№ 37034
гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110136127 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са искове от “Застрахователно дружество Евроинс” АД (ищец) срещу
“Спиди” АД (ответник) с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 195 лева - неплатен остатък от регресно
вземане за заплатено обезщетение по застраховка “Товари по време на превоз” на
увреденото лице (“Бошнаков” ЕООД) по щета № **********/2023 г. на
“Застрахователно дружество Евроинс” АД, ведно със законната лихва върху сумата от
17.06.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
както и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащането на мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 08.11.2023 г. до 16.06.2024 г. в размер 16,39 лв.
Ищецът твърди, че в изпълнение на сключен договор за застраховка “Товари по
време на превоз”, полица № 10700100000619 от 31.05.2023 г. е изплатил на
застрахованото лице по договора - “Бошнаков” ЕООД, сума в размер на 210 лв.,
представляваща обезщетение за повреди по застрахована стока - полигранитна черна
мивка 48/79/17 корито и плот с автоматичен сифон и смесител. Счита, че
причинителят на вредата по стоката е ответникът, поради което твърди, че е налице
суброгация в правата на застрахования и претендира от ответника заплатената на
застрахованото лице сума.
Твърди, че на 02.11.2023 г. е изпратил до ответника регресна покана с рег. №
9812/2/02.11.2023 г., с която го кани да заплати доброволно стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение. В отговор на получената покана ответникът е изпратил
уведомително писмо с изх. № FD-1539 от 07.11.2023 г., в което твърди, че носи
ограничена отговорност в размер на 15 лв., съгласно чл. 71.5 от Общите условия на
ответника, която сума е изплатил на ищеца на 09.11.2023 г.
Ищецът се позовава на чл. 67 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) и на чл.
85, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), като релевира, че ответникът не е
изпълнил своето задължение да достави стоката невредима до крайния получател.
Твърди, че с Общите условия на ответника се извършва едностранно предварително
ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор, което е в
противоречие със законодателната логика на ЗПУ. Счита, че нито разпоредбата на чл.
87, ал. 1, т. 1 от ЗПУ, нито Общите условия на ответника уреждат начина на
1
определяне на обезщетението и вида на вредите, които следва да бъдат обезщетени.
Пояснява, че определените в Общите условия размери на обезщетението служат само
като ориентир. Поради това навежда доводи, че приложение в случая трябва да
намерят общите правила при неизпълнение, според които обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението, а не Общите условия на ответника. Цитира съдебна
практика в защита на твърденията си.
Твърди, че е налице извънсъдебно признание във уведомителното писмо,
изхождащо от ответника, относно вината за щетите по стоката.
Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 195 лв., представляваща
незаплатен остатък от регресно вземане а заплатено обезщетение по застраховка
„Товари по време на превоз“. Претендира и заплащане на мораторна лихва за забава от
деня, следващ регресната покана (08.11.2023 г.) до деня, предхождащ датата на
предявяване на исковете (16.06.2024 г.) в размер на 16,39 лв., както и законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира разноски. Представя доказателства и доказателствени
искания.
Ответникът – „Спиди” АД, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Признава обстоятелството, че е
налице валидно сключен договор за предоставяне на куриерски услуги №
101184/01.09.2020 г. между ответника и “Бошнаков” ЕООД. Възразява обаче срещу
твърдения от ищеца размер на отговорността. Позовава се обаче на т. 4.3 от Договора,
сключен с “Бошнаков” ЕООД, като твърди, че отговорността на изпълнителя (“Спиди”
АД) е ограничена до размера на преките и непосредствени имуществени вреди, които
произтичат от неизпълнението, но не повече от конкретните размери на
обезщетенията, предвидени в Общите условия, действащи към датата на приемане на
пратката от подателя. Твърди, че размерът на отговорността произтича от Договора
между страните, а размерът на обезщетението - от Общите условия на ответника.
Заявява, че в конкретния случай възложителят по Договора не е заплатил
допълнителна услуга “Обявена стойност”, при която обезщетението било в размера на
действителната стойност на вредата, но не повече от обявената стойност на пратката,
като цитира т. 71.4 от Общите си условия. Твърди, че Общите условия и Тарифата на
“Спиди” АД се прилагат в отношенията между страните на основание чл. 8.1 от
Договора за предоставяне на куриерски услуги. Релевира, че ограничената
отговорност на пощенските оператори е трайно установен модел, възприет и утвърден
по цял свят. Цитира съдебна практика в защита на твърденията си. Признава
плащането на застрахователно обезщетение от ищеца, но навежда твърдения, че
застрахователят се суброгира в правоотношението такова, каквото е по договора и
Общите условия, и твърди, че застрахователят не може да има повече права от
застрахования.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че в ЗПУ не е уреден нито начинът на
определяне на обезщетението, нито вида на вредите, които операторът следва да
обезщети, както и срещу твърденията, че в Общите условия на ответника също не е
налице разграничение на характера на вредите, предпоставките за пораждане и
обхвата на задължението им за възстановяване. Релевира, че в т. 4.3. от Договора за
предоставяне на куриерски услуги страните са договорили да ограничат отговорността
на пощенския оператор. Посочва, че както в Договора за предоставяне на куриерски
услуги, така и в Общите условия на ответника са определени точно вредите, за които
ограничената отговорност се отнася, като твърди, че се касае за конкретно за
хипотезите на загубване, ограбване или повреждане на пратка. Пояснява, че
2
обезщетение за повредената пратка би било дължимо, в случай че за същата бе
заплатена допълнителната услуга “Обявена стойност”. Счита, че поради липсата на
заявена такава услуга, дължимото обезщетение за повредената стока е определено в
Общите условия - в размер на 15 лв. С оглед на това възразява срещу твърденията на
ищеца за празнота, която да обуслови приложението на общите правила за
неизпълнение в ЗЗД.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Представя доказателства и прави
доказателствени искания. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ е
да установи следните обстоятелства: валидно сключен договор за имуществено
застраховане „Товари по време на превози“ към датата на увреждането между ищеца и
увреденото лице; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника; претърпени от
застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността
на вредите; платено застрахователно обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които
произтичат направените възражения, в това число, плащане на претендираната сума,
както и възражението си, че лимитът на неговата отговорност е 15 лева.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните наличието на валидно към датата на
застрахователното събитие правоотношение по застраховка „Товари по време на
превози“ между ищеца и „Бошнаков“ ЕООД; настъпило в срока на договора
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, поради
виновното поведение на ответника, в резултат на което са настъпили вреди по товара в
търсения размер от 195.00 лева, извършеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 195.00 лева и възстановяване от страна на ответника на
сумата от 15 лв. в полза на ищеца.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което
същите следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза не се явяват необходими с оглед липсата на оспорване на
стойността на вредите и валидността на сключения договор за застраховка.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: наличието на валидно към
датата на застрахователното събитие правоотношение по застраховка „Товари по време
на превози“ между ищеца и „Бошнаков“ ЕООД; настъпило в срока на договора
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, поради
виновното поведение на ответника, в резултат на което са настъпили вреди по товара в
търсения размер от 195.00 лева, извършеното от ищеца плащане на застрахователно
3
обезщетение в размер на 195.00 лева и възстановяване от страна на ответника на
сумата от 15 лв. в полза на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ищеца доказателствени искания за
допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат
процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не
съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2024г.
от 15:00 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се
изпрати препис от писмения отговор, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4