№ 153
гр. Х., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20215600100693 по описа за 2021 година
Общо исково производство по ГПК,претенция с правно основание чл.87
ал.ІІІ от ЗЗД.
Обстоятелства по иска
Производството по делото е образувано по иск с правно основание
чл.87, ал.III от ЗЗД предявен от М. Д. В., ЕГН:********** от гр.Х. ,ул.“К.“ бл.
№2 вх.“Г“ ет.4 ап.11 против М. КР. ИК., ЕГН:***********от гр.Х., ул.“С.П.“
бл.№12 вх.“А“ ет.3 ап.11
В исковата молба,вписана на 11.VII.2018 г. рег.№4475,№208,т.III на СВ
при РС-Х., ищцата твърди, че с договор от 22.06.2016г. прехвърлила на
ответницата своите 3/4 идеални части от съсобствен недвижим имот :
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 77195.714.16.2.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Х., одобрени със Заповед
№ Р Д-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с административен адрес:
гр.Х.,п.к.6300, ул."С.П." №12, вх.А, ет.З, ап.П, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент на едно ниво, целият с площ от 104.30 кв.м., със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор
77195.714.16.2.34, под обекта:обект с идентификатор 77195.714.16.2.28. и над
обекта: обект с идентификатор 77195.714.16.2.38, като самостоятелният обект
се намира в сграда с идентификатор 77195.714.16.2, построена в поземлен
имот с идентификатор 77915.714.16, заедно с 3/4 идеални части от
прилежащото избено помещение № 11, цялото с площ от 15.18 кв.м. и 3/4
идеални части от прилежащото таванско помещение №11, цялото с площ от
14.61 кв.м., ведно с 3.798 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху имота срещу задължението за издръжка и
1
гледане. Това прехвърляне намерило формален израз в договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в съставен Нотариален №107,т.Ш, рег.№ 2569, н.д. №331/2016
от 22.06.2016г. на Нотариус Х.К., рег. № 081 на Нотариалната камара на
Република България. Задължението за издръжка и гледане на приобретателя
било конкретизирано в нотариалния акт, като ответницата следвало да
осигурява на ищцата храна, отопление, грижи при немощ и болест, било
лично или чрез трето лице, като й обезпечи сносен и спокоен живот, докато е
жива.
Въпреки сключения договор, ответницата не изпълнявала
задълженията си по същия в никоя част от него. Ищцата провела многократни
разговори с ответницата за това, че има нужда от финансова и морална
помощ, но такава й била отказана. Посочва още, че получавала пенсия в
размер на 200 лева и вдовишка пенсия в размер на 75 лева, или общо 275 лева.
От години страдала от високо кръвно налягане и световъртеж, за
преодоляването на които болести ползвала ежедневно лекарства. Пенсията й
в този размер била крайно недостатъчна за покриване на нуждите й и за
осигуряване на нормален и спокоен живот. Тези причини се изразявали в
необходимостта от грижи и били предпоставка да сключи процесния договор.
Поради това, че приобретателят не изпълнявал под каквато и да е форма и
степен така поетото глобално задължение за издръжка и гледане до края на
живота й, ищцата се принудила от 01.01.2018г. да започне работа според
силите и възможностите си в Република Гърция, в село Мараша, Община
Орестиада. Счита, че било налице пълно неизпълнение на процесния договор
от страна на ответницата, поради което за ищцата бил налице правен интерес
от разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане до притежаваните три четвърти ид.ч. от
имота от ответницата, обективиран в Нотариален акт №107, т.Ш, рег.№ 2569,
н.д.№ 331/2016 от 22.06.2016г. на Нотариус Х.К., рег. № 081 на Нотариалната
камара на Република България, сключен между М. Д. В., като прехвърлител и
М. КР. ИК., като приобретател.
Предвид изложеното иска съда да постанови решение с което да развали
сключения с Нотариален акт№ 107, т.Ш, рег.№ 2569, н.д.№ 331/2016 от
22.06.2016г. на Нотариус Х.К., рег. № 081, договор, сключен между ищцата и
ответницата за прехвърляне на описания в него недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата подава отговор, според който
претенцията е допустима,но неоснователна.
Реално такова задължение като описаното в посочения от ищцата
договор ответницата не била поемала Именно това обстоятелство довело до
образуване на гражданско дело № 620 / 2018г. по описа на РС-Х.,по което до
настоящият момент няма насрочване относно обявяването на договора за
недействителен.
Ответната страна посочва,че по силата на нот.акт 081,том ХШ,дело
1095/2005г на нотариус № 353 К.Г. тя и съпругът ми М.К. И. били признати за
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.714.16.2.33 по кадастралната карта на АГКК, одобрен със заповед №
РД-18-63/ 05.10.2006г на ИД на АК с административен адрес:гр.Х.,ул.
"С.П."№ 6- 12,вх.А,ет.3,ап.11 с предназначение на обекта:жилище,
апартамент, на едно ниво, целият с площ от 104.30 кв.м., със съседни
2
самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: 77195.714.16.2.34; под
обекта:77195.714.16.2.28 и над обекта: 77195.714.16.2.38, като самостоятелния
обект се намирав сграда с идентификатор 77195.714.16.2, построена в
Поземлен имот с идентификатор 77195.714.16, ведно с прилежащите : избено
помещение № 11, с площ от 15,18 кв.м.,при граници и съседи: запад-мазе №
12 собственост на Н.И.Г. иД.Н.Г. север - коридор; изток- мазе № 23-
собственост наД.Н.М., юг-ул."С.П." и ведно с таванско помещение № 11 , с
площ от 14,61 кв.м,както и с 3, 798 идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж. Съпругът на ответницата М. И.
починал на 10.03.2014г, като след неговата смърт тя като преживяла съпруга
станала съсобственик на три четвърти ид.части от описаният имот, а синът й
М.И. наедна четвърт ид.част от същият.
Ищцата, която била нейна братовчедка започнала да я посещава редовно
едва след смъртта на съпруга й. Започнала да я убеждава, че ще остане без
имот и пари в банката, че същите ще бъдат присвоени от сина й, и че,
единствения начин за тяхното съхранение е да бъдат прехвърлени на нейно
име. Така в продължение на една година ответницата дала на ищцата -на
04.03.2015г 4000 лв. на заем, на 01 10.2015г и прехвърлила от банковата си
сметка още 42 498,71 лв.На на 02.10.2015г с нот.акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане № 46,том V, дело
№ 625/ 02.10.2015 г на нотариус № 081 Хр.Колева привидно ищцата станала
съсобственик на три четвърти ид.части от описания по горе недвижим имот,
като целта била, да не посягал синът ми на ответницата до смъртта й на на
тази част от имота.
Ответницата посочва,че за това свое действие не уведомила никого,като
ищцата се задължила устно, че когато ответницата намери за необходимо ще
й прехвърли отново тези три четвръти идеални части от описаният
недвижим имот.
Ответницата твърди,че след като получила горните облаги ответницата
престанала да се обажда,въпреки,че придобила значителна част от нейното
движимо и недвижимо имущество. Това довело до притеснения от страна на
ответницата, че направила голяма грешка. Поведението на сина й било
такова, че в нито един момент не е давал повод да се страхува или притеснява
за нещо. В този период от време не била търсила и получавала никакви грижи
и издръжка от ищцата, тъй като нямали такава уговорка,въпреки реалната й
нужда от човек,който да полага грижи за нея с оглед възрастта й.
Ответницата сочи,че започнала усилено да търси контакт с ответницата
по телефона, така и в нейното жилище.Едва осем месеца по-късно на
22.06.2016г успяла да си върне собствеността върху три четвърти ид.части от
имота.При подписването на нотариалния акт била изрично уведомена, че
получавам това имущество без реално да поема каквито и да е било
задължения по нот.акт № 107, том III, дело № 31 1/ 22.06.2016г на нотариус
№ 081 Хр.Колева ., така както и самата ищца не била поемала и реално
изпълнявала задължения към мен.От 21.12.2005г до настоящият момент
включително в нито един ответницата не била предавала владението на
имота,в т.ч и на ищцата. Същата в нито един момент не е упражнявала
фактическа власт върху имота, не е живяла в него и не е била реален
собственик така ,както бе уговорката им.
В атакуваният нотариален акт поетия от И. ангажимент да осигури
храна на прехвърлителката,отопление, грижи при немощ и болест и т.н.,
3
противоречал на всякаква логика. Предвид възрастта и здравословното
състояние на ответницата тя не можела да се грижи сама за себе си ,камо ли
за друг,по-млад от нея човек. Това обстоятелство говорело само по себе си за
фиктивността на сделката породила тези „ задължения".Още повече,че й било
обяснено обяснено , че при този вид сделка ще заплати и по- ниска
държавна такса.
И. сочи още в отговора на исковата молба,че от друга страна от 2016г
ищцата работела в чужбина, не била трайно установена в гр.Х.. Самият
факт,че ищцата работела ясно сочел ,че е добре здравословно и не се нуждае
от грижи.Освен това след като прехвърлила от банковата си сметка 42 498,71
лв ,дала и 4000 лв. заем на ищцата,И. била принудена да потърси съдебна
помощ за да й бъдат възстановени сумите. Въпреки съдебното
решение,влязло в сила по гр. д. № 1 943/2017 год. на РС-Х. ищцата все още не
й била възстановила дадените суми,поради което било образувано изп. д. №
515/18 по описа на ЧСИ Н. К. ,като задължението на ищцата към представяне
на отговора било в размер на на 7535,57 лв.Именно тези задължения на
ищцата били истинската причина да поиска изпълнение по фиктивния
договор за гледане и издръжка.
Ответната страна излага с допълнителна молба и възражение относно
недействителността на процесния договор. Нотариалния акт бил сключен при
относителна симулация, по чл. 17, ал. I от ЗЗД,тъй-като с него реално се
извършвало дарение.Ответницата отново твърди,че никоя от страните не е
имала намерение да се задължава да издържа и гледа другата страна с
прехвърляне на собствеността на имота, нито по първия, нито по втория
нотариален акт. Налице била относителна симулация, предвид, че страните са
имали намерение да се считат за обвързани с прикритите съглашение, а
именно дарение на въпросните три четвъркти идеални части от недвижимия
имот.
Съгласно чл.26, ал.II, предл. пето ЗЗД привидните договори са
нищожни, като тази норма следвало да се тълкува във връзка с разпоредбата
на чл.17 ЗЗД. Привидността на договора е обусловена от уговорка между
страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на
съглашение за пред третите лица. Изявеното не съответства на действително
желаното от страните, като това несъответствие се осъзнава от тях.
Съгласието може да се изразява във воля сделката да породи правни
последици, различни от външно изявените - относителна симулация. Законът
разпорежда, че при относителната симулация се прилагат правилата за
прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата
действителност. В този смисъл, искът по чр.26, ал.2, предл. пето ЗЗД може да
се предяви за разкриване на относителната симулацията.
В настоящият казус по отношение на прикритата сделка били налице
всички условия за нейната валидност и тя можело да бъде прогласена от съда
за действителна и съответно да породи предвидените с нея правни последици,
а имемно възстановяване на собствеността на ответницата.Поради това се
иска обявяване от съда на симулацията,като се обави прикритата сделка за
дарение като действителна.
На основание чл.227 от ГПК поради настъпилата на 22.ХII.2021 г. смърт
на ответницата М. КР. ИК. производството продължава в лицето на
правоприемника й М. М. ИК.,неин син.
В съдебно заседание страните поддържат исканията,доводите и
4
възраженията си.
Обстоятелства по делото
С нотариален акт №107/ т.III рег.№2569 дело №311 на нотариус Х.К.,
№081-Х. на 22.VI.2016 г. М. Д. В. прехвърля на М. КР. ИК. три четвърти
идеални части от собствения си самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 77195.714.16.2.33 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Х., одобрени със Заповед № Р Д-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК, с административен адрес: гр.Х.,п.к.6300, ул."С.П." №12, вх.А, ет.З, ап.П,
с предназначение на обекта: жилище, апартамент на едно ниво, целият с площ
от 104.30 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
обект с идентификатор 77195.714.16.2.34, под обекта: обект с идентификатор
77195.714.16.2.28. и над обекта: обект с идентификатор 77195.714.16.2.38,
като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор
77195.714.16.2, построена в поземлен имот с идентификатор 77915.714.16,
заедно с 3/4 идеални части от прилежащото избено помещение № 11, цялото с
площ от 15.18 кв.м. и 3/4 идеални части от прилежащото таванско помещение
№11, цялото с площ от 14.61 кв.м., ведно с 3.798 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота срещу
задължението за издръжка и гледане. Приобретателят на имота следва да
осигурява на ищцата за в бъдеще храна, отопление, грижи при немощ и
болест, било лично или чрез трето лице, като й обезпечи сносен и спокоен
живот, докато е жива.
Видно от нотариален акт №081 т.ХIII рег.8597 дело 1095/2005 г. на
21.ХII.2005 г. нотариус К. Г.,№353-Х. признава за собственици на
недвижимия имот по горната сделка М.К. И. и М. КР. ИК. на основание
чл.483 от ГПК,построен върху държавна земя от ЖСК.
С друг нотариален акт №46 т.V рег.№4407 дело №629/2015 г. на нотариус
Х.К. №081-Х. на 02.Х.2015 г. М. КР. ИК. прехвърля на М. Д. В. собствените
си три четвърти идеални части от процесния имот срещу задължението на
последната да поеме за в бъдеще издръжката и гледането на
прехвърлителката,като й осигурява храна, отопление, грижи при немощ и
болест,било лично или чрез трето лице,и й обезпечи спокоен какъвто е
живяла досега докато е жива.
Видно от удостоверение от ЧСИ Н. К.,№929-Х. изп.дело
№20189290400515 е образувано на основание изпълнителен лист на
основание съдебно решение по гр.дело №1943/2017 г. срещу длъжника М. Д.
В. от взискателя М. КР. ИК. относно парично задължение което към
20.IХ.2018 г. възлиза като главница на 4 800 лева с посочени разноски.
Свид.П.И.Н. установи пред съда ,че се познава с ищцата повече от 35
години,а познавала бегло М.И..Между двете имало договорни отношения
свързани с прехвърляне на апартамент срещу гледане и издръжка от първата
на втората.Тези издръжка и гледане не се осъществили.Двете жени не
общували помежду си,като В. и не е живяла в този апартамент.Тези
обстоятелствата Н. знаела от ишцата по делото.В. отишла да работи в Гърция
преди около пет години за около половин година,тъй-като не й стигали
парите.
5
Свид.И.Д.С. посочи,че познава двете жени,като първоначално И.
прехвърлила на В. въросния апартамент срещу гледане и изръжка,а след това-
В. го прехвърлила на И. срещу същата престация.Допреди две три години
двете жени ходели на всякъде заедно,но след това не общували.С. посочи,че
И. не полагала грижи за В..Последната обаче работела в Гърция преди две-три
години.От същото време В. и не живеела в жил.блок на свидетелката,тъй-като
си построили къща в местността „Кенана“.В последните две-три години двете
жени не общували.
Свид.Д.Р.С. изведе,че познава добре отношенията между
страните.Ответницата имала здравословни проблеми и болести,които се
отразявали на психическото й състояние,имала разногласия със сина си.Като
част от това поведение същата предложила дори и на С. да му прехвърли
процесния апартамент,за да го спасяла.Две години след това С. разбрал от
И.,която дошла при него не съвсем адекватна,че е прехвърлила собствеността
върху апартамента на ищцата,като също така и предала и значителни суми
пари по банков път,за да ги предпази от неразумни действия на сина си
М.И..Пред свидетеля С. се изяснило,че поетите задължение за гледане и
издръжка били фиктивни.Двете жени имали уговорка при смърт или при
поискване от И.,В. да върне собствеността върху този апартамент,както и че
поетите задължения и по двата транслативни договора за гледане и издръжка
няма да се изпълняват,нито В.,нито от И..За целта С. посъветвал И. да
съставят документ за истинските отношения между тях по повод на този
апартамент,след което обаче двете жени прекъснали отношенията си.В., при
предявяване на искания от страна на ответницата да и възстанови
преведените парични суми и да й върне апартамента,отбягвала срещи и
разговори на тази тема с различни основания.И. се обърнала към съда и
прокуратурата в търсене на правата си.Били възстановени тези около 40 000
лева по сметката на И..По отношение на апартамента обаче В. не изпълнила
истинската уговорка между двете и не върнала собствеността върху него на
И..Според свидетеля С. от около 2018 г. ответницата поради здравния си
статус била в пълна невъзможност да изпълнява и задълженията си по
договора от 2016 г. доколкото такива били налични.Същата била над десет
пъти за този период на лечение,била в ТЕЛК К.исия,имала засилена
атеросклероза предвид напредналата си възраст.Според свидетелят имало
известен период от време,през който В. била готова да съставят документ за
истинските отношения с И. по отношение на процесния апартамент.При
придобиването на тази недвижимост при първия договор за гледане и
издръжка,В. също не изпълнявала по никакъв начин поетите задължения да
гледа и издържа И..
Свид.М.И.,син на ответницата,установи,че след смъртта на баща си,често
майка му била посещавана от В.,тяхна братовчедка.Според него тя създала
убеждението у И.,че той,като станел адвокат,щял по с неистинско пълномощн
да й вземе апартамента и парите,и да я настани в старчески дом.Свидетелят
не разбрал за предмета на техните разговори,както и за двете сделки между
двете,когато са сключени,а в последствие.След смъртта на баща той се
грижел за И.,а когато се налаго да отсъства,му помагали определени съседи.
Здравословното състояние на майка му не било добро,наричала го с името на
баща му,говорела за неща,които се случили преди много
години.Действително майка му прехвърлила и голяма сума пари на В.,освен
апартамента,след което при искане да й ги върне,същата не откликнала.И по
двата договора относно апартамента за гледане и издръжка,първи с
6
приобритател В.,и втория с приобритател И.,нямало изпълнение на
задължението на длъжника за гледане и издръжка,поради наличната уговорка
между тях,че тези действия се предприемат само с цел да се запази
собствеността върху жилището и никоя не дължи гледане и издръжка на
другата.И. и до последно имала убеждението,че тези договори не истински и
че апартамента си е нейна собственост.
Свид.А.Т. посочи,че познава много добре ответницата ,тъй-като били
съседи и тя й помагала чест.Свидетелката никога не била виждала в
апартамента ищцата по делото.И. спорев Т. въобще не можела да се грижи за
друг човек,тъй-като самата тя имала нужда от много грижи-не се чувствала
добре,залитала,трябвало й някои нарочен човек в тази насока.Тя започнала да
губи действителността,говорела в минало време,настоящето й се
губело,няколко пъти лежала в болница в Х. и в Пловдив.
Вещото лице Х.Е. изведе в заключението си ,че И. към момента на
изготвяне на експертизата март 2021 г. се нуждае от грижи за лично,битово и
социално обслужване.Състоянието на същата не й позволявало тя самата да
полага грижи за друг човек. Към датата на сключване на процесния договор-
22.VI.2016 г. И. е страдала от други спондилози, множествено засягане на
гръбначния стълб,хипотертонично сърце,без застойна сърдечна
недостатъчност,последици то мозъчно съдова болест, обструктивна
белодробна болест,полиартроза,остеопороза без патологична фрактура. Към
момента на предявяване на иска по настоящото дело тя страда и от ХОББ
средно тежко форма, артериална хипотертония,мозъчно съдова болест,корова
атрофия,жлъчно каменна болест,шийно торакална остеохондроза с кифо
сколиоза.Пред съда вещото лице изведе,че И. била с максимално ограничена
физическа активност,като съчетанието на болестите й било за съдържание на
учебник,както при сключване на процесния договор на 22.VI.2016 г. таки и
при разпита на вещото лице.Поради това тя не можела да полага грижи за
друг човек,а самата тя имала нужда от интензивни такива.
Тези заболявания са довели да многобройни настанявания и лечения в
здравни заведения,видно от представените документи – л.169-182 от делото
за периода 2017-2020 г.
Съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице Л.М. извежда,че И.
към момента на изготвянето/юли 2021 г./ на заключението страда от леко
разстройство на познавателните способности,породено от мозъчно-съдова
патология и дегенеративни мозъчни промени.Това състояние можело да
възникне внезапно при единичен мозъчно съдов инцидент или постепенно
при поредица по ограничени такива инциденти,като техен кумулативен
ефект.Случая касаел най-вероятно втория случай,което съществено
затруднявало определянето на начален момент.Това състояние имало
характер на прогресиращо и необратимо.За пръв път от медицинската
документация се споменава за когнитивен спад и дементен синдром на
12.IХ.2018 г.,но това касаело установяване,а не начало.,което най-вероятно
било с по-голяма давност.Коровата атрофия,която е обичайна за дементните
процеси била установена с образно изследване през 2017 г.Не можело да се
установи без допълнителна анамнестична информация липсата или наличието
на подобно състояние към 22.VI.2016 г.Пред съда вещото лице посочва,че
дори към този момент да е била налична въпросната диагноза,то И. би могла
да вземе решение,като може би процеса би бил по-труден,но е имала
капацитета да съзнава последиците от решението си и да подпише
7
ноталиалния акт.
Видно от представените извлечения от банкови сметки и платежно
нареждане,намиращи се в рамките на приетото досъдебно производство
№168/2020 г. на РУМВР-Х. на 01.Х.2015 г.М.И. превежда по банков път на
М.В. сумата от 42 498 лева,а на 16.ХI.2016 г. последната превежда обратно на
И.,отразено като възстановяване на сума,40 000 лева на 16.ХI.2016 г.
С решение №162/07.V.2019 г. постановено по гр.дело №652/2018 г. в сила
от 18.V.2020 г. Окръжен съд-Х. отхвърля предявените от М. КР. ИК. с ЕГН
********** от град Х., с посочен по делото съдебен адрес: град Х., ул. „Х.К."
№ 8 офис 23 срещу М. Д. В. с ЕГН **********, с посочен по делото адрес
град Х., ул. „Г.К." № 30, обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26 ал. 2 предложение 5-то от ЗЗД и чл. 17 ал. 1 ЗЗД за
обявяване недействителността (нищожността) като привиден на сключения
между страните договор за прехвърляне на собственост срещу задължение на
приобретателя да престира на прехвърлителя издръжка и гледане,
обективиран в НА № 107, том III, дело № 311/ 22.06.2016г на нотариус при
РС Х., с който ответницата е прехвърлила на ищцата правото на собственост
върху три четвърти идеални части от самостоятелен обект в страда с
идентификатор 77195.714.16.2.33 по кадастралната карта на АГКК, одобрен
със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006г на ИД на АК с административен адрес:
Гр.Х.,ул."С.П."№ 6-12.вх.А,ет.З,ап.1 1 с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, на едно ниво, целият с площ от 104.30 кв.м., със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: 77195.714.16.2.34;
подобекта: 77195.714.16.2.28 и над обекта: 77195.714.16.2.38, като
самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор 77195.714.16.2,
построена в Поземлен имот с идентификатор 77195.714.16, ведно с
прилежащите : избено помещение № 11, с площ от 15.18 кв.м., при граници и
съседи: запад-мазе № 12 собственост на Н.И.Г. и Д.Н.Г. север - коридор;
изток- мазе № 23-собственост на Д.Н.М. , юг-ул."С.П." и ведно с таванско
помещение № 11, с площ от 14,61 кв.м.,при граници: запад-таван № 12-
собственост на Н.И. 1 аджева и Д.Н.Г. север -коридор; изток- таван № 25-
собственост на Т.П.П., юг- ул."С.П.", ведно с 3, 798% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота; и за
разкриване на относителната симулация и обявяване за действително на
прикритото съглашение (дарение) -като неоснователни и недоказани.
Правни съображения
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.87 ал.III от ЗЗД,с
който се цели разваляне на изцяло алеаторен договор за престиране на
гледане и издръжка срещу прехвърлена собственост на недвижим
имот.Претенцията е предявена от кредитора срещу длъжника с твърдения,че
последният не изпълнява поетите договорни задължения.
Договорната връзка между страните е обективирана в обсъдения
нотариален акт №107/ т.III рег.№2569 дело №311 на нотариус Х.К.,№081-Х.
на 22.VI.2016 г. съборазно който ищцата М. Д. В. прехвърля на ответницата
М. КР. ИК. три четвърти идеални части от собствения си самостоятелен обект
в сграда, с идентификатор 77195.714.16.2.33 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Х., одобрени със Заповед № Р Д-18-
8
63/05.10.2006г. на ИД на АК, с административен адрес: гр.Х.,п.к.6300,
ул."С.П." №12, вх.А, ет.З, ап.П, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент на едно ниво, целият с площ от 104.30 кв.м., със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор
77195.714.16.2.34, под обекта: обект с идентификатор 77195.714.16.2.28. и над
обекта: обект с идентификатор 77195.714.16.2.38, като самостоятелният обект
се намира в сграда с идентификатор 77195.714.16.2, построена в поземлен
имот с идентификатор 77915.714.16, заедно с 3/4 идеални части от
прилежащото избено помещение № 11, цялото с площ от 15.18 кв.м. и 3/4
идеални части от прилежащото таванско помещение №11, цялото с площ от
14.61 кв.м., ведно с 3.798 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху имота.
Насрещната престация по този договор,дължима от М.И.,се състои в това
тя да поеме за в бъдеще издръжката и гледането на М.В.,като й осигурява
храна, отопление, грижи при немощ и болест,било лично или чрез трето
лице,и й обезпечи сносен и спокоен живот,какъвто е живяла до сега докато е
жива и доколкото собствените на прехвърлителката средства не са
достатъчни за това.
Следва да се установи предвид на тези задължения,доколко те са
останали неизпълнени от страна на М.И..
Така дължимата престация е обусловена от едно съществено
условие,свързано с кредитора по сделката.Всички описани задължения на И.
са функция на последното изречение- доколкото собствените на М.В.
средства не са достатъчни за това.Ако това условие не е настъпило,то И. не е
длъжна да престира по този договор.
В хода на производството не се установява ищцата да не е разполагала
със средства за да „поддържа сносен и спокоен живот,какъвто е живяла до
сега“.Следва тук да се има предвид ,че В. няма данни да е боледувала или да е
изпаднала в немощ.Напротив- след сключване на договора тя отива и работи
в Гърция,където изкарва по-добро заплащане на труда си от колкото на
место.Работата в чужда държава ясно свидетелства за много добро
здравословно състояние.Нещо повече-тя променя и местоживеенето си,тъй-
като според свидетелските показания на свид.И.Д.С.,посочена от ищцовата
страна,тя и близките й си построили къща на друго место в гр.Х. именно в
правно значимия за делото период от време.Тези обстоятелства съвсем ясно
сочат,че В. очевидно е разполагала със средства да подърржа водения до
сделката начин на живот и нещо повече-същата го подобрява,предвид
придобиването на къща от нея и близките й. Поради това следва извода,че
посоченото условие,което е предпоставка за ангажиране на престацията на
М.И., не се е осъществило и тя не е била длъжна да престира.Изведения
смисъл на уредената облигаторна връзка между двете страни,е че ще се
изисква престиране от страна на И.,само ако В. не може да си осигури сама
храна, отопление, грижи при немощ и болест,и водения сносен и спокоен
живот,какъвто е живяла до сега.
Самата ищца не се доказва да е била немощна или болна за релевантния
период от време,както и да е имала нужда от храна и отопление,и да не е
могла да си ги осигури без особени усилия сама.В тази насока следва да се
съобрази и че договора не съдържа уговорка между страните за
системно,ежедневно и нетърпящо отлагане полагане на грижи и издръжка от
страна на длъжника.Това обуславя извода,че въпросните грижи и издръжка са
9
дължими само при възникване на нужда от тях,при поискване на изпълнение
от длъжника и то ако кредиторът обективно не може със собствени средства
да се обезпечи. Здравословното и имуществено състояние на В. през
правнозначимото време не се установи да изисква такива,а и няма несъмнено
установени по делото нейни ясно отправени действия по търсене на издръжка
и гледане от И. за конкретно възникнали нейни нужди,които са част от
покритието на договора. Изпълнението на задължението за гледане и
издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните
нужди на кредитора към конкретен времеви период и същото е корелативна
тяхна функция.Не е правнозадължително в тези случаи, въпреки липсата на
каквито и да са нужди от страна на кредитора по договора, длъжникът да
започва да се грижи или да му дава издръжка.Това поведение на длъжника не
е изискуемо,предвид уговореното в настоящия договор,а и не съставлява част
от изпълнението на договора.
В процесния договор местоизпълнението на поетите по него
задължения на И. не е посочено.Поради това определянето му е в хипотезата
на чл.68 т.“В“ от ЗЗД. Задълженията на приобретателят следва да се
изпълняват по местожителството му по време на пораждане на
задължението.В случая това е именно жилището обект на сделката.Следва да
се има предвид и че при липса на такава изрична договорка в договора,
съобразно естеството му,то най-често се следва двете страни да живеят в
общо домакинство,за да може същият да се осъществява по-лесно и в
пълнота,а и такива сделки са обосновани и с нравствено-етични
К.поненти,които са определящи за тях.В настоящия случай не се установи В.
въобще да е живяла в процесния апартамент преди или след сключване на
договора,чието разваляне се иска.След като това е мястото на престиране от
страна на длъжника,то очевидно В. е нямала нужда от гледане и
издръжка,след като не е живяла никога там.От друга страна такова поведение
следва да се счита и като осуетяване изпълнението на задълженията на
длъжника по договора от самия кредитор,който не е на мястото на
изпълнение на следващата му се престация.В тази насока са показанията на
всички разпитани по делото свидетели.Не само ,че двете не живеят заедно,но
и за един значим период от време те не са в добри отношения и не общуват.За
този дълъг период от време И. не е могла да установи каквато и да е връзка с
В.,която очевидна е избягвала такъв контакт.Ясно е,че това поведение на В.
не въплъщава добронамереност,за което И. не може да носи
отговорност.Съобразно показанията на свидетелите и приетото досъдебно
производство,то този разрив е настъпил по вина на кредитора В. по повод
искането от страна на И. да й възстанови предадените й над 40 000 лева.Това
възстановяване от В. става чрез банков превод и след образуване на
въпросното ДП на 16.ХI.2016 г.Следователно почти през целия период на
договора,сключен на 26.VI.2016 г. по вина на кредитора страните не са
общували нормално и са били във влошени отношения.
По делото се установява и частична обективна невъзможност на
длъжника да престира по смисъла на чл.81 ал.I от ЗЗД,доколкото
това,предвид изложеното,е било необходимо с оглед нуждите на В..Тази
частична обективна невъзможност е налична със сигурност за периодите на
болничен престой на И.,очертани от представената медицинска
документация.Ответницата за периода от сключването на процесния договор
е боледувала някоко пъти и е приемана в здравни заведения.От друга страна
напредналата й възраст и общото й здравословно състояние са обективна
10
пречка за изпълнение на задълженията й по договора,но не изцяло и
глобално,а преценено съответно на конкретно възникналата нужда на
кредитора и ако същият няма средства да я покрие.Както се посочи по-горе
кредиторът няма заявени такива нужди за гледане или издръжка в рамките на
процесния договор,поради което и длъжникът не е бил призован да престира.
Това здравословно състояние на И. и напредналата й възраст са били
известни и ясни за В. при сключване на договора.Следователно последната е
приела длъжника с тези му възможности за изпълнение на договора, поради
което следва да се съобразява с тях при упражняване правата си. Такъв е бил
нейния избор,който е зависел само от нейната воля. Самата И. е имала нужда
от полагане на грижи,съобразно установеното за здравето й и напредналата
възраст още към момента на сключване на сделката,когато е била на 84
години. Още повече,че ищцата е била длъжник по подобен договор,сключен
само година преди настоящия-през 2015 г.По този договор И. е кредитор и
прехвърлител на собствеността на същото жилище срещу поети гледане и
издръжка от страна на преобретателя В.. Там двете са били с разменени роли
в сравнение с процесния договор.Ето защо В. е имала ясното съзнание за
здравословното състояние на И.,напредналата й възраст,и въпреки това е
сключила настоящата сделка.Налице е и тринадесет годишна разлика между
двете, която е в полза на В..Следователно тя имплицитно се е съгласила,че
изпълнението от И. ще е обусловено и модифицирано от нейното
здравословно състояние и напреднала възраст, а не само от нуждите за
гледане и издръжка на кредитора.И двете страни са обвързани от този смисъл
на дължимата престация,предвид чл.20А от ЗЗД и изведен от установените по
делото факти. Следва да се посочи и че изпълнението не е стриктно свързано
с личността на И.,предвид възможността да се осъществи и от трето
лице,което изпълнение обаче пак ще е в рамките на договореното и на
изведените особености на престацията на длъжника.И поради това,и предвид
изложеното по-горе наличните обективни невъзможности за изпълнение от
страна на И. не са тотални и не съставляват пълна такава невъзможност,още
повече,че и В. обективно е нямала нужда от престиране на грижи и плащане
на издръжка,съборазно предмета на договора.
От друга страна престациите са ясно дефинирани, жилището обект на
договора е налично,изведени са точния кръг задължения.Поради това
възраженията за невъзможен предмет в субективен план,и в обективен план
от ответната страна не са основателни.
Неоснователни са и отправените с отговора на исковата молба
възражения от страна на ответницата възражения относно фиктивносттта и
наличната симулация при процесната сделка, предвид постановеното съдебно
решение по предявен нарочен иск с такъв предмет,обсъдено по-горе,с което
идентична претенция от страна на И. срещу В. е отхвърлена.Неоснователни са
и възраженията на ответната страна за нищожност на сделката поради липса
на съгласие.В хода на процеса не се установи която и да е от двете страни да
не е изявила ясно и конкретно волеизявление по предмета на договора,който е
и в изискуемата форма по закон-нотариален акт,сключен пред нотариус.
В хода на процеса ответницата и длъжник по процесиня договор почина и
на нейно място по право встъпи единствения й наследник,нейния син М.И..
При смърт на приобретателя на вещното право и правото на собственост по
договора за издръжка и гледане не настъпва прекратяване на договора по
право по отношение на прехвърлителя съобразно Тълкувателно решение №
11
30 от 17.VI.1981 г., ОСГК.
Съобразно изложеното се извежда,че предявената конститутивна
претенция по чл.87 ал.III от ЗЗД е неоснователна,поради което и следва да се
отхвърли.
На основание чл.78 от ГПК следва на ответната страна М.И. ищцата да
заплати направените разноски в размер на 800 лева за защита.
Водим от изложеното Окръжен съд-Х.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от
М. Д. В., ЕГН:********** от гр.Х. ,ул.“К.“ бл.№2 вх.“Г“ ет.4 ап.11 против
М. М. ИК.,ЕГН:********** гр.Х., ул.“С.П.“ бл.№12 вх.“А“ ет.3
ап.11,правоприемник по чл.227 от ГПК на първоначалната ответница и
майка М. КР. ИК., ЕГН:***********от гр.Х., ул.“С.П.“ бл.№12 вх.“А“
ет.3 ап.11,починала в хода на процеса,иск с правно основание чл.87 ал.III
от ЗЗД за разваляне на договор обективиран в нотариален акт №107/ т.III
рег.№2569 дело №311 на нотариус Х.К.,№081-Х. на 22.VI.2016 г. по силата
на който М. Д. В. прехвърля на М. КР. ИК. три четвърти идеални части
от собствения си самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
77195.714.16.2.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Х., одобрени със Заповед № Р Д-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с
административен адрес: гр.Х.,п.к.6300, ул."С.П." №12, вх.А, ет.З, ап.П, с
предназначение на обекта: жилище, апартамент на едно ниво, целият с
площ от 104.30 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: обект с идентификатор 77195.714.16.2.34, под обекта: обект с
идентификатор 77195.714.16.2.28. и над обекта: обект с идентификатор
77195.714.16.2.38, като самостоятелният обект се намира в сграда с
идентификатор 77195.714.16.2, построена в поземлен имот с
идентификатор 77915.714.16, заедно с 3/4 идеални части от прилежащото
избено помещение № 11, цялото с площ от 15.18 кв.м. и 3/4 идеални части
от прилежащото таванско помещение №11, цялото с площ от 14.61 кв.м.,
ведно с 3.798 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху имота срещу задължението на М. КР.
ИК. да поеме за в бъдеще издръжката и гледането на М. Д. В.,като й
осигурява храна,отопление,грижи при немощ и болест,било лично или
чрез трето лице,и й обезпечи сносен и спокоен живот,какъвто е живяла
12
досега,докато е жива и доколкото собствените на прехвърлителката
средства не са достатъчни за това.
ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН:********** от гр.Х. ,ул.“К.“ бл.№2 вх.“Г“
ет.4 ап.11 да заплати на М. М. ИК.,ЕГН:********** гр.Х., ул.“С.П.“ бл.
№12 вх.“А“ ет.3 ап.11 сумата от 800 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
13