Определение по дело №16351/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 13522
Дата: 16 октомври 2019 г.
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20193110116351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .............../16.10.2019 год., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLIХ-ти състав,  в закрито заседание, проведено в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от районният съдия гр. дело №16351/2019 г. по описа на ВРС,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по гр. дело № 16351/2019 г. по описа на ВРС, ХLIХ-ти състав, е образувано по искова молба, подадена от Д.Н.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. Трайко Нестори - САК, с която против „И.ф.“ ООД е предявен иск за установяване недължимост на сумата от 200 лв. представляваща вземане на „Теленор България“ ЕАД, прехвърлено на ответника с договор за цесия.

Настоящият съдебен състав на ВРС намира, че в случая не е местно компетентен да разгледа предявения от ищцата отрицателен установителен иск.

С разпоредбата на чл. 113 от ГПК се цели допълнителна защита на потребителите, чрез правото на избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК. Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението, от което се извежда материалното право, предмет на делото.

                                    Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина „потребител“. Според §1, т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения, "Потребител" е юридическо или физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга.

                                    В разглеждания случай ищцата цели да установи недължимост на вземането на ответника, предмет на договора за цесия, което съгласно представените доказателства към исковата молба е възникнало във връзка с договори за електронни съобщителни услуги и/или договори за лизинг, сключени между нея и „Теленор България“ ЕАД. Общоизвестно е обстоятелството, че последното дружество е доставчик на телекомуникационни услуги, респективно в случая ищецът има качеството на потребител на такива. Ето защо същият разполага с възможността да заведе иск свързан с отричане на свои договорни задължения, които се твърди да са произтекли от качеството му на потребител, по собствения си настоящ или постоянен адрес. В случая е ирелевантно обстоятелството, че ответникът е приобретател на вземането по договор за цесия, доколкото както правилно приема първоначално сезирания съд процесуалната привилегия по чл. 113 от ГПК е свързана с качеството на страната в процеса, а не със субективното материално право предмет на делото.

Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ, бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

                                    Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият и постоянният адрес на ищцата е в гр. София, то местно компетентен да разгледа спора е РС – София, тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ, бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.

С оглед изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС-София в съдебния район, на който са едновременно настоящия и постоянния адрес на ищеца.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16351/2019г. по описа на Варненски районен съд, 49-ти състав.

 

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. София, на основание чл.119, ал.3 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: