№ 1325
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110105872 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба вх.№ 28076/01.02.2023 г. на М. О. М.,
ЕГН **********, гр. София, ул. . № 49, ет. 2, със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 2А,
Бизнес Център, ет.1, офис 4, чрез адвокат А. Т., срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Цар Асен № 8, представлявано от ., чрез адвокат Н. Ш. и
адвокат Мартин Я., със съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 8, ет. 1, за присъждане на
обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствен имот, представляващ Магазин,
находящ се на партерен етаж в жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 8, със
застроена площ от 90.95 кв.м., състоящ се от търговска зала, две складови помещения и
сервизно помещение, при съседи: ул. Цар Асен, вход на жилищната сграда, от двете страни
двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
собственост върху урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, в размер на
650 лв. месечно за период от 17.10.2018 г. до 31.10.2019 г., включително, в общ размер на
8125 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска в съда, до окончателното плащане, с правно основание на предявените искове чл. 59 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на 1/6 идеална част от
процесния имот, съсобствен с трети лица – . и съпруга й .. Твърди, че съсобствеността с .
произтичала от наследствено правоприемство от общ наследодател – . (.), който към датата
на смъртта си – 24.10.1967 г. оставил трима законни наследника: . – дъщеря. Сочи, че
последната е нейна майка и е починала на 16.10.2011 г. Твърди ,че е единств3ен наследник
на майка си. Процесният имот бил възстановен на наследниците на . със Заповед № . г. на
Кмета на С. за отписване на магазина от актовите книги за държавна собственост и
общински недвижими имоти. Твърди, че на 30.11.2011 г. баба й . И.а Йончева е прехвърлила
нейната 1/3 идеална част от имота на леля й . срещу издръжка и гледане, като сделката била
извършена по време на брака на приемателя Илиана Йончева-Недкова с .. Твърди, че с
Решение от 15.07.2016 г. на СГС по гр.д. № 13194/2012 г., потвърдено с Решение на САС по
гр.д. № 307/2017 г., потвърдено с Определение на ВКС от 16.10.2018 г. по гр.д. № 1091/2018
г. била възстановена запазената 1/6 идеална част от наследството на майка й Кинка Павлова
Йончева. Твърди, че решението е влязло в сила на 16.10.2018 г. Сочи, че процесният магазин
е търговски обект – Книжарница и след реституцията бил отдаден под наем от
съсобственика Илиана Йончева на ответното дружество. Твърди, че ползваната идеална
част, собственост на ищцата, от ответното дружество, е без правно основание, тъй като
договор за наем с друг съсобственик й е непротивопоставим. Твърди, че е лишена от ползите
1
на идеалната си част от имота и като кредитор на ответника има право на обезщетение в
размер на средната пазарна наемна цена за собствената й идеална част от имота, считано от
датата на влизане в сила на решението, с което е възстановена запазената й част от
наследството – 17.10.2018 г. Твърди, че ответникът се обогатява за нейна сметка като
спестява разходи в размер на 1/6 част от средния пазарен наем на използвания от него имот
за търговска цел и че обедняването на ищцата е в същия размер. Моли съда да уважи
исковата претенция. Претендират разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като
оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът е предявил недопустим иск. Оспорва исковата
претенция и като неоснователна. Оспорва твърдението на ищцата, че е собственик на
сочената идеална част от процесния имот. Твърди, че ищцата не е легитимен собственик на
процесния имот, поради което исковата претенция е неоснователна. Твърди, че ищцата не е
вписала окончателния съдебен акт за възстановяване на запазените й части от наследството,
поради което исковата молба е загубила своето действие. Твърди, че единствени легитимни
собственици на процесния имот са семейство Недкови – . и .. Твърди, че ищцата никога не е
владяла имота, респективно, дори да е имала, го е загубила. Сочи, че ответното дружество
никога не е получавало покани, писма или други документи, чрез които ищцата да е искала
заплащането на каквато и да е сума за ползването на имота. Твърди, че ищцата никога не е
притежавала право на собственост върху имота, а ако е притежавала такова, тя не го е
упражнявала и го е загубила. Сочи, че липсват данни за предадено владение на ищцата за
сочената идеална част от процесния имот с окончателния съдебен акт, като твърди, че това
владение е изгубено на 17.04.2019 г. с изтичане на шестмесечния срок, посочен в Закона за
собствеността, тъй като това право никога не било упражнявано и не бил извършен въвод
въ владение. Сочи, че исковата претенция е неоснователна, поради липса на владение,
респективно загубено владение върху имота. Излага съображения, че ответникът има правно
основание да ползва имота, тъй като Володя Недков, като съсобственик на процесния имот
и едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, има право да
ползва имота. Твърди, че Володя Недков осъществява владението върху имота чрез
дружеството-ответник, като то е на правно основание, произтичащо от правото на
собственост, в обем, равняващ се на евентуалното право на собственост на ищцата. Твърди,
че ищцата никога не била предявявала претенции върху ползването на имота, никога не се
била противопоставяла срещу ползването на имота от другите съсобственици, в частност от
дружеството-ответник. Оспорва размера на претенцията. Прави възражение за погасяване на
вземането по давност. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции и да му
присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените писмени документи се установява, че ищцата М. О. М. се явява
наследник на ., починал на 24.10.1967 г., по заместване на неговата дъщеря Кинка Павлова
Йончева, починала на 16.10.2011 г. Установяват се като други наследници на . и ., дъщеря, и
. И.а Йончева, негова съпруга.
С Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу
издръжка и гледане № 29, том VIII, рег. № 13979, дело № 1268 от 30.11.2011 г. . И.а Йончева
е прехвърлила на дъщеря си . 1/3 идеална част от Апартамент № 3, находящ се в жилищна
сграда в гр. София, ул. Цар Асен № 8, на 2 етаж, ведно с изберо помещение с полезна площ
от 7.50 кв.м., таванско помещение с полезна площ от 13.60 лв., 13 идеална част от Гараж,
находящ се на партерния етаж в гореописаната жилищна сграда със застроена площ от 26.50
кв.м., 1/3 идеална част от Магазин, находящ се на партерния етаж в гореописаната сграда,
със застроена площ от 90.85 кв.м., 1/3 идеална част от Складово помещение, находящо се в
сутерена на сградата с полезна площ от 14.80 кв.м., срещу предоставяне на грижи и
издръжка от приобретателя. Прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху
притежаваните от него идеални части в посочените имоти.
Представени са преписи от искова молба с вх. № 2015367 от 2019 г., предявена от .
срещу М. О. М. за делба на недвижими имоти, Отговор на искова молба по гр.д. №
33133/2019 г. от ., Решение № 6007 от 15.07.2016 г. на СГС, постановено по гр.д. № 13194 от
2012 г., влязло в сила на 16.10.2018 г., с което е възстановена запазената ½ идеална част на
М. О. М. от наследството на Кинка Павлова Йончева, извършено със саморъчно завещание
от 14.08.2011 г. в полза на Илияна Павлова Йончева-Недкова. Решението на СГС е
потвърдено с Решение № 46 от 05.01.2018 г. на Апелативен съд – София град, постановено
2
по гр.д. № 307/2017 г., а с Определение № 469/16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1091 от
2018 г. ВКС, Гражданска колегия, Първо отделение, не е допуснал до касационно обжалване
въззивното решение на САС.
По делото е изслушана и приета Съдебно-оценителна експертиза, която установява
размера на справедливата пазарна стойност на наем за имота за процесния период в размер
на 22896 лв., респективно 3816 лв. за 1/6 идеална част. Същата е оспорена от ищцовата
страна, която е поискала тройна СТЕ, допусната от съда, като искането е оттеглено в
последното открито съдебно заседание, проведено по делото. Съдът е уважил искането и е
заличил допуснатата тройна СТЕ.
Предявен е иск за неоснователно обогатяване с правно основание по чл.59 от ЗЗД,
като изцяло в тежест на ищеца е да докаже обедняването си по основание и размер,
респективно обогатяването на ответника, като може да претендира по–малката от двете
стойности. Ответникът следва да се брани чрез възражения относно наличие на основание и
дължимост на престацията, а ищецът следва да докаже, че не съществува наведеното от
ответника основание, но пълното изчерпване на всички възможни основания за плащането и
тяхното отричане е невъзможно в това производство, а и не е негов предмет.
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно
оправдано. Предпоставките, които следва да бъдат доказани от ищеца по делото за
неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на
ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за
имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи, няма да е налице
съставът на неоснователното обогатяване.
За прилагането на института на неоснователното обогатяване, съгласно действащото
българско законодателство, на първо място е необходимо да има наличие на обедняване на
ищеца, като в настоящия случай, за да е налице това условие е необходимо ищецът да е
собственик на 1/6 идеална част от процесния имот като основание да претендира
обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му идеална част от имота.
Ответникът оспорва това качество на ищеца, поради което следваше да се проведе пълно и
главно доказване на това твърдение, което по делото не е осъществено. Представените по
делото преписи от решения не установяват право на собственост върху конкретния имот, а
възстановяване на наследствена част от наследство, оставено от наследодател на ищеца,
като липсва индивидуализация на имотите, влизащи в наследствената маса. Не може да се
приеме за признание на факта на собствеността по реда на чл. 175 от ГПК, заявлението,
направено в отговор на искова молба по друго гражданско дело, депозиран от ., поради това,
че е налице идентичност между физическото лице, представител и собственик на капитала
на дружеството-ответник. Още по-малко могат да се приемат за доказателства в тази насока
изявленията на друго лице в исковата му молба срещу ищеца в настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът счита, че при недоказаност на твърдението за наличие на
право на собственост върху 1/6 идеална част от процесния имот, недоказан се явява
фактическият състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, респективно обедняване на ищеца за сметка на
ответника, без за това да е налице валидно правно основание, поради което и искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв, без да е необходимо да се изследват
останалите елементи на този фактически състав и останалите възражения на ответната
страна.
При този изход от спора, само ответникът има право на разноски за заплатено от него
адвокатско възнаграждение в размер на 558 лв. с ДДС, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК и доказателствата за извършеното плащане. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. О. М., ЕГН **********, гр. София, ул. . № 49, ет. 2,
със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 2А, Бизнес Център, ет.1, офис 4, чрез адвокат А. Т.,
срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Цар Асен № 8,
представлявано от ., чрез адвокат Н. Ш. и адвокат Мартин Я., със съдебен адрес: гр. София,
ул. Цар Асен № 8, ет. 1, за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на
собствените й 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ Магазин, находящ се на
партерен етаж в жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 8, със застроена площ
3
от 90.95 кв.м., състоящ се от търговска зала, две складови помещения и сервизно
помещение, при съседи: ул. Цар Асен, вход на жилищната сграда, от двете страни двор,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
собственост върху урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, в размер на
650 лв. месечно за период от 17.10.2018 г. до 31.10.2019 г., включително, в общ размер на
8125 лв. (осем хиляди сто двадесет и пет лева), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска в съда, до окончателното плащане, с правно
основание на предявените искове чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. О. М., ЕГН **********, гр. София, ул. . № 49, ет. 2, да заплати на „.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Цар Асен № 8,
представлявано от . сумата от 558 лв. (петстотин петдесет и осем лева) за разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4