№ 528
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330100029 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.31, ал.2 ЗС от Д. Д. Р. против „Тринити – 2010“ ООД
– гр. Пловдив за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следната сума: сумата от 1000 лв. (хиляда лева) - главница, частично
предявена от общата сума от 3000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на ½ идеална част от съсобствения между страните недвижим имот,
представляваща Поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 618 кв.м., находящ се в
село *****, за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 9718/ 08.11.2019 г., по ч.гр.д. № 14979 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, III
гр.с.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти на поземлен имот с
идентификатор № ***** с площ от 618 кв.м., находящ се в село *****. Поддържа, че правото
му на собственост се основава на влязло в сила решение № 102/ 03.07.2017 г. по гр.д. №
2328 по описа за 2013 г. на ВКС, I г.о. Твърди, че ответникът застроил процесния имот и с
това го лишил от правото да го ползва. Сочи, че изпратил до съсобственика покана, връчена
му на 17.12.2018 г., с която го поканил да му заплаща обезщетение за лишаване от
ползването в размер на 900 лв. месечно. Поради липса на доброволно изпълнение, подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № 14979 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, III гр.с. Тъй като длъжникът възразил
срещу заповедта, обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия установителен
1
иск. Моли за неговото уважаване и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника страна
„Тринити – 2010“ ООД, със становище за неоснователност на иска. Твърди, че ищецът не е
собственик на имота, тъй като се е разпоредил с него през 2010 г. в полза на праводателите
на ответника. Сочи, че съгласно разрешение за строеж от 31.01.2012 г. построил в имота
сграда, която била в режим на етажна собственост, като парцелът се явявал обща част.
Поддържа, че е едноличен собственик на имота, за което се снабдил с констативен
нотариален акт от 23.12.2019 г. Моли за отхвърляне на предявените иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ГПК. За неговата
основателност следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: процесният имот да е
съсобствен между страните по спора; отправена писмена покана от ищеца до ответника;
ответникът да ползва имота или пък да ползва площ, по-голяма от съответстващата на
правата му в съсобствеността. Следва да се установи и размерът на ползата, която е
пропуснал. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да установи посочените обстоятелства.
Ищецът поддържа в исковата молба, че с ответника са съсобственици на процесния
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *****, находящ се в село *****, при
равни квоти по ½ идеална част за всеки ищец. Правото си на собственост черпи от съдебно
решение № 102/ 03.07.2017 г., постановено по гр.д. № 2328/ 2013 г. на ВКС, I г.о. С доклада
по делото, обективиран в определение № 2871/ 11.05.2021 г. съдът е указал на ищеца, на
основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за принадлежността на правото си на
собственост по отношение на претендираната ½ идеална част от имота. В първото по делото
съдебно заседание ищецът представи посоченото съдебно решение, на което основава
своите права. С решението на ВКС е отхвърлен предявеният от „Тринити-2010“ ООД против
Д. Д. Р. иск за собственост, че дружеството е собственик на ½ идеална част от процесния
недвижим имот, на основание договор за покупко-продажба, сключен на 16.09.2011 г. и
обективиран в нотариален акт № *****. Така постановения съдебен акт, макар да не
признава ответника за собственик на ½ идеална част от имота, не представлява титул за
собственост за същата ½ идеална част за ищеца. Това е така, защото силата на пресъдено
нещо на решение се разпростира само по отношение на това дали „Тринити-2010“ ООД е
собственик на имота, тъй като това е бил спорния предмет по делото, но и дали ищецът по
настоящото дело е собственик на процесната ½ идеална част. Затова наведеното и ищеца
придобивно основание, а именно съдебното решение № 102/ 03.07.2017 г. не го е направило
собственик. По делото не се твърди, а и не се доказа наличие на някой от другите възможни
придобивни способи, предвидени в чл.55 ЗС – правна сделка, давност или други начини,
2
определени в закона. При разпределена с доклада на съда доказателствена тежест и изрични
дадени указания на ищеца по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за това
обстоятелство, същият не установи първата изискуема от закона материалноправна
предпоставка. Само на това основание – липсата на доказана съсобственост между страните
по отношение на процесния имот, следва да се отхвърли предявеният иск. Ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за лишаване от ползването на
имота, доколкото не установи да притежава претендираните ½ идеална част от имота.
За пълнота следва да се добави и следното: Ответникът представя по делото
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *****., съгласно който
е признат за едноличен собственик на процесния ПИ с идентификатор № *****. Съгласно
задължителните разяснения на ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва
с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно констатациите на нотариуса
за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признато с акта право на
собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл.193 ГПК. В мотивите към тълкувателно решение се дава разяснение
за същността на легитимиращото действие на констативния нотариален акт за
принадлежността на правото на собственост, а именно, че правният извод на нотариуса е
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За оборването на обвързващата
доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост е
необходимо пълно обратно доказване, проведено от оспорващата констатациите на
нотариуса страна. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест, се
разграничават две хипотези: Първата е, когато оспорващият не разполага с документ за
собственост. Тогава, той следва да докаже несъществуването на признатото от нотариуса
право. Втората хипотеза касае случаите, при които всяка от страните по спора разполага,
легитимира се с титул за собственост – нотариален акт. Тогава разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1
ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическият състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В настоящия случай, макар формално ищецът да оспори издадения в полза на
ответника констативен нотариален акт, същият не проведе изискуемото пълно обратно
доказване, което да обори неговото легитимиращо действие. По делото не се ангажираха
никакви доказателства от ищеца в тази насока, поради което и заявеното оспорване остана
недоказано.
В оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за
дължимост на претендираната сума, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствен имот, следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3
ГПК, в размер на 800 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие № ***** г. – л.70
3
от делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Р., ЕГН: **********, адрес: село *****, против
„Тринити – 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Нестор Иванов“ № 7, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.31, ал.2 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следната сума: сумата от 1000 лв. (хиляда лева) - главница, частично
предявена от общата сума от 3000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на ½ идеална част от съсобствения между страните недвижим имот,
представляваща Поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 618 кв.м., находящ се в
село *****, за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 9718/ 08.11.2019 г., по ч.гр.д. № 14979 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, III
гр.с.
ОСЪЖДА Д. Д. Р., ЕГН: **********, адрес: село ***** да заплати на основание
чл.78, ал.3 ГПК на „Тринити – 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Иванов“ № 7 сумата от 800 лв. (осемстотин лева) –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4