Разпореждане по дело №11/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 351/08.12.2009 г. по Г. д. № 482/08 г. Смолянски районен съд е признал за установено по отношение на “. – Х. Г. Б., че М. С. Щ. – И., Р. И. Щ. и А. С. П., са собственици на ливада в м. „Р.” с площ от 0. 638 дка, представляващо имот № .... по картата на землището на с. Т., общ. С., при граници и съседи на имота по Решение № 144/11.09.1996 г. на ПК – С.: имоти с № .... – н-ци на Г. В. М., № .... – н-ци на ...., .... – полски път на ОПФ и № .... – н-ци на А.... Д Г., а по скица № Ф00676/25.09.2007 г. с граници: № .... – н-ци на Г. В. М., № 0.... – ливада на Община С., № .... – полски път на Община – С. и № .... – А Д Г, , който имот е очертан със зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /която скица е неразделна част от решението/, като е осъдено „П. – Х. Г. Б. да предаде владението върху описания по-горе имот на неговите собственици М. С. Щ. – И., Р. И. Щ. и А. С. П..

Със същото решение “. – Х. е осъдено да преустанови извършването на строителни дейности в собствения на ищците М. С. Щ. – И., Р. И. Щ. и А. С. П. имот - ливада в м. „Р.” с площ от 0. 638 дка, представляващо имот № .... по картата на землището на с. Т., общ. С..

Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ответникът по иска с оплаквания, че е недопустимо и алтернативно неправилно – поради необоснованост, постановяване при съществено нарушение на процесуални правила и грешно тълкуване и прилагане на материалното право, поради което се иска неговото обезсилване, съответно отмяна и постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Относно оплакванията за недопустимост във въззивната жалба се излагат доводи, че районният съд е уважил иска по чл. 108 от ЗС на две взаимно изключващи се основания – право на собственост по силата на възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ и право на собственост, придобито чрез давностно владение повече от 10 г.; предявяването на иска по чл. 79 ал. 1 от ЗС не е извършено по законово регламентирания начин- към първоначално заявеното с исковата молба придобивно основание в съдебно заседание устно е „добавено” и второ – придобиване чрез давностно владение, което не е изменение на иска, а предявяване на нов иск при условията на обективно съединяване, поради което следва да бъде направено по правилата за предявяване на иск, включително и със заплащане на държавна такса. Твърди се, че липсва правен интерес относно иска по чл. 109 ал. 1 от ЗС – твърдението на ищците, че имотът е във владение на ответното дружество /което е и основание за предявяване на първия иск по чл. 108 от ЗС/ изключва предявяването на иск с правно основание чл. 109 от ЗС, тъй като абсолютна предпоставка за упражняване на иск по чл. 109 от ЗС е владението върху имота да е на собственика, а невладелец да смущава правото му на собственост; двете твърдения са взаимно изключващи се, съответно поддържането на иск с правно основание чл. 108 от ЗС изключва едновременното упражняване на иск с правно основание чл. 109 от ЗС за същия имот, същия период от време и същата фактическа и правна среда. Относно оплакванията за неправилно на първоинстанционното решение: Излагат се доводи за нарушения на закона в процедурата по възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ – наследодателят на ищците е заявил за възстановяване право на собственост само върху една ливада в м. „Р.” с площ от 1 дка, с Решение № 144/11.09.1996 г. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници върху две ливади в м. „Р. – по т. 7 имот № .... с площ от 0. 638 дка и по т. 8 – имот № 003279 с площ от 1. 022 дка; Поземлена комисия Г. С. е била с щатен състав от седем човека – председател, секретар, петима членове и техн. Сътрудник, а Решение № 144/11.09.1996 г. е постановено и подписано само от двама членове на ПК – от председателя и секретар, в нарушение разпоредбата на чл. 60 ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Това решение е нищожно и защото към датата на постановяването му имотът няма характер на земеделска земя и не е съществувал в стари реални граници; към датата на постановяване на решението имотът е бил в регулация и застроен, поради което ПК не е била компетентна да издаде процесното решение. Решението е нищожно и тъй като основанието за издаването му – Решение № 144/13.11.1992 г. на ПК – С., не признава право на собственост върху ливада в м. „Р.” с площ от 0. 638 дка. Твърди се, че извлечението от декларацията от 1949 г. и описа на внесени в ТКСЗ от Г. Щ.Г.ев имоти не доказват право на собственост върху процесния имот, тъй като в тях е посочено единствено една ливада в м. „Р.” с площ от 1 дка и липсва деклариране собственост върху друга ливада в тази местност с площ от 0. 638 дка. Жалбоподателят сочи, че при разпита в съдебно заседание вещото лице не е установило идентичността на процесния имот с декларирания от наследодателя на страните през 1949 г. Сочи се, че в протокола за въвод не е индивидуализиран имота, не са описани границите, не са посочени местата, където са поставени колчета, няма приложена скица или схема с описание на имота. Сочи се във въззивната жалба, че процесният имот не е нанесен на кадастъра; СТЕ установява, че процесният имот е реална част от УПИ ХV в кв. 18 по плана на с. Т. /поради което следва да се има предвид забраната на чл. 59 ал. 1 от ЗТСУ /отм/; УПИ ХV е идентичен с имотите, закупени от ответното дружество с Нотариален акт от 23.01.1996 г., Договор за продажба на недвижим имот, вписан на 23.01.1996 г. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация от 10.06.1996 г.; Сочи се, че чрез СТЕ се установява, че съществувалата в процесния имот сграда е била нанесена на кадастъра преди твърдяното от ищците „опожаряване” през 1986 г. и не е заличавана след това, като одобрените строителни книжа за извършеното през 2008 г. строителство са за преустройство на съществуваща сграда, а не за строителство на нова сграда. Твърди се, че е доказано, че владението на ищците /ако въобще са го имали/ е прекъснато, тъй като самите те признават, че преди датата на протокола за въвод не ползват имота, както и от лятото на 2008 г. и до настоящия момент /сочи се, че свидетелите Поповска и Дичев сочат абсолютно непознати съседи на имота, като явно говорят за друг имот и никой от свидетелите не сочи самите ищци да са ползвали имота по някакъв начин/; доказано е, че ответното дружество е владяло целия УПИ от датата на покупката и до настоящия момент, извършило е законно строителство още през 1998 г. и е своило имота за своите производствени нужди. Според жалабоподателя безспорно е установено, че първо е подписан НА от 23.01.1996 г., с който ответното дружество е закупило сградите, и след това е сключен Договор за продажба на недвижим имот с грешно изписана дата 01.12.1995 г., с който дружеството е придобило собствеността върху земята, тъй като в договора като приложение е посочен нотариалния акт, поради което и договор е действително. Алтернативно се сочи, че дори и да не е имало сграда и договорът да е нищожен относно парцел ХІ-249, последният е станал собственост на ответното дружество с факта на придаването му по регулация и образуването на общия парцел ХV, както и с владението на целия УПИ ХV от датата на покупката и до настоящия момент. Сочи се във въззивната жалба, че не е доказано кумулативното съществуване на предпоставките за уважаване иска по чл. 109 от ЗС – ищците да са собственици, да владеят и ползват имота, ответникът да извършва неоснователни действия в имота, които да пречат на ищците да упражняват своите права.

В писмен отговор ищцовата страна оспорва въззивната жалба, като моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Излагат се доводи, че наличието на реституция на земеделска земя не изключва действието на разпоредбата на чл. 79 от ЗС. Сочи се, че добавянето на ново придобивно основание не е предявяване на нов иск, тъй като няма промяна в петитума на иска. Твърди се, че с основание районният съд и по двата иска е приел за доказано, че ищците са собственици на процесния имот, като е изследвал задълбочено валидността на решението на ПК, аргументирано и обосновано са отхвърлени възраженията на ответната страна за нищожност на този административен акт; владението върху процесния имот от страна на ответника е без основание, като районният съд аргументирано е посочил защо писмените документи не могат да легитимират ответника като собственик на процесния имот, техния порок, както и нормативните актове, в нарушение на които са изготвени тези документи; посочено е и защо не се кредитират показанията на разпитания свидетел на ответната страна относно твърденията за придобито право на собственост по давностно владение.

С Решение № 903/19.04.2010 г. по Г. д. № 482/08 г. Смолянски районен съд е допълнил основното си решение, като е признал извършеното от “. – Х. оспорване на Решение № 144/11.09.1996 г. на ПК – С., Нотариален акт от 12.05.1997 г., скица от 25.09.2009 г., Протокол за въвод във владение от 22.11.2007 г. – за недоказано, което решение е обжалвано от ответника по иска пред Смолянски окръжен съд с твърдения, че е неправилно поради неговата необоснованост, постановяване при съществени нарушения на процесуалните правила и при груба грешка при тълкуването и прилагането на материалното право, поради което се иска неговата отмяна и да бъдат признати за неистински оспорените документи.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощниците му А. С. и А. А. поддържат въззивните жалби.

За въззиваемите пълномощникът им А. В. оспорва въззивните жалби.

Смолянски окръжен съд намира въззивните жалби за процесуално допустими като депозирани в законно установения срок, от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество съобрази следното:

Ищците, наследници на Г. Щ. Г., основават претенцията си на Решение № 144/11.09.1996 г. на Поземлена комисия Г. С., с което /т. 7/ се възстановява право на собственост върху процесния имот - ливада с площ от 0. 638 дка в м. „Р.”, № .... по картата на землището на с. Т., общ. С., при съседи: имот № .... – н-ци на Г. В. М., имот № 0.... – н-ци на ...., имот № .... – полски път на ОПФ и имот № .... – .....

От ответната страна се твърди нищожност на това решение като постановено и подписано от двама членове от 7-членния състав на ПК – С.. В титулната част на Решение № 144/11.09.1996 г. е посочено – „ПК – С., в състав – Председател: инж. А. Т. и Секретар: В. М., като разгледа …”, като решението е подписано от Председател и Секретар на ПК. Съгласно чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ бр. 28/1997 г., Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове, а в ал. 5 се посочва, че в състава на ПК задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ЛС и на частните земеделски стопани.

Настоящата инстанция намира, че не се касае за нищожно решение на ПК. Съгласно чл. 15 ал. 2 т. 6 от ЗАП /отм. ДВ бр. 30/2006 г./ административният акт се издава в писмена форма и съдържа датата на акта и подпис на лицето, издало акта, с означение на длъжността му, а когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган. Неизписването на останалите членове на състава на ПК, постановил акта, не е основание да се приеме постановяване от незаконен състав и съответно нищожност, като решението е подписано от представляващите колективния орган председател и секретар. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 982/30.12.2009 г. по Г. д. № 4417/08 г. на ІІІ Г. О. на ВКС, който казус касае също решение на ПК, в което са посочени като членове на ПК само председател и секретар и което решение е подписано от председател и секретар; В Определение № 25/22.01.2009 г. по Г. д. № 2729/08 г. ІV Г. О. на ВКС се приема, че нормата на чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ е имала инструктивен, а не императивен характер, поради което нарушаването й не води до нищожност на решението на ПК; взето е предвид, че понастоящем разпоредбата е отменена и че законодателят не придава правно значение на обстоятелствата, свързани със състава на комисията .Несъответствието на състава с нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ в титулната част на решението не е довело до липса на валидно формирана воля, тъй като волеизявлението е на компетентния орган и постановените от него решения са валидни, а не нищожни, както неправилно е приел въззивният съд – Решение № 397/02.06.2009 г. по Г. д. № 5934/07 г. ІІІ Г.О. на ВКС. В Решение № 4077/05.05.2004 г. по адм. д. № 10367/2003 г. ІV о. на ВАС е прието, че нормата на чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ е имала инструктивен, а не императивен характер. /Налице е и практика в обратна насока на горецитираната/.

По отношение доводите, че е налице незаконосъобразно възстановяване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, тъй като към 1992 г. и към 1996 г. този имот вече не е имал характер на земеделска земя: От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот № ... попада в парцел ХІ-249 кв. 18 по плана на с. Т. от 1986 г. и в него е заснета кадастрално сграда-обор на заличеното ТКЗС1 понастоящем УПИ ХV – цех за преработка на дървесни изделия. За да се търси възстановяване на земя по реда на ЗСПЗЗ, е необходимо преди всичко тя да е била земеделска към момента на обобществяването й, при което последващата промяна на предназначението сама по себе си не представлява пречка за нейното възстановяване. В тази връзка разпоредбата на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ допуска възстановяване на земеделска земя, която е застроена, ако строежът е незаконен или е започнал след 01.03.1991 г. Не подлежат на възстановяване земеделски земи, включени в регулационния план на населеното място преди образуване на ТКЗС, тъй като същите към момента на масовизацията вече са били загубили характера си на земеделски.

Заявен е за възстановяване един имот с площ от 1 дка в м. „Р.”, по т. 7 и т. 8 от решението на ПК се възстановяват: имот № .... с площ от 0. 638 дка и имот № .... с площ от 1. 022 дка. Свидетелката П.пред районния съд сочи, че по време на ТКЗС през имота на ищците е прокаран път, който е разделил имота на две части. Това обстоятелство е видно и от скицата към решението на ПК – между двата имота, възстановени на ищците, има път. Що се касае до разликата между заявена и възстановена площ следва да се има предвид разпоредбата на чл. 18ж ал. 4 т. 2 от ППЗСПЗЗ – разликата от доказаната /Декларация на Г. Щ.Г. от 1949 г. – 1 дка/ до измерена площ е по-малка от указаната в тази разпоредба, поради което се възстановява измерената според стари реални граници.

Както се посочи по-горе, правото на собственост на наследодателя преди образуване на ТКЗС се основава на данъчна декларация на Г. Щ. Г от 1949 г., в която е декларирал като собствена по наследство ливада от 1 дка в м. „Р.”. В тази връзка следва да се вземе предвид и Опис-декларация за внесените от Г. Щ. Г. имоти в ТКЗС, в която е посочен и имот – ливада от 1 дка в м. „Р.”. Разпитаните пред районния съд свидетели П. и П. сочат, че знаят имота за собствен на Г. Щ Г преди образуване на ТКЗС, че наследодателят Г е владял този имот преди образуване на ТКЗС. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са на възраст, която позволява да са имали възприятия от ползването на имота преди образуване на ТКЗС, а също така защото са собственици на имоти, намиращи се в близост до спорния имот, което обстоятелство също говори, че са имали непосредствени възприятия от ползването на имота преди 1958 г.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема за установено, че наследодателят на ищците преди образуване на ТКЗС е бил собственик на процесния имот. Решение № 144/96 г. легитимира ищците като собственици на имота към настоящия момент.

Настоящата инстанция намира, че следва да се произнесе и относно заявеното от ищците придобивно основание давностно владение. В тази връзка следва да се посочи, че законосъобразно районният съд е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК. Касае се за добавяне на ново придобивно основание, поради което не е налице предявяване на нов иск, тъй като няма промяна в петитума на иска – иска е предявен и е поддържан като такъв по чл. 108 от ЗС. Освен това, в отговора на исковата молба е посочено че е налице нередовност на исковата молба, тъй като в нея молба липсват твърдения наследодателят на ищците владял ли е имота до датата на откриване на наследството и упражнявали ли са ищците някакви права върху имота след смъртта на наследодателя си; в съдебно заседание от 30.09.2009 г. е допълнено от процесуалния представител на ищците твърдение за владение на имота, считано от първоначалното решение на ПК – С. от 1992 г. и издаване на окончателното решение през 1996 г. и претендираната въз основа на това владение придобивна давност. Свидетелите П. и Д. сочат, че от 1992 г. до 2008 г. процесният имот е ползван от наследодателят на ищците С. Щ, а след неговата смърт 2003 г. от ищците. Въпреки известното разминаване в сочените от ищците граници на процесния имот, не може да се сподели тезата на ответниците, че говорят за друг имот. И двамата свидетели са категорични, че спорния имот е този, върху който през 2008 г. е построена сграда; сочат, че тази сграда е построена на място на съществуващите основи на изгоряла сграда на ТКЗС; сочат, че дърводелския цел не е изграден в процесния имот, а наблизо – на разстояние около 20- 30 м. Двамата свидетели сочат, че от 1992 г. наследодателят на ищците С. Щ е ползвал имота както за паша, така и за снабдяване с камъни от изгорялата сграда, като в това ползване не е бил обезпокояван от никого; след неговата смърт съпругата му Р., която живее в селото, ползва имота. В подкрепа на горните показания са и показанията на свид. П., който сочи, че изгорялата сграда се е намирала в имота на Г. Щ, а сградата за дървопреработване на ответника е в съседен имот; сочи, че като кметски наместник на селото има наблюдение върху процесния имот и че новата сграда в процесния имот не е била изградена нито към 1996 г., нито към 1999 г., като през 2008 г. при него е постъпила жалба от ищците; сочи, че няма данни до 2008 г. някой да е пречил на ищците да ползват имота. Съдът кредитира показанията на тези трима свидетели като обективни и непротиворечиви; липсват данни за евентуална заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото, а освен това се касае за хора, които имат непосредствени впечатления за ползването на имота след 1992 г. до застрояването на имота през 2008 г..

Няма основание да се кредитират показанията на свид. Г. и свид. С.. На първо място, като служители в ответното дружество техните показания следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. На следващо място, свид. Г. сочи, че в рамките на имота на дружеството от 7 дка никога не е имало ливада или градина; сочи, че на площадката в процесния имот дружеството е съхранявало материали и готова продукция, като не сочи през който период от време е било извършвано това; не сочи през коя година е построена сградата в процесния имот. Показанията на тези двама свидетели са в явно противоречие с горецитираните показания на свидетелите П., Д. и П., за които няма данни да са заинтересовани от изхода на делото и които имат непосредствени впечатление относно владението на имота и за периода от 1992 г. до настоящия момент първите двама като собственици на съседни имоти, а последният като кметски наместник. Свид. Г. и свид. С. твърдят, че и сега съществуват на място остатъци от зида на изгорялата сграда, а вещото лице инж. Щ. в съдебно заседание на 28.10.2009 г. заявява, че на място няма следи от стара сграда. Показанията на свидетелите Г. и С. се опровергават и от показанията на свид. Н., който сочи, че е присъствал на въвода във владение през ноември 2007 г. /Протокол от 22.11.2007 г. на л. 17/, като обяснява, че при въвода имота е представлявал ливада с каменист участък; не говори за складирани в имота материали или готова продукция от гатера; свид. Н. е забил колчета на имота по указание на служителите на ПК – С.. Предвид горепосоченото относно установеното от свидетелските показания, както и предвид извършения въвод във владение от 22.11.2007 г. и другите писмени доказателства, сочещи за извършено строителство в процесния имот едва през 2008 г., неоснователни са възраженията на ответното дружество, че е придобило процесния имот по силата на давностно владение поради осъществявано непрекъснато и обезпокоявано владение спрямо процесния имот от 1995 г. до 2005 г. с анимус на собственик. Опровергават се от доказателствата по делото твърденията на ответната страна, че по Разрешение за строеж № 71/02.06.1998 г. и Разрешение за ползване № 17/02.03.1999 г. е установено, че още през 1998 г. ответното дружество е извършвало строителство в имота и е своило същия за своите производствени нужди. Тези разрешения не касаят строителството в тази част на УПИ ХV, представляваща процесния имот – съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н. Щ. посочва издадените за строителството в процесния имот строителни книжа – Скица с указан начин на застрояване № виза № 1133/18.09.2007 г., съгласувани и одобрени на 23.04.2008 г. от Гл. архитект инвестиционни проекти, Разрешение за строеж № 116/10.06.2008 г. на обект :”Основен ремонт и преустройство на дървопреработвателен цех в УПИ ХV – Цех за преработка на дървесни изделия в кв. 18, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителния линия и ниво от 23.08.2008 г. В заключението на СТЕ се сочи, че на Скица № 1133/18.09.2007 г. е заснета кадастрално съществувалата преди новото строителство двуетажна полумасивна стопанска сграда – обор, на мястото на която е построено металното хале. След като всички разпитани по делото свидетели сочат, че съществувалата в процесния имот стопанска сграда – обор, е изгоряла преди 1992 г. – през 1985 г., както сочи и свид. С., като от тази изгоряла сграда на място е имало само останки от част от каменните зидове, то не се касае за основен ремонт и преустройство на тази сграда, а за строителство на нова сграда, като освен това в Разрешение за строеж № 116/10.06.2008 г. въобще не е посочено промяна предназначението на сграда, тъй като съществувалата до 1985 г. сграда е била обор, а разрешението е за ремонт и преустройство на дървопреработвателен цех, каквото предназначение тази сграда не е имала. Въпреки че по кадастрална карта сградата на изгорелия обор не е била заличена, то тя не е съществувала след 1985 г., поради което не е имало пречка за реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот, тъй като в него нито е имало изградена сграда, нито е започнат законно разрешен строеж към 01.03.1991 г. Между другото, свидетелските показания, че след 1985 г. и към 1992 г. сграда в процесния имот не е имало, се подкрепят и от отразеното в Протокол от 21.06.1995 г., в който са отразени обявените за продажба чрез търг стопански сгради в с. Т., в който е посочено обор – изгорял.

Настоящата инстанция споделя като законосъобразни и обосновани изводите на районния съд относно липсата на правно основание, на което ответникът да владее процесния имот. Както е посочил в мотивите си районният съд, според разпоредбите на чл. 52 ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ лица, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР могат да закупят собствеността на застроената и незастроената част от земята около тях в нормативно определени размери. С договор за продажба на недвижим имот от 01.12.1995 г. ответното дружество е закупило от Министъра на земеделието и хранителната промишленост редица парцели в землището на с. Т., между които и парцел ХІ-249 в кв. 18 /в който се намира спорния имот/. С Нотариален акт № 27 дело № 86/1996 г. от 23.01.1996 г. ответното дружество е закупило от пълномощници на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ, обор, построен в парцел ХІ-249. Тези писмени доказателства установяват, че ответното дружество първо е закупило земите, а впоследствие сградите на бившето ТКЗС с. Т., застроени в тези земи. Поради това, както е приел и районният съд, след като към момента на покупката на земите дружеството не е било собственик на сградите, не са били налице предпоставките на чл. 58 ал. 2 от ППЗСПЗЗЗ и чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, поради което не е налице валидно придобиване собствеността върху земята. В тази връзка във въззивната жалба се сочи, че е налице грешка в датата на Договор за продажба на недвижим имот от 01.12.1995 г. Този договор е вписан на 23.01.1996 г. – деня на покупката на сградите. В договора се сочи като приложение Нотариален акт за покупко-продажба на сградите по т. І., като не се сочи нито №, нито дата на този нотариален акт. Поради това не може да се приеме за установено по един безпротиворечив начин, че ответното дружество е закупило първо сградите на бившето ТКЗС, което да му даде право съгласно цитираните по-горе разпоредби да закупи земите към тези сгради. Отделно от това, в тази част сделката за покупко-продажба има невъзможен предмет – посочва се предмет на сделката обор, който не съществува към този момент, а има само частични каменни останки от зидовете. Както се посочи по-горе, в Протокол от 21.06.1995 г., в който са отразени обявените за продажба чрез търг стопански сгради в с. Т., обора е посочен като изгорял. В този протокол липсва стойност на обекта, като по т. 7 – обор изгорял се сочи само стойността на земята, която е посочена и като „обща тръжна цена” на този обект.

Неоснователни са доводите на ответното дружество за недопустимост на така предявения иск по чл. 109 от ЗС. Негаторният иск е иск за защита на собственика от всяко неоснователно въздействие и посегателство по отношение на имота му, с което се ограничава или пречи на пълноценното ползване на имота; ищец по този иск може да бъде само собственик на имота, независимо дали го владее или не. Докато за допустимостта на иска по чл. 108 от ЗС е необходимо ответникът да владее имота, то при иска по чл. 109 от ЗС ответникът може да не владее имота, ако с неоснователни действия възпрепятства собственик в ползването на имота. Не е налице изискване собственикът да владее имота, за да е процесуално допустима защитата му по чл. 109 от ЗС. Следва да се допълни, че защитата, която дават тези два иска, е различна. Искът по чл. 108 от ЗС установява със сила на присъдено нещо принадлежността на правото на собственост и присъжда предаване владението на имота от ответника на ищеца. Искът по чл. 109 от ЗС осигурява различна защита, в зависимост от начина, по който е нарушено правото на собственост – с този иск ще се постигне преместване на неправилно поставена ограда, премахване например на струпани от ответника вещи в имота на ищеца; премахване на постройка от имота на ищеца, ако се установи, че същата е изградена в имота на ищеца без основание, каквато е претенцията в настоящия казус.

Предвид гореизложеното обжалваното решение като допустимо, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Следва да бъде потвърдено и допълващото го решение, а жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 1 255 лева.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 351/08.12.2009 г. по Г. д. № 482/2008 г. на Смолянски районен съд и РЕШЕНИЕ № 903/19.04.2010 г. по Г. д. № 482/08 г. на Смолянски районен С.

ОСЪЖДА „П.- Х. Г. Б., ЕИК ....., да заплати на М. С. Щ. – И., Р. И. Щ. и А. С. П. деловодни разноски в размер на 1 255 лева.

РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.