РЕШЕНИЕ
№ 12121
гр. С., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110103671 по описа за 2024 година
Предявени са следните искове от Н. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“
№ 208, вх. Г, ет. 7, ап. 16, срещу „Кредито“ ООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ЗПК за прогласяване нищожността
на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, в
договор за потребителски кредит от разстояние № *********** от 05.09.2022 г.;
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лв. –
частичен иск от общо 209,53 лв., представляваща недължимо платени суми по
договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор на 05.09.2022 г. за
сумата от 500 лв. със срок на погасяване от 45 дни и уговорили, че ищецът дължи и
такса за експресно разглеждане от 209,53 лв., като ищецът погасил общото задължение
от 709,53 лв. Сочи, че клаузата относно горната такса е недействителна поради
противоречие с добрите нрави, както и поради неспазване нормите на чл. 11, чл. 19,
ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че процесната клауза не
представлява такса или комисионна по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Клаузата
противоречи на добрите нрави, тъй като провокира значителна нееквивалентност на
насрещните престации по процесния договор със злепоставяне интересите на
потребителя с цел извличане собствена изгода на кредитора.
В срока по чл. 131 ГПК „Кредито“ ЕООД оспорва исковете по основание.
Признава сключен между страните договор за потребителски кредит със соченото в
исковата молба съдържание, по което задължението било изцяло погасено от ищеца,
като ответникът на 21.02.2024 г. му заплатил сумата от 209,53 лв., представляваща
1
таксата за експресно разглеждане по процесния договор. Така според ответника
ищецът нямал интерес от предявения установителен иск и не дал повод за предявяване
на осъдителния иск, тъй като към момента на връчване на препис от исковата молба
вече заплатил частично претендираната с втория иск сума относно таксата за
експресно разглеждане.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по иска по чл. 26 ЗЗД
сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата
молба съдържание, а в тежест на ответника е да докаже, че процесният договор
съдържа валидни и равноправни клаузи, както и своите възражения.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по иска по чл. 55 ЗЗД
извършено плащане на процесната сума в полза на ответника на основание процесната
клауза, а в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на
платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни
клаузи, както и своите възражения.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото е
сключен процесният договор със соченото в исковата молба съдържание, по който
ищецът е заплатил на ответника сумата от 709,53 лв.
Видно от приложения по делото индивидуален договор за потребителски кредит
№ *********** от 05.09.2022 г. същият е бил сключен при следните параметри: 1. общ
размер на кредита - 500 лв.; 2. лихвен процент по кредита - 0,00 %; 3. годишен процент
на разходите - 0,00 %; 4. такса експресно разглеждане - 209,53 лв.; 5. брой погасителни
вноски - една; 6. дата на падеж - 20.10.2022 г.; 7. обща стойност на плащанията - 709,53
лв.; 8. срок на кредита - 45 дни.
Съгласно дадената в договора дефиниция на „такса за експресно разглеждане“
същата представлява индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса
за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на
кредитополучателя, за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане
на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на
кредитополучателя, в срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при кредитора,
ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09:00 ч. до 18:00 ч., а ако е
постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия
следващ работен ден.
В чл. 12, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят има право да
поиска допълнителна услуга от кредитора, изразяваща се в експресно разглеждане на
искането муза кредит. В случай, че кредитополучателят поиска такава услуга, искането
му се разглежда до 20 (двадесет) минути от изпращането на коректно попълнена
апликационна форма в профила на кредитополучателя. А ал. 2 предвижда, че за
закупуване на допълнителната услуга по предходната алинея кредиторът събира такса,
посочена в т. 6 от условията и параметрите на договора. Съгласно ал. 3 таксата за
експресно разглеждане е включена в погасителния план и се дължи на падежната дата,
заедно с останалите компоненти на задължението.
В чл. 42 от договора, страните са уговорили, че всякаква комуникация между
тях във връзка със сключването и изпълнението на договора ще се осъществява в
писмена форма по посочените от тях в преамбюла на договора адрес, чрез електронни
2
волеизявления като електронна поща, чрез платформата на официалния уебсайт на
дружеството, мобилни приложения, IM съобщения и кратки текстови съобщения (SMS
USSD) или включително такива, които са автоматично генерирани и/или изпращани от
системата на „Кредито“ ЕООД, както и обаждания от центъра за обслужване на
клиенти на дружеството. В титулната част на договора са посочени следните контакти
на кредитополучателя: тел. +*********** и ел. поща ИМЕЙЛ АДРЕС
Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора заемът се издължава на падежа в съответствие
с уговореното в погасителния план – Приложение № 1.
По делото е представен погасителен план – Приложение № 1 към договора,
видно от който общият размер на дължимата сума възлиза на 709,53 лв., от които 500
лв. – главница и 209,53 лв. – такса, платима на една вноска на 20.10.2022 г.
По делото е представена електронна кореспонденция между страните от
21.02.2024 г., 14:27 ч., неоспорена от страните, видно от която кредиторът (с адрес
****@*******.**) е изпратил до длъжника (с адрес: ИМЕЙЛ АДРЕС) електронно
съобщение, в което е заявил, че по сметка на последния в Изи Пей са преведени
надвнесени от последния суми по няколко договора за кредит, в т.ч. по процесния
договор за кредит № ***********. Посочено е още, че паричните средства могат да
бъдат усвоени в срок до 14 календарни дни от датата на изпращане на съобщението,
като след това кредитополучателят няма да има възможност да ги получи обратно.
Представена е разписка за извършено плащане от 21.02.2024 г.,14:04 ч., с наредител
„Кредито“ ООД и получател Н. Н. Х., видно от която ответникът извършил паричен
превод към „Изипей“ АД в полза на ищеца на сумата от 1255,26 лв. с основание
връщане на надвнесени суми по посочените в нея договори за кредит, в т.ч. по
процесния договор за кредит № ***********. Представена е и ел. кореспонденция
между ответника и трето за делото лице – „Изипей“ АД, неоспорена от страните,
видно от която третото лице е уведомило ответника, че нареденият от последния
паричен превод на сумата от 1255,26 лв. с основание връщане на надвнесени суми по
договори за кредит, в т.ч. процесния договор за кредит № ***********, е изплатена на
получателя Н. Нечев Х. в офис на „Изипей“ АД на 22.02.2024 г. Преценени в
съвкупност, посочените писмени доказателства дават основание на съда да формира
извод, че ответникът е възстановил на ищеца платената от последния въз основа на
клаузата за експресно разглеждане сума.
Представена е справка от ответника, в която е посочено, че по процесния
договор за кредит е извършено плащане, с което са погасени главница в размер на 500
лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 209,53 лв., като извън посочените
суми е надвнесена сумата от 10,47 лв. Съдът приема, че в представения от ответника
документ се съдържа признание на неизгодни за него факти, което преценено във
връзка с останалите доказателства по делото, съдът намира, че отговаря на
обективната действителност.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че действителният размер на годишния процент
на разходите (ГПР) по процесния договор, като се отчете предвидената такса
експресно разглеждане, е в размер на 1609,60 %. От заключението се установява също
така, че главницата по процесния договор за кредит е усвоена от ищеца на 05.09.2022
г., а на 26.10.2022 г. последният е платил по договора сума в общ размер на 709,53 лв.,
от които 500 лв. за главница и 209,53 лв. за такса за експресно разглеждане.
3
Несъмнено ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ответникът
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният между
страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В конкретния случай според договора експресното разглеждане на
кандидатурата гарантира получаване на отговор на искането за отпускане на кредит до
20 минути от постъпването му при кредитора, ако искането за кредит е постъпило в
работен ден от 09:00 ч. до 18:00 ч., а ако е постъпило след този срок, искането за
кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст
да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за
експресно разглеждане следва да се квалифицира като такса за действия, свързани с
усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и
като такива не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал. 2 ЗПК.
Не може да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира
отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от
служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която следва
да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите
се покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а
ЗПК (които урежда такси за други услуги). Следователно клаузата, предвиждаща такса
за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, поради което е нищожна.
Предвид изложеното, се извежда, че възнаграждението за експресно
разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора, в случая
представлява възнаграждение за отпуснатия кредит – възнаградителна лихва, приход
за кредитора. Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо с
уговарянето се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде повисок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
4
която към датата на сключване на договора – 05.09.2022 г., е била в размер на 10,00 %
(ОЛП 0,00%, + десет процентни пункта). Това означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на
основание чл. 19, ал. 5 тези клаузи са нищожни. Видно от представения по делото
договор за кредит посоченият в него ГПР е в размер на 0,00 %. От заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че отчитайки и начислената такса за експресно разглеждане и използвайки
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК,
действителният размер на ГПР възлиза на 1609,60 %, т. е. същият многократно
надвишава допустимия от петкратен размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Настоящият съдебен
състав счита, че уговорената в договора такса „експресно разглеждане“ на
кандидатура за кредит съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР, съгласно императивното
изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано
като сбор от различни компоненти, посочени в договора, включително задължението
за заплашане на такса за експресно разглеждане, чийто общ размер възлиза на 209,53
лв. Плащането на тази сума не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР от 0,00 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е
нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 за оповестяване на всички разходи по кредита.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно
който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известнина кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. По делото се
установи, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането
на такса за експресно разглеждане. Невключването на таксата за експресно
разглеждане в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора, което означава, че
клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
19 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
5
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Процесната
клауза в случая не е индивидуално уговорена. Това се установява от разясненията
дадени от самия ответник относно начина им на сключване. Същите са предварително
изготвени от търговеца типизирано и търговецът ги предлага на неограничен брой
потребители, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им.
Целта на посочената договорна клауза за заплащане на такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит е именно да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата по договора
(т. нар. скрита възнаградителна лихва). При сключване на процесния договор за кредит
безспорно е налице посочената хипотеза, тъй като е уговорено задължение за
потребителя да заплати на заемодателя такса, която не е взета предвид при
изчисляване на посочения в договора годишенпроцент на разходите, в резултат на
което последният не съответства на действителния такъв, изразяващ общите разходи
по кредита и определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Действителният размер на ГПР
(1609,60%), значително надвишава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
очевидно е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите, като не е
включил таксата за експресно разглеждане в ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. Предвид горното, настоящият състав на съда
намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен
опит за заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. В този смисъл
клаузата за експресно разглеждане на документите е уговорена в противоречие с
добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения/ и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което същата е нищожна.
Ето защо, предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, в договор за потребителски кредит от разстояние № *********** от
05.09.2022 г., се явява основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото противоречията между клаузата, предвиждаща заплащането на такса
за експресно разглеждане, и закона и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за такса за експресно разглеждане в общ размер
на 209,53 лв., уговорена в договора за кредит. Въз основа на извода за нищожност на
договорната клауза, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане,
заплатената от ищеца сума въз основа на тази договорна клауза в общ размер на
209,53 лв. се явява без основание. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се касае до престиране при начална
липса на основание. По делото се установи, че ищецът е платил в полза на ответника
такса за експресно разглеждане в размер на 209,53 лв. въз основа на нищожна клауза,
респ. при начална липса на основание видно от неоспорена от ищеца разпечатка от
имейл от 22.02.2024 г., но доколкото се установи, че сумата е била възстановена от
ответника на ищеца в хода на настоящото производство, предявеният иск се явява
неоснователен.
6
По разноските
Неоснователно е позоваването от страна на ответника на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, според чието правило, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Посочената разпоредба изисква кумулативното наличие на посочените предпоставки.
В случая ответникът не е възстановил платената от ищеца въз основа на нищожна
клауза сума преди образуване на настоящото дело, а на 21.02.2024 г., т.е. след около
година и четири месеца след заплащането й от ищеца на 26.10.2022 г., което
представлява и повод за предявяването на исковете. Поради това ответникът дължи
разноски в настоящото производство. При това положение и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ
размер на 400 лв., от които 100 лв. за държавна такса и 300 лв. за възнаграждение за
вещо лице.
Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
960,00 лв. (480,00 лв. за иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и още толкова за иска по чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД), на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие (л. 62 от делото). Ответникът е направил
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което е основателно.
Съдът като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на процесуалния представител следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове (Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2982/2019 г., II т.о.). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000,00 лв. минималният
размер на възнаграждението е 400 лв. Следва да бъде застъпена позиция, че този вид
съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по същите, като съдът
следва да съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Във връзка с искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане
на адвокатско възнаграждение с ДДС следва да бъде отбелязано, че с Определение №
917/02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че предоставената
безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА представлява по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8
ЗДДС безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на облагане с данък върху
добавената стойност по аргумент от по чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2, пар. 1, б. „в“ от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система
на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с
акта на съда, с който насрещната страна при наличие на предвидените в нормата
предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия
не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на
съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по
7
смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и
това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание.
По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът
има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ
адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е
нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да
начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения
от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за
оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично
предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична
нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък
върху добавената стойност.
Предвид изложеното съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъде
възложено да заплати на адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., съразмерно с уважената част от
исковете и без ДДС за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца, а
именно 100 лв.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е
приключило с проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът и
процесуалният му представител не са взели участие и е с относително нисък
материален интерес.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.
1 ДФЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, като адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съответно на 100 лв. за исковото
производство (чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е
издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския
съвет № 4/2006 г., като се съобразят видът и обемът на извършената дейност от
ищцовия представител, липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и
броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26, ал. 1 НЗПП ((т. 44 от решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и арг. от Определение № 343 от 15.02.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца Н. Н. Х., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“ № 208, вх. Г, ет. 7, ап. 16, и ответника „Кредито“ ООД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32, че
клаузата в договор за потребителски кредит от разстояние № *********** от
05.09.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави, както и
поради неравноправност на същата клауза.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“
8
№ 208, вх. Г, ет. 7, ап. 16, срещу „Кредито“ ООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32, иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 5 лв. – частичен иск от общо 209,53 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като
погасен чрез извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредито“ ООД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32, да заплати на
Н. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“ № 208, вх. Г, ет. 7, ап. 16, сумата
от 400 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. „Кредито“ ООД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: *****,
представлявано от адв. Д. М., сумата от 100 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана в настоящото производство безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца Н. Н. Х..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9