О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 03.02.2021
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 13998 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 13317 от 05.11.2020 г., уточнена с молба от 27.01.2021 г., в
изпълнение на указания на съда, подадена от длъжника Г.С.Д., в качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 20207810400762 по описа на ЧСИ Г. *** действие
СГС, което е образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.10.2015 г., издаден по ч.гр.дело № 53502/2015 г. по описа
на СРС, ГО, 57-ми състав, въз основа на Заповед по чл. 417 от ГПК за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ – извлечение от счетоводни книги
на заявителя „Р.БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по Договор за банков (потребителски) кредит от
22.11.2010 г., изразяващи се в образуване, насочване на изпълнение чрез
налагане на запор върху трудовото възнаграждение и насрочването на опис на
имуществото в жилището на длъжника. Прави искане обжалваните изпълнителни
действия да бъдат отменени, съдът да спре и прекрати изпълнителното дело.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело – „Р.БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в
което излага становище, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна,
като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за
юрисконсулт. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Частен
съдебен изпълнител Г. Д. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които
поддържа становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата,
като сочи, че запорът върху трудово възнаграждение не се изпълнява, тъй като
длъжникът получава под минималната работна заплата, установена за страната.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата, нейното уточнение, възражението,
и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на частния
съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20207810400762 на ЧСИ Г. Д., с рег. № 762 на КЧСИ, е образувано по молба
от 16.10.2020 г. на взискателя „Р.БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу
Г.С.Д., въз основа на изпълнителен лист от 19.10.2015 г., издаден по ч.гр.дело № 53502/2015 г. по описа
на СРС, ГО, 57-ми състав, въз основа на Заповед по чл. 417 от ГПК за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ – извлечение от счетоводни книги
на заявителя „Р.БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по Договор за банков (потребителски) кредит от
22.11.2010 г., за сумите, описани в него.
От
отбелязването върху изпълнителния лист се установява, че въз основа на него е
било образувано изпълнително дело с № 0197/2015 г. при ЧСИ К.П., което е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С
разпореждане ЧСИ Г. Д. е образувал изпълнителното дело, извършил е поисканите в
молбата справки относно имуществото на длъжника и е връчил покана за доброволно
изпълнение на длъжника по месторабота му в „С. – АСО ФЛ“ ООД на 27.10.2020 г. С разпореждането са начислени и такси съгласно
сметка № ********** от 22.10.2020 г. в общ размер от 194,50 лева с вкл. ДДС по
т. 1, 3, 5, 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ.
Заедно
с поканата за доброволно изпълнение е изпратено запорно
съобщение до третото задължено лице „С. – АСО ФЛ“ ООД относно запор на трудово
възнаграждение до размер на сумите, посочени в чл. 446 от ГПК. В отговор на запорното съобщение, на 02.11.2020 г. работодателят е
уведомил ЧСИ, че запорът няма да се изпълнява, тъй като трудовото възнаграждение,
което длъжникът получава, е под минималната работна заплата, установена за
страната, както и че е налице предходен запор, наложен от ЧСИ Б.Б., образувано
по молба на ТД на НАП – офис София и „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.
С
поканата за доброволно изпълнение е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника, находящи се в дома му на 30.11.2020 г.,
като по делото няма данни такъв да се е осъществил и вещите да са описани.
С
разпореждане от 22.10.2020 г. съдебният изпълнител е наложил и запор върху
банковите сметки на длъжника в посочените банки.
С
постановление от 26.01.2020 г. е наложена възбрана върху недвижими имот,
собственост на длъжника, находящ се в гр. София.
На
основание чл. 458 от ГПК държавата е присъединена като взискател
по право съгласно постъпило удостоверение от ТД на НАП – София за наличие или
липса на задължения и обезпечителна мярка от 22.10.2020 г. на ТД на НАП до размер от 1176,94 лева за публичните за
задължения на длъжника.
По
изпълнителното дело е постъпила и жалба вх. № 13317 от 05.11.2020 г. от Г.С.Д.,
по която е образувано настоящото дело.
На
съдът е служебно известно, че с определение от 26.11.2020 г. по възз. гр. дело № 16584/2018 г. на СГС, ГО, III „В“ въззивен състав, за което Г.С.Д. е уведомен, изпълнението
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена на
19.10.2015 г. по ч.гр.дело № 53502/2015 г. на Софийски районен съд, II ГО,
57-ми състав, е спряно по реда на чл. 420, ал. 2, във вр. с ал. 5 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба;
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по
чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането
на запор или възбрана върху този обект (т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС). Насрочването на опис на
движими вещи не подлежи на обжалване, тъй като движимите вещи се считат запорирани след тяхното описване. Единственото действие на
съдебния изпълнител, от изброените в жалбата на Г.С.Д. и нейното уточнение, което
подлежи на обжалване от длъжника е запорът на трудовото му възнаграждение и то
при условие, че същият се позовава на несеквестируемост
на запорирано имущество за събирането на определено
парично вземане. В настоящия случай такова позоваване от страна на длъжника не
е налице. За пълнота следва да се отбележи, че по делото се установява, че
запорът не се изпълнява, на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК.
По
отношение на останалите изброени в жалбата действия, същите не подлежат на
обжалване, а в настоящото производство съдът няма правомощия да се произнася по
съществуването на изпълняваното вземане по издадения изпълнителен лист. Съдът
не може и да прекрати изпълнителното производство – такова правомощие притежава
единствено съдебният изпълнител, като на обжалване би подлежал евентуалният
отказ за прекратяване на производството, но в случая не се сочи такъв да е
постановен. Същевременно искането за спиране на изпълнителното дело е без
предмет, тъй като както беше посочено, настоящият състав на Софийски градски
съд вече се е произнесъл с определение по искането на страната за спиране на
изпълнението на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
по реда на 420, ал. 2, във вр. с ал. 5 от ГПК, което определение, съгласно чл. 420,
ал. 4 от ГПК, подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.
По
изложените аргументи подадената жалба, като насочена срещу действия, които не
подлежат на обжалване, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Разноски
в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива се дължат
на взискателя в рамките на изпълнителното
производство.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
13317 от 05.11.2020 г., подадена от длъжника Г.С.Д. срещу действия на ЧСИ Г. ***
действие СГС, по изпълнително дело № 20207810400762.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.