Р Е Ш Е Н И Е №205
Гр.Несебър, 14.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на втори април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 407 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.С.К., против Наказателно постановление (НП) № 1810/03.08.2016г., издадено от К.П.П.– зам. Директор на Териториална дирекция на НАП Бургас, с което за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, му е наложена Имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита наказателното постановление на незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство, а приетата за установена фактическа обстановка за неясна и за несъответстваща на действителната такава. Излага своя версия за случилото се с твърдението че на 03.07.2016г. в 17:00 часа, когато е извършена проверката в търговския обект, той не е работил, а е бил в процес на подготовка за предстоящото му отваряне, като за целта в него се е намирала В.С.К., която е подреждала стоките за да помогне на сестра си и тогавашния управител на „В.” ЕООД – В.Я.. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), не е съставен в присъствието на тогавашния управител на дружеството, по който начин счита, че е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН, макар да е съставен в присъствието на едноличния собственик на капитала на дружеството, който не е имал представителни функции. Начина на представителство неправилно е посочен и в обжалваното НП. Не е посочена датата на извършване на нарушението, с което е нарушен чл.42, т.3 от ЗАНН, по който начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, а при издаване на НП наказващият орган е нарушил чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля, с което е нарушен чл.42, т.7 от ЗАНН. Неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Моли постановлението да бъде отменено или да бъде намален размера на наложената санкция и същата да бъде определена в минимума, предвиден в чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния си представител и от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания за отмяна на постановлението, евентуално за намаляване размера на наложената санкция.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, а нарушението за доказано от събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Правилно е приложена санкционната разпоредба и правилно е определен размера на наложената санкция.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 03.07.2016г. за времето от 17:00 часа до 17:40 часа е извършена оперативна проверка във връзка със спазване на данъчноосигурителното законодателство в търговски обект – магазин-павилион, находящ се в град Несебър, улица А.Р.(до Морска гара), стопанисван от „В.” ЕООД, от А.А.П. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Велико Търново, и Н.Й.И.– служител в ТД на НАП – София. За резултатите от проверката служителите са съставили протокол за извършена проверка № 0233953/03.07.2016г., според съдържанието на който тя е започнала с извършване на покупка преди легитимиране от страна на проверяващия на един брой пръстен на стойност 5 лева, заплатен в брой от А.А.П., за която не е издаден фискален бон нито касова бележка от кочан от лицето, приело плащането – В.С.К.. При проверката е попълнен Опис на паричните средства от лицето, приело плащането, според който се установили налични 100 лева. В търговския обект липсвало фискално устройство, липсват и документи за регистрирано фискално устройство в НАП за „В.” ЕООД. Наредено било на В.К. да се яви на 05.07.2016г. в 12:00 часа в сградата на ТД на НАП Бургас за съставяне и връчване на АУАН.
В съставения от А.А.П. АУАН сер.АА № 0047098/05.07.2017г. е посочено, че при извършена проверка на 03.07.2016г. в 17:00 часа в търговски обект – павилион, находящ се в град Несебър, до Морска гара, стопанисван и експлоатиран от „В.” ЕООД, ЕИК ......., се установило, че дружеството, не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство. В обекта е извършена продажба на 1 брой „пръстен” на стойност 5 лева, закупен от А.А.П. – инспектор по приходите в НАП-Велико Търново в 17:00 часа на 03.07.2016г. в брой и прието плащането от В.С.К. с ЕГН **********. За установяване на нарушението е съставен ПИП сер.АА № 0233953/03.07.2016г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът е съставен в присъствието на един свидетел по акта, който е свидетел по нарушението и в присъствието на Василена С. Янакиева – управителя на дружеството-жалбоподател, на която е връчен препис от акта срещу разписка.
На следващия ден от проверката – 04.07.2016г., в проверявания търговски обект е монтирано фискално устройство.
Възражения срещу акта са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които основно В. Кастило е заявила, че към момента на проверката обектът е бил в процес на подготовка по отваряне.
АНО е приел, че нарушението е установено и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е възпроизвел съдържанието на АУАН, и също е приел, че нарушението следва да се квалифицира по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като е наложил санкцията на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо правен
интерес да обжалва постановлението, поради което е процесуално допустима – НП е
връчено на 24.04.2018г., а жалбата срещу него е подадена на 30.04.2018г.
Актът за установяване на административно нарушение и съставен по реда, предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, както правилно е посочена съответстващата му правна квалификация. Актът е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно
постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Издадено е от компетентен орган в кръга на предоставените
му от закона правомощия. В него е посочено нарушението – търговецът не е
монтирал и въвел в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално
устройство от датата на започване на дейността в стопанисвания от него
търговски обект.
Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН чрез непосочване в АУАН на единния граждански номер на свидетеля Н.Й.И., който освен свидетел по акта е и свидетел по нарушението. Само по себе си това обстоятелство не се приравнява автоматично на съществено процесуално нарушение, тъй като в случая са налице достатъчно индивидуализиращи го признаци (три имена и служебен адрес), позволяващи еднозначното му идентифициране. Преследваната от законодателя цел с правилото за поведение в разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН е да бъдат ясно и недвусмислено индивидуализирани свидетелите по акта в случай на необходимост от тяхното по-нататъшно участие в производството. В процесния случай тази цел е била изпълнена, поради което съществено процесуално нарушение не е допуснато. По тези съображения съдът приема, че чрез непосочването на ЕГН на свидетеля по акта и нарушението правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, а разгледаната нередовност не е основание за отмяна на НП.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП е налице неяснота досежно нарушението, за което се ангажира административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Задължение, както на актосъставителя, така и на наказващия орган е да опише пълно, точно и ясно всичко, което е установил в рамките на извършената проверка. Това е сторено, като в АУАН и НП подробно са отразени всички фактически аспекти от проверката. Оттам нататък прерогатив на наказващия орган е да прецени под коя законова норма следва да подведе реализираното от нарушителя поведение. В случая, при така отразената фактическа обстановка, наказващият орган е преценил, че дружеството-жалбоподател е консумирало състава на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр- чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. След като е налице съответствие между фактическото описание на нарушението и правната норма, под която е субсумирано поведението на жалбоподателя, то нарушението на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН не е допуснато.
Съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е осъществил в тяхното единство всички съставомерни от обективна страна признаци на нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредбата, лицата по чл.3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от започване на дейността в обекта. Без съмнение, дружеството-жалбоподател попада в обхвата на дейностите, разписани в чл.3 от Наредбата, доколкото предоставя възмездно стоки и/или услуги на трети лица – потребители. В този порядък съдът счита за нужно да посочи, че проверяваният обект запълва всички признаци на търговски такъв, съобразно легалната дефиниция, разписана в § 1, т.41 от ДР на ЗДДС. При това положение, още от започване на дейността на търговския обект, дружеството-жалбоподател е следвало да организира монтирането, въвеждането в експлоатация и използването на регистрирано в НАП ФУ или ИАСУТД. По делото не е установено кога търговският обект е стартирал дейността си, поради което правилно наказващият орган, подобно на актосъставителя, не е посочил конкретен период на нарушението с краен срок датата на извършване на проверката, а като дата на извършване на нарушението е посочена 03.07.2016г. Тази дата съвпада с датата на извършване на проверката, когато е констатирано, че в обекта не е монтирано и въведено в експлоатация ФУ.
В този порядък, съдът счита за нужно да изтъкне и че съвсем правилно, проверяващите органи са извършили контролна покупка в проверявания обект (обстоятелство, което е подробно отразено в АУАН и НП). Чрез извършването на контролна покупка, плащането по която е прието, то по един категоричен и несъмнен начин се налага разбирането, че проверяваният търговски обект е бил в работен режим към датата на извършване на проверката и в него се е реализирала продажба на стоки.
Субекта на нарушението, без значение промяната на управителите и собствениците на капитала на дружеството, а оттам и правноорганизационната форма на управление, е останал един и същ в хода на административно наказателното производство. Обстоятелството, че собственикът на капитала на дружеството, присъствал при съставянето и връчването на акта, не е имал правото да го представлява, също не е довело до нарушаване правото на защита на дружеството-жалбоподател, а потвърждение на това е обстоятелството, че в 3-дневен срок от съставянето на акта, управителят на дружеството е направил писмени възражения срещу акта.
Съобразно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, „извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1“. В конкретния случай доколкото се касае за дружество с ограничена отговорност, правилно административно наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 3 000 лева, която се явява в рамките на законоустановения минимум (нарушението е първо по ред за жалбоподателя и не са налице отегчаващи отговорността му обстоятелства). Следва да се разясни и следното: нарушението по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредбата винаги води до неотразяване на приходи, поради което правилно наказващият орган не е приложил привилегията, разписана в изр.2-о на чл.185, ал.2 от ЗДДС. След като в обекта липсва монтирано и въведено в употреба фискално устройство, то ясно е, че дружеството-жалбоподател не издава фискални касови бележки за възмездно доставяните от него стоки и/или услуги (както се е случило и при процесната проверка). След като не се издават фискални касови бележки, то закономерно следва и изводът, че съответните приходи за дружеството не се отразяват в единната система на приходната администрация.
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/20078г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в конкретния случай административно нарушение), с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл.11 от ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства, типични за нарушение от този вид – налице е работещ търговски обект, в който не е налице монтирано, работещо и свързано с приходната администрация фискално устройство. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не обосновава само по себе си извод за маловажност на случая, а и фактът, че липсват предходни нарушения, вече е отчетен при определяне размера на имуществената санкция, която следва да бъде наложена.
Следва да се посочи и че обектът на закрила с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ са не само обществените отношения, свързани с обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за данъци, но и обществените отношения, осигуряващи точното, редовното и надлежно отчитане на стопанската дейност. От особено значение за осъществяване дейността на приходната администрация по контрол за съблюдаването на тези обществени отношения, е именно наличието на регистрирано ФУ във всеки един действащ търговски обект.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1810/03.08.2016г., издадено от К.П.П.– зам. Директор на Териториална дирекция на НАП Бургас, с което на „В.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.С.К., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: