Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 4387 по описа за
2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Н.В.В. *** Търново, против З. „Б.И.“ АД *** обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата
30 000лв., частично от 100 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, и за сумата 2000лв., частично от 13 161.24лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
12.08.2014г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
12.08.2014г. на път 51411 с посока към гр.Горна Оряховица пътно-транспортно
произшествие между управлявания от ищеца мотоциклет Ямаха с ДК № ********, и
л.а.Мерцедес 300Д с ДК № ВТ *******, управляван от Д.М.М., причинено виновно от
водача на лекия автомобил, който на кръстовище не се съобразил с пътен знак Б-2
и поради отнемане предимството на движещия се с такова мотоциклет го ударил.
При произшествието ищецът получил травматични увреждания-счупване на лява
ключица, оток и кръвонасядания на лява раменна става, оток, хематом и кръвонасядане
в областта на клавикулата. Претърпял две операции за наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация на лява клавикула и отстраняване от костта на имплантирани
уреди с последвал продължителен период на възстановяване и общо 91 дни отпуск
поради временна нетрудоспособност. Твърди още вследствие изживяния стрес от ПТП
да е получил захарен диабет-неинсулино зависим, което налага непрекъснат прием
на лекарства за контролиране нивата на кръвната захар, периодични посещения при
ендокринолог, спазване на хранителен и двигателен режим до края на живота си предвид
липсата на лечение на тази болест. Поради телесните увреждания и полученото
впоследствие заболяване претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, за които претендира от ответника заплащането на обезщетение оценено
на сумата 100 000лв. с предявен частичен иск за 30 000лв. Твърди
също, че при произшествието претърпял и имуществени вреди. Била увредена изцяло
обезопасителната му екипировка, което наложило закупуването на нова за сумата
2 409.01лв., както и увреден собствения му мотоциклет Ямаха, за възстановяването
на който е необходима сумата 10 752.23лв. От общия размер на имуществените
вреди 13 161.24лв., предявява частичен иск за сумата 2000лв. Претендира
присъждането на законна лихва от деня на увреждането до изплащането, както и разноски
по делото.
Ответникът не оспорва да е страна
по договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а.Мерцедес. Оспорва
механизма на произшествието и застрахованият водач да е осъществил виновно
фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Навежда възражение за съпричиняване по чл.51,
ал.2 ЗЗД с твърдение ищецът да се е
движил в нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П, поради което допринесъл за
настъпване на вредните последици. Претенцията за неимуществени вреди оспорва както
по основание, така и по размер поради прекомерност на претендираното
обезщетение с доводи за несъответствието й с действително претърпените такива. Твърди,
че полученото след катастрофата заболяване-неинсулинозависим диабет не се
намира в причинна връзка с произшествието. Оспорва претенцията за имуществени
вреди по съображения за липса на доказателства, че ищецът е притежавал
съответна за управляваното превозно средство екипировка, както и представената
фактура за доказва разходи за закупуването на нова. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не се спори сключен и действащ към деня на
произшествието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
покриваща отговорността за вреди на Д.М.М., като водач на л.а.Мерцедес с ДК №
ВТ *******, страна по който е ответникът. Договорът е сключен на 08.05.2014г-.,
както и произшествието настъпило през 2014г., поради което и съобразно § 22 от
ДР на КЗ приложими към спорното правоотношение са разпоредбите на Кодекса за
застраховането /отм./.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав
на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД
вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.
Страните не спорят относно факта
на настъпилото на 12.08.2014г. на път 51411 от с.К. към гр.Горна Оряховица
пътно-транспортно произшествие между л.а.Мерцедес, управляван от Д.М., и
мотоциклет Ямаха с ДК № ********, управляван от ищеца.
Относно механизма на ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило по делото са събрани писмени
доказателства/констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие/, както и заключението на САТЕ. Видно от същите
мястото на произшествието е Т-образно кръстовище с двупосочно движение с по две
ленти в едно направление; без хоризонтална маркировка и вертикална
сигнализация-указателна табела посока на движение гр.Лясковец с поставен пътен
знак Б-2 на отбивката. Самото произшествие
настъпило в светлата част на денонощието около 10ч. сутринта. В района
на кръстовището л.а.Мерцедес се движил по път обозначен със знак Б-2 /“Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ за да се включи на пътя с посока
гр.Горна Оряховица. По същото време по този път в посока гр.Горна Оряховица
направо и в дясната лента се движил мотоциклета, управляван от ищеца. Водачът
на автомобила предприел маневра завой наляво отляво на дясно спрямо посоката на
движение на мотоциклета. Последвал удар между двете превозни средства, при
който мотоциклетът изгубил равновесие, а водачът контрол върху управлението му,
излязъл вдясно от пътното платно и пада, след което се плъзнал до
установяването му в покой извън пътя. Според заключението на вещото лице
скоростта на движение преди удара на л.а.Мерцедес е била 18 км./ч., а тази на
мотоциклета 74 км./ч. Опасната зона определя на 67 метра, при което ударът за
мотоциклета е бил предотвратим, ако се е движил със скорост 28 км./ч., но не и
при движение с 74 км./ч. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване
на произшествието е навлизането от л.а.Мерцедес в лявата лента за движение при
маневра ляв завой при наличие на знак Б-2, при което отнел предимството на
движещият се направо мотоциклет.
Въз основа така
установения механизъм на ПТП съдът намира застрахованият при ответника водач да
е допуснал нарушение на чл.50, ал.1 ЗДв.П, според който на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство. В случая водачът на автомобила
не спрял на поставения на мястото знак Б-2, за да пропусне движещият се на път
с предимство мотоциклет, вместо което в момента на неговото преминаване
предприел завой наляво и по този начин причинил удара между тях. Поведението му
е противоправно и на основание чл.45, ал.2 ЗЗД извършено виновно, доколкото
доказателства за оборването на законовата презумпция по делото не са събрани.
Осъществяването на деликт по чл.45 ЗЗД предпоставя пораждане отговорността на
ответника по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати
обезщетение за причинените вреди.
Възражението на
ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. Доказано е, че мотоциклетът
се движил със скорост от 74 км./ч., но независимо дали ще се приеме за
допустима или превишена с оглед въпроса дали конкретното кръстовище попада в
населено място /според удостоверението на Община Лясковец е част от
урбанизираната територия на гр.Лясковец/ или извън такова предвид законовите
ограничения на скоростта по чл.21, ал.1 ЗДв.П, в случая непосредствена причина
за настъпване на произшествието е противоправното поведение на водача на
автомобила. Ищецът се е движил по път с предимство и не е очаквал, че автомобилът
няма го спази. Липсват доказателства, от които може да се направи извод, че е
нарушил и чл.20 ЗДв.П, поради което
обективно с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредите и в този
смисъл няма основание за приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
По иска за
неимуществени вреди
Застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования
за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането /чл.223, ал.1 КЗ-отм./. Неимуществените
вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване
по справедливост на основание чл.52 ЗЗД.
От
събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключенията
на две вещи лица по СМЕ се установява, че като последица от произшествието
ищецът получил счупване на лява ключица. Непосредствено след произшествието
постъпил в болнично заведение с извършена операция по открито наместване с
вътрешна фиксация с К 1-игла и метален серклаж, след което крайникът обездвижен
с митела за срок от 35 дни. Впоследствие на 09.10.2014г. била извършена втора
операция по изваждане на металната игла и изписан в добро общо състояние. Видно
от представените медицински документи и болнични листи /34-37/ в периода
12.08.2014г.-11.10.2014г. ищецът е бил с болничен престой общо 5 дни, а на
домашно-амбулаторно лечение общо 91 дни в периода 15.08.2014г.-10.11.2014г.
Според вещото лице-травматолог оздравителния процес е продължил 3 месеца, при
липса на доказателства за настъпили усложнения. Към деня на заключението сочи,
че счупването на лявата ключица е зарастнала напълно в правилно положение, като
в костта има поставена тел, скъсана в горния край. Има остатъчен оперативен
белег от 10.5см. Лявата раменна става извършва движения в обем по-малък от
нормата с 15% за сметка на извъртането на крайника навън и повдигането му до
горе, което е възможно да се подобри чрез допълнително балнеолечение, но с
оглед давността на травмата това е малко вероятно. Сочи още, че след първата
операция и поради обездвижването на левия горен крайник в „митела“ ищецът е
имал нужда от чужда помощ при обслужване в ежедневието.
От
представените медицински документи и заключението на вещото лице-ендокринолог
по изслушаната СМЕ се установява, че след произшествието на ищеца е открито
заболяване неинсулинозависим диабет, диагностицирано през м.10.2014г. Това
заболяване е хронично и почти във всички случаи доживотно състояние,
характеризиращо се с трайно и болестно вариабилни нива на кръвната захар,
засяга всички органи и системи на човека и води до бързо прогресиращо
остаряване на организма. Не е лечимо, но процесите при него могат да се
контролират, а усложненията недопускат чрез прием на медикаменти, поставяне на
инжекции или други способи, спазване на хигиенно-диетичен режим, определена
физическа и двигателна активност, както и избягване на психо-емоционален
дистрес. Вещото лице е категорично, че заболяването може да бъде причинено от
силен стрес, като сочи още, че не може да се даде прогноза относно неговото
развитие. Към момента при ищеца са налице усложнения-диабетна полиневропатия,
стеатозен хепатит, психо-емоционалния дистрес не е овладян, както и
възпалителните промени в огранизма му. В случая вече са налице поражения в
периферната нервна система, черния дроб, а много вероятно и начални промени в
сърдечния мускул, т.е. налице е влошаване на здравословното състояние в
сравнение с момента на установяване на заболяването. В съдебно заседание дава
още пояснения относно характера на болестта и влиянието й върху организма, като
сочи, че при ищеца се е развила значително бързо. По начало следва да се отчита
дали след откриването и във времето е проведено поддържащо лечение и дали са
спазвани медицинските предписания, което е свързано и с реакциите на самия
организъм и способността му да се влияе от това. Бързото развитие на болестта
обяснява с най-вероятно самоподдържане от незасечена посттравматична стресова
реакция, която продължава. Сочи, че в първата епикриза от болницата в деня на
ПТП кръвната му захар била леко завишена /5.9/, което не е необичайно при остри
внезапни състояния. За да се счита, че е налице диабет кръвната захар следва да
е над 7.1, но в конкретния случай особеността се състои в това, че за около два
месеца стойността рязко се е повишила и достигнала това ниво на кръвната захар
категорично установено при втората хоспитализация за операцията по изваждане на
телта от ръката. Пояснява още, че заболяването
може да се дължи на множество фактори, като отключващ такъв много често
е пренапрежение на организма от различни причини. В случая е била политравма,
съпроводена с болки и психо-емоционално напрежение, които организмът не може да
понесе и реагира с дефекти. По делото не са събрани доказателства преди
произшествието ищецът да е страдал от други заболявания, в частност симптоми на
диабет, нито такива за предшестващи стресови ситуации, които биха били възможен
отключващ заболяването фактор.
Горното
установява по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от полученото травматично увреждане, както и
поради изживяния стрес полученото впоследствие заболяване-захарен диабет. Съдът
приема същите да са в причинна връзка с произшествието. При отчитане възрастта
на ищеца /29г. към деня на ПТП/, вида и характера на увреждането, начина на
получаването му, лечението включващо две оперативни интервенции и
възстановителния период /около 3 месеца/, съпроводени с болки и страдания,
затруднения при обслужване в ежедневието и невъзможност да полага труд; остатъчни
явления като невъзстановен пълен обем на движенията в увредената ръка и
оперативен белег; негативното отражение в емоционално отношение допринесло за
отключване и последващо развитие на заболяване, по необходимост свързано с
пожизнено поддържащо лечение и редица ограничения в житейски план по контролирането
му с неблагоприята бъдеща прогноза обосновават извод за уважаване претенцията
за неимуществени вреди съобразно принципа по чл.52 ЗЗД в пълния предявен размер
от 30 000лв.
По
иска за имуществени вреди
Твърденията на
ищеца са като последица от произшествието да е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се увреди на собствения му мотоциклет и на цялата обезопасителна
екипировка в размер на 13 161.24лв., от които частично се претендират 2000лв. Ищецът не е разграничил от предявената част
каква сума на кои вреди съответства, поради което съдът приема частичната
претенция да е по равно по 1000лв. за увредите по мотоциклета и за увреждането
на екипировката.
В съответствие с
чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат имуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, т.е. претърпяната загуба.
Съгласно чл.273,
ал.2 КЗ /отм./ при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни
превозни средства се определят в съответствие с приета от комисията наредба за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства. Коя стойност е действителна е посочено в
разпоредбата на чл.203, ал.2 КЗ /отм./ и това е стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а според
чл.208, ал.3 КЗ /отм./ обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Последната норма визира меродавния за определяне стойността на вредите момент.
Не е спорно, а и от
представеното свидетелство за регистрация на МПС е видно, че мотоциклет Ямаха с
ДК № ******** е собственост на ищеца. Същият е увреден от ПТП. Като
доказателство е приет опис на претенция от 17.12.2014г. /стр.40/, съставен от
длъжностно лице при ответника, видно от която уврежданията по него са
следните:спойлер преден /яйце/; слюда предна спойлер; спойлер преден ляв горна
част; спойлер преден ляв среда; спойлер преден ляв долна част; фар ляв; мигач
преден ляв; кормило лява част; държач преден спойлер /рогатка/; капак на
генератор-алуминий; ляво огледало; ръкохватка съединител; лост за скорости;
резервоар гориво; контактен ключ; преден калник; ауспух; спойлер заден
/опашка/; задна седалка; масло двигател; преден амортисьор ляв /телескоп/;
воден радиатор и въздуховод възд.филтър. Издадена е фактура № 388/18.12.2014г.,
видно от която стойността на тези части възлиза на сумата 10 752.23лв.
Вещото лице по
изслушаната САТЕ дава заключение, че действителната стойност на мотоциклета към
деня на ПТП е 5400лв., а стойността на ремонта възлиза на сумата 9276.76лв.,
т.е. налице е тотална щета. Сочи, че запазените части са на стойност 1350лв. По
делото не са ангажирани доказателства мотоциклетът да е ремонтиран с влагане на
посочените във фактурата части.
Горното по
безспорен начин установява претърпени от ПТП имуществени вреди от ищеца,
изразяващи се в увреждане на собствения му мотоциклет. Относно техния размер
съдът възприема заключението на вещото лице и счита да е налице тотална щета по
смисъла на чл.193, ал.4 КЗ /отм./, тъй като стойността на ремонта /9276.76лв./
надвишава значително пазарната му стойност към деня на произшествието-5400лв. При
тотална щета стойността на вредите следва да се определи въз основа на
пазарната стойност на мотоциклета към момента на увреждането, от която да се
приспадне стойността на запазените части-1300лв. Следователно в съответствие с
чл.273, ал.2 вр. чл.208, ал.3 КЗ /отм./ имуществените вреди поради увреждане на
посоченото имущество са в размер на 4100лв. Ищецът претендира за тези вреди
1000лв., поради което в тази част искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да се
уважи в пълния предявен раземр.
Относно
обезопасителната екипировка, като доказателство по делото е приета фактура №
389/18.12.2014г., видно от която ищецът закупил от „Маредо“ ООД гр.Велико
Търново каска AGVT2 /среден клас/, кожен екип от
две части Buse /среден клас/ и ръкавици Alpinestars GP Plus /среден клас/ за сумата
2409.01лв. с ДДС.
По делото не са
събрани доказателства, че към момента на произшествието ищецът е притежавал с
подобна екипировка-каска, ръкавици и кожен екип и тяхната стойност, нито такива
като последица от него да са били увредени. Както бе посочено по-горе на
обезщетяване подлежат имуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, т.е. претърпяната загуба. Ищецът е доказал единствено
факта на закупуване след произшествието на посочената екипировка, ползвана при
управление на мотоциклет, т.е. факта на направени разходи, които обаче не
съставляват претърпяна загуба в причинно-следствена връзка с произшествието по
смисъла на чл.51, ал.1 ЗЗД, поради което исковата претенция в тази част,
заявена частично за сумата 1000лв., подлежи на отхвърляне.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Ищецът е претърпял имуществени и неимуществени
вреди ПТП на 12.08.2014г. и съобразно горното ответникът, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ дължи от тази дата законна лихва до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът е направил
разноски по делото общо от 1942лв., поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да му заплати сумата 1881.31лв. съобразно уважената част.
Представляван е от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.П.К. адвокатско възнаграждение от 2092.50лв.
с ДДС /представени доказателства за регистриране адвоката по ЗДДС/, изчислено
по реда на наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважените искове.
Ответникът е
направил разноски от 3410лв., от които 400лв. депозити за вещи лица, 10лв. за
издаване на съдебни удостоверения и 3000лв. платено възнаграждение за адвокат.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за неоснователно. Същото не е и мотивирано, но съдът приема,
че делото е с фактическа и правна сложност, макар исковете да не са с голям
материален интерес, както и въведените в процеса твърдения и възражения са
свързани с активно процесуално поведение по тяхното доказване, съответно
оборване, което е осъществено от процесуалния представител на ответника и в
този смисъл не е налице основание за намаляване на уговорения и платен
адвокатски хонорар.
При горното и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от
106.56лв., пропорционално на отхвърлената част.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.В.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес ***0, сумата от 30 000лв. на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 12.08.2014г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Мерцедес 300Д с ДК № ВТ *******,
и сумата от 1000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща
обезщетение за претърпени от същото ПТП имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на мотоциклет Ямаха с ДК № ********, ведно със законната лихва от
12.08.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 1000лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по закупуване на обезопасителна екипировка-каска, ръкавици и кожен
екип от две части
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ***, да заплати на Н.В.В., ЕГН **********, от с.К., разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 1881.31лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ***, да заплати на адв.П.-К. с адрес ***0, адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА от 2092.50лв.
ОСЪЖДА Н.В.В.,
ЕГН **********, от с.К., да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 106.56лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: