№ 4027
гр. Варна, 17.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110109530 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 344 KT.
Образувано е по предявена искова молба от В. А. Й. срещу „М.“ АД, ЕИК ***, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато уволнението на
В. Й. за незаконно и да бъде отменена Заповед с номер 17/14.06.2022г. на ИД Д. Д., с която е
било прекратено трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и да бъде
възстановена на предишната й длъжност, а именно „Търговски представител“ с район гр.
Варна. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата и
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното
уволнение в размер на 997,40 лв. за периода от 15.06.2022г. до 11.07.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцата е работила при ответника от
14.06.2021г. до 15.06.2022г. на длъжност „търговски представител“ с район гр. Варна. На
15.06.2022г. е била освободена от длъжност на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В мотивите на
заповедта било посочено, че ищцата не притежава необходимите качества за изпълнение на
възложената работа. С поведението си ищцата нарушила Етичния кодекс на фирмата
работодател - глава 3, чл. 12, т. 4 и раздел 2, чл. 18. Излага се, че уволнението е
незаконосъобразно. В заповедта е необходимо работодателят да посочи точно и конкретно
какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява трудовата си функция.
В конкретния случай в издадената от работодателя заповед не са посочени конкретни
качества, които ищцата не притежава, за да изпълнява заеманата длъжност „Търговски
представител“. Твърденията на работодателя не отговарят на истината.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Излага се, че исковата молба е неоснователна, а твърденията в нея са
недоказани. В заповедта ясно и конкретно били посочени основанията за уволнението на
ищцата по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Споделя се, че ищцата не изпълнява и не се справя
с голяма част от вменените й отговорности, съгласно длъжностната й характеристика, както
не спазва Етичния кодекс. Посочени в отговора на исковата молба са извършените от
1
ищцата нарушения.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от приложения по делото Трудов договор с номер 19
от 14.06.2021г. се установява, че между „М.“ АД и В. Й. са съществували трудови
правоотношения, като ищцата е полагала труд при ответника на длъжност „търговски
представител“. Договорът е бил безсрочен, на пълно работно време, а уговореното основно
месечно възнаграждение е било в размер на 950,00 лв. Видно от допълнително
споразумение към трудовия договор от 20.07.2021г. основното месечно трудово
възнаграждение на ищцата е било в размер на 1200,00 лв.
Безспорно е между страните, а и от приложената по делото Заповед с номер 17 от
14.06.2021г. се установява, че трудовото правоотношение е било прекратено на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ, като е посочено следното: „В. Й. не притежава необходимите качества за
изпълнение на възложената й работа, като търговски представител, а именно: не
проявява необходимата добросъвестност и дължима грижа при изпълнение на
служебните си задължения, не изпълнява търговските цели на компанията чрез постигане
на поставените месечни цели, задачи и планове. Не изпълнява регулярно вменените й
задължения, не спазва йерархията и вътрешнофирмения правилник за комуникация на „М.“
АД, проявява своеволия и често влиза в конфликти с колеги и с клиенти. Служителят има
проблем с приемането и изпълняването на нареждания от прекия си ръководител, което
вероятно се дължи на трудности в комуникацията и работа в екип, слаба или почти
никаква запознатост с правилата на работа, слаба субективна преценка. Това е нарушение
на етичния кодекс – глава 3, чл. 12, т. 4. Служителката предпочита самостоятелна
работа, без да обсъжда резултатите със своите преки ръководители, което не води до
добри окончателни резултати. Не зачита и не уважава колектива на „М.“ АД. Изцяло не
спазва Етичния кодекс – раздел 2, чл. 18. Не притежава добри умения за привличане на нови
клиенти, не създава и не умее да поддържа добри търговски и професионални отношения с
настоящите клиенти. Поведението на служителката е предпоставка за
вътрешнодружествени конфликти, както и конфронтация с клиенти.“
Заповедта е била връчена на служителя на 14.06.2022г., при отказ за получаване.
По делото е приложена длъжностната характеристика на длъжността „търговски
представител“.
Видно от приложените по делото справки за получени бонуси В. Й. е изпълнила
задачите си за м.юни 2021г. 158,27 %, за м.юли – 79,87%, за август – 76,5%, за септември –
63%, за октомври – 76,5 %, за ноември 43,4%, за декември – 28%, за януари 2022г. – 49%, за
февруари 2022г. – 63,7 %, за март 2022г. – 76,5 %, за април 2022г. – 45,18 %, за май 2022г. –
няма получен бонус.
На л. 53 от делото е приложен констативен протокол, изготвен на 19.05.2022г. от Д.
Ч., мениджър продажби, от който се установява, че на 18.05.2022г. била извършена проверка
в района гр. Обзор и с. Бяла, за който район отговаряла В. Й.. Установено било, че
хладилните витрини в обектите не отговарят на стандартите на „М.“ АД, същите са в
запуснато състояние и не всички работят. Посочено е, че търговският представител не
обикаля и не проверява състоянието на витрините. Не обръща внимание на търговците,
които се оплакват от липсващи стари, износени части и запуснат вид на витрините. Не се
извършва регулярно приемане и иницииране на заявки от обектите. Запълняемостта на
витрините е под 50%, което е в разрез с изпълнението търговските цели на компанията чрез
постигане на поставените месечни цели, задачи и планове. Рекламните материали са стари и
в лош търговски вид. Отношението на В. Й. към представителите на търговските обекти е
нейния регион не е професионално и обективно, липсват комуникативни качества и
правилно и етично отношение към лицата.
На л. 54 от делото е приложен сигнал до мениджър продажби на „М.“ АД, видно от
2
който В. Й. си е позволила да предостави на трето лице поверения й служебен автомобил
*** на 03.04.2022г. Същото се е случило и на 10.04.2022г. На 08.04.2022г. В. Й. не е
уведомила прекия си ръководител, че излиза извън маршрут, съгласно заповед ФСД 10 на
фирмата. На 12.05.2022г. е подаден нов сигнал срещу ищцата. В него е посочено, че
служителят не спазва основни задължения по длъжностната си характеристика, като
абсолютно безразборно раздава рекламни материали по различни обекти, без информация
на кого и по какъв повод са дадени. Нарушен е раздел 3, точка 8 от длъжностната
характеристика. На 16.05.2022г. е получен нов сигнал, в който е посочено, че ищцата не
снабдява обектите си с вода „М.“, заблуждава търговците, че има производствени проблеми
в предприятието и липсва снабдяване, не приема редовно подадените заявки. Самите
съоръжения на работодателя били снабдени с продукти на други компании. На 22.04.2022г.
е постъпил сигнал срещу ищцата, в който е посочено, че същата имала арогантно и
неприлично поведението спрямо клиент, което поведение било съпроводено с неприлични
думи и жестове. На 29.04.2022г. е поискан отчет за раздадените материали на работодателя
от търговския представител Й.. Последната не успяла да даде обяснение, като отговорила, че
не си спомня на кого ги е дала. На 10.05.2022г. е поискано от ищцата да представи актуална
картотека на обектите в обслужвания регион, с посочени данни за обслужвани клиенти.
Търговецът посочил, че не изготвя такава картотека.
Установява се от справка актуално състояние на всички трудови договори на В. Й., че
трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на 15.06.2022г., а на 11.07.2022г.
същата е започнала работа към „*** – И.и“ ЕООД, ЕИК ***.
По делото се събраха гласни доказателства, като в открито съдебно заседание бяха
разпитани четирима свидетели, по двама за всяка страна. На страната на ищеца бе разпитан
св. С. В., който заяви следното: “Познавам В. Й. от 2020г./2021г. Имам хранителен магазин,
а тя беше търговски представител в „***“, а след това почна в „М.“. Всяка седмица
посещаваше моя обект и докара чисто нова витрина. Получих витрината 2021г. Нямало е
проблем с доставките на „М.“. Витрината си беше в отлично състояние. След като В. се
махна от „М.“ и аз приключих отношенията си с тях. Получавал съм рекламни материали.
Цялата ми кафемашина беше облепена с такива. Близки сме с В., приятели сме, допада ми
като човек.“
Отново на страната на ищеца бе разпитан и св. Я. Г., който заяви следното:
„Познавам В. Й.. Запознахме се в началото на летния сезон. Продаваме един и същ продукт,
но в различни фирми. Реално бяхме конкуренти. Аз бях представител на „***“. Засичахме се
през сезона. Около 50% от обектите ни съвпадаха. В някои от обектите имаше не само
витрини на „М.“, но и стелажи. Нямам спомен да е имало мръсни, неподдържани или в
неизправност витрини.“
На страната на ответника бе разпитан св. А. К., която заяви следното: „В „М.“ АД съм
на длъжност „експерт продажби“ и пряк ръководител на В. Й.. Моя работа е да виждам дали
съоръженията са поставени на правилното място, в изрядно състояние ли са, дали
правомерно са дадени промоции, съответно дали се посещават обектите, защото има
заложени месечни цели, които трябва да се изпълняват. В района на ищцата е имало много
съоръжения, които са били раздадени, без да бъдат на мястото, където е фиксирано.
Отивайки на място на обекта имам възможност да проверя дали съоръжението е там и ако
установя, че не е там, сигнализирам на по – горно ниво. Системата във фирмата се казва
„***“. Тази система може да разбере дали си в обекта, на какво разстояние се чекираш. Това
е посредством координати и локация на обектите. Търговецът носи устройство, което
локира обекта на определен адрес. Има локирани обекти, които след проверка се установява,
че въобще не съществуват. Имаше ситуация, при която обект беше локиран на Аспарухов
мост или под моста. Една от целите за бонус е реален брой посетени обекти. В. Й. залага
брой обекти посетени на ден, а всъщност такива обекти не съществуват. Въпреки
многократните имейли до ищцата и обяснения как трябва да се подреждат витрините и да се
3
поддържат, те не се поддържаха. Във витрините е имало други продукти, не само на „М.“.
При поставяне на съоръжение в даден обект първо трябва да бъде сигнализирано, че ще бъде
поставяно. Изпраща се към мен формуляр и аз преценявам дали да бъде разрешено или не.
Такива формуляри към мен не получавах. Съоръжения бяха поставяни без мое съгласие. В
повечето случаи нямаше договори за някои от тях или въобще не съществуваха такива.
Имаме склад във Варна с рекламни материали за клиенти. След като я попитах къде са,
ищцата не успя да ми отговори, не си спомняше на кого ги е дала. Няколко пъти направих
срещи, на които ищцата не дойде, не знам поради каква причина. Бях написал имейл да се
яви на определена среща, за да й обясня начина за направа на формуляра, правилния начин,
за да може да се научи как се поставя витрината, но за жалост тя не беше дошла. Това се
случи четири – пет пъти. За да получава бонуси, освен посещение на всички обекти, се
изисква и определен продукт да присъства в обекта. След моята проверка установих, че тя е
фиксирала продукт като съществуващ в обекта, но никога такъв не е бил продаван от
клиента. Събота и неделя се е случвало да излиза със служебна кола, без да ни уведоми. За
това каква визия да имат витрините в даден обект отговаря търговският представител.“
Разпитан бе и св. Р. Д., чиито показания бяха следните: „Аз съм регионален експерт
продажби, регион на Източна България. Система „***“ е софтуерна програма, която е
разработена изцяло само за „М.“. От нея мога да следя и да наблюдавам всички задължения,
цели и трудов процес, който е заложен на търговските представители. Мога да виждам
абсолютно всичко. За съоръженията има снимков материал. Търговският представител
трябва да качва снимка в приложение, която снимка аз мога да видя. Всеки търговски
представител трябва да посещава по 25 обекта на ден. 80% от посочваните от Й. обекти бяха
на шест хиляди метра, петнадесет хиляди метра или изобщо нямаше локация, за да разбера
точно дали това е реално посещение или не. Случвало се е и изобщо да не качва снимки от
посещавани обекти. Имало е моменти, в които съоръжения, които тя ги е поставяла, тя е
подписвала договора със самия обект, тя чекира посещението, излиза, че липсват в
съответния обект. Без съгласието и разрешението на прекия си ръководител В. Й. няма
право да раздава рекламни материали.“
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове намират своето правно
основание в чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Ако съдът признае, че това право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това право не е съществувало или не е надлежно
упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за
незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това
право или имат значение за надлежното му упражняване. В производството по чл.344, ал. 1,
т. 1 КТ доказателствената тежест винаги е на работодателя.
В настоящата хипотеза ищцата сочи, че издадената заповед за прекратяване на
трудовия договор е незаконосъобразна, тъй като отрича да е извършвала посочените в
заповедта нарушения на трудовата дейност, които да доведат до извод че има липса на
качества за ефективно изпълнение на работата.
Ответникът е мотивирал заповедта, посочвайки следното: В. Й. не притежава
необходимите качества за изпълнение на възложената й работа, като търговски
представител, а именно: не проявява необходимата добросъвестност и дължима грижа при
изпълнение на служебните си задължения, не изпълнява търговските цели на компанията
чрез постигане на поставените месечни цели, задачи и планове. Не изпълнява регулярно
4
вменените й задължения, не спазва йерархията и вътрешнофирмения правилник за
комуникация на „М.“ АД, проявява своеволия и често влиза в конфликти с колеги и с
клиенти. Служителят има проблем с приемането и изпълняването на нареждания от
прекия си ръководител, което вероятно се дължи на трудности в комуникацията и работа
в екип, слаба или почти никаква запознатост с правилата на работа, слаба субективна
преценка. Служителката предпочита самостоятелна работа, без да обсъжда
резултатите със своите преки ръководители, което не води до добри окончателни
резултати. Не зачита и не уважава колектива на „М.“ АД. Не притежава добри умения за
привличане на нови клиенти, не създава и не умее да поддържа добри търговски и
професионални отношения с настоящите клиенти. Поведението на служителката е
предпоставка за вътрешнодружествени конфликти, както и конфронтация с клиенти.“
Видно от приложената по делото длъжностна характеристика за заемане на
длъжността „търговски представител“ основните функции и задължения на служителя се
изразяват в следното – да извършва ежедневни посещения по предварително зададен график
на обектите в поверения регион, да изготвя и поддържа актуална картотека на обектите в
обслужващия регион, ежедневно да отчита дейността си пред прекия си ръководител, да
осигурява правилно подреждане и позициониране на продуктите „М.“ в обектите, да спазва
трудовата дисциплина и др.
Заповедта за уволнение на посоченото от работодателя основание – чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ трябва да бъде мотивирана, като в нея се посочат конкретните качества, които
работникът не притежава и които са мотивирали работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на това основание. Тези необходими за изпълнение на длъжността качества
трябва да се извеждат от съдържанието на съответната длъжност и липсата им да е довела до
неизпълнение на конкретни трудови задължения. Достатъчно е да са посочени начинът, по
който работникът се справя с възложената работа и/или да са посочени задълженията, които
работникът не е в състояние да изпълни, за да се направи извод за липсващите качества.
Тази хипотеза има предвид едно обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на
качества, поради което дисциплинарните нарушения, които съставляват виновно
неизпълнение на трудовите задължения, не могат да обоснат прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание. Липсата на необходимите качества за ефективно
изпълнение на работата може да е налице въпреки високата професионална квалификация,
като се изразява например в недостатъчна активност, учтивост, отзивчивост и търпение с
клиентите, прилагане на работни методи, ако такива се изискват за изпълнение на
длъжността и др. Липсващите качества може да са също морални или волеви. В случая
следва да се посочи, че качествата, необходими да ефективно изпълнение на възложената
работа, се определят не от посочването им в документ, а от нейното естество. Следователно
е без значение дали в длъжностната характеристика за заемане на длъжността е изрично
посочено наличието на определено качество или не.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно, според
настоящия съдебен състав, се установи едно обективно, безвиновно и трайно състояние на
липса на качества у служителя, което състояние в крайна сметка е довело до множество
сигнали срещи ищцата, опит за обяснения как да си върши работата и опит за срещи, които
действия са останали без последствия. В тази връзка следва да се даде вяра на множеството
сигнали спрямо ищцата, в които е посочено, че В. Й. си е позволявала да предоставя на
трето лице поверения й служебен автомобил ***. Освен това В. Й. не е уведомявала прекия
си ръководител, че излиза извън маршрут, съгласно заповед ФСД 10 на фирмата, не
спазвала основни задължения по длъжностната си характеристика, като абсолютно
безразборно раздавала рекламни материали по различни обекти, без информация на кого и
по какъв повод са дадени. Не снабдявала обектите си с вода „М.“, заблуждавала търговците,
че има производствени проблеми в предприятието и липсва снабдяване, не приемала
редовно подадените заявки. Самите съоръжения на работодателя били снабдени с продукти
5
на други компании. Ищцата имала арогантно и неприлично поведението спрямо клиент,
което поведение било съпроводено с неприлични думи и жестове. На 10.05.2022г. е
поискано от ищцата да представи актуална картотека на обектите в обслужвания регион, с
посочени данни за обслужвани клиенти. Търговецът посочил, че не изготвя такава
картотека.
Тези факти се подкрепят от свидетелските показания на св. А. К. и Р. Д., които следва
да се ценят и да им се даде вяра, доколкото не само не противоречат на останалия
доказателствен материал, но и го допълват. Свидетелските показания на св. С. В. и Я. Г.
останаха изолирани. Дори да са достоверени, същите не могат да оборят останалия
доказателствен материал. Единият свидетел е бил клиент на „М.“, но и приятел на ищцата,
като дори заяви, че след прекратяване на трудовия договор с ищцата, е спрял да работи с
ответника. Следователно може да се заключи, че единствената причина, поради която е бил
клиент на „М.“ е добрите отношения, които е имал с търговския представител. Нормално е
спрямо него поведението на служителя да бъде различно от обичайното такова, каквото е
показвал спрямо други клиенти.
Изложеното в съвкупност води до извод, че предявената искова претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Правилно и законосъобразно работодателят е
прекратил трудовия договор В. Й., чрез Заповед с номер 17 от 14.06.2021г., на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В. А. Й. следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ответната страна, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на минималната работна заплата към м.декември 2022г. в размер на 710,00 лв.,
предвид направеното възражение за прекомерност и указанията в Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. А. Й., ЕГН **********, срещу „М.“ АД, ЕИК ***,
за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на В. А. Й. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ, обективирано в Заповед с номер 17 от 14.06.2022г., поради липса на качества на
служителя за ефективно изпълнение на работата, на осн. чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. А. Й., ЕГН **********, срещу „М.“ АД, ЕИК ***,
за възстановяване на В. А. Й. на заеманата преди уволнението длъжност – „търговски
представител“ с район гр. Варна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. А. Й., ЕГН **********, срещу „М.“ АД, ЕИК ***,
за осъждане на „М.“ АД да заплати в полза на В. А. Й. обезщетение за времето, през което е
останала без работа за периода от 15.06.2022г. до 11.07.2022г. в размер на 997,40 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В. А. Й., ЕГН **********, да заплати на „М.“ АД, ЕИК ***, сумата от
710,00 лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от момента на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7