РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. гр. Димитровград, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101360 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че сключила с ответното
дружество Договор за паричен заем № 450826 от 12.09.2020 г., по силата на който
следвало да върне сумата от 638,00 лева, при сума на получаване 600 лева. Кредитът
следвало да се издължи на пет вноски. Наред с това, съгласно договора, следвало да
заплати и неустойка в размер на 262.00 лева, като по този начин общото задължение по
договора за заем било в размер на 900.00 лева. Счита клаузата за неустойка в договора
за нищожна на основание чл. 26, ап. 1 от З3Д и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК, както и по
чл.143, ал.1 ЗЗП. Излага съображения за това: нарушен принцип на добросъвестността,
на справедливостта, накърняване на принципа на „добрите нрави“, неравноправност на
клаузата – чл.143, т.19 ЗЗП, на принципите на добросъвестност и справедливост,
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и т.н. Моли след установяване на изложеното, да
се постанови решение и да се приеме, че клаузата предвидена в Договор за паричен
заем № 450826 сключен между ищцата и „Сити Кеш ООД, предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 262.00 лева, е ниищожна на основаине чл. 26, ал. 1 от 33Д и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК
във вр. с чл.22 от 3ПК, както и по чл. 143, ап.1 от 3ЗП, чиято невалидност да бъде
прогласена. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „СИТИ КЕШ“ ООД гр.София подава отговор, в който
намира иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Излага аргументи от
фактическа и правна страна. Не се оспорва сключването на договора за паричен заем,
както и че заемните средства са предоставени на потребителя. Посочва начина на
сключване на договора – чрез средство за комуникация по смисъла на §1, т.2 ДР на
ЗПФУР. Счита, че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с добрите
1
нрави, че размерът на неустойката не следва да се включва в ГПР, оспорва
твърдението, че действителният ГПР е различен от посочения в договора, счита още,
че клаузата за неустойка не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗПК, не е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, не е налице заблуждаваща
търговска практика при посочването на ГПР в договора за кредит, не е налице
неизпълнение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Моли за отхвърляне на иска.
В срока за отговор предявява насрещен иск за сумата от 470,91 лева,
представляваща сбор от сумите на непогасената главница по падежирали вноски по
процесния договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба.
Производството по насрещния иск е прекратено с протоколно
определение от 23.11.2022 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения от ответника Договор за паричен заем
Кредирект № 450826 на 12.09.2020г. „Сити кеш“ООД и Г. Ст. Л. са се договорили
ответника- кредитор да предостави на ищеца- кредитополучател кредит в размер на
600 лева. Същият следвало да бъде върнат на 5 месечни вноски, първата от които в
размер на 20,03 лева, а останалите 4 в размер на по 162,72 лева. Посочени са ГПР в
размер на 47,33% и фиксиран ГЛП 40,05%. Първото плащане било дължимо на
12.10.2020г., а последното на 12.02.2021г. Общата сума за плащане била в размер на
670,91 лева, в която освен главницата от 600 лева се включвала и договорна лихва от
70.91 лева или общо дължима сума 670.91 лева. В договора се съдържа погасителен
план. На 12.09.2020 г в офис на Изипей АД, ищца е получила сумата от 600 лв
надлежно в брой.
Съгласно чл.6.1 от Договора, заемателят се е задължил в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по реда и начина
на чл.33, ал.1 ОУ –1.Поръчителство на едно или две ФЛ, които отговарят кумулативно
на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера
на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът
на осигурителния доход на всеки от тях трябва да бъде в размер на най-малко 4 пъти
минималната заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени от кредитора; не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори
за кредит, сключени с кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции
с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход; 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за
заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната вноска по погасяване на заема
и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора
за заем, включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл.6.2 от Договора, при неизпълнение на задължението по
чл.6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 354.09 лева, която се
начислява автоматично от заемателя, като с подписването на договора заемателят се
счита за уведомен за нейното начисляване. – Начислената неустойка се заплаща
2
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. В него е посочено, че
неустойката се заплащана на пет месечни вноски, първата от които в размер на 184,97
лева, а останалите 4 в размер на по 42,28 лева или общо 354,09 лева. С тази неустойка
първата месечна вноска е в размер на 180,00 лева, а останалите четири по 205,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Безспорно установено по делото е, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение въз основа на сключен на 12.09.2020 Договор за
потребителски кредит №450826 . Няма спор между страните, че ответникът "Сити
кеш" ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК. На следващо място, не се спори, че във връзка
с процесния договор, на ищеца е бил предоставен кредит в размер на 600 лева, който
тя реално е получила и е следвало да върне на 5 равни месечни вноски от 12.10.2020г.
до 12.02.2021г., чиято обща стойност е 1000 лева, в т.ч. главница 600 лева, договорна
лихва 70,91 лева, неустойка 354,09 лева и отстъпка 25 лв.
Спорно по делото е нищожна ли е клаузата на чл.6.2 от Договора за
плащането от страна на ищеца на неустойка от 354,09 лева, поради противоречие на
закона и добрите нрави. За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да
установи, недействителност на клаузата за неустойка на посочените в исковата молба
основания. Обратно, в тежест на ответника е да докаже валидност на клаузата за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./. Съгласно разпоредбата на
чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение за
неустойка, като съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП, неравноправността се преценява към
момента на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката и услугата-
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи, а според
чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. ОпредЕ.та изцяло от кредитора методика за изчисляване на
неустойката в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за
евентуално предвидимите от забавата вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност
и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя на кредита, като последния е задължен да
заплати необосновано висока неустойка. В случая страните са уговорили клауза за
3
задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
срок до 3 дни от подписване на договора, а именно да представи поръчител, отговарящ
на изискванията на чл.33 от ОУ на Договора за потребителски кредит или банкова
гаранция със срок на валидност до 12.08.2021г., като при неизпълнение е предвидено в
чл.6,1 и във вр.с чл 6.2 от Договора да се заплати неустойка във фиксиран размер от
354.09 лева. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение на договора за заем противоречи на чл. 21
ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и
срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване
на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума. Уговорената в Договора неустойка от 354,09 лева е в размер по-висок от
½ от предоставената в заем сума от 600 лева, като по този начин безспорно е нарушен
принципа на добросъвестност и справедливост. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие. Предвид изложеното, съдът счита, че клаузата,
предвидена в чл.6,2 от Договор за потребителски кредит №450826 от 12.09.2020г.,
сключен между ищеца и ответното дружество и предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 354,09 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави.
С оглед всичко изложено, предявеният иск за прогласяване нищожност
на клаузата, предвидена в Договор за паричен заем Кредирект № 450826, сключен на
12.09.2020 г. между страните, предвиждащ заплащането на неустойка в размер на
262.00 лева, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По делото, от страна на ответника „Сити кеш“ООД е депозирана
насрещна искова молба, с която е предявен осъдителен иск. С него „Сити кеш“ ООД
претендира Г. С. Л. да бъде осъдена да му заплати сумата от 470,91 лева,
представляваща сбор от сумите на непогасена главница по падежирали вноски по
4
процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Същевременно, с Определение
878/19.09.2022 г. съдът е указал на ответника „Сити Кеш“ ООД в едноседмичен срок от
връчване на същото, да внесе по сметка на Съда дължимата държавна такса по
насрещната искова претенция в размер на 50 лв.и в този срок да предостави вносния
документ, като при неотстраняване на нередовностите, исковата молба ще бъде
върната. Определението е съобщено на страните. В указаният срок не е постъпило
плащане, поради което производството в тази си част е било прекратено и насрещната
искова молба върната на ответника.
Процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско
възнаграждение,представя списък с разноски както следва- на основание чл.38, ал.1 т.2
от ЗА- 300 лв.и на основание чл.38 ал.1 т 2 от ЗА- 300лв., държавна такса 50 лв –
внесена от пълномощника. В негова полза следва да се присъди сумата от 600,00 лева,
от която и 300,00 лева – за изготвяне на отговор на насрещната искова молба,
производството по която е прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, клаузата,
предвидена в Договор за паричен заем Кредирект № 450826, сключен на 12.09.2020 г.
между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. – управител и Г. С. Л.
от гр.Димитровград, ул.“****************, ЕГН **********, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 262.00 лева.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. –
управител да заплати на адв. Д. В. М. АК-Пловдив, с адрес кантора гр.Пловдив,
бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН ********** сумата в размер на 650
(шестстотин и петдесет) лева, от които 600 лева - представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2, т.2 ЗА и
50,00 лева – разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5