РЕШЕНИЕ
№133/5.6.2019г. 05.06.2019 г. гр.Ямбол
в името на народа
Ямболският районен съд, Наказателно
отделение, V-ти състав, на девети май
две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател: Георги Василев
Съдебни заседатели:1………………..
2………………..
секретаря
Е. В.
прокурор.……………….
като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев
АНД № 181/2019
г. по описа на ЯРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Я.И. ***, против Наказателно
постановление /НП/№ *** г. на Началника на Сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР
– Я., с което за нарушаване на чл.150а, ал.1 и чл.104а от ЗДвП/ Закона за
движение по пътищата/, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з., но чрез процесуалния
си представител пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно от материална
и процесуална страна.
Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира НП
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На 15.10.2018
г. на жалбоподателя бил съставен АУАН от св.В.Г. – *** в РУ-Я. при ОД на МВР-Я.
- в присъствието на неговия колега – А. С. /очевидец на нарушението/, затова че
на 02.10.2018 г., в
15.00 ч., в гр.Я., на ул.*** до бензиностанция „***“, в посока магазин “***“,
като водач на МПС е управлявал л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег. № У 3276 КК,
собственост на баща му – И.П., след като е лишен от право на управлява МПС по
административен ред със НП№*** г., влязло в сила на 02.07.2018 г., за срок от
24 месеца до 02.07.2020 г. и с НП №*** г., влязло в сила на 20.08.2018 г., за
срок от 6 месеца. Св.В.Г. не е бил очевидец на нарушението, но по разпореждане
на неговите началници извършил проверката по случая и посочил в АУАН, че е
нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.
Актосъставителят запознал жалбоподателя с АУАН, който го подписал и получил
без да изложи възражения.
На 11.01.2019 г. било издадено НП, с което на жалбоподателя е наложено
посоченото по-горе административно наказание да извършено нарушение по чл.150а,
ал.1 и чл.104а от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка сьдьт
приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства - АУАН,
НП, справка за водач, заповед на М-ра на вътрешните работи, постановление за
отказа да се образува наказателно производство на ЯРП, АУАН-я и НП-я,
представени от адвоката на жалбоподателя в с.з.
Сьдьт кредитира изцяло показанията на
свидетелите-полицаи В.Г., Н.Н., А.С., Х.П., Е.П., И.П. и А.Т., които
добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения, както и поради това, че същите
са логични, последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с приетите и
прочетени от съда писмени доказателства, включително с представените такива от адвоката
на жалбоподателя, от които се установява категорично, че жалбоподателят е
извършил множество административни нарушения на датите, описани в приетите по
делото АУАН-я и НП-я, включително и процесното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
От така установената фактическа
обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок.
Разгледана по сьщество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
АУАН и НП са
незаконосъобразни от
процесуална страна. АУАН и НП
са издадени в нарушение на разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН. На нарушителя не е посочено точно и ясно от правна страна
какво нарушение е извършил.
Съгласно цитираните императивни разпоредби от ЗАНН на жалбоподателя, който
е извършил не само нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, е следвало точно да бъде
разяснено от фактическа и от юридическа страна, с АУАН и НП, при какви обстоятелства
е извършил нарушението, кои правни норми е нарушил виновно и според коя
административнонаказателна норма му се налага административно наказание. Недопустимо
е да има противоречие между визираните правни норми и фактическото описание на
нарушението или нарушението да не е формулирано точно и ясно от фактическа и/или
юридическа страна. При юридическото формулиране на нарушението в АУАН и в НП са
посочени три различни материални разпоредби – чл.150 от ЗДвП в АУАН, чл.150а, ал.1
и чл.104а от ЗДвП в НП. Първата разпоредба императивно сочи: :“ Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“, втората
разпоредба, също императивно, гласи:“ (1) За да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“, а според третата материална
разпоредба: “На водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му.“.
Единствено нормата по чл.150а, ал.1 от ЗДвП кореспондира с изложената
фактическа обстановка в АУАН и НП или с фактическото формулиране на нарушението,
но тя е изписана за пръв път в НП, като към момента на съставяне на АУАН е
налице противоречие между фактическото и юридическо формулиране на
административното нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя да
разбере за какво точно нарушение е санкциониран. В случая е неприложима разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да
бъде санирано по силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочената норма
предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и
неговата вина. Цитираната норма не касае всяко нарушение в АУАН, тъй като
подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената
в чл.44, ал.1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН да се отстранява допуснато
противоречие между описаното в АУАН нарушение /деяние, място и дата на извършване/ и посочената като нарушена
правна норма, както и с НП да се ангажира отговорността за нарушение различно
от посоченото в АУАН такова - с дадената му правна квалификация и описание от
фактическа страна. Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и
само чрез съставяне на нов АУАН, стига да на са изтекли преклузивните
срокове, които са регламентирани в чл.34 от ЗАНН. Останалите две правни норми/ чл.150
от ЗДвП и чл.104а от ЗДвП/ касаят други нарушения, но не и нарушението, описано
в обстоятелствената част на акта и постановлението. В този случай се ограничава
съществено правото на защита на жалбоподателя, спазването на което е
процесуална предпоставка и гаранция за законосъобразното протичане и
приключване на административнонаказателното производство. Сьдьт счита, че
аргументацията на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на НП
като незаконосъобразно издадено е основателна и не споделя доводите на
представителя на наказващия орган, че НП е правилно и законосъобразно.
Допуснатите процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на
НП са съществени по своя характер и не могат да бъдат отстранени от съда,
съобразно разпоредбите на ЗАНН, поради което НП като незаконосъобразно трябва
да бьде отменено.
Искането на адвоката на жалбоподателя за присъждането на направените по
делото разноски не може да бъде уважено от съда, т.к. разпоредбата на чл.84 от ЗАНН не предвижда такава възможност, но същите могат да бъдат претендирани по
друг ред, предвиден в националното ни законодателство.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № *** г. на Началника на Сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР – Я.,
с което на Я.И. ***, ЕГН:**********, за нарушаване на чл.150а, ал.1 и чл.104а
от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200/двеста/лв.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Я.
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия: