№ 516
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100501478 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
„Пламси резиденс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Витоша“№1А партер, офис №16 , чрез адв.Йоанна Лозанова – Паланкова
против решение №260511/23.03.2021г по гр.д.№7113/2020г на Районен съд –
Бургас, с което е отхвърлен иска на въззивното дружество против „Новадом
Бетон“ ЕООД , ЕИК ********* за заплащане на сумата 4000лв – двоен размер
на предоставен задатък по сключен между страните договор за изработка от
16.08.2019г, ведно със законната лихва, начиная от 11.11.2020г –датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и са
присъдени разноски в размер на 550лв в полза на ответното дружество.
Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по
нередовна искова молба: в нея са изложени твърдения, че между страните е
сключен договор за изработка, по който въззивното дружество е изправна
страна и е заплатило авансова сума в размер на 2000лв, на която е придаден
характер на капаро/задатък, обезпечаващ неговото изпълнение и служещ за
обезщетяване на вредите от неизпълнението. Изложени са доводи за отказ от
договора и същевременно разваляне на същия извънсъдебно, чрез отправена
1
нотариална покана, а също и по съдебен път- с подаване на исковата молба, по
която е образувано настоящото производство. Тъй като волята на ищеца е за
отказ от договора и същевременно за разваляне на договора и претендиране
на последиците, то това сочи на желание и претенция за връщане на двойния
размер на капарото -4000лв, както и за връщане на заплатената авансово сума
в размер на 2000лв, на която според въззивника е придаден характер на
задатък по разваления договор. При така изложените обстоятелства и
отправено към съда искане, съдът се е произнесъл само по искането за
връщане на двойния размер на капарото, а не и по претенцията на
възложителя за връщане на заплатената по разваления договор авансово сума
в размер на 2000лв, на която е придаден и характер на задатък. Позовавайки
се на практика на ВКС, въззивното дружество счита, че ако съдът е разгледал
непредявен иск, а не е разгледал предявения иск, и не се касае за неправилна
правна квалификация, решението е недопустимо и следва да се обезсили и да
се върне делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск.
Когато са предявени и евентуално съединени искове, съдът следва да се
произнесе по главния иск и ако той бъде отхвърлен, следва да се премине към
разглеждане на евентуалния такъв. Счита, че въззивната инстанция следва,
ако констатира нередовност на исковата молба, да даде указания на ищеца да
я поправи в даден за това срок и да определи правното основание на
предявения иск и да извърши преценка на допустимостта и правилността на
първоинстанционния съдебен акт. Освен това въззивното дружество счита, че
решението е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по претенцията за
връщане на сумата 2000лв, заплатена от възложителя –ищец на изпълнителя –
ответник по договора за изработка. Твърди се, че такава претенция е заявена с
исковата молба и по нея не е налице произнасяне.
Твърди се, при условията на евентуалност, че решението е неправилно:
съдът е установил правилно фактическата обстановка, но не е приложил
правилно материалния закон. Неправилно е тълкувана волята на страните – в
т.11 от договора те са придали на авансово заплатената сума характер на
капаро/задатък, което неправилно не е възприето от съда при решаване на
спора. След анализ на предпоставките за разваляне на двустранен договор по
реда на чл.87,ал.1 ЗЗД, въззивното дружество счита, че задатъкът е по –
опростен способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора,
предоставящ това право на изправната страна, каквато е дружеството-
2
въззивник. Като неправилен е оценен изводът на районния съд, че страните не
са придали на заплатената част от цената значението на задатък. Ищецът иска
връщане на задатъка в двоен размер, а ответникът в отговора на исковата
молба и в хода на производството поддържа, че не ищецът, а той е изправна
страна по договора и има право да задържи задатъка. По този начин по делото
няма спор, че е уговорен такъв задатък и двете страни претендират, че са
изправна страна и разполагат с правата по чл.93,ал.2 ЗЗД. Освен това счита, че
клаузата на т.11 от общите условия на договора в частта, с която е предвидено
право на отказ от договора само от страна на изпълнителя противоречи на
закона и добрите нрави, за което и без да са изложени нарочни доводи, съдът
следи служебно и дължи произнасяне.
В жалбата се твърди, че съдът не е извършил пълен доклад по делото,
не е разпределил пълно и правилно доказателствената тежест в процеса и
отказал да бъдат разпитани трима свидетели от страна на ищеца / разпитан е
само един /, чрез показанията на които ще се установи пълната воля на
страните във връзка с прекратяване на договора за изработка. В доклада не е
включена претенцията за връщане на сумата 2000лв, заплатена авансово, не е
разпределена доказателствената тежест и не е дадена правна квалификация.
Оспорени са като погрешни изводите на съда, че на дадената сума е придаден
характер на отметнина, доколкото в случая е налице сключен договор и
изпълнение на задълженията по него от едната страна. Влагането на смисъл
от съда на посочената уговорка, който противоречи на волята на страните и
установената фактическа обстановка е неправилно, доколкото съдът не е бил
сезиран с такова искане и ответника не е направил такова възражение.
Липсват и доказателства ответното дружество да е изправна страна по
договора.
Моли да се обезсили като недопустимо обжалваното решение, да се
прекрати производството пред въззивната инстанция и да се върне делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд; да се остави
исковата молба без движение за отстраняване на нередовности по нея и да се
произнесе съдът по същество на спора; да се отмени като неправилно
решението на първата инстанция и да се уважат предявените искове като
основателни, да се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата
молба и разноските по делото, да се разпредели наново доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти.
3
В срока по закон не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответното дружество“Новадом Бетон“ЕООД.В съдебното заседание пред
въззивната инстанция процесуалният представител на дружеството оспорва
жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
Предявената претенция е с правно основание чл.93,ал.2,изр.2 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба. При служебната
проверка се констатира, че атакуваното решение е валидно и
допустимо.Изложените доводи за недопустимост на атакуваното съдебно
решение са неоснователни : съдът се е произнесъл по предявен иск за
връщане на даден задатък в двоен размер, като видно от оплакванията в
жалбата, въззивното дружество -ищец не твърди ,че няма предявен такъв иск,
напротив -твърди ,че има предявен иск за сумата 4000лв ,представляваща
задатък, уговорен в договора в двоен размер ,а също и евентуално предявен
иск за връщане на сумата 2000лв ,представляваща дадено капаро по развален
договор.По евентуално предявеният иск се твърди ,че липсва произнасяне на
съда,но това не е порок водещ, до недопустимост на съдебния акт.Ако съдът
не се е произнесъл по цялото искане, този порок може да се отстрани по пътя
на допълване на съдебното решение.Що се отнася до това дали съдът се е
произнесъл по нередовна искова молба следва да се има предвид следното :
въззивното дружество е поискало от съда допълване на решението по реда на
чл.250 ГПК, като е твърдяло, че е предявен иск за връщане на даденото по
развален договор. Районният съд е постановил решение №
260818/14.06.2021г, с което е отхвърлил молбата за допълване на решението,
с мотив, че такъв иск не е предявен. Този съдебен акт не е обжалван от ищеца
и е влязъл в сила.Поради това неоснователно е твърдението на въззивника –
ищец, че съдът не се е произнесъл по предявен иск за връщане на даденото
по развален договор, по който исковата молба е била нередовна.Съдът се е
произнесъл по единствения предявен иск с правно основание чл.93, ал.2,
изр.2 ЗЗД.Исковата молба по тази претенция е редовна и отговоря на
изискванията на чл.127 ГПК.
От фактическа страна се установява, а и не се спори от страните, че на
4
16.08.2019г. между страните е подписан договор /наименован договор за
поръчка/, според който „Пламси резиденс“ ЕООД възлага на „Новадом Бетон“
ЕООД изработването на бетонна ограда, състояща се от 59 колони на обща
стойност 1593 лв, 159 бр.панел на обща стойност 3339 лв., 53 бр.панел на
обща стойност 1113 лв. и 59 бр.капачета на обща стойност 59 лв. Цялото
уговорено възнаграждение по договора е в размер на 6104 лв., като 2000 лв.
от тях се заплащат като първоначална авансова вноска, а останалата сума от
4104 лв. се заплащат в момента на на получаване на стоката.
Не е спорно също така, че на 20.08.2019 година ищцовата страна е
превела сумата от 2 000 лева по сметка на ответното дружество, с основание
аванс по договор за изработка на ограда от 16.08.2019г.
По делото е представена фактура № ***27/20.08.2019г. за сумата от
2000 лв., с получател „Пламси резиденс“ ЕООД, като е посочено, че сумата се
отнася за аванс /задатък/ за изработка на ограда.
По делото е представена нотариална покана от ищцовото дружество до
ответника, с която “Новадом Бетон“ЕООД е поканено да върне авансово
платената сума в размер на 2000 лв., в 14-дневен срок, считано от получаване
на поканата.
По делото е представена нотариална покана от ответното дружество до
ищеца, с която дружеството е поканено да получи изработените елементи от
оградата и да заплати остатъка от цената. Поканата е изпратена до адреса на
управление на дружеството, като същата не е получена. Представена е
кореспонденция между страните по вайбър във връзка с изпълнението по
договора. По делото е разпитан и свидетеля Х., от показанията на който се
установява, че е поръчана ограда с изпълнител: „Новадом Бетон“ ЕООД през
лятото на 2019г., но през 2020г. свидетелят ходил на гости на адреса на
ул.*** в село Маринка, /който адрес е посочен като адрес за доставка в
договора/, но ограда не е поставена.
По оплакванията във въззивната жалба:
По направеното в жалбата възражение за допуснати процесуални
нарушения във връзка с доклада по делото от страна на първоинстанционния
съд и искането за изготвяне на нов доклад, настоящата инстанция се е
произнесла с определение № 1125 от 16.09.2021г., според което районният
съд е извършил доклад по делото по реда на 140, ал.1 и ал.3 ГПК, в който е
5
указал доказателствената тежест на ищеца в следния смисъл : ищецът следва
да установи наличие на уговорка на задатък в размер на 2000лв, изпълнение
на задълженията на ищеца по договора –изплащане на сумата от 2000лв,
виновното неизпълнение на задълженията на ответника по договора и
разваляне на договора от страна на ищеца. Във въззивната жалба не се сочи
конкретно в какво се изразява непълнотата и неправилно разпределената
доказателствена тежест за подлежащите на доказване факти, още повече, че в
съдебното заседание на 09.03.2021г процесуалният представител на ищцовата
страна изрично е заявил, че няма възражения по доклада. Докладът на съда
съдържа пълно и точно разпределяне на доказателствената тежест по
отношение на фактите, които ищцовата страна следва да установи и не се
налага ново разпределение на доказателствената тежест.
Основният спорен въпрос по делото е дали авансово заплатена сума от
2000 лв. има характер на задатък. Ищецът в исковата молба е изложил
твърдения, че е изправна страна по договора между страните и, че е развалил
договора поради липса на изпълнение от ответната страна.Ответникът от своя
страна излага становище, че платената сума от 2000 лв. има характер на
капаро по договора за изработка, тя е част от цялата дължима сума и
съответно няма обезпечителната функция на задатъка. Твърди, че
възложителят е в забава за приемане на изработените детайли за ограда,
поради и което задължението на изпълнителя да предаде елементите не е
изпълнено по вина на възложителя.
Задатъкът е тази парична сума, която едната страна дава на другата
при сключване на договора като доказателство, че договорът е сключен и за
обезпечение на неговото изпълнение/чл.93,ал.1 ЗЗД/. Свободата на
договаряне, установена с правилото на чл. 9 ЗЗД, предпоставя правото на
страните по един двустранен договор да уговорят специални правила относно
отказа от договора по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗЗД (освобождаване на
страните от облигационната обвързаност по договора, чрез развалянето му
поради неизпълнение) респ. за отговорността на неизправната страна. Ето
защо, в тези случаи не съществуват законови пречки функциите на задатъка
да бъдат придадени и на платената от изправната страна авансова сума по
договора, дори тази сума да не е определена в съдържанието на договора с
6
термина "задатък". Тогава капарото ще подлежи на приспадане при
изпълнението, а при неизпълнение – ще се задържи или върне в двоен размер.
Необходимо и достатъчно е в съглашението да са включени изрични
уговорки, според които страните придават на определена престация (вкл. и на
авансово платената сума) значението на задатък – 1/ да се стимулират те да
изпълнят точно задълженията си, за да не изгубят даденото или да бъдат
принудени да върнат полученото в двоен размер и 2/ изправната страна да
може да задържи получения или да иска връщане в двоен размер на дадения
задатък, след като се откаже от договора. Така предадената сума има
качеството на задатък. В този смисъл е разрешението, дадено в Решение №
106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение №
12/23.05.2018 г. по гр. д. № 834/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение №
64/10.09.2012 г. по т. д. № 193/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №
71/09.07.2010 г. по т. д. № 726/2009 г. на ВКС, І т. о. Решение № 198 от
17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 661/2019 г., III г. о., ГК и др.
Между страните са възникнали облигационни отношения по договор за
изработка. При анализа на клаузите на процесния договор се установява, че
липсва изрична уговорка, посочваща, че дадената авансово сума в размер на
2000 лв. има значение на задатък. В договора липсват клаузи, уреждащи
договорната отговорност и възможността на изправната страна да се откаже
от договора и да задържи капарото –ако тя го е получила, респ.да иска
връщане на даденото капаро в двоен размер, ако тя го е дала. Разпоредбата на
чл.11 от договора ,на която се позовава ищеца, урежда изрично друга
хипотеза, при която, при неизпълнение от страна на изпълнителя поради
непредвидени обстоятелства, капарото се връща, т.е. отново са налице
белезите на капаро /аванс/. В случая тълкуването на разпоредбите на договора
не може да обуслови извод за наличие на обезпечителна или обезщетителна
функция на предплатената авансово сума в размер на 2000 лв.В тази връзка
неоснователно, според съда, е изложеното в жалбата, че няма спор между
страните, че на авансово платената сума е придадено качество на задатък – в
отговора на исковата молба ответното дружество изрично е оспорило именно
това твърдение, като е заявило, че тази сума няма характер на задатък, наред
с оспорването и на твърдението, че ищецът е изправна страна по договора.
Възражението за задържане на сумата на осн.чл.93,ал.2 ЗЗД е направено при
условията на евентуалност, ако съдът приеме ,че е налице уговорен задатък.
7
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че в
процесния договор страните не са уговаряли функцията на задатък на
авансово платената сума в размер на 2000 лв. Предвид липсата на уговорка за
задатък, не се налага изследване на останалите предпоставки, които следва да
бъдат налични за уважаване на претенция с правно основание чл.93, ал.2,
предл.2 от ЗЗД, а именно- неизпълнение от страната, която е получила
задатъка, отказ/разваляне/ от договора от другата страна – тази, която е дала
задатъка, като последната да е изправна – да е изпълнила задълженията си по
договора или да е готова да престира.
По отношение възражението във въззивната жалба относно
задължението на съда да следи служебно за противоречие със закона и
добрите нрави на отделни разпоредби от договора, визирайки нормата на
чл.11 от процесния договор, според която е налице право на отказ от договора
само за изпълнителя, следва да се има предвид, че съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител
/чл.7,ал.3 от ГПК/, но процесният случай не е такъв, тъй като договорът е
сключен между търговци. Освен това, противоречието със закона и добрите
нрави е основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, за което
съдът не следи служебно, и, за да се произнесе, следва да е надлежно сезиран.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът счита, че следва да се
потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният
от въззивното дружество иск за заплащане на сумата 4000 лв.,
представляваща двоен размер на предоставен задатък по договора между
страните.
Предвид изхода на спора, на въззивното дружество разноски не се
дължат.Въззиваемото дружество не е ангажирало доказателства за сторени
такива, поради което не му се дължат разноски.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260511 от 23.03.2021г., постановено по
8
гражданско дело № 7113/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал1, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9