Решение по дело №593/2015 на Районен съд - Карлово

Ищците И.П.М., П.С.П., М.М.П.,  П.М.П., Х.Н.Х., Д.С.Ч., И.С.И., Я.А.И., И.С.М., Д.С.Б.;  С.П.Г. и М.Ц.Ю. твърдят, че с нотариален акт №127, том II, peг.№3591, дело №327 от 2015 г. от 24.04.2015 г. на нотариус Т.Р., peг.№517, за констатиране право на собственост върху недвижими имоти придобити на основание изтекла придобивна давност, ответникът И.Х.И. бил признат за собственик на следните недвижими имоти: 1) Нива с площ от 2.102 дка, местност „А.Т.“, имот № 224042 по плана за земеразделяне; 2) Нива с площ от 6.296 дка, местност „К.Ч.“, имот № 210026 по плана за земеразделяне; 3) Нива с площ от 2.508 дка, местност „Н.К.“, имот № 189086 по плана за земеразделяне; 4) Нива с площ от 1.931 дка, местност „Н.С.“, имот № 137037 по плана за земеразделяне; 5) Ливада с площ от 0.599 дка, местност „П.А.“, имот № 163147 по плана за земеразделяне. Собствеността върху посочените пет недвижими имота била възстановена на наследниците на И.С. А., бивш жител ***, роден на *** г. и починал на 29.11.1956 г. по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В числото на наследниците били и ищецът и ответникът. Делба на наследствените имоти между наследниците не била извършвана. Видно от справката-извлечение от регистъра на земеделски земи, издадена от Общинската служба по земеделие К. към 05.01.2015 г. за собственици на недвижимите имоти са посочени наследниците на И.С. А.. На 30.09.2009 г. със съгласието на наследниците ищецът сключил договор за аренда на земеделските земи със срок от пет години. След изтичане на този срок, на 20.02.2015 г. сключил договор за наем на имот №189086 за срок от една година. Ищците притежавали по наследство от процесните имоти както следва: И.П.М. - 1/14 ид. част; П.С.П. - 1/35 ид. част; М.М.П. - 1/35 ид. част; П.М.П. - 1/35 ид. част; Х.Н.Х. - 1/14 ид. част; Д.С.Ч. - 1/14 ид. част; И.С.И. - 1/7 ид. част; Я.А.И. - 1/28 ид. част; И.С.М. – 1/14 ид. част; Д.С.Б. – 1/14 ид. част; С.П.Г. - 1/14 ид. част; М.Ц.Ю. - 1/14 ид. част. Ответникът притежавал 1/14 ид. част от останалото наследство. Считат, че ответникът в качеството на един от наследниците на И.С. А. не притежава повече права отколкото останалите наследници и не може да претендира за собственост върху наследствените имоти. Наследниците на се извършвали делба на имотите, но се споразумели същите да бъдат предоставени под аренда или да се ползват от наследниците, които желаят да ги обработват. След възстановяване на собствеността върху земеделските земи, ответникът не ги стопанисвал самостоятелно, през периода от 2009г. до 2014г. имотите били дадени под аренда от един от наследниците – И.П.М., следователно не били налице условия за придобиване по давностно владение.

МОЛЯТ съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответникът не е собственик на притежаваните от тях идеални части от недвижимите имоти, предмет на иска.

Ответникът И.Х.И. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се истинността на представените договори за аренда и се прави искане за представянето им в оригинал. Твърди, че макар заявени за възстановяване на наследници на И.С. А., след възстановяване на правото на собственост фактическата власт върху процесните имоти осъществявал единствено от него, като техен собственик. В периода от 1997-2007г. ответникът придобил правото на собственост в пълен обем, поради изтекла в негова полза придобивна давност. Владението върху имотите било явно и известно на останалите сънаследници, част от които имали местоживеене в други населени места в близост до местонахождението на имотите, а част от тях живеели в село Х. Д.. Други наследници живеещи в отдалечени райони изцяло се дезинтересирали от процесните имоти и не упражнявали владение под каквато и да било форма.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

І. И.С. А., бивш жител *** Д. е починал на 29.11.1956г. като е оставил наследници по закон съпруга и шест свои деца, които са го наследили с равни права – по 1/7 ид. част от оставеното наследство, както следва:

1) С.Х.И. - съпруга, приела наследството и починала на 21.03.1964г., като е получила от наследството, оставено от съпруга си 1/7 ид. част. Наследниците на С. И. и правата им върху наследството останало от И. Ст. И., съдът ще обсъди по-долу.

2) С. И.С. – син, починал на 23.01.2001г. и оставил наследник по закон ищецът И.С.И., който е придобил правото на собственост върху 1/7 (20/140) ид. част от оставеното от И. Ст. А. наследство.

3) А. И.С. – син, починал на 12.12.1989 г. и оставил наследници по закон ищцата Я.А.И. и сина си И. А.ов И., които са го наследили с равни права или ищцата Я.И. е придобила правото на собственост върху 1/14 (10/140) ид. част от оставеното от И. Ст. А. наследство.

4) М.И. М. – дъщеря, починала на 07.11.2005г. и оставила наследници по закон децата си – ищците И.С.М. и Д.С.Б., които са я наследили с равни права или по 1/14 (10/140) ид. част от оставеното от И. Ст. А. наследство.

5) Я. С.И. – дъщеря, починала на 29.04.1996г. и оставила наследници по закон децата си – ищците И.П.М. и С.П.Г., които са я наследили с равни права или по 1/14 (10/140) ид. част.

6) Т. И. Ц. – дъщеря, починала на 07.08.2003г. и оставила наследници по закон ищцата М.Ц.Ю. и сина си Д.Ц.Д., които са я наследили с равни права или ищцата М.Ц.Ю. е придобила правото на собственост върху 1/14 (10/140) ид. част от оставеното от И. Ст. А. наследство.

7) Х.И.С. – син, починал на 16.02.1994г. и оставил наследници по закон децата си – ответникът И.Х.И. и дъщеря си С.Х.Р., които са го наследили с равни права или ответникът И.Х.И. е придобил правото на собственост върху 1/14 (10/140) ид. част от оставеното от И. Ст. А. наследство.

ІІ. С.Х.И. – съпруга на общия наследодател И.С. А. е починала на 21.03.1964г. като е оставила наследници по закон петте си деца, които са я наследили с равни права:

1) Н. И. К. – дъщеря, починала на 15.02.1938г. Н. К. е получила по наследство 1/5 ид. част от майка си или 1/35 (4/140) ид. част от наследството, останало от И. Ст. А.. Н. К. е оставила наследник по закон дъщеря си М.М. Д., която също е получила право върху 4/140 ид. части от наследството, оставено от И. Ст. А.. М.М. Д. е починала на 15.02.2003г. и е оставила наследници по закон децата си – ищецът П.С.П. и по право на заместване на сина си М. С.П. – починал на 14.12.2001г., - внуците си - ищците М.М.П. и П.М.П.. Синът и внуците общо са наследили М. Д. с равни права, или ищецът е придобил права върху 2/140 ид. части, а ищците М.М.П. и П.М.П. – по 1/140 ид. част от наследството, останало от И. Ст. А..

2) М.П.М. – дъщеря, починала на 13.08.1986г. М.М. е получила по наследство 1/5 ид. част от майка си или 1/35 (4/140) ид. част от наследството, останало от И. Ст. А..

М.М. е оставила наследници по закон двете си деца:

- Н. Х.Н. – син, починал на 03.03.1990г. и оставил наследник по закон сина си – ищецът Х.Н.Х., придобил 2/140 ид. части от наследството, останало от И. Ст. А.; 

- Д.Х.П.– дъщеря, починала на 22.12.2004г. и оставила наследник по закон ищцата Д.С.Ч., придобила 2/140 ид. части от наследството, останало от И. Ст. А.; 

3) Я. С.И. – дъщеря, починала на 29.04.1996г. и оставила наследници по закон децата си – ищците И.П.М. и С.П.Г.. Я. И. е наследила пряко баща си с права общо от 20/140 ид. части, такива права са придобили и нейните наследници – ищците И.П.М. и С.П.Г. – по 10/140 ид. части. След смъртта на майка си, Я. И. е наследила 1/5 от 1/7 ид. част от оставеното наследство от общия наследодател – 1/35 (4/140) ид. част и децата й са получили по наследство по 2/140 ид. части. Така общо ищците И.П.М. и С.П.Г. са придобили по 12/140 ид. части от наследството, останало от И. Ст. А..

4) Т. И. Ц. – дъщеря, починала на 07.08.2003г. и оставила наследници по закон ищцата М.Ц.Ю. и сина си Д.Ц.Д.. Т. Ц. е наследила пряко баща си с права общо от 20/140 ид. части, такива права са придобили и нейните наследници – ищцата М.Ц.Ю. и Д.Ц.Д. – по 10/140 ид. части. След смъртта на майка си, Т. Ц. е наследила 1/5 от 1/7 ид. част от оставеното наследство от общия наследодател – 1/35 (4/140) ид. част и децата й са получили по наследство по 2/140 ид. части. Така общо ищцата М.Ц.Ю. и наследникът Д.Ц.Д. са придобили по 12/140 ид. части от наследството, останало от И. Ст. А..

5) Х.И.С. – син, починал на 16.02.1994г. и оставил наследници по закон децата си – ответникът И.Х.И. и дъщеря си С.Х.Р..

Х.С. е наследил пряко баща си с права общо от 20/140 ид. части, такива права са придобили и неговите наследници – ответникът И.Х.И. и С.Х.Р. – по 10/140 ид. части. След смъртта на майка си, Х.С. е наследил 1/5 от 1/7 ид. част от оставеното наследство от общия наследодател – 1/35 (4/140) ид. част и децата му са получили по наследство по 2/140 ид. части. Така общо И.Х.И. и наследникът С.Х.Р. са придобили по 12/140 ид. части от наследството, останало от И. Ст. А..

Със заявление вх. № 8786 от 28.12.1991г. (л.47) наследниците на И.С. А. са заявили за възстановяване девет земеделски земи.

С Решение № 28 от 20.02.1992г., взето по преписка вх. № 8986 от 28.12.1991г. на Поземлена комисия К. (л.47-48), на наследници на И.С. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници върху следните земеделски имоти:

1) Нива с площ от 2.300 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „М.Д.“, заявена с пореден номер 3 от заявлението. Имотът не е индивидуализиран с номер, граници и съседи;

2) Нива с площ от 1 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „М.Д.“, заявена с пореден номер 4 от заявлението. Имотът не е индивидуализиран с номер, граници и съседи;

3) Овощна градина с площ от 0.700 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „Г.Л.“, заявена с пореден номер 9 от заявлението. Имотът не е индивидуализиран с номер, граници и съседи;

4)  Овощна градина с площ от 1.300 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „Г.Л.“, заявена с пореден номер 10 от заявлението. Имотът не е индивидуализиран с номер, граници и съседи.

С Решение № 28371 от 12.10.1998г. взето по преписка вх. № 8986 от 28.12.1991г. на Поземлена комисия К. (л.49), на наследници на И.С. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници върху земеделска земя: ЛИВАДА  с площ от 0.599 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „П.А.“, съставляваща имот № 163147 по картата на землището, при граници: № 163146; № 163145; № 163148; № 163012.

С Решение № 28272 от 01.07.1999г. взето по преписка вх. № 8986 от 28.12.1991г. на Поземлена комисия К. (л.50), на наследници на И.С. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници върху земеделска земя: НИВА с площ от 2.508 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „Н.К.“, съставляваща имот № 189086 по картата на землището, при граници: № 189077; № 189079; № 000312; № 189078.

Представен е протокол № 2823 от 08.02.1994г. (л.51-52) с който са определени за възстановяване с план за земеразделяне шест земеделски имота на наследници на И.С. А. по преписка вх. № 8986 от 28.12.1991г. на Поземлена комисия К..

От представеното удостоверение от ОСЗ К. се установява, че преписи от решенията по посочената преписка не се съхраняват и не могат да бъдат издадени, доколкото при промени в собствеността се същите се отразяват в динамичен регистър и не остават данни за промените в собствеността.

С нотариален акт № 127, том ІІ, рег. № 3591, дело № 327 от 2015г. на Нотариус Т.Р. с рег. № 517 на Нотариалната камара (л.5), на 24.04.2015г. ответникът е признат за собственик на основание изтекла придобивна давност на процесните пет земеделски земи.

На 30.04.2015г. ответникът е сключил договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 136, том ІІ, рег. № 3751, дело № 336 от 2015г. на Нотариус Т.Р. с рег. № 517 на Нотариалната камара (л.170), с който е продал на трето-неучастващо по делото лице Нива с площ от 2.102 дка, местност „А.Т.“; имот № 224042 по плана за земеразделяне.

На 30.04.2015г. ответникът е сключил договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 137, том ІІ, рег. № 3754, дело № 337 от 2015г. на Нотариус Т.Р. с рег. № 517 на Нотариалната камара (л.171), с който е продал на трето-неучастващо по делото лице Ливада с площ от 0.599 дка, местност „П.А.“, имот № 163147 по плана за земеразделяне.

По делото е представен договор за аренда от 30.09.2009г.(л.13), сключен между ищеца И.П.М. и Х. С. Г., за срок от пет години за всички пет земеделски имоти. Същият е представен и в оригинал.

По делото е представен договор за наем от 20.02.2015г. (л.14), сключен между ищеца И.П.М. и А.И.М., за срок от една година за нива с площ от 2.508 дка в местността „Н.С.“, съставляваща имот № 86 в масив 189 по плана за земеразделяне на село Х. Д.. Същият е представен и в оригинал.

По делото е представен договор за аренда от 18.10.2014г., сключен между ищеца И.П.М. и М.А.К., за срок от една година за нива с площ от 1.931 дка в местността „Н.С.“, съставляваща имот № 137037 по плана за земеразделяне на село Х. Д..

В показанията си св. М., без родство със страните, сочи, че познава първият ищеца И. *** приятелски семейства. Семейството на свидетелката притежавало земеделска земя, която била съседна на земеделска земя на ищеца, двете били на един слог. Били два ара и семейството й я работело от 1994г., сеели царевица и фасул. Ищецът И. *** Д., но после се преместили да живеят в К., но имали къща в селото и ходели там. Земята, която свидетелката обработвала била парче от два ара и се намирала в местността „П.А.“. Цялото парче било от шест ара. От тях два били за Д.Ц.и два за И.С.. Нивата обработвали през периода от 1994г. до 2015г. През това време никой не им пречил да работят, никой не ги гонил. Работили много спокойно, като знаели, че нивата е на И.М.. Никой от другите наследници не отишъл да им каже, че тази нива е негова. Свидетелката знаела, че друг наследник на нивата е И.С., който друга жена работила на едно от парчетата. Сега не обработвали земята, защото съпругът на свидетелката се разболял и нямали възможност, но когато И.М. им я дал, го възприели като собственик. Не сключвали договор, ищецът им казал – земята е моя и можете да я работите. И.С. и Д.Ц.били първи братовчеди, знаели се, защото били от едно село, така разбрали коя парче на кой е. Д.си работел земята от два ара, семейството на свидетелката – другите два, а двата на И.С. ги работела жена, която той наел.

В показанията си св. Г., без родство със страните, сочи че Ищецът И.М. го потърсил и сключили Договор за аренда на земеделски земи. Подписът под договора бил негов. Свидетелят работил нива на сестрата на ищеца, която била омъжена и живеела в далеч. Ищецът ходел да вземе рентата на сестра си. Тогава му показал къде се намират земеделските имоти и понеже свидетелят работел друга земя наблизо, в съседен масив, направили с ищеца договор, че ще ги разработи. Когато разорал другите си ниви, отишъл да работи на тези на ищеца, но заварил мястото разорано. Мъж от Р. обработвал голямата нива отдолу, а горната нива я обработвали момчета от село К.. Свидетелят не искал да се разправя с момчетата за чужда земя, затова не обработвал нивите и не давал рента за тях. Когато сключили договора с ищеца, той не представил документи, казал, че е наследник на земята. Свидетелят не знаел кой е дал нивата на момчетата от К. да я работят. Свидетелят сключил договора преди 6-7 години и тези договори важили за една стопанска година, до прибирането на реколтата.

В показанията си св. М., без родство със страните сочи, че сключил договор за наем с ищеца. Той отишъл лично и му предоставил земята за обработване. Нивата била 86-ти номер, в масив 189. Ищецът му дал наследническа земя. Свидетелят бил наемател на земеделски земи в 189 масив. Половината от този масив обработвал той, а другата половина – М. И.С.. Когато подписал договора, не знаел къде точно е нивата. Когато проверил, установил, че се пада в другата половина на масива, която работел М. С., един път ги разделял. Свидетелят казал, на ищеца, че нивата се пада в частта на М. С. и не може да впише договора в регистрите. При сключване на договора се заблудил, че се пада в неговата част от масива. Свидетелят бил земеделски производител от две години. За местонахождението на имотите  имал карта на целия блок и списък с имената на собствениците  и там ги проверявал. С картата на местността се ориентирал и установявал грубо къде са нивите. В картата процесната нива се водела на наследниците на И.С. А. и се падала на границата от неговите места и другите. Не знаел друг да има претенции към нивата, договора сключил с ищеца И.М., който му казал, че е наследник на имотите, не му е показвал документи.

В показанията си св. С., без родство със страните сочи, че познава ответника, били от едно село и свидетелят му работел земите. Преди 6-8 години проверил в поземлена комисия кой е заявил земите, които искал да обработва, установил че това е ответника и отишъл при него. Двамата сключили писмен договор и свидетелят започнал да ги обработва. Двамата правили писмени договори всяка година, не се сещал от колко време ги работи, но било от около осем години. През тези години давал зърно на ответника. Свидетелят обработвал ниви в местността „черен път“ или „К.“, там бил единият масив – зад канала.  В тази местност били 3-4 имота. Той работел нива от два и половина–три декара, също в „К.“. Там имало 2-3 имота с различни площи, имало и от бащата на ответника. Свидетелят познавал ищеца И.М., но не знаел в какви отношения са с ответника, нито че ищецът е наследник на същите земи, за ответника знаел че е наследник. Никакви други хора не се интересували от имотите. Договорът за наем се сключвал за всяка стопанска година. Свидетелят възприемал ответника като собственик, даже последната година му дал нотариален акт.

В показанията си св. К., без родство със страните сочи, че познава ответника, двамата били от Х. Д.. Свидетелят работел земи на ответника – имот от шест декара в местността „К.Ч.“ и и нива в местността „П.А.“. Свидетелят обработвал общо 11 дка, предоставени на ответника. За нивите имали писмени договори от преди четири години, оттогава ги работел свидетеля. Миналата година (2015г. – бел. на съда) при свидетеля отишъл братовчедът на ищеца и му казал, че също има дял в тези земи. Свидетелят му отговорил двамата да се разберат. Когато в началото И.Х. му дал земите, свидетелят мислел, че са негови.

При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Ищците основават правото си на собственост върху процесните имоти, респективно – правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника за отричане на неговите права, на наследствено правоприемство от общия наследодател реституция на земеделски земи, извършена по реда на ЗСПЗЗ, явяващи се новооткрито наследство по смисъла на § 91а от ПР на Закона за наследството. Ответникът основава правото си на собственост на изтекло в негова полза давностно владение върху процесните имоти, за което се е снабдил и с констативен нотариален акт. Ищците отричат, че ответникът притежава права върху земите, предмет на този нотариален акт в посочените по-горе квоти. Не се спори, че страните са наследници по закон на общия наследодател И.С. А. и като такива са придобили права върху имотите, които същият е оставил в наследство. Представените две удостоверения за наследници – на И.С. А. и съпругата му С. И. сочат, че всеки за всеки от е имал деца от предходен брак или партньор. Двамата заедно са имали общо три деца. Ищците не установиха в процеса дали за общия наследодател С. И. е втора съпруга, или децата му С. С., А. С. и М. М.  са родени от съвместно съжителство, но и в двата с случая правата на наследниците върху полученото от И. А. наследство не се променят. Това е така, защото дори С. И. да е била втора съпруга на общия наследодател, то двамата имат родени общо три деца от брака си – Я. М., Т. Ц. и Х.С. и по отношение на нейните наследници от предходен брак или съжителство не се прилага ограничението по чл. 9а от Закона за наследството. Затова съдът прие правата на наследниците върху оставеното от И. А. наследство, такива каквито са посочени  при установяване на фактическата обстановка.

Съдът следва да разгледа по същество иска по отношение на имоти имот № 224042 и имот № 163147, въпреки доказателствата, че са отчуждени преди предявяване на иска, с оглед приетото разрешение в ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС в т.3б, че за собственика е налице правен интерес и срещу прехвърлителя по правна сделка от ищеца по иск за собственост.

За да се произнесе по правото на собственост, съдът групира имотите, предмет на настоящия иск в две самостоятелни групи, като съображенията си ще изложи по долу.

І. ОТНОСНО:

Нива с площ от 2.102 дка, местност „А.Т.“, имот № 224042 по плана за земеразделяне;

Нива с площ от 6.296 дка, местност „К.Ч.“, имот № 210026 по плана за земеразделяне, с данъчна оценка 617.00 лева и

Нива с площ от 1.931 дка, местност „Н.С.“, имот № 137037 по плана за земеразделяне с данъчна оценка 111.00 лева.

Не се спори, че трите процесни имота са земеделски земи, за които се прилагат правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални граници или с план за земеразделяне. Процедурата по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи приключва с издаване на позитивно решение, с което е уважено заявлението на собствениците или техните наследници, и по някой от способите, предвидени в закона и правилника за прилагането му (в стари реални граници или с план за земеразделяне). По делото не са представени актовете, въз основа на които е извършена реституция на тези три земеделски имота. Не е установено времето на реституцията, дали имотите са възстановени в стари реални граници или с план за земеразделяне. Представено е единствено решение № 28/1992г. По време на постановяването му е действала редакцията на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ ДВ, бр.  34 от 1992 г., съгласно която в едномесечен срок от постъпване на заявлението общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Посоченото по горе решение не съдържа посочените данни, в частност – граници, съседи и ограничения на собствеността, въпреки че нормите на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ не са изисквали скица на имота като неразделна негова част. Отделно, имотите, посочени в Решение № 28 не кореспондират нито по площ, нито по местност с трите процесни имота. За да възникне право на собственост, основано на реституция по ЗСПЗЗ, страните следва да докажат, че процедурата по възстановяването на земеделски земи е приключила с окончателно решение на административния орган, което има конститутивен ефект и действие занапред. След влизането ме в сила, имотите, възстановени с решението сформират наследствената маса и съставляват част от новооткритото наследство по смисъла на ЗН. В конкретния случай това не е сторено. Не може да се приеме, че ищците доказват успешно приключила в полза на наследодателя им реституция за тези три земеделски имота само въз основа на представените по делото скици, в които той е посочен като собственик. В тях като основание за правото на собственост са отбелязани Решение № 28272 от 01.07.1999г., постановено по реда на чл. 27 от ППЗСПЗЗ и Решение № 28271 от 12.10.1998г., но същите решения са представени по делото и с тях е извършена реституция на по един имот – нива с площ от 2.508 дка, местност „Н.К.“, имот № 189086 и ливада с площ от 0.599 дка, местност „П.А.“, имот №163147, които съдът ще обсъди по-долу. И двете решения не съдържат данни трите процесни имота да са реституирани. От удостоверението, издадено от ОСЗ К. се установява, че реституционни решения не се пазят по преписката за възстановяване правото на собственост, но то не съдържа данни колко решения по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са били издадени, за които имоти и каква е индивидуализацията на тези имоти. При това положение, ищците на установяват при условията на пълно и главно доказване да притежават права, породени от наследствено правоприемство от общия наследодател И. А. и възникнали вследствие на успешно приключила в полза на наследниците му реституция. След като не доказват насрещни права в пълен обем, то искът им по отношение на тези три имота ще следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото интересът им от отричане правото на собственост на ответника не е доказан. Без значение е дали ответникът е придобил тези имоти по силата на давностно владение и дали то е доказано в процеса.

ІІ. ОТНОСНО:

Нива с площ от 2.508 дка, местност „Н.К.“, имот № 189086 по плана за земеразделяне;

Ливада с площ от 0.599 дка, местност „П.А.“, имот № 163147 по плана за земеразделяне.

В подкрепа на твърденията си за изтекла в негова полза придобивна давност, ответникът е поискал и са му допуснати до разпит свидетели. При анализа на показанията им, както и на тези, доведени от ищцовата страна, според настоящия състав се установиха действия, с които ответникът е отблъснал владението на останалите сънаследници от имота (Св. Г. не искал да се разправя с момчетата за чужда земя, затова не обработвал нивите и не давал рента за тях; Св. М. установил, че нивата се пада в другата половина на масива, която работел М. С., един път ги разделял, затова казал на ищеца, че не може да впише договора в регистрите; св. С. работел Ниви на ответника през последните 6-8 години; Св. К. – от около четири, свдетелите, обработващи земите, предоставени от ответника не са се възползвали от сключените договори, доколкото други лица са държали имотите.). Тези действия на ответника могат да се приемат като активно поведение на отблъскване на владението и реално осъществявана фактическа власт от негова страна чрез другиго – лицата, на които е предоставил имотите за обработка, но същият не доказва това владение да е продължило поне десет години  по отношение на нива с площ от 2.508 дка, местност „Н.К.“, имот № 189086. По отношение на ливадата с площ от 0.599 дка не са ангажирани свидетелски показания, от които да се установи, че ответникът е упражнявал фактическа власт. За ливадата са ангажирани единствено показанията на св. М., в които се съдържат данни да е работила част от имот, целият с площ от шест ара още от 1994 г. Не се доказва чрез ангажираните доказателства, ответникът да е упражнявал фактическата власт необезпокоявано и да е поддържал активно поведение на отблъскване на сънаследниците си през в продължение на десет години през периода 1998 -2008 г. по отношение на единия имот и през периода от 1999 - 2009 г., по отношение на втория имот. От показанията на св. С. се установява владение в порядъка на 6-8 години, а от тези на св. К. – на 4 години. Други доказателства ответникът да е владял и отблъснал владението през периода от 1997г. до предявяване на иска не са ангажирани. Без прано значение е дали трите оспорени договора са съставени за целите на процеса или ищецът действително ги е сключил, в случая те не са изпълнили предназначението си да прекъснат владението. В случая ответникът е този който носи доказатлествената тежест за всички елементи на давностното владение, включително за периода, а както съдът посочи по-горе, доказателства за необходимия десетгодишен период не са ангажирани, затова без правно значение е дали съналедниците са осъществявали фактическа власт върху имотите, доколкото се приема, че ответникът е владелец за своята си част и държател за частите на останалите за разликата до десет години в периодите касаещи отделните имоти.

По изложените съображения искът за тези два имота ще следва да се уважи до размера на правата на ищците, както се претендирани в уточняващата им молба.

ОТНОСНО разноските:

С оглед изхода от процеса, на страните се следват разноски с оглед уважената и отхвърлената част от исковете. Съдът намира, че следва да присъди разноските по съразмерност, изчислена на база данъчните оценки на имотите, предмет на иска. При разпределяне на разноските, съдът следва да отчете като реализирани останалите разноски, без внесените държавни такси за образуване на делото.

Ищците са реализирали и доказали разноски общо в размер на 1195 лева, от които 100 лева за държавна такса или 1095 лева. С оглед уважената част от иска на същите се следват разноски в размер на 244 лева.

Ответникът е реализирал и доказали разноски общо в размер на 400 лева, с оглед отхвърлената част от исковете му се следват разноски в размер на 310.87 лева. Следва съдът да осъди ищците да заплатят на ответника по компенсация сумата от 66.87 лева.

Съдът не следва да включва в разноските държавната такса в размер на 50 лева по настоящото дело и 50 лева по присъединеното производство, внесена от ищците, тъй като обективно и субективно са съединени пет иска за недвижими имоти и всеки от тях има самостоятелна цена. При представените данъчни оценки, дължимата държавна такса за всеки един от исковете е в размер на 50 лева или общо в размер на 250 лева. Тъй като исковете за три от имотите се отхвърлят, ищците остават задължени за държавна такса в полза на съда в размер на още 50 лева. За останалите 100 лева съдът следва да осъди ответника да ги заплати, с оглед отхвърляне на исковете за два от имотите.

Мотивиран от изложеното съдът

Р        Е       Ш      И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от  И.П.М. с ЕГН ********** ***; П.С.П. с ЕГН **********, адрес: *** К. 54В; М.М.П. с ЕГН **********, адрес: ***;  П.М.П. с ЕГН **********, адрес: ***; Х.Н.Х. с ЕГН **********, адрес: ***; Д.С.Ч. с ЕГН **********, адрес: ***; И.С.И. с ЕГН **********, адрес: ***; Я.А.И. с ЕГН ********** ***; И.С.М. с ЕГН ********** ***; Д.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***; С.П.Г. с ЕГН **********, адрес: *** и М.Ц.Ю. с ЕГН **********, адрес: *** за признаване за установено по отношение на ищците, че И.Х.И. с ЕГН ********** *** не е собственик на заявените от тях идеални части, както следва: И.П.М. - 1/14 ид. част; П.С.П. - 1/35 ид. част; М.М.П. - 1/35 ид. част; П.М.П. - 1/35 ид. част; Х.Н.Х. - 1/14 ид. част; Д.С.Ч. - 1/14 ид. част; И.С.И. - 1/7 ид. част; Я.А.И. - 1/28 ид. част; И.С.М. – 1/14 ид. част; Д.С.Б. – 1/14 ид. част; С.П.Г. - 1/14 ид. част; М.Ц.Ю. - 1/14 ид. част, от следните земеделски земи:

1) НИВА с площ от 2.102 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „А.Т.“, съставляваща имот № 224042 по плана за земеразделяне при граници: имоти № 000501; № 224031; № 224043; 224052;

2) НИВА с площ от 6.296 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „К.Ч.“, съставляваща имот № 210026 по плана за земеразделяне при граници: имот № 210025; 210020; 210046; 210044; 210027; 210045;

3) НИВА с площ от 1.931 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „Н.С.“, съставляваща имот № 137037 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 000001; 137061; 137036; 137034;137038, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.П.М. с ЕГН ********** ***; П.С.П. с ЕГН **********, адрес: *** К. 54В; М.М.П. с ЕГН **********, адрес: ***;  П.М.П. с ЕГН **********, адрес: ***; Х.Н.Х. с ЕГН **********, адрес: ***; Д.С.Ч. с ЕГН **********, адрес: ***; И.С.И. с ЕГН **********, адрес: ***; Я.А.И. с ЕГН ********** ***; И.С.М. с ЕГН ********** ***; Д.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***; С.П.Г. с ЕГН **********, адрес: *** и М.Ц.Ю. с ЕГН **********, адрес: ***, че И.Х.И. с ЕГН ********** *** не е собственик на идеални части от земеделски недвижими имоти, както следва:

По отношение на И.П.М. - на 1/14 ид. част; По отношение на П.С.П. - на 1/35 ид. част; По отношение на М.М.П. – на 1/35 ид. част; По отношение на П.М.П. – на 1/35 ид. част; По отношение на Х.Н.Х. – на 1/14 ид. част; По отношение на Д.С.Ч. – на 1/14 ид. част; По отношение на И.С.И. – на 1/7 ид. част; По отношение на Я.А.И. – на 1/28 ид. част; По отношение на И.С.М. – на 1/14 ид. част; По отношение на Д.С.Б. – на 1/14 ид. част; По отношение на С.П.Г. – на 1/14 ид. част; По отношение на М.Ц.Ю. – на 1/14 ид. част, от следните земеделски земи:

1) НИВА с площ от 2.508 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „Н.К.“, съставляваща имот № 189086 по плана за земеразделяне, при граници имот № 189077;189079; 000312; 189078;

2) ЛИВАДА с площ от 0.599 дка, находяща се в землището на село Х. Д. в местността „П.А.“, съставляваща имот № 163147 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 163146;163145; 163148; 163012.

ОСЪЖДА И.П.М. с ЕГН ********** ***; П.С.П. с ЕГН **********, адрес: *** К. 54В; М.М.П. с ЕГН **********, адрес: ***;  П.М.П. с ЕГН **********, адрес: ***; Х.Н.Х. с ЕГН **********, адрес: ***; Д.С.Ч. с ЕГН **********, адрес: ***; И.С.И. с ЕГН **********, адрес: ***; Я.А.И. с ЕГН ********** ***; И.С.М. с ЕГН ********** ***; Д.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***; С.П.Г. с ЕГН **********, адрес: *** и М.Ц.Ю. с ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на И.Х.И. с ЕГН ********** *** разноски по компенсация в размер на 66.87 лева (шестдесет и шест лева осемдесет и седем стотинки).

ОСЪЖДА И.П.М. с ЕГН ********** ***; П.С.П. с ЕГН **********, адрес: *** К. 54В; М.М.П. с ЕГН **********, адрес: ***;  П.М.П. с ЕГН **********, адрес: ***; Х.Н.Х. с ЕГН **********, адрес: ***; Д.С.Ч. с ЕГН **********, адрес: ***; И.С.И. с ЕГН **********, адрес: ***; Я.А.И. с ЕГН ********** ***; И.С.М. с ЕГН ********** ***; Д.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***; С.П.Г. с ЕГН **********, адрес: *** и М.Ц.Ю. с ЕГН **********, адрес: *** да заплатят по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА И.Х.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: