Р Е Ш Е Н И Е
№ 120/19.08.2019 г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на единадесети юли, година две хиляди и деветнадесета, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
Секретар: П.Паскалева
Прокурор: Вл. Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНОХД № 185 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Добричкият окръжен съд, с присъда № 1 по НОХД № 414/2018г. по описа
на същия съд, постановена на 04.02.2019г. е признал подсъдимия А.Г.А. за ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2017г. по главен път
гр.Добрич – гр.Ген. Тошево, при управление на МПС – лек автомобил „Mercedes ML 350“, с рег. №ТХ 43-34 ХР,
нарушил правилата за движение по пътищата по смисъла на чл.5 ал. 1 т.1 и ал.2, т.4 от ЗДвП; чл.15 ал.1 от ЗДвП; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на две
лица – С.А.С., с ЕГН ********** и Н.А.С., с ЕГН **********, както и средна
телесна повреда на Г.С.А., с ЕГН **********, изразяваща се в проникване в черепната
кухина, трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от 2-3 месеца,
трайно затруднение движението на долен десен крайник за период около 5-6
месеца, трайно затруднение движението на горен ляв крайник за период от около 2-3 месеца, поради което и на основание чл.
343, ал.4 вр. ал. 3 пр. 5, б."б" пр. 1, вр. чл.342, ал.1 от НК вр.
чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален „общ“
режим. На основание чл.343Г от НК на подс. А.
е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
В тежест на
подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, налице е
произнасяне и по веществените доказателства по делото.
Въззивното
производство пред АС - Варна е образувано по жалби на подсъдимото лице, чрез
защитника му -адв. П. Д. ***/, /с допълнение към нея/ и на частните обвинители С.
Д., Р.С., Г.А., А.А., С.А., Г.А., А.А. и А.П. чрез повереника им - адв. М. Я. ***/.
В същите се навеждат доводи за неправилност на така постановената присъда с
твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание, но с противоположна
насоченост – подсъдимият моли за налагане на наказание „лишаване от свобода“
при условията на чл. 55 от НК в размер, който би позволил приложението на
института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 от НК; частните обвинители
обосновават искането си на база изискването на закона при индивидуализация
размера на наказанието „лишаване от свобода“ по смисъла на чл. 54 от НК за
отчитане целите на наказанието, с оглед специалната и генерална превенции.
В съдебно
заседание пред състава на АС – Варна
жалбите се поддържат от страните, като се доразвиват в насока на изложените в
жалбата искания.
Частният
обвинител Ал. П., чрез повереника си - адв. В./***/ подкрепя изложените
съображения от повереника на другите ч. обвинители и изразява становище за неоснователност на
жалбата на подсъдимия.
Представителят
на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност и на
двете жалби, намирайки наложеното от първоинст. съд наказание за справедливо и
моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена изцяло.
В последната
си дума пред въззивната инстанция подс. А. изразява съжалява за случилото се и
моли за намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер,
позволяващ приложението на чл. 66 от НК.
След
преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на
Апелативен съд – Варна констатира, че и двете жалби са неоснователни по
следните съображения:
Съдебното
производство пред ОС-Добрич е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1.
подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обв. акт, не
желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил
наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства,
подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки,
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието
на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд.
производство, след което е провел съдебно производство по диференцираната
процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка,
изложена в обв. акт, а именно: Подс.А.Г.А. е роден на ***г*** и живее в същия
град, работи като агроном в „Братя
Алексиеви“ООД-гр.Ген.Тошево. Същият е правоспособен водач на МПС от 14.05.2009г., категории – В и АМ, като притежава валидно свидетелство за управление
на МПС; нарушавал е
многократно правилата за движение по пътищата, като са му наложени множество
административни наказания по ЗДвП – 4/четири/ влезли в сила наказателни
постановления и 16/шестнадесет/ електронни фиша за превишена скорост.
На 24.10.2017г., около 16:30ч.,
пострадалият С.А.С., заедно със съпругата си Н.А.С. и дъщеря си Г.С.А., пътували с лек автомобил „Volkswagen Polo“ с рег. №ТХ 76-84 НХ в посока от гр.Добрич за
гр.Ген.Тошево. ЛА бил управляван от С.С., до него седяла съпругата му Невим С.,
а на задната седалка - дъщеря му свид.Г.С.А.. Пътната
настилка била асфалтова, мокра, запазена в много добро състояние, без
неравности и повреди по нея, температурите били много ниски за сезона като
едновременно с това е имало и силен вятър.
В същото време, в противоположната посока от гр.Ген.
Тошево в посока гр.Добрич се движил сам подс.А.Г.А., управлявайки ЛА „Mercedes ML
350“ с рег. №ТХ 43-34 ХР. След
преодоляване на плавен ляв завой, той навлязъл в прав участък, при което
загубил контрол над управлявания автомобил и той започнал да се отклонява в
ляво, завъртял се около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата
стрелка, изнасяйки дясната странична част на купето си напред. В резултат на
това настъпил удар между предната дясна и предната дясна странична част на
управлявания от подс.А. автомобил с предната дясна
част на автомобила, в който пътували пострадалите С., Невим С. и свид.Г.А..
Последвало завъртане на автомобила на пострадалите по посока на часовниковата
стрелка, при което цялата му предна част е осъществила съприкосновение с
предната дясна странична част на автомобила на подсъдимия. След удара ЛА „Volkswagen“ се завъртял и плъзгайки се по
мократа асфалтова настилка, се установил в лентата за движение по посока
гр.Добрич, насочен с предната си част в тази посока. В това време управлявания
от подс.А. автомобил продължил да се
завърта и плъзгайки се странично, преминал върху затревен банкет, вляво от
пътното платно, след което се установил в покой с предната си част насочена
обратна на движението му, по посока гр.Ген. Тошево.
Всичко това било възприето от свид.П.М.П., движещ се
непосредствено след автомобила на пострадалите, който пътувал сам в ЛА „Шкода
Фабия“ с рег. №ТХ 70-70 ХК. Същият възприел на около 500м. след с.Стефан
Караджа в посока гр.Ген.Тошево автомобила на подсъдимия, идващ от
гр.Ген.Тошево, като му направило впечатление, че той се движи с много висока
скорост, странично в насрещното на неговото платно за движение, че
непосредствено преди удара автомобила на подсъдимия се движел
перпендикулярно на платното за движение, както и че самия удар между двата
автомобила е станал изцяло в платното за движение на автомобила на
пострадалите. След настъпилия удар между двата автомобила свид.П. видял, че
посоката на движение на автомобила на пострадалите била променена и той бил
насочен към неговия автомобил. Поради тази причина свидетелят предприел
навлизане в насрещната лента за движение, с цел да избегне евентуално
настъпване на удар между двата автомобила. Успял, тъй като непосредствено след
това автомобила на пострадалите преминал покрай неговия автомобил и се спрял
изцяло в насрещното платно в посока обратно на посоката си на движение. Св. Петър П. преустановил движението си по пътя, слязъл от
автомобила си и незабавно уведомил за настъпилото пътно-транспортно
произшествие, позвънявайки на телефон „112“. Непосредствено
след това видял подсъдимия да излиза от автомобила си и
забелязал, че по главата му има кръв. Няколко минути след уведомяването за инцидента на място пристигнал екип на
спешна медицинската помощ, който констатирал смъртта на С.А.С. и Н.А.С., а намиращата се на задната седалка свид.Г.С.А. била откарана за преглед и оказване на необходимата спешна медицинска
помощ в МБАЛ-гр.Добрич. Почти по същото време на мястото на инцидента
пристигнал и екип на Пожарна безопасност, а малко след това и служители на Полицията, които извършили
оглед на местопроизшествието.
Съставът на АС-Варна констатира, че на досъдебното производство са били
събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите,
подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК
способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна
съставът на ДОС е приобщил към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактическите
изводи на прокуратурата, отразени в обвинителния акт и приети изцяло от подс. А..
За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички
процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на
реда и изискванията на НПК.
От заключението по СМЕ за аутопсия на трупа на С.А.С. се установява, че в
резултат на ПТП пострадалото лице е получило множество травми: 1. Гръдна
травма, включваща счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на
плевралните листи, контузия и разкъсване на десен бял дроб, наличие на кръв в
гръдната кухина, кръвонасядане на органите на средностението, кръвонасядания по
предната повърхност на гръдния кош; 2.
Коремна травма, включваща разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв
в коремната кухина; 3. Травма на крайници,
включваща счупване на двете бедрени кости, двете кости на дясната
предмишница и лявата мишнична кост, разкъсно контузни рани на първи и втори
пръсти на лявата ръка, както и ожулване на челото. Причина за смъртта на С. са несъвместими с живота гръдна и коремна травми –
разкъсването на десния бял дроб, на черния дроб и слезката и последвалите
кръвоизливи в гръдния кош и корема, които са били и непосредствен механизъм на
настъпването на смъртта. Налице е причинно- следствена връзка между получените
травми и смъртта на С.А.С..
От заключението по
СМЕ за
аутопсия на трупа на Н.А.С. се установява, че в
резултат на ПТП пострадалото лице е получило множество травми: 1.Гръдна травма,
включваща счупване на множество ребра двустранно, контузия на двата бели
дроба, кръвонасядане на органите на средностението, счупване на гръдната кост,
кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош; 2.Коремна травма, включваща
разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина;
3.Травма на крайници, включваща
счупване на двете бедрени кости, и двете кости на дясната предмишница и лявата
мишнична кост, разкъсно контузни рани на първи и втори пръсти на лявата ръка,
както и ожулване на челото. Причина за смъртта на Невим С. е несъвместима с живота тежка коремна травми –
разкъсването на черния дроб и слезката и последвалия остър кръвоизлив в корема,
които са били и непосредствен механизъм на настъпването на смъртта. Като
причина за смъртта на 8-месечния плод от мъжки пол, установен в матката на Н.А.С. е несъвместима с живота черепно мозъчна травма –
контузия на мозъка, която е била и непосредствен механизъм на настъпването на
смъртта. Налице е причинно-следствена връзка между получените травми и смъртта
на Н.А.С., както и
на 8-месечния плод от мъжки пол,
установен в матката й.
От заключението по СМЕ, изготвена по писмени данни се установява, че постр. Г.А., пътуваща на
задната седалка, е получило множество увреждания: 1.
Счупване на челната кост, с надлежаща разкъсно контузна рана на меки черепни
обвивки, което е създало възможност за комуникация между външната среда и
черепната кухина и представлява проникване
в черепната кухина; 2. счупване на долната челюст, което е довело
до трайно затруднение на дъвченето и
говоренете за период от 2-3 месеца; 3. счупването
на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за период от около
5-6 месеца; 4. Счупването на лъчевата кост на лявата ръка, което
е довело до трайно затруднение
движението на горен ляв крайник за период от около 2-3 месеца.
Установените травматични увреждания, получени в
резултат на ПТП при всеки един от тримата пострадали са в резултат от силен
удар с/или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и
начин, както сочат данните по делото.
Заключенията по две от назначените на досъд. производство САТЕ /том
III л.28-31, л.33-38 от ДП / установят:
- че и двата ЛА преди произшествието са били технически
изправни, не са установени повреди, които да са съществували преди
произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване;
- възстановяването
им с цел отстраняване на повредите и бъдещата им експлоатация е НЕВЪЗМОЖНА.
От заключението по тройната САТЕ /том II л.93-114 от ДП/се установява, че:
- непосредствено преди ПТП скоростта на управлявания от подс. А. ЛА е било около 117.98км./ч., при
което зоната за неговото спиране е имала дължина около 141.74м.; при управление
на автомобила с максимално допустимата скорост от 90км/ч.,
опасната зона на спиране възлиза на около 90.19м;
- скоростта, с която се е движил пострадалият С.А.С.
непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 42.04км/ч.; опасната зона
на спиране е имала дължина около 27.77м;
- подс. А. е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако е упражнявал постоянен контрол над управлявания от
него ЛА, без да навлиза в лентата за насрещно движение;
- постр. С. не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране или извършване на друга маневра, ако е
реагирал своевременно в момента, в който лекия автомобил на подс.А.А. е пресякъл
осевата линия и е навлязъл в лентата му за движение;
- причина за настъпилото ПТП е взаимното
пресичане на траекториите на движение на двата автомобила, вследствие на
навлизането на ЛА, управляван от подсъдимия, в лентата за насрещно движение, в
която в този момент, в срещуположна посока се е движел автомобила на
пострадалите лица.
Заключението по комплексната съдебномедицинска,
трасологическа и автотехническа експертиза потвърждава изводите, до които са
достигнали вещите лица по посочените по-горе експертизи във връзка с механизма
на настъпване на ПТП.
От заключението по СХЕ за определяне на концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта е видно, че и при двамата водачи на МПС не се установява наличие на алкохол или друго
упойващо вещество.
Изложеното по-горе
закономерно обуславя извода, че
действията на подс. А. са в нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 1 и
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, респ. и в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото ПТП и съставомерен резултат: скоростта на движение на
управлявания от него ЛА „Mercedes ML 350“ с рег. №ТХ 43-34 ХР непосредствено преди произшествието е била около
117.98км/ч. при максимално допустимата за движение
скорост извън населено място от 90км/ч. При
тази скорост на движение опасната зона за спиране е била с дължина от около
141.74м. Въпреки, че се е движил с неразрешена /превишена/ скорост, А. е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е упражнявал постоянен
контрол над управлявания от него ЛА, без да навлиза в лентата за насрещно
движение. Същият сам се е поставил в
невъзможност да овладее управлявания ЛА след преодоляване на плавния ляв
завой, навлизайки в правия участък, но в лентата за насрещно движение, в
резултат на което е последвал удар с насрещно движещия се и съобразно
изискванията на ЗДвП ЛА, управляван от постр. С.. Последният е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране
или извършване на друга маневра, ако е реагирал своевременно в момента, в който
ЛА на подс.А.А.
е пресякъл осевата линия и е навлязъл в лентата му за движение.
Всички други отчетени от
първостепенния съд фактори /пътна обстановка, атмосферни условия, пътна
настилка и други/ и посочени като виновно нарушени норми на ЗДвП от подс.,
както и такива, които ЗДвП му вменява като водач на МПС, не се намират в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП и настъпилия вредоносен резултат. В първоинст. съдебен акт, с оглед събраните
доказателства, е прието, че подсъдимото лице се движило с "превишена"
за пътния участък скорост, съгласно
предявеното му обвинение за нарушение на правилото на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, а движението с "несъобразена скорост" /по чл.
20 ал. 2 отново е било налично обвинение/ предполага управление на МПС с
непревишена скорост, която обаче с оглед конкретиката на обстоятелства по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се явява несъобразена с тях. В настоящия случай,
изискванията на законодателя, вменени в нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП са
неотносими : нормата на чл. 343 от НК е бланкетна и винаги се запълва с норма от ЗДвП, която конкретно е била
нарушена, поради итова и ДОС е следвало ясно да разграничи, кои са точно
нарушенията, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен
резултат. В този смисъл, по реда на служебната
проверка, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд констатира, че неправилно
подс. А. е бил осъден за нарушение на разпоредбите едновременно на чл. 21 ал. 1
и чл. 20 ал. 2 от ЗДП, а също и на на чл.5 ал.1 т.1 и ал.2, т.4 от ЗДвП,
на чл.15 ал.1 от ЗДвП, на
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, т. к. съгласно константната практика на ВКС на РБ,
изгубването на контрол върху управлението на МПС вследствие от неспазване
правилата относно скоростта, попада в хипотезата на чл. 21 от ЗДП, а не на чл.
20 ал. 2 от ЗДП, както е прието в настоящия случай. Двете нарушения /така,
както е приел първоинст. съд/ са взаимно изключващи се, бланкетната норма на
чл. 343 от НК не следва да се запълва и с нарушението по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Същото е относимо и по отношение останалите вменени нарушения и касаят общи
правила и задължения за всеки водач на МПС.
По
безспорен и категоричен начин е установено, че скоростта, с която подс. А. се е
движел, е била над допустимата такава от 90 км/че, както и, че същият е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е упражнявал
постоянен контрол над управлявания от него ЛА, без да навлиза в лентата за
насрещно движение, т. е. макар, че се е движил с неразрешена скорост, при
излизане от завоя и навлизане в прав участък, ако бе овладял ЛА /ако го бе
конотролирал непрекъснато и не бе навлязъл в насрещната лента за движение/, би
могъл да избегне настъпъването на ПТП.
Предвид бланкетния характер на нормата на чл.343 от НК, крайният извод на
първостепенният съд досежно приложимия материален закон по чл. 343, ал.4 вр.
ал. 3 пр. 5, б."б" пр. 1, вр. чл.342, ал.1 от НК се явява правилен.
Действията на подсъдимия са били в разрез с императивните правила на чл.20 ал.
1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, което е довело до непредпазливо причиняване смъртта на
две лица – С.А.С., с ЕГН ********** и Н.А.С., с ЕГН **********, както и средна
телесна повреда на Г.С.А., с ЕГН **********, изразяваща се в проникване в
черепната кухина, трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от 2-3
месеца, трайно затруднение движението на долен десен крайник за период около
5-6 месеца, трайно затруднение.
Правилна е била оценката на първостепенния съд, че деянието е
извършено непредпазливо под формата на
самонадеяност – подс. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди след като е правоспособен
водач на МПС - подс.А. е демонстрирал своите възможности на водач на МПС, нарушавайки
допустимата скорост за движение извън населено място, но с увереност, че
въпреки превишаването й ще може постоянно да контролира автомобила.
Основното оплакване на жалбоподателите- подсъдимия и ч. обвинители е
свързано със справедливостта на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с
довод за явна несправедливост.
Съставът на въззивната инстанция намира същото за неоснователно:
първоинстанционният съд е подложил на анализ всички обстоятелства, имащи
значение при индивидуализация на наказанието по реда на чл. 54 от НК, отчитайки
като смекчаващите отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс.,
добрите характеристични данни по местоживеене, направените самопризнания на
досъдебното производство и изразеното искрено съжаление за стореното. Като
отегчаващо отговорността обстоятелства е приета обществената опасност на
конкретното деяние, която с оглед на причинения престъпен резултат и
нарушенията на ЗДвП е приета за силно завишена. Тези обстоятелства са дали
основание на ДОС да индивидуализира наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите обстоятелства, изключвайки
същевременно наличието на предпоставките на чл. 55 от НК, а именно в размер на
6 /шест/, което редуцирано по реда на чл. 58а от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК години е намалено на 4 /четири/
години.
Ревизиращата и
инстанция намери изводите на първоинст.
съд за обосновани и тъй като ги споделя, не следва да бъдат преповтаряни. Изключителната укоримост на деянието е
подчертана от конкретните обстоятелства – пострадалият е осъществявал
правомерно движение, внезапно срещу него в платното му за движение е навлязло МПС, движещо се с висока скорост,
което го е поставило в абсолютна невъзможност да избегне удара с него. В резултат на последвалия силен удар между двете МПС
е настъпила веднага смъртта на водача и съпругата му – и двамата на възраст
между 30 и 40 години, в разцвета на силите си, на нероденото им дете
/пострадалата е била бременна в осмия месец/, а 17-годишната им дъщеря, седяща
на задната седалка е получила множество травми, представляващи в съвкупност
средна телесна повреда. Личността на подсъдимия има изключително висока степен на обществена
опасност, разкрита от трайните му проявления като водач на МПС.
Представените доказателства пред
въззивната инстанция
/характеристика по месторабота/, съставът намира за непротивопоставими на относителния дял на отегчаващите
проявата му обстоятелства.
Изложените
по-горе съображения обосновават извода за липса на допълнителни основания за
смекчаване на наказателно-правното положение на подс. лице. Липсва възможност
наказанието на подс. А. да бъде намалено, още повече до размер, позволяващ
отлагането му по чл. 66 от НК. Въззивната инстанция, идентично с виждането на
ДОС, не намери наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
наказателно-правното положение на подс. обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Исканията по жалбата не са съобразени с обективно съществуващите
обстоятелства по чл. 54 ал. 2 от НК и тяхното значение при индивидуализацията
на отговорността. На следващо място, подобно искане не съответства на
интензитета на санкцията, необходима за постигане на целите на специалната
превенция. Очевидно е неправомерното поведение на подс. като водач на МПС – на
същия са налагани множество административни наказания за нарушения на различни
разпоредби на ЗДвП /т.3 л.59-61 от ДП/, като преимуществено това е било за
нарушение на чл.21 от ЗДвП - управление на МПС с неразрешена скорост.
В този смисъл
индивидуализираното от ДОС по чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 6 /шест/ години и редуцирано на 4 /четири/ се явява справедливо и
съответно на извършеното, респ. би съдействало за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция.
Изложеното по-горе
е относимо и по отношение на кумулативното наказание лишаване от право да се
управлява МПС, определено от ДОС на 5 /пет/ години.
Единственото
съображение, изложено от първостепенния съд при индивидуализиране на
наказанието, с което съставът на въззивната инстанция не се съгласява, респ. и
не го приема като отегчаващо обстоятелство, е отчитането на настъпилата смърт
на две лица като „тежък престъпен резултат“, доколкото същото е елемент от
правната квалификация по чл. 343 ал. 4 от НК, респ. тежестта на престъпния резултат е съобразена
санкционно от законодателя.
При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното производство или в хода на първонист. разглеждане на делото, / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг
състав на съда, поради което и
на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.2 пр.1 и
чл.338 от НПК,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 1 на
Окръжен съд - Добрич по НОХД № 414/18г. по описа на същия съд, постановена на
04.02.2019г. като прилага
закон за същото наказуемо престъпление в
частта, с която подсъдимият А.Г.А. е признат за виновен да е извършил
деянието по чл.343, ал.4 вр. ал. 3 пр. пето б. „б“ пр. 1 във вр. с
чл.342, ал.1 от НК при нарушение на чл.5 ал. 1 т.1 и ал.2, т.4 от ЗДвП; чл.15 ал.1 от ЗДвП; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.20 ал.2 от ЗДвП, като го ПРИЗНАВА
за невинен и оправдава в тази част на обвинението.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението може да
се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.