Р Е
Ш Е Н И Е № 260259
гр.Бургас, 02.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на втори септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 2843/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда
на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „С“ ЕООД , ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от С.А.К., срещу НП № 481108-
F 522065/22.04.2020г.
, издадено от Началник на отдел Оперативни дейности -Бургас в ЦУ на НАП, с
което на „С“ ЕООД , ЕИК **** е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева,
на основание чл185, ал.2, изр.2 вр. чл.185 , ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.8, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, параграф 8 ал.1 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ бр.10 от 2019г., изм.ДВ бр.26 от
2019г. в сила от 29.03.2019г., доп.ДВ бр.75 от 2019г./ и параграф 22, ал.2 от
ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ бр.10
от 2019г., изм.ДВ бр.52 от 2019г. в сила от 02.07.2019г./ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Във въззивната жалба се претендира
отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като
при условията на евентуалност се претендира намаляване размера на наложеното
наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище от
пълномощника -адв.Иван Киселичков. Поддържа се жалбата, претендират се
разноски.
За
административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. А=, редовно
упълномощен. Същият оспорва жалбата, излага доводи за потвърждаване на
наказателното постановление и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2019г. свид.Т.Б. и Г. П.-двамата
на длъжност инспектор по приходите към ЦУ на НАП извършили проверка на
търговски обект-бензиностанция, находящ се в с.Съдиево, главен път
София-Бургас, стопанисван от дружеството-жалбоподател. След легитимация от
страна на органите по приходите било установено, че в обекта се регистрират
продажби като се използва Електронна система с фискална памет -тип „Ойл-Сис1.0
Д-KL“, одобрено със свидетелство на БИМ № 129 FS/26.01.2012г. с централно
регистриращо устройство : PС и фискален принтер модел DATECS FP 550-05 KL с
индивидуален номер OS001717 и номер на фискална памет 58004517, регистрирано в НАП с №
3901901/06.03.2018г. , което не отговаря на функционалните и технически
изисквания на Наредба № Н- 18/13.12.2006г. на МФ. Управителят на
дружеството-жалбоподател направил възражения, че не е привел в съответствие ЕСФП
поради грешно прочетена информация в интернет.
Констатациите
от проверката били обективирани в Протокол № 0347037/04.11.2019г. Представляващият
дружеството-жалбоподател С. К. бил поканен да се яви на 06.11.2019г. в ТД на НАП Бургас
за представяне на допълнителни документи и съставяне и връчване на АУАН.
На
процесната дата управителят на дружеството-жалбоподател се явил в ТД на НАП
Бургас и в негово присъствие бил съставен АУАН за нарушение по чл.8,
ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, параграф 8 ал.1 от ПЗР към Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ бр.10 от 2019г.,
изм.ДВ бр.26 от 2019г. в сила от 29.03.2019г., доп.ДВ бр.75 от 2019г./ и
параграф 22, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н
-18/2006г./обн.ДВ бр.10 от 2019г., изм.ДВ бр.52 от 2019г. в сила от 02.07.2019г./вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС във връзка с констатациите на проверяващите.Управителят
разписал акта без възражения.
АНО е
възприел констатациите, изложени в АУАН и е издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл185, ал.2, изр.2 вр. чл.185 , ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.8, ал.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, параграф 8 ал.1 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ бр.10 от 2019г., изм.ДВ
бр.26 от 2019г. в сила от 29.03.2019г., доп.ДВ бр.75 от 2019г./ и параграф 22,
ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н
-18/2006г./обн.ДВ бр.10 от 2019г., изм.ДВ бр.52 от 2019г. в сила от 02.07.2019г./вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Описаната
по-горе фактическа обстановка е идентична с изложената в съставения на жалбоподателя АУАН и в
издаденото НП и се потвърждава от събраните в хода на
административнонаказателно производство доказателства, както и от показанията
на свид. Т.Б. -актосъставител, които съдът изцяло кредитира като последователни
и безпристрастни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното
наказателно постановление.
Бургаският
районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
В
разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е
предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа
на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. /.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., фискалните устройства трябва да отговарят на
функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и техническите изисквания
съгласно приложение № 2. А съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., фискално устройство от одобрен тип е устройство,
което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има
издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9.
В съставения
протокол за извършена проверка е удостоверено, че в търговския обект има
монтирано и работещо фискално устройство, но неотговарящо на изискванията за
одобрен тип. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. В тази връзка
той твърди, че е бил въведен в заблуждение от информация в интернет.
Възражението, че използваното към момента на проверката ФУ е въведено в
експлоатация и надлежно отчита всяка една извършена операция и подава
съответната информация в НАП е ирелевантно, предвид горецитираните изисквания
на закона. Нарушението се изразява в бездействие и е установено на 04.11.2019г. –деня на извършване на проверката. За да се приеме, че едно
ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския
институт по метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в
публичния регистър), то да отговаря на техническите и функционални изисквания,
регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при
промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от
съответния тип ФУ не са от одобрен тип.
Следващото момента на проверката привеждане на използваното
ФУ в съответствие с изискванията за одобрен тип е ирелевантно за предпоставките
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, а представлява възстановяване на правомерното
развитие на обществените отношения по регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговския обект, което е цел и на
административнонаказателната отговорност.
Съгласно разпоредбата на § 8 ал.1 от ПЗР към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ бр.10 от
2019г., изм.ДВ бр.26 от 2019г. в сила от 29.03.2019г., доп.ДВ бр.75 от 2019г./ Лицата, които използват ЕСФП, привеждат дейността си в
съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30 септември 2019 г.
Лицата по изречение първо привеждат дейността си в съответствие с изискванията
на чл. 26, ал. 2 в срок до 31 януари 2020 г.
Съгласно разпоредбата на параграф 22, ал.2 от ПЗР към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ бр.10 от
2019г., изм.ДВ бр.52 от 2019г. в сила от 02.07.2019г./ при условие че към 31 юли 2019 г. лицата, използващи ЕСФП,
имат документ за придобиване/сключен договор с производител/вносител за
придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен
график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и те
са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез
използване на квалифициран електронен подпис, срокът за привеждане в
съответствие по ал. 1 е 30 септември 2019 г.
Както в
АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти
правилно АНО ги е подвел под нормата на нарушение по чл.8, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. параграф 8 ал.1 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ бр.10 от 2019г., изм.ДВ бр.26 от
2019г. в сила от 29.03.2019г., доп.ДВ бр.75 от 2019г./ и параграф 22, ал.2 от
ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ
бр.10 от 2019г., изм.ДВ бр.52 от 2019г. в сила от 02.07.2019г./вр. чл.118, ал.4
от ЗДДС, тъй като към датата на проверката сроковете за привеждане на ФУ в
съответствие със законовите изисквания са изтекли и използваното ФУ не притежава
характеристиките по чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г на МФ.
Извършеното
от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл. 185, ал. 2 изречение последно,
вр. ал. 1 ЗДДС, съгласно
която, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. В настоящия случай не е установено, че нарушението води до
неотразяване на приходи. Нормата на чл. 185, ал. 2, изр. последно,
вр. ал. 1 ЗДДС,
предвижда за търговците наказание "имуществена санкция" в размер от
500 лв. до 2000 лв.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е
предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. В конкретния случай
административнонаказващият орган (АНО) е определил имуществена санкция в размер
на 1000 лева.Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението
си да наложи санкция в съответния размер –1000 лева, която надвишава два пъти
предвидения от закона минимум. Административнонаказващият орган няма задължение
във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН.
Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото
нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва
да изложи мотиви за това си решение. В случая такива липсват. Декларативно е
посочено, че са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, без конкретика. Съдът намира, че не се установяват
отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над
минималния за този вид нарушение. Липсват данни жалбоподателят да е бил
санкциониран за такова нарушение, както и да са произтекли вредни последици от
деянието. Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват
отегчаващи обстоятелства, поради което наложената санкция в размер на 1000 лева
е несправедлива, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на
конкретното деяние. Ето защо съдът намира , че с намаляване на санкцията до минимален размер
от 500 лева ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
В настоящия
случай не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като
макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни
нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения,
свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците, поради което не
може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева. Като се вземе предвид
изменението на НП съдът счита, че съразмерно с потвърдената част от НП, на
наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 40 лева.
Процесуалният
представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното
заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК. Същите се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Предвид
изхода на делото, НАП-гр.София следва да бъде осъдено
да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 180
лева, съобразно отменената част от НП.
По изложените съображения, на
основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 481108- F 522065/22.04.2020г.,
издадено от Началник на отдел Оперативни дейности -Бургас в ЦУ на НАП, с което
на „С“ ЕООД , ЕИК **** е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева,
на основание чл185, ал.2, изр.2 вр. чл.185 , ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.8, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, параграф 8 ал.1 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ бр.10 от 2019г., изм.ДВ бр.26 от
2019г. в сила от 29.03.2019г., доп.ДВ бр.75 от 2019г./ и параграф 22, ал.2 от
ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006г./обн.ДВ
бр.10 от 2019г., изм.ДВ бр.52 от 2019г./ в сила от 02.07.2019г./ вр. чл.118,
ал.4 от ЗДДС, КАТО
НАМАЛЯВА така наложеното наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „С“ ЕООД , ЕИК ****, да
заплати на Национална агенция за приходите-гр.София, сумата от 40.00
/четиридесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –гр.София да заплати на „С“ ЕООД ,
ЕИК ****, сумата от 180/сто и осемдесет/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.