ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр. ХАСКОВО , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500457 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Т. В. Т. е останал недоволен
от действията на частен съдебен изпълнител Калинка Араклиева, извършени
по изп.д. № 20167710400149 и изразяващи се в действия по насочване на
принудително изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо чрез налагане на възбрана и извършване на опис, поради
което ги обжалва с молба същите да бъде отменени като незаконосъобразни.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили
отговори от другите страни.
Постъпили са мотиви от частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ Калинка Араклиева, със съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело №
20167710400149 по описа на ЧСИ Калинка Араклиева е образувано по молба
на „Юробанк България“ АД – гр.София /Банката/ и приложен към нея
изпълнителен лист от 27.10.2016 год., издаден по ч.гр.д.№ 2258 / 2016 год. по
описа на Районен съд – Хасково, с който Т. В. Т. е осъден да заплати на
Банката суми, дължими по договор за ипотечен кредит, включващи главница,
лихви, такси и разноски.
1
На 04.01.2017 год. на длъжника – жалбоподател в
настоящото производство е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 11.02.2021 год. е вписана възбрана върху 1/8 ид.ч.
от самостоятелни обекти в сграда – апартамент и гараж, находящи се в
гр.***, правото на собственост върху които е придобито приживе от В.Т. В. –
баща на жалбоподателя и съпругата му. Възбранената идеална част от
имотите е определена съобразно наследствената част от имотите, останали в
наследство след смъртта на наследодателя на длъжника.
На 11.05.2021 год. е извършен опис на възбранените
имоти, за което изпълнително действие жалбоподателят е бил уведомен по
телефона на 22.04.2021 год. от кметския наместник на село ***, Община***–
данни в каквато насока се съдържат в приложената по делото призовка за
принудително изпълнение.
В деня на описа – 11.05.2021 год. по делото е
представено удостоверение с изх. № 32 – 145 от 07.04.2021 год. на Районен
съд – Хасково, от съдържанието на което се установява, че със заявление вх.
№ 437 от 07.04.2021 год., длъжникът по изпълнението – Т. В. Т. е заявил, че
се отказва от наследство по закон от наследодателя си – В.Т. В., починал на
29.01.2020 год., като отказът е допуснат по ч.гр.д. № 715 / 2021 год. по описа
на съда и е вписан в специалните за целта книги по чл.52, вр. чл.49, ал.1 от
ЗН.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за недопустима, по следните съображения:
Изложените в жалбата доводи за несеквестируемост на възбраненото и
описано жилище, не обосновават допустимост на жалбата съгласно чл.435,
ал.2, т.2 от ГПК, според която длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, предвид
обстоятелството, че длъжникът – жалбоподател в настоящото производство
може да се позове на несеквестируемост само по отношение на права които
притежава – хипотеза, в която разглежданият казус не попада, предвид
заявения от него отказ от наследство, включващо права върху възбранения и
описан имот. Отказът е формална сделка е се счита извършен от момента на
вписването му в особената книга на съда, съгласно чл.52 от ЗН. Отказът от
наследство обаче поражда обратно действие – от момента на откриване на
наследството и действието му се изразява в това, че отреклия се от
наследство няма и никога не е имал качеството на наследник. Това означава,
че считано от момента на откриване на наследството и във всеки един момент
след това, отреклият се от наследството длъжник никога не е придобивал и не
е притежавал права от наследството, оставено след смъртта на баща му -
В.Т.В., починал на 29.01.2020 год., поради което и възражението му за
несеквестируемост по отношение на вещ, която не притежава, се явява
недопустимо.
В подкрепа на изложения по-горе довод за
2
недопустимост на жалбата, следва да се посочи и това, че нормата на чл.442
от ГПК въвежда като изискване обектът на изпълнение да е вещ, която
принадлежи на длъжника. Принадлежността обаче на имущественото право –
обект на изпълнение при парични притезания към имуществото на длъжника
се явява материалноправна предпоставка за законност на изпълнителния
процес, при липсата на която възниква спор относно гражданско право –
обстоятелство, което изключва защитата чрез жалба срещу действия или
бездействия на съдебния изпълнител.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата срещу
действията на съдебния изпълнител чрез насочване на изпълнението върху
вещ, която не принадлежи на длъжника, основана с твърдения за
несеквестируемост, се явява недопустима, поради което следва да се остави
без разглеждане, ведно с направеното с нея искане на основание чл.438 от
ГПК за спиране на изпълнението.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от Т.
В. Т., ЕГН ********** от с.***, *** област срещу действията на частен
съдебен изпълнител Калинка Араклиева, с рег. № 771, с район на действие
Окръжен съд – Хасково, извършени по изп.д. № 20167710400149 и
изразяващи се в действия по насочване на принудителното изпълнение върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, чрез налагане на
възбрана и извършване на опис на 1/8 ид.ч. от самостоятелни обекти в сграда
с идентификатори *** и *** – с предназначение – гараж и апартамент,
находящи се в гр.***, ведно с направеното с нея искане за спиране на
изпълнението.
Определението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3