претендира сумата от по 400 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за всеки от тях по 3 бр. договори за правна защита, сключени
съответно с адв. П., адв. М. и адв. Х.. Следователно, не могат да бъдат
3
споделени доводите на молителя, че тримата ответници са представлявани от
един адвокат, а дори случаят да беше такъв, то при наличието на три отделни
договора за правна защита, сключени с всеки от ответниците, последните
биха имали право на разноски за платеното от тях адвокатско
възнаграждение.
От страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност, което съдът
е намерил за неоснователно, доколкото уговореното адвокатско
възнаграждение е в размер на минималното такова по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изложеното в полза на ответниците следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от по 83, 93 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение за исковото производство, съобразно отхвърлената част от
исковете, в какъвто смисъл са изложените от съда мотиви в решението.
Изцяло неотносими са доводите на молителя във връзка с наличието на
предпоставките за предоставяне на безплатна правна защита, доколкото
такава в случая не е уговорена, нито се претендира адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК от 18.07.2023 г. на
*** за изменение на решение от 10.07.2023 г. по гр.д. № 14901/2023 г. на СРС,
ГО, 62 състав в частта относно разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4